Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14649 по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №14649/2018 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на К.Х.С. ЛНЧ ********** *** срещу
решение №373833
от 29.03.2018 г постановено по гр.д.№24448/16 г на СРС , 41 състав , с
което са отхвърлени
исковете на въззивника срещу С.И.С. ЕГН ********** ***
с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД , чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД и чл.183 ЗЗД във
вр.чл.87 ал.3 ЗЗД ; за прогласявяне за нищожен поради липса на
съгласие , евентуално поради противоречие с добрите нрави и евентуално за
разваляне поради неизпълнение на договор за прокупко
– продажба на ¾ идеални части от апартамент № 33, находящ се в гр.София
, ж.к.******обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №146, том I, рег. №
3926, дело № 128/2014 г. на Н.С., помощник – нотариус по заместване на при Д.Т.,
нотариус рег.№187 на Нотариална камара с район на действие СРС ; както и е отхвърлен иска на К.Х.С. ЛНЧ **********
*** срещу С.И.С. ЕГН ********** *** с правно основание чл.576 ГПК във вр.чл.582 ГПК за прогласяване на нищожност на нотариалното действие при описания
нотариален акт поради нарушаване на изискването за назначаване на преводач ;
- и по частна жалба на С.И.С. ЕГН **********
*** срещу определение №448941 от 12.07.2018 г по гр.д.№24448/16 г на СРС , 41 състав , с което е оставена без уважение
молбата му от 17.04.2018 г за изменение на решението в частта за разноските и
присъждане на адвокатско възнаграждение от 2000 лева .
Въззивникът С. излага доводи за неправилност на решението на СРС
, тъй като по делото е доказано , че ищецът не
владее добре български език и не е могъл да разбере специализирания текст на
нотариалния акт , а безспорно не е бил назначен преводач . Налице са и
основания за разваляне на нотариалния акт , защото ответиникът
не е разполагал със средства да заплати идеалната част от имота , а свидетелски
показания за това обстоятелство са недопустими.
Въззиваемата страна С. е подал писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Ищецът владее български език , защото до 34
годишна възраст е живял в България , а от 2004 г се е завърнал в България от
САЩ . Участвал е в нотариалната сделка и е поличил
цената на идеалната част от имота . Свидетелката Й.му е племенница
/заинтересована потенциална наследница/ и твърди неверни обстоятелства . Дори
при голяма разлика между уговорената и пазарната цена ВКС приема , че не е
налице противоречие с добрите нрави . Нотариалният акт има характер и на
разписка за получаване на цената , което като обстоятелство не е опровергано .
Жалбоподателят по частната жалба С.
счита , че трябва да му се присъдят разноски от 2000 лева , които са заплатени
за негова сметка от трето лице и са надлежно доказани . Районният съдия е
записал в протокола „каквото му дойде“ и „рекетира адвоката му да работи
безплатно“ . „Стига рекет за пари от съда“ . Жалбоподателят пари няма , защото
всичко му е отнето от ищеца .
С. не е подал отговор на частната
жалба .
Въззивната и частната жалби са допустими. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 10.04.2018 г и е обжалвано в срок на 23.04.2018 г .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на С. на 20.08.2018 г и е обжалвано в
срок на 24.08.2018 г .
Налице е правен интерес
на въззивника и частния жалбоподател за обжалване съответно
на решението и определението на СРС.
След преценка на оплакванията по жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли
исковете СРС е приел , че основанието за нищожност „липса на съгласие“ е
равнозначно на „съзнавана липса на съгласие” /например – изтръгнато с насилие,
направено без намерение за обвързване и др./. В случая „липсата на съгласие“ се
извежда от обстоятелството, че продавачът
не е разбирал български език и при изповядване на сделката не му е бил назначен преводач .
Напротив , в процесния нотариален акт ясно личи волята на страните . На
практика твърденията на ищеца сочат на друг порок - нищожност
поради липса на форма поради нищожност на нотариалното удостоверяване , но
такъв иск не е предявен . От друга страна , ищецът към момента на изповядване на сделката е владеел български език
в степен, която му позволява да разбира правните последици и значението на
същата. Безспорно е в производството, че ищецът е роден в Република България и
от раждането си до около 36 –годишна
възраст е живял в България , а след 2004 г се завърнал в България от САЩ .
Майката на ищеца била българка , български гражданин. Установено е в
производството посредством показанията на свидетеля Й., че ищецът е посещавал
училище на територията на РБ , което свидетелят определя като «арменско» , но
може да се предположи , че е изучаван и български език. Според св.Т.ищецът имал втори брак с българка /Т., майка на ответника/ и говорел нормално
български . СРС счита , че като критерий
за нееквивалентност в съдебната практика е възприета изключително голямата
разлика в престациите. В решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2009 г. на III г.о. на ВКС е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниска цена от пазарната
, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I
г.о. на ВКС- при двадесет и осем пъти
по-ниска цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от
значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и
принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната
нееквивалентност в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I г.о. на ВКС, според
което съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде
по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната
престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда (унищожаемост по чл. 33 ЗЗД), ако такъв иск е предявен. В решение № 24 от 09.02.2016 год. на ВКС по
гр.д. № 2419/2015 год., ІІІ г.о., е прието, че само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случая се
установява по процесния нотариален акт , че данъчната оценка на имота е била в
размер на 20 657,10 лева, а уговорената покупна цена – 9 500 лева. Има известна
нееквивалентност на престациите, доколкото сделката за идеалните части е
изповядана под стойността на същите по данъчна оценка (която стойност ще
възлиза на 15 492,83 лева), но няма противоречие с добрите нрави , още повече
че страните са уреждали и други наследствени въпроси .
По иска за разваляне поради
неизпълнение на нотариалния акт за продажба първоинстанционният съд приема , че
ответникът е доказал със самия нотариален акт /служещ и като разписка/ , че е
заплатил продажната цена . Ищецът не е
установил по безспорен и категоричен начин твърдението си, че не е получил
продажната цена. Свидетелят Т.заявява , че е предоставил в заем парични
средства на ответника във връзка с покупката на имота. Показанията на свидетеля
Й., че ищецът й е съобщил , че нищо не е получавал по този договор съдът не са
кредитирани от СРС , защото може да са пристрастни – като дадени от близък
роднина да съдържат последваща на сделката оценка за размера на поплучената покупна цена и/или неизпълнение на устната
уговорка между страните, предхождаща изповядване на сделката.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят в по-голямата им част и от
настоящия съд . Абсурдни са твърденията на ищеца , че след като :
-
е
живял 36 години в България ;
-
учил е в българско „арменско“ училище ;
-
и
се е завърнал през 2004 г и живял още 10
години в България до нотариалната сделка – признание в молба от 05.02.2018
г ;
-
след
завръщането си в България е сключил брак с българка
то „не владеел български език в достатъчна степен “.
Показанията на св.Й.са абсолютно недостоверни и правилно СРС е кредитирал в
тази връзка показанията на св.Т.. Отделно , искът за нищожност поради „липса
на съгласие“ е неправилно заведен , защото твърденията за липса на преводач
не съответстват на това основание за нищожност , а на основанието „липса на
форма“ поради нищожност на нотариалното удостоверяване , каквато по изложените
мотиви обаче не е доказана .
По отношение на отхвърления иск за противоречие
с добрите нрави въззивникът не е изложил доводи във въззивната жалба ,
поради което съдът не е длъжен да излага мотиви . Само за пълнота трябва да се отбележи
, че СРС подробно и аргументирано е анализирал практиката на ВКС по това
основание , което ищецът не е доказал .
Отделно , страните по делото са наследници на едно и също лице и може да са имали и други уговорки във
връзка с наследството /в което има и други вещи и права/ или да са били в
близки отношения. Не може само от уговорена цена по-ниска от пазарната да се
заключи , че са нарушени добрите нрави .
По отношение на иска за разваляне
на нотариалния акт поради неизпълнение правилно СРС е приел , че с оглед удостивереното в нотариалния акт плащане от ответника , в тежест на ищеца е да опровергае
изявлението си . Неправилно СРС е допуснал разпит на свидетели за това
обстоятелство извън хипотеза на чл.164 ал.2 ГПК . Трайна е практиката на ВКС ,
че нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ
документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили
посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни.
Нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил
цената, респ. че същата е получена от продавача е частен свидетелствуващ документ за знание,
материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт.
Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е
ограничено до вида на доказателствените средства - изключване на свидетелски
показания за опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ от страната
, освен в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК - решение №231 от 08.07.2015 г по гр.д. № 6604/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №959 от 21.12.2009 г по гр.д. № 1951/2008 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №169 от 31.01.2013 г по гр.д.№664/11 г на ВКС , II ТО решение №402 от 17.01.2012 г по гр.д.№449/11 г на ВКС , III ГО и др.
Въпреки допуснатото
процесуално нарушение СРС като краен резултат правилно е отхвърлил иска - така или иначе ищецът не е успял да проведе
пълно доказване , с което да опровергае изявлението си за получаване на
продажбената цена . Обстоятелството , че ответникът не е разполагал с никакви
средства към датата на нотариалния акт , включително и че не е могъл да си ги
набави чрез заем , не е доказано по убедителен начин от ищеца . Решението на
СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено /без частта за разноските/ . С оглед
изхода на спора в тежест на въззивника са деловодните
разноски на въззиваемата страна от 2000 лева
адвокатско възнаграждение .
По частната
жалба в частта за разноските . За да отхвърли претенцията за
присъждане на 2000 лева адвокатско възнаграждение на ответника СРС е взел
предвид , че адвокатът му е признал в о.с.з на 24.01.2018 г , че не е получил
сумата . Свидетелят Т.твърди , че е платил сумата като заем , но не е ясно кога
е станало това .
Обжалваното определение на СРС по
чл.248 ГПК е неправилно. В о.с.з на 24.01.2018 г адв.Т.
е заявила , че сумата от 2000 лева е заплатена не лично от ответника , а от
негов приятел А./свидетелят А.Т./ .
Касае се за парично задължение , което по чл.73 ЗЗД няма пречка да се изпълни
от трето лице . Самото плащане е удостоверено в договора за правна помощ , а
адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед цената и броя на исковете .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №373833 от 29.03.2018 г постановено по гр.д.№24448/16 г на СРС , 41 състав / с изключение на частта му за
разноските / .
ОТМЕНЯ определение
№448941 от 12.07.2018 г по гр.д.№24448/16 г на СРС , 41 състав
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №373833 от 29.03.2018 г постановено по гр.д.№24448/16 г на СРС , 41 състав в частта за разноските ; като ОСЪЖДА К.Х.С. ЛНЧ ********** *** да заплати на С.И.С. ЕГН ********** *** сумата от
2000 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА К.Х.С. ЛНЧ
********** *** да заплати на С.И.С. ЕГН ********** *** сумата от 2000 лева разноски
пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.