Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря....................Петя
Маринова.....................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1721 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
по чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Иван
Николаев Недков, срещу Ц.Р.К., с адрес: ***, по реда на чл. 415 ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, за присъждане на вземания по
договор за потребителски кредит.
В исковата молба се твърди,
че на 03.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като
кредитор, и ответницата Ц.Р.К., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № PLUS-11674402, по силата на който кредиторът предоставил на
кредополучателя кредит в размер на 5200.00 лева.
Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при
която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия в размер на 1397.76 лева била разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“
и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 182.00 лева,
срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора и която се
заплаща при усвояване на кредита, като се удържа от общия размер на кредита. Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора
да предостави заема и създавало задължение на кредитополучателя да заплати на
кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по
предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 10878.72
лева, при договорна лихва в размер на 5678.72 лева. Твърди се, че
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.11.2019
г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 226.64 лв.,
при първа погасителна вноска - 20.12.2015 г., съгласно погасителен план,
посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, с краен срок за издължаване на всички задължения по кредита
- 20.11.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителния
план, неразделна част от договора за кредит/. Посочва се, че кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
поради което, съгласно чл. 5 от Условията към договора за кредит, поради
допусната забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, считано от 20.04.2018
г., която дата представлявала падежа на двадесет и девета погасителна вноска.
Посочва се още, че съгласно
условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като
на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.04.2018 г. /денят,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване
на заявлението в съда, която е в общ размер на 401.95 лева.
Твърди се, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която била
погасена до момента, е в размер на 6129.94 лева, с която били погасени, както
следва: договорна лихва – 4482.96 лева и главница – 1646.98 лева.
Изтъква
се, че на 17.10.2018
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор
за потребителски кредит № PLUS-11674402 от 03.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Ц.Р.К., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, което дружество, в
качеството си на цесионер, съгласно договора за
цесия, се задължило от името на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и за своя сметка да изпраща уведомления
за извършената цесия до длъжниците за извършената цесия, за което има изрично
пълномощно от цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Посочва се, че по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е изпратено уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-11674402 от 22.10.2018 г. с известие за доставяне чрез
„Български пощи“ ЕАД, като уведомлението било получено лично от длъжника. Наред
с това, ищецът,
прилагайки към исковата молба копие от уведомителното писмо, моли, да се счита,
че ответницата е надлежно уведомена за цесията с получаване на препис от исковата
молба, заедно с приложеното уведомление за извършената цесия, като в тази
връзка цитира съдебна практика на ВКС.
Предвид
изложеното, ищецът посочва, че е предявил вземането си по съдебен
ред чрез подаване на заявление до Районен съд-Ловеч за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, но съдът отхвърлил
заявлението, поради което ищецът предявява настоящия осъдителен иск и моли
за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати
следните суми: 3553.02 лева – неизплатена
главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.03.2018
г. до 20.11.2019 г., 788.08 лева – договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 20.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.11.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 401.95 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.04.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът заявява също,
че в съответствие с трайната практика на съдилищата, уведомява ответницата за
предсрочната изискуемост с настоящата искова молба.
Претендира
присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство.
С протоколно
определение от 11.02.2020 г. са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи
от: Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11674402 от 03.11.2015 г., ведно с общи
условия и погасителен план; Сертификат за застраховка № PLUS-11674402, ведно с общи условия; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г.; писмено
потвърждение за
извършена цесия от 17.10.2018 г.; Извлечение от Приложение № 1 от 17.10.2018 г. към договора
за цесия; Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; Пълномощно
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"; Уведомително писмо за извършената
цесия с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-11674402 от 22.10.2018 г.; обратна разписка.
Приложено
е и ч.гр.дело № 1261/2019 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 7491 от 03.07.2019
г., подадено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против Ц.Р.К. за същите вземания,
произтичащи от същите обстоятелства. С Разпореждане № 2572/17.07.2019 г.
заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение и указал на заявителя
за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията си.
С оглед на това и в указания срок е
предявен настоящият осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба,
постъпила на 28.01.2020 г., пълномощникът на ищеца – юрисконсулт Иван Недков
заявява, че поддържа исковата молба и моли
да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата, в случай, че са
налице предпоставките за това. Поддържа и искането за присъждане на разноските
по делото, съгласно представен списък на разноски за двете производства.
Ответницата
Ц.Р.К. не е представила в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е
достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата, като предявения осъдителен иск следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба /02.09.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство, а
именно сума в размер на 94.86 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски: 194.86 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство, а именно: 94.86 лева – внесена държавна такса, и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или
общо разноски: 144.86 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Р.К., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми по Договор за потребителски
кредит с № PLUS-11674402/03.11.2015
г., а именно: 3553.02 лв. /три хиляда петстотин петдесет и
три лева и две стотинки/ – неизплатена главница от неплатени месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.03.2018 г. до 20.11.2019 г., 788.08 лв. /седемстотин осемдесет и
осем лева и осем стотинки/ – договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 20.03.2018 г. до 20.11.2019 г., и 401.95 лв. /четиристотин и един лева и деветдесет и пет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 21.04.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба /02.09.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /02.09.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Ц.Р.К., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 194.86
лв. /сто деветдесет и четири лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в исковото производство,
както и сумата 144.86 лв. /сто четиридесет
и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД:
IBAN: ***: UBBSBGSF
Банка:
„Обединена българска банка“ АД
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответницата.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 1261/2019 г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: