РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500461 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 32/08.06.2021 год. по гр.д.№ 656/2020 год. по описа на Сливенския
окръжен съд е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с
адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г.Д. да
заплати на П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със
съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. сумата 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на Ж. С. С. починал на **.**.****
г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва за
забава, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 600
лв. разноски, като са отхвърлени предявените искове за главница и мораторна лихва до
пълните им размери. Осъдена е П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т.,
ул. „П. Я.“ № ** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 80 лв.
1.Срещу решението в осъдителната за застрахователя част е постъпила въззивна
жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
1
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез процесуален представител
адв. Г. Д. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като необосновано и
незаконосъобразно. Оспорени са изводите на окръжния съд за изключителност на
отношенията на ищцата с починалия при ПТП неин внук и за претърпени душевни болки и
страдания извън обичайните. Твърди се, че по делото ищцата не е провела главно и пълно
доказване на изискуемите за уважаване на иска обстоятелства, тъй като в случая се
установяват нормални отношения приживе, както и обичайни страдания за ищцата след
смъртта на близкия й родственик. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е
завишен и не отговаря на критериите за справедливост, както и на обществено-
икономическата конюнктура в страната. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и за цялостно отхвърляне на предявения иск с присъждане на пълния
размер на разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът-ответник твърди, че решението е неправилно и в
частта за разноските, като се сочи, че при постановения от окръжния съд резултат,
разноските които следва да бъдат присъдени в негова полза са 584 лв., а не 80 лв. – колкото
е присъдил окръжният съд. Иска се допълнително присъждане на разноски за
горепосочената разлика.
С определение № 257/08.09.2021 год. по в.гр.д.№381/2021 год. по описа на Бургаския
апелативен съд е прекратено производството по делото и същото е върнато на Сливенския
окръжен съд за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК, съдържащо се във въззивната
жалба на въззивника-ответник. С определение № 260241/29.09.2021 год. по гр.д.№656/2020
год. по описа на Сливенския окръжен съд е изменено решение № 32/08.06.2021 год. по
гр.д.№ 656/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд в частта за разноските, като
ищцата е осъдена да заплати на ответника направени разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска в размер на 584 лв. Определението е влязло в сила и е неразделна част от
обжалваното решение.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна П. Д. Ж., чрез процесуален
представител адв.Г.М. След анализ на събраните по делото доказателства е оспорено
твърдението на въззивника-ответник за липсата на изключителност на отношенията и на
претърпените от ищцата болки и страдания, като се твърди обоснованост на изводите на
съда за наличието на изискуемите по закон предпоставки за присъждане на обезщетение в
нейна полза. Сочи се, че релевантните обстоятелства са установени от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели. Твърди се, че при съблюдаване на всички
относими критерии, размерът на присъденото обезщетение се явява дори занижен.
Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за присъждане на
съдебните разноски за въззивното производство.
2.Срещу решението в отхвърлителната му част – с която е отхвърлен иска за
обезщетение за сумата над 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., ведно с
претендираната законна лихва и с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна
лихва върху присъдения размер на обезщетение от 40 000 лв. за периода от 28.06.2019 год.
2
до 09.09.2019 год. е постъпила насрещна въззивна жалба от П. Д. Ж. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **,
офис *, чрез процесуален представител адв. Г. М. Твърди се, че като е отхвърли иска за
размера над 40 000 лв. до 50 000 лв. окръжният съд е постановил решение в нарушение на
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като не е преценена тежестта на конкретно
установените по делото доказателства които сочат, че ищцата е загубила единствения си
внук, че степента на привързаност между тях е била изключително голяма, като
изключителни са били и понесените от ищцата след смъртта на внука й душевни мъки.
Твърди се, че не са отчетени съществувалите към датата на застрахователното събитие
лимити на отговорност, а при съвкупна преценка на критериите за определяне на размера на
обезщетение става ясно, че претендираната сума от 50 000 лв. се явява справедливо
обезщетение. Твърди се, че в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на
законна лихва върху присъдения размер на обезщетение от 40 000 лв. за периода от
27.06.2019 год. до 09.09.2019 год. решението е постановено в нарушение на чл.497, ал.1 от
КЗ, тъй като по-ранната дата по смисъла на тази норма в случая е 27.06.2019 год., поради
което законната лихва е дължима от 27.06.2019 год., а не от 10.09.2019 год. както е приел
окръжния съд. В насрещната въззивна жалба е направено искане за присъждане на
законната лихва считано от 28.06.2019 год. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно уважаване на предявения иск, с присъждане на всички
съдебни разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗА „БУЛ ИНС“ АД-София,
чрез процесуален представител адв.М. Г. Изложени са съображения за нейната
неоснователност. Твърди се липсата на предпоставки за присъждане на обезщетение в полза
на ищцата, евентуално-липсата на предпоставки за присъждане на обезщетение в размер над
40 000 лв. Сочи се, че в искова молба подадена срещу същия ответник, депозирана от
майката на починалото лице – Е. С. са изложени обстоятелства в противоречие с твърдените
по настоящото дело, а именно – че връзката между майката и сина никога не е прекъсвана.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част и за
присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер. Към отговора е представено
копие от искова молба и коригирана искова молба подадени от майката на починалото лице
– Е. С., за осъждане на настоящия застраховател да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди поради настъпилата при ПТП смърт на сина й Ж. С., по която е
образувано гр.д.№263/2021 год. по описа на СлОС. След указания за представяне на
доказателства за момента от който страната е могла да узнае за доказателствата и
представянето им, в открито съдебно заседание, на осн. чл.266 , ал.2, т.1 от ГПК въззивният
съд е приел приложените към отговора доказателства.
Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани лица чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно
обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Сливенския окръжен съд се е произнесъл по иск с правно
3
основание чл.432, ал.1 от КЗ и по претенция за присъждане на законна лихва.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените
становища.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от
законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустима искова претенция, решението е допустимо.
Ищцата П. Д. Ж. е предявила иск пред Сливенския окръжен съд срещу ответника
ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, за осъждане на ответника да и заплати обезщетение от 50 000 лв.
за неимуществени вреди-претърпени душевни болки и страдания в резултат на смъртта на
нейния внук - Ж. С. С., настъпила на **.**.**** год. при ПТП причинено по вина на водач
на МПС, който е застраховано лице при ответника по застраховка “гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.06.2019 год. до
окончателното й изплащане. Позовава се на обстоятелството, че вината на водача на МПС
причинил процесното ПТП е установена с влязла в сила присъда по НОХД №646/2019 год.
на СлОС. Твърди, че на 10.06.2019 год. е поискала от ответника по делото определяне и
изплащане в нейна полза на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но е
получила писмен отказ. Твърди, че попада в разширения кръг на лицата, имащи право на
обезщетение по чл.493а, ал.4 от КЗ, тъй като приживе между нея и внукът и Желко е
съществувала изключително силна емоционална връзка и привързаност. Сочи, че двамата са
живели в едно домакинство в дома на ищцата Ж., че тя го е отгледала от шестмесечно бебе
и е полагала грижи за него до смъртта му, тъй като майка му и баща му се разделили
няколко години след неговото раждане. Ищцата сочи, че от дълги години е вдовица, а Ж. е
бил единствения й внук, той бил нейна опора и заемал централно място в живота й. Тъй
като нямала други внуци на които да се радва, приживе единствено Ж. внасял светлина и
радост в живота й. Двамата полагали взаимни грижи един за друг, които били видими и
всеизвестни за близки, роднини и съседи. Когато пораснал и започнал сам да се грижи за
себе си Ж. поел грижите и за своята баба, поемал разходите й за лекарства, за дърва, и други
разходи за общия на двамата дом. След смъртта на Ж. в живота на ищцата останала дълбока
и непоправима празнина. Ищцата изпитва дълбока болка, постоянно плаче, още очаква
внукът й, който бил шофьор на тежкотоварни камиони да се върне от поредния
международен курс, да я прегърне, да я попита дали има нужда от нещо и къде иска да я
заведе. След смъртта на внука си ищцата постоянно посещава гроба му, не може да намери
утеха и животът й завинаги е почернен. Ищцата е ангажирала доказателства, направила е
искане за присъждане на съдебните разноски.
От наведените с отговора пред първоинстанционния съд възражения, пред настоящия
съд ответникът поддържа възраженията на липсата на изискуемите предпоставки по
4
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т.д. № 1/2016 год., ОСНГТК за
присъждане на обезщетение в полза на ищцата, евентуално - за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение. Не се поддържа възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
От приложеното НОХД № 646/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд се
установява, че с постановена по делото присъда № 6/25.02.2020 год., изменена с решение №
122/18.09.2020 год. по ВНОХД № 128/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд,
последното оставено в сила с решение № 7/01.02.2021 год. по КНОХД №872/2020 год. на
ВКС, 1-во н.о., Я. Ю., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на **.**.**** год. на
път III- 662, в землището на с.Баня Община Нова Загора, при управление на МПС - лек
автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № СТ 53 52 ВХ, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно - чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Ж. С. С. ЕГН **********.
Тъй като пред настоящия съд възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице не се поддържа от ответника по иска, не следва
да се обсъжда приетото от окръжния съд заключение на комплекса съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, съгласно която телесните увреждания получени на пострадалия
Ж. С. от процесното ПТП биха довели до неговата смърт независимо от това дали е бил с
поставен предпазен колен или не.
Видно от представеното удостоверение, наследници по закон на Ж. С. С. поч. на
**.**.**** год. са неговата майка Е. М. С. и неговия баща С. Ж. С. – ищецът по делото. От
представените удостоверения за родствени връзки се установява, че ищцата П. Д. Ж.
/вдовица от **** год./, е баба по бащина линия на починалия при ПТП Ж. С.
Не се спори, че към момента на ПТП е налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, покриваща отговорността на
виновния за ПТП водач на МПС.
С молба подадена до ответника и получена от него на 10.06.2019 год. ищцата е
поискала заплащане на обезщетение за неимуществените вреди причинени от смъртта на
нейния внук, в размер на 50 000 лв. Преди предявяване на иска, по заведената щета №
**********, застрахователят с писмо е уведомил ищцата, че отказва да й изплати
обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Пред окръжния съд е разпитана свидетелката Г. - племенница по сватовство на
ищцата /дъщеря на сестрата на починалия съпруг на ищцата/, която е от с. С., където живее
и ищцата, сочи, че всяка седмица посещава вуйна си. Когато се родил Ж. родителите му -
сина на ищцата и неговата съпруга, живеели в къщата на ищцата и нейния съпруг, който
тогава бил жив. Родителите на Ж. работели в рудника. Когато свършило майчинството на
5
майката на Ж., тя започнала работа, а него го гледала баба му П. Когато Ж. бил около 9
годишен родители му се разделили, като Ж. останал да живее при баща си и при баба си в
къщата в с. С. Свидетелката не знае след раздялата на родителите майката на Ж. да го е
вземала или да се е грижила за него. Грижите за Ж. били поети от неговата баба, която го
гледала като майка - „пране, шетане, за училище - писане , четене“, за всичко се грижела П.
Бащата на Ж. също полагал грижи за него, но той ходел на работа. Ж. не можел без баба си,
бил много привързан към нея, а когато пораснал той започнал да се грижи за нея – давал и
пари ако не и стигали, цепел и пренасял дърва, пазарувал, помагал в селската работа. Ж. бил
шофьор. В началото карал малки камиони, но в последните години карал тир. През цялото
време, включително преди смъртта си Ж. живеел в къщата в село С. с баща си и баба си. Ж.
се грижел за къщата, правел ремонти, нямал друго жилище. Ж. бил единствен внук на П. и
след неговата смърт тя била буквално съсипана. Свидетелката сочи, че и сега, когато отива
да я види, П. не говори за друго освен за внука си, започва от вратата и не може да отклони
мислите си. Преди смъртта на Ж., П. пиела лекарства за сърце, но след смъртта на внука си
състоянието и се влошило и това наложило по-голям прием на лекарства, затруднило се
движението й. Ищцата нямала желание да излиза от дома си, освен да отиде на гробищата,
където ходи постоянно, не проявява желание да говори и да контактува с хората. За нея
смъртта на внука й е голям удар и тя не може да го прежали.
В съответствие със свидетелските показания на свидетелката Г. са свидетелските
показания на другия разпитан от окръжния съд свидетел Ф. - без родство със страните,
съсед на семейството в с. С. Познава ги от много години. Сочи, че първоначално всички
живели в къщата на бабата и дядото в с. С. По това време родителите на Ж. работели в
рудниците. Майката на Ж. била с тях до 1997-1998 год., след което родителите на Ж. се
разделили и тя заминала да работи в Гърция. П. гледала внука си от малък. След като
навършил годинка, годинка и половина и майка му се върнала на работа, баба П. го гледала
и помагала, но след заминаването на майката на Ж. грижите за него били поети изцяло от
баба му. П. нямала други внуци и много се грижела за Ж. Постоянно нещо му купувала,
искала нищо да не му липсва. Ж. до смъртта си живял в къщата с баба си и баща си. Ж.
ходел на училище първо в селото, а след това в гр. Т.. След 20–тата си година започнал
работа като международен шофьор и отсъствал понякога за седмица, понякога за месеци, но
нямал друг дом. Отношенията между бабата и внука били идеални. Той винаги много добре
се отнасял към баба си, а след като пораснал й помагал за всичко от което тя имала нужда.
Помагал в селската работа, за къщата. След смъртта на Ж., П. коренно се променила -
притеснила се, „пропаднала“, прегърбила се и отслабнала, казвала, че не и се живее,
постоянно плачела. Свидетелят често е посещавал и продължава да посещава дома на
семейството, тъй като е приятел с бащата на Ж. Винаги, когато отивал у тях П. започвала
разговор за внука си и се разстройвала. Влошило се здравето на П., налагало се да пие много
лекарства. Бащата на Ж. постоянно я водел и продължава да я води на гробищата, като
мъката и е все така силна и голяма.
От ангажираните от въззивника-ответник доказателства по делото и по-точно от
6
съдържанието на исковата молба и коригирана искова молба на майката на починалото при
ПТП лице срещу настоящия застраховател, става ясно, че тя също е изложила твърдения за
съществуване на силна емоционална връзка между нея и сина й. Изложени са твърдения, че
заминаването на майката на работа в чужбина се е наложило по икономически причини, но
това не е прекъснало връзката между нея и сина й. Сочи се, че след навършване на 16 години
всяко лято Ж. бил по няколко месеца при майка си в Гърция. След това, когато станал
международен шофьор, а майката се преместила на работа в Германия, те често били заедно,
като отношенията между тях били на обич и взаимна привързаност.
На базата на установената фактическа обстановка се очертават следните правни
изводи:
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Г. и Ф., тъй като същите
почиват на лични впечатления на свидетелите, последователни и взаимно допълващи се са,
като не противоречат и на останалите доказателства събрани по делото, включително на
приетите от въззивния съд искова молба и коригирана искова молба.
С ТР №1/21.06.2018 год. по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга
на лицата, които могат да получат обезщетение, но при следните граници: материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 год. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В решение № 92/17.11.2020 год. по т.д.№1275/2019 год. на ВКС,т.к.,2-ро отд. е
посочено, че изискуемите по-горе предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете
постановления, в т. ч. и за роднините - братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта,
считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например,
относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./.
Страните не спорят относно наличието на елементите от фактическия състав на
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, което и при зачитане на правните последици на влязлата
в сила присъда за причинителя на ПТП, съгласно чл.300 от ГПК, очертава пасивната
7
материална легитимация на ответника относно отговорността за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на починалото при ПТП лице и спрямо лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ.
При съобразяване на изискванията въведени със закона и разяснения по
задължителната и незадължителна за настоящия съд практика на ВКС, при комплекса
преценка на събраните доказателства, настоящия съд намира активната материалноправна
легитимация на ищцата за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на нейния внук за установена по делото.
В случая между ищцата и нейния внук Ж. е била създадена особено силна, трайна и
дълбока емоционална връзка, която надхвърля нормалната за съответната родствена степен.
Ж. е бил единствен внук на ищцата. Установи се по делото, че тя не само е присъствала в
живота на Ж. от раждането до смъртта му, но в определен период от детството му е
осъществявала и частично заместващи родителски грижи, компенсиращи прекъснатото
физическо участие на майката в отглеждането за Ж., след като той е навършил девет години.
Установи се по делото, че след като майката на Ж. е напуснала семейния дом в с. С. и
заминала на работа в чужбина, преките грижи за него са осъществявали баща му и на баба
му. Макар емоционалната връзка между майката и сина да не е била прекъсната, същата е
била нарушена поради физическото й отсъствие във важен за развитието на детето период. В
този период, дефицитът от участието на майката при отглеждането на Ж. е бил компенсиран
до голяма степен от ищцата, която съгласно свидетелските показания на свидетелите Ф. и Г.
тогава е била „заместител на майката“, правела всичко за него - „пране, шетане, за училище-
писане, четене“, като демонстрирала по всякакъв начин обичта си към Ж. В този период
бащата също се грижел за Ж., но той ходел и на работа. От страна на внука отношението
към неговата баба било съответно - Ж. изключително се привързал към баба си и й отвръщал
с любов и уважение, което било видимо за всички от селото. Дори след като пораснал, Ж.
проявявал голямата си обич към своята баба, след всеки международен курс и носел
подаръци, не й отказвал никаква помощ, водел я навсякъде където тя желаела.
Към момента на смъртта на Ж., той е бил на ** години, а неговата баба - на **
години. Точно поради изключителната привързаност, която е съществувала между двамата,
след смъртта на единствения си внук ищцата понесла морални болки и страдания, по-
интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. След смъртта на
единствения внук който е имала и за който всеотдайно се е грижела, ищцата постоянно
тъгува и плаче, много често посещава гроба му, не поддържа контакти с други хора, а с
близките, които я посещават в дома й, говори само за Ж. Свидетелите сочат, че след смъртта
на Ж. физически и емоционално ищцата е „съсипана“, увеличил се броя на лекарствата,
които приема, затруднили са движенията й, изчезнало желанието й за живот, а с времето
мъката и не отслабва.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие-
ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
8
размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Както е посочено и в обобщаващото съдебната практика на ВКС
Определение № 53 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 862/2019 г., II т. о., ТК, за да се
реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт
неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение
да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки,
страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на
съдебното решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне
на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е
обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на
настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за
определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане
нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане
на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за
справедливост, като определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с
действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 от ЗЗД, а не с
лимита на отговорността на застрахователя.
Предвид конкретните обстоятелства установени по делото и обсъдени по-горе съдът
намира, че в резултат на внезапната смърт на внука си при ПТП станало на **.**.**** год.,
ищцата е претърпяла и продължава да търпи душевни болка и страдания, което следва да
бъдат обезщетени.
Икономически условия в страната при настъпване на увреждащото действие сочат
средна работна заплата около 1000 лв. месечно. Лимитът на застрахователна отговорност
общо за неимуществени вреди към момента на ПТП е до 10 000 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/.
При определяне на справедлив размер на обезщетението, извън изложеното по-горе
настоящият съд взе предвид и следните конкретно установени обстоятелства. Въпреки, че
между Ж. и неговата баба са били изградени изключителни емоционални отношения, това не
е свързано с прекъсване на обичайните емоционални връзки между него и родителите му.
Постоянни грижи за Ж. в детството му е полагал и неговия баща, а физическото отсъствие
на майката за посочения по-горе период не е нарушило изградените преди това отношения
на любов и уважение между нея и Ж. В юношеска и в по-зряла възраст Ж. е показвал обич,
уважение и привързаност и към своите родители, като в общ житейски план отношенията с
баба му са били допълващи тези с родителите му. За него ищцата е била „третият родител“,
без обаче създадените между бабата и внука отношения да са заличили значението и
участието на майката и бащата в живота му. От друга страна, след смъртта на Ж., ищцата не
9
е лишена изцяло от морална и финансова подкрепа, тъй като тя продължава да живее в
къщата в с. С. със своя син - бащата на Ж.
Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди претърпени от ищцата поради смъртта на нейния
внук е сумата от 25 000 лв. При съблюдаване и на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване съдът намира, че обезщетение в този размер в адекватна степен
компенсира причинените на ищцата неимуществени вреди, съобразно конкретно
установените обстоятелства.
Горното сочи, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
25 000 лв., а в останалата част до претендирания размер от 50 000 лв. искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Върху обезщетението от 25 000 лв. следва да се присъди законна лихва, която по
правилата на 429, ал.3 от КЗ, вр.чл.493, ал.1, т.5 КЗ и ангажираните по делото доказателства
е дължима от застрахователя, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице. В този смисъл в Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.
№2466/2018 год. на ВКС, 1 т.о. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Ищцата е увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ. Съгласно ангажираните
доказателства претенцията й пред застрахователя е предявена на 10.06.2019 год., поради
което и по вече изложените съображения законната лихва върху обезщетението от 25 000 лв.
следва да бъде присъдена считано от посочения в насрещната въззивна жалба последващ
момент - 28.06.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Горното сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в
противоречие със закона в частта, с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за
размера над 25 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от
10.09.2019 год. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която върху дължимото
обезщетение от 25 000 лв. е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 28.06.2019
год. до 09.09.2019 год.
В тези части решението следва да бъде отменено от настоящия съд, а спорът следва
да бъде решен по същество с отхвърляне на иска за сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв.,
10
ведно със законната лихва считано от 10.09.2019 год. до окончателното изплащане на сумата
и с присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение от 25 000 лв. и за периода
от 28.06.2019 год. до 09.09.2019 год.
Предвид горното решението следва да бъде отменено и в частта за съдебните
разноски, при извършване на ново разпределение на разноските от настоящия съд.
В останалите части решението е правилно и следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
За съдебните разноски пред окръжния съд:
При направени разноски пред първоинстанционния съд в размер на общо 4500 лв. /от
които 2000 лв. за платена държавна такса/, при горепосочения изход от делото, в полза на
ищцата следва да се присъди сумата от 2250 лв., която следва да бъде възложена в тежест на
ответника.
При представени доказателства за реално направени пред първоинстанционния съд
разноски в размер на общо 2 500 лв., при горепосочения изход на делото в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 1250 лв., която следва да бъде възложена в тежест
на ищцата.
За съдебните разноски пред апелативния съд:
При направени разноски пред въззивния съд в размер на 960 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, предвид изхода от делото, в полза на ищцата следва да се
присъди сумата от 480 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Ответникът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по
два договора за правна помощ общо в размер на 3240 лв. с ДДС. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за
основателно, като приема, че съобразно фактическата и правна сложност на делото
адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер по Наредба № 1
за МРАВ, за защита при материален интерес от 50 000 лв. – т.е. 2 436 лв. с ДДС, поради
което съобразно изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1218
лв., която следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Горното сочи, че общият размер на разноските за двете съдебни инстанции, които са
дължими в полза на ищцата е 2730 лв., а общият размер на разноските за двете съдебни
инстанции, които са дължими в полза на ответника е 2468 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32/08.06.2021 год. по гр.д.№ 656/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд, изменено с определение № 260241/29.09.2021 год. по гр.д.
№656/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:
11
-Е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г. Д. да заплати на
П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен
адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено
увреждане - причинена смърт на нейния внук Ж. С. С. починал на **.**.**** г., в резултат
на претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава,
считано от 10.09.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 600 лв.
разноски по делото,
-Е осъдена П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ №
**, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и
съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г. Д. направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 584 лв.
-Е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв. за периода от 28.06.2019 год. до
09.09.2019 год.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул.
„П. Я.“ № ** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, за сумата над
25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до 40 000 лв. / четиридесет хиляди лева/ -т.е. за
сумата от 15 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на нейния внук Ж. С. С. починал на
**.**.**** г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва за забава, считано от 10.09.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г. Д. да заплати на
П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен
адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М., законната лихва върху дължимото
обезщетение от 25 000 лв. за периода от 28.06.2019 год. до 09.09.2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/08.06.2021 год. по гр.д.№ 656/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
12
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г. Д. да заплати на
П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен
адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М., направени разноски съобразно
изхода от делото, за двете инстанции, в общ размер от 2730 лв. /две хиляди седемстотни и
тридесет лева/.
ОСЪЖДА П. Д. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ №
** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, направени разноски
съобразно изхода на делото, за двете инстанции, в общ размер от 2468 лв. /две хиляди
четиристотин шестдесет и осем лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13