М О Т И В И:
Към НОХД № 399/2013г. по описа на
Окръжен съд гр. Стара Загора
С обвинителен акт подсъдимият Н.М.Д.,
ЕГН **********, Е ПРЕДАДЕН НА СЪД за
това, че
- на 01.11.2012г. в с. **** в съучастие като
извършител с А. А. Б. с ЕГН ********** отнел чужди движими вещи - пари на
стойност 7.00 лв.; 1 бр. DVD плеър марка "*****" в комплект с
принадлежащите му: 1 бр. черна текстилна чанта с презрамка с предна преграда, с
бял надпис в долния десен ъгъл "****", закопчаваща се с черен цип, 1
бр. дистанционно управление, черно на цвят с надпис "****" и сив
надпис на бутоните, 1 бр. антена черна на цвят, 1 бр. зарядно устройство, черно
на цвят, модел *** 1 бр. захранващ кабел от МПС- во за DVD, черен на цвят на
стойност 119.92 лв.; 1 бр. мобилен телефон, марка "****" на стойност
74.95 лв., 1 бр. сим-карта на стойност 9.60 лв.; 1 бр. мобилен телефон, марка
"****" на стойност 25.00 лв.; 4 бр. секретни ключове на стойност 9.52
лв.; 1 бр. метален ключодържател с форма на "****" на стойност 4.41
лв., всичко на обща стойност 250.40 лв. от владението на собственика И. Т. Ч. с
ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и И. Ч. е била поставена в беззащитно състояние, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си – престъпление по чл.
198, ал. 4, предл. II, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 20,
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
и за това, че
- на 01.11.2012г. в с. ***** умишлено умъртвил И. Т. Ч. с ЕГН **********,
като убийството е извършено предумишлено и по особено мъчителен начин за
убитата И. Ч., като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II и т. 9, вр.
с чл. 115,вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.
Подсъдимият
Н.М.Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.М.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, постоянен адрес: с. *****, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Д., макар и непълнолетен, е
осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер, като едно
от осъжданията му е с определение по смисъла на чл. 382, ал. 7 от НПК,
постановено по НОХД № 542/2012г. по описа на ОС – Стара Загора в
сила от 19.10.2012г. Подсъдимият Д. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 249, ал.1 предл. първо вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и му е
наложено наказание „Пробация”. Свидетел по това дело била пострадалата ИЧ.
Подсъдимият Н.Д. и
пострадалата И. Ч. живеели в едно село – с. ********. Последните три години
подс. Д. помагал на пострадалата Ч., като режел дървата й, за което тя му
плащала. Подсъдимият познавал добре
къщата и двора на пострадалата и знаел, че разполага с пари, които държи в дома
си.
Подсъдимият Д. имал
приятел свид. Г. Д. Г. в гр. ****.
На 25.10.2012г. подс. Д.
се обадил на свид. Г. и поискал да се срещнат. Срещата им била пред „*****”
около 16,30 часа. На срещата подс. Д. обяснил на свид. Г., че познава баба от
с. ****, която разполага с пари и търси човек, с когото да я ограбят.
Подсъдимият Д. обяснил, че е измислил план, при който ще отидат двамата със
свид. Г. до къщата на бабата. Свидетелят трябва да поиска вода, като обясни че
са закъсали с колата, а през това време подс. Д. ще я удари отзад, след това ще
я изхвърлят в тоалетната и ще я оберат. Подсъдимият Д. обяснил, че бабата го е съдила за кражба
на дебитна карта и че не била доволна от присъдата и обжалвала. Свидетелят Г.
отказал на подс. Д. да участва в „убийството и обирането”. На 30.10.2012г.
подс. Д. писал на свид. Г. чрез „***” и го питал дали вече е готов и съгласен
да участва в неговия план. На същия ден вечерта отново подс. Д. писал на свид.
Г. да се срещнат и да отидат да „Оправим бабата”. Свидетелят Г. се съгласил на
среща, която отново била пред „****”. На 31.10.2012 год. отново се срещнали на
същото място, като подс. Д. продължил да
убеждава свид. Г. да изпълнят замисления от него план. Свидетелят Г. отказал и
се прибрал вкъщи.
На 28.10.2012г. в страница
на „****” с име „****”, използвана от подс. Д., публикувал съобщение с текст:
„ *****
На 01.11.2012г. сутринта подс.
Д. чрез „****” се свързал с негов познат – св. А. Б. и споделил, че има
предложение за него, което ако приеме, ще делят по равно печалба от 1000 лева. Свидетелят Б. бил привлечен от възможността за бърза
печалба и се уговорил с подс. Д. да се видят същия ден на автогарата в гр. ****.
На 01.11.2012г. подс. Д. и
св. Б. се срещнали и подс. Д. казал, че отиват в неговото село – с. ****. В
10:15 часа се качили на маршрутка за гр.*****, която не минавала през селото и
слезли на околовръстния път. Продължили пеш към с. ****. По пътя подс. Д.
споделил намеренията си със свид. Б. да извършат кражба от дома на пострадалата
Ч., която разполагала с пари, а преди време водила дело срещу него. Свидетелят Б.
трябвало да му съдейства да отвлече вниманието на пострадалата докато той влезе
в къщата и извърши кражбата.
След като пристигнали до
къщата на пострадалата Ч., се разделили. Подсъдимият Д., за да влезе в двора на
пострадалата, минал през съседния двор, който бил необитаем и нямал ограда. Свидетелят
А. Б. позвънил на звънеца, който се намирал на входната врата на двора.
Пострадалата Ч. се показала от къщата и св. Б. я помолил да му донесе едно шише
с вода, защото са закъсали с колата.
През това време за да не
го види пострадалата И. Ч., подс. Н.Д. се скрил зад къщата при избите. Там
намерил шарен парцал, който взел с цел да му послужи да я задуши.
Пострадалата напълнила
една двулитрова бутилка от „***” с вода и се запътила към свид. Б.. След като
стигнала до стъпалата пред пътната врата, за да даде водата на свид. Б., подс. Д. се доближил до нея зад гърба й. С
двете си ръце подс. Д. преметнал парцала
през лицето на пострадалата и с него запушил устата й. Пострадалата направила
опит да се обърне, но подсъдимият не й дал възможност, като я стискал здраво и
опъвал парцала назад, за да може да я задуши. В следствие на това пострадалата
паднала зашеметена на земята. Подсъдимият Д. извикал св. Б., който все още бил
на улицата пред входната врата да му помогне да я преместят. Свидетелят Б.
отключил пътната врата, влязъл в двора на къщата, но само пипнал крака на
пострадалата и се отказал. Подсъдимият Д. хванал сам пострадалата Ч. за китките
и я издърпал през двора до една от пристройките към къщата. Извикал св. Б. да
отвори вратата на пристройката, за да може да вкара вътре пострадалата. Свидетелят
Б. отворил вратата на постройката и се
върнал обратно по пътеката пред къщата. Подсъдимият Д. внесъл пострадалата
вътре в пристройката, като я оставил да лежи по гръб. След това се върнал
обратно до входа на къщата.
Двамата влезли в къщата и
от витринка в едната от стаите взели 5.00 лева и от черно портмоне, което било
под шкафа на телевизора взели банкнота от 2.00 лева и някакви стотинки. Парите
ги прибрал св. Б.. От същата стая взели два мобилни телефона: марка „****” и
марка „****”. След това подс. Д. влязъл в друга стая, където от гардероб взел
черна чанта, която оприличил на сак за лаптоп и решил, че вътре има лаптоп. През
това време свид. Б. бил до вратата и му казал „Стига толкова” и че според него
пострадалата Ч. се е събудила. Двамата излезли от къщата. Свидетелят Б. тръгнал
да излиза от двора на къщата на пътя.
Подсъдимият Д. тръгнал да
види дали пострадалата се е събудила, като облякъл суитчъра на св. Б. и сложил
качулката на главата си, за да не бъде разпознат. Влязъл
в постройката, където бил оставил пострадалата. Пострадалата Ч. се
опитала да се обърне към подсъдимия, погледнала го и изрекла името му. Това в
първия момент стъписало подс. Д., но след това се ядосал.
Подсъдимият Д. взел
мотика, която била вътре в постройката и със сапа нанесъл три удара в дясната страна на главата
на пострадалата. Подсъдимият е нанесъл ударите със замах, но не с цялата си
сила, защото помещението било много тясно. От главата на пострадалата потекла
кръв. Пострадалата продължила да го гледа и той бил сигурен, че го е
разпознала. В постройката намерил непълна пластмасова туба с нафта, с която
залял главата на пострадалата, вследствие на което пострадалата Ч. започнала да
вика и това много изнервило подс. Д.. Приближил много близо до пострадалата и
започнал да я настъпва с крак върху врата. Настъпил пострадалата, която лежала
по гръб с крака си четири – пет пъти. Видял, че от устата й потекла кръв и
лявата й ръка се отпуснала. Тогава много се изплашил и решил да избяга от там.
Излязъл от постройката, затворил вратата и тръгнал към пътната врата на къщата,
където през цялото това време го чакал
св. Б..
Двамата – подсъдимият Д. и
свид. Б. тръгнали по черен път, като пътя показвал подс. Д., който познавал
района. Докато вървели, подс. Д. звъннал от собствения си телефон на таксиметрова
компания с номер за повикване ****. От черния път двамата излезли на главния
път **** до моста, където чакала повиканата таксиметрова кола. Подсъдимият Д.
изхвърлил две връзки с ключове, които бил взел от къщата на пострадалата, като
едната връзка изхвърлил в тревата пред къщата, а другата в гората близо до
указателна табела „*****”.
С таксиметровия автомобил
двамата се придвижили до гр. *****, като слезли на бензиностанция „****”. Подсъдимият
Д. накарал св. Б. да се обади на негов приятел – св. П. Т., който бил над **
години и можел с личната си карта да предаде в заложна къща отнетите от
пострадалата вещи. Свидетелят Б. се обадил на св. Т. и го помолил да му свърши
услуга – да продаде в заложна къща лаптоп, като последния се съгласил. Около
13:00 часа същия ден подсъдимият Д. и свид. Б. отишли пред дома на св.Т.,
находящ се в гр. ******. Свидетелят Т. не познавал подс. Д. и се запознал с
него на тази среща, като подсъдимият му обяснил, че иска да продаде вещта,
която носел със себе си в текстилна черна чанта и за която си мислил, че е
лаптоп, а се оказало че е DVD плейър. Тримата тръгнали, като обиколили почти
всички заложни къщи в центъра на ****, но нито в една заложна къща не пожелали
да вземат устройството. След това св. Б. тръгнал да се прибира, подс. Д.
останал със св. Т.. Около 15:30 часа подс. Д. казал на св. Т., че има работа за
около час и го помолил да вземе със себе си DVD плейъра, с уговорката, че след
час ще мине през дома на св.Т., за да вземе устройството. Свидетелят Т. се
прибрал в къщи с DVD плейъра, но подс. Д. не отишъл да го вземе. На следващия
ден 02.11.2012г. св.Т. с протокол за доброволно предаване предал в 01 РУП – ****
1 бр.текстилна чанта с намиращите се в нея DVD плейър, дистанционно управление,
антена, зарядно устройство и захранващ кабел.
Двамата – подс. Д. и св. Б. отнели от
пострадалата И. Ч. пари на стойност 7.00 лв.; 1 бр. DVD плеър марка "****"
в комплект с принадлежащите му: 1 бр. черна текстилна чанта с презрамка с
предна преграда, с бял надпис в долния десен ъгъл "***", закопчаваща
се с черен цип, 1 бр. дистанционно управление, черно на цвят с надпис "****"
и сив надпис на бутоните, 1 бр. антена черна на цвят, 1 бр. зарядно устройство,
черно на цвят, модел HY-11210 и 1 бр. захранващ кабел от МПС- во за DVD, черен
на цвят на стойност 119.92 лв.; 1 бр. мобилен телефон, марка "****"
на стойност 74.95 лв., 1 бр. сим карта на стойност 9.60 лв.; 1 бр. мобилен
телефон, марка "*****" на стойност 25.00 лв.; 4 бр. секретни ключове
на стойност 9.52 лв.; 1 бр. метален ключодържател с форма на "*****"
на стойност 4.41 лв., всичко на обща стойност 250.40 лв.
Събраните
в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и
непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия Н.М.Д. признание на инкриминираните в обвинителния
акт факти и обстоятелства и налагат за установено по несъмнен и категоричен
начин гореизложеното изложение на фактически случилото се.
Обстоятелствата, относно
поведението на подсъдимия Н.М.Д. на инкриминираната дата се установяват от
гласните доказателства, събрани на досъдебното производство, обясненията на А.
Б. /л. 70-71 и л. 94 от ДП, т. І/, показанията на свидетелите Г.В. /лист 98-99
от ДП, т. ІІ/, М. Б. /л. 102-103 от ДП, т. ІІ/, В. П. /л. 104-105 от ДП, т.
ІІ/, Д. Х. /л. 106 от ДП, т. ІІ/, Д. С. / л. 107 от ДП, т. ІІ/, Г. Г.
/л.113-115 от ДП, т. ІІ/, В. Г. /л. 116
от ДП, т. ІІ/, Х. Г. /л. 117-118 от ДП, т. ІІ/, П. Т. /л. 119-120 от ДП, т.
ІІ/, И. Р. /л. 121 от ДП, т. ІІ/, Е. Е. /л.122-123 от ДП, т. ІІ/, направените
самопризнания от подсъдимия Д., както и от писмените доказателства: Том І - протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях/л. 13-40/, протоколи за претърсване и
изземване /л. 41-64/, Том ІІ –
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л.213-214/,
протокол за доброволно предаване /л. 215/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л. 216 – 218/, справки за съдимост /л. 219-223/, декларации за
СМПИС /л. 224-225/ , Протокол за уведомяване на пострадал по ЗПФКПП /л.
230/ и не на последно място от заключенията на съдебните експертизи.
От
заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 316/2012г. /л. 129-133 от ДП, т.ІІ/, се установява
механична асфиксия от притискане на шията – охлузвания и кръвонасядания по
предната повърхност на шията, счупване на подезичната кост и гръкляна с
кръвонасядане в околните меки тъкани, точковидни кръвоизливи по лицето и шията.
Оток на мозъка и белите дробове. Тъмна течна кръв. Остър кръвен застой на
вътрешните органи.
Черепномозъчна
травма – охлузвания и разкъсноконтузна рана на главата, кръвонасядане на меките
черепни покривки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
Охлузвания
и кръвонасядания на лицето. Рани от прехапване на езика. Кръвонасядане и
разкъсноконтузна рана на лявата ушна мида. Охлузвания и кръвонасядания по
крайниците. Липса на алкохол в кръвта. Причината за смъртта на И. Т. Ч. с ЕГН **********
от с. *****, е механична асфиксия от притискане на шията.
Описаните
травматични увреждания са прижизнени.
Състоянието
на трупните изменения отговаря на смърт от втората половина на първото
денонощие.
От
заключението на съдебномедицинска експертиза
на живо лице № 461/2012г. /л. 145 от ДП, т. ІІ/, се установяват
охлузвания по дясната мишница, двете предмишници и лявата подбедрица и ръбици
от порезни и прободнопорезни рани в кръстната област на Н.М.Д..
Описаните
охлузвания по дясната мишница, двете предмишници и лявата подбедрица са от
действието на твърди тъпи предмети и са с давност повече от четири денонощия.
Ръбците
от порезни и прободнопорезни рани в кръстната област са с давност по-голяма от
един месец.
Всички
травматични увреждания отговарят, да са получени по време и начин, съобщени от
прегледания.
От
заключението на физико-химическа
експертиза № 454/06.11.2012г. /л.149-150 от ДП, т. ІІ/, се установява,
че по обтривките от ръцете /лява и дясна длан/ на лицето Н.М.Д., ЕГН **********
не се доказаха леснозапалими течности и вещества.
От
заключението на физико-химическа
експертиза № 450/06.11.2012г. /л.1552-153 от ДП, т. ІІ/ се установява,
че течността от тубата, предоставена за анализ, представлява дизелово гориво
/нафта/ с примес на бензин в следово количество.
От
заключението на физико-химическа експертиза
№ 449/06.11.2012г. /л. 155-156 от ДП, т. ІІ/, се установява, че по
предоставената за анализ долна част на спортен екип /анцуг/ се доказа наличие
на дизелово гориво /нафта/.
От
заключението на съдебно-оценителна
експертиза /л.158-162 от ДП, т. ІІ/, се установява, че пазарната
стойност на отнетите чужди движими вещи, от владението на пострадалото лице И. Т.
Ч., общо и по пера е както следва:
1. Пазарната стойност на 1 бл. DVD плеър,
марка ”**** в комплект с принадлежащите му 1 бр. черна текстилна чанта с
презрамка с предна преграда, с бял надпис в долния десен ъгъл ”***”, закопчана
с церен цип; 1 бр. дистанционно управление, черно на цвят с надпис ”****” и сив
надпис на бутоните; 1 бр. антена черна на цвят; 1 бр. зарядно устройство, черно
на цвят, модел HY-11210 и 1 бр. захранващ кабел от МПС- во за DVD, черен на
цвят, е в размер на 119.92 лева.
2. Пазарната стойност на 1 бр. мобилен
телефон, марка „****” е в размер на 74.95 лева.
3. Стойност на 1 бр. сим-карта е 9.60 лева.
4. Пазарната стойност на 1 бр. мобилен
телефон, марка „****”, е в размер на 25.00 лева.
5. Пазарната стойност на 4 бр. секретни
ключове е в размер на 9.52 лева.
6.
Пазарната стойност на 1 бр. метален ключодържател с формата на „****” е в
размер на 4.41 лева.
Общата
пазарна стойност на отнетите чужди движими вещи от владението на И. Т. Ч. са в размер
на 243.40 лева към датата на отнемането – 01.11.2012г.
От
заключението на комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза /л. 166-182 от ДП, т. ІІ/, се
установява, че при осв. Н.М.Д. ***, ЕГН ********** са налице необходимите и
достатъчни клинико-диагностични критерии за поставяне на диагнозата „*****.
Заболяването
датира от ****. /налице е диагностичен критерий, който изисква при поставянето
на тази диагноза лицето да има навършени 18 години/.
Към
настоящия момент осв. Н.Д. е психически годен да участва в досъдебното и
съдебно производство.
Осв. Н.М.Д.,
с оглед неговото физическо и психическо състояние, е психически годен правилно
да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото,
както и да дава достоверни обяснения за тях.
Осв. Н.М.Д.,
при извършване на деянието, е бил в състояние да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Към
момента на извършване на деянието - 01.11.2012г., при осв. Н.М.Д. не се
установяват необходимите и достатъчни условия, които биха позволили да приеме,
че инкриминираното деяние и е извършено в състояние на физиологичен афект.
Въз
основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно и в
съвкупността си със самопризнанието, направено от подсъдимия /признанието на
фактите обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и
субективни/, съдът прие, че спорни въпроси относно авторството на подсъдимия в
осъществяването на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт деяния
и всички обстоятелства, относно начина им на извършване, тъй както са изложени
в обвинителния акт и приети от съда, няма. Събраните в първата фаза на процеса
доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина.
Внимателният прочит на същите, валидно събрани в хода на досъдебното
производство, както вече бе посочено показва, че фактическите данни извеждани
от доказателствените източници се установяват безпротиворечиво и се намират в
логическа връзка помежду си.
Въз основа на установените по несъмнен
и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна
страна:
За да са осъществен престъпния
състав на чл.198, ал. 4, предл. второ във вр. с чл. 198, ал.1, във вр.с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е необходимо деецът вследствие на употреба на
физическа - в случая «поставяне в беззащитно състояние» или психическа принуда да
отнеме чужди движими вещи от владелеца, против волята му с намерение за
противозаконно своене, да действа като съизвършител, а от субективна страна
деянието да е осъществено при пряк умисъл т.е. деецът трябва да съзнава, че
вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда, владелецът не е
съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез
упражнената принуда. По принцип грабежът представлява престъпление, което се
характеризира с усложнение в изпълнителната дейност. Като състав на
престъплението той включва две прояви, всяка от които сама по себе си
осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени в
определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостоятелност
и се явяват едно сложно престъпление. Както вече бе посочено безспорно е
установено, че подс. Д. и А. Б. в изпълнение на предварително взетото решение
да ограбят пострадалата Ч., са отишли до дома й, като Б. е отвлякъл вниманието
на пострадалата, а подс. Д. приближил същата зад гърба й и с парцал запушил
устата, за да я задуши, вследствие на което пострадалата паднала зашеметена на
земята, т.е. същата е била поставена в беззащитно състояние, което не й
позволявало да защити предметите на престъплението от посегателствата на подс. Д.
и А. Б.. Макар и да е могла да възприема правилно действителността, не е могла
да окаже съпротива срещу отнемането.
В случая е безспорно, че
вследствие на упражнената принуда подсъдимият Д. и А. Б. са отнели процесните
вещи на обща стойност 250.40 лева от владението на пострадалата като са установили
своя трайна фактическа власт върху тях и са действали като съизвършители. От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Д. при пряк умисъл.
Предвид изложеното следва, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав на
чл. 198, ал. 4, предл. второ, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
чл. 20, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От
фактите по делото е видно, че
подсъдимият Н.М.Д. на 01.11.2012г. умишлено е умъртвил И.Т. Ч., като убийството
е извършено предумишлено и по особено мъчителен начин за убитата И. Ч., като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си.
Психичното
отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които е
обективирано. Дали е налице умисъл за убийство, или деецът цели причиняване на
някакво телесно увреждане, се решава от обективните обстоятелства, при което е
извършено деянието. В конкретния случай подсъдимият е извършил необходимото, за
да лиши от живот пострадалата. Нанесъл е множество удари с предмет – сап на
мотика, годен да причини телесно увреждане с летален изход в жизненоважен орган
от човешкото тяло – дясната страна на главата, залял пострадалата със
запалителна течност – нафта с цел отравяне, след което продължил да нанася
удари на пострадалата като четири-пет пъти стъпил върху врата й като
преустановил тези свои действия след като “видял, че от устата й потекла кръв и
лявата й ръка се отпуснала”. В резултат на така упражненото въздействие от
подсъдимия по горепосочения начин на пострадалата са причинени травматични
увреждания - механична асфиксия от притискане на шията – охлузвания и
кръвонасядания по предната повърхност на шията, счупване на подезичната кост и
гръкляна с кръвонасядане в околните меки тъкани, точковидни кръвоизливи по
лицето и шията. Оток на мозъка и белите дробове. Тъмна течна кръв. Остър кръвен
застой на вътрешните органи. Черепномозъчна травма – охлузвания и
разкъсноконтузна рана на главата, кръвонасядане на меките черепни покривки,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
Охлузвания
и кръвонасядания на лицето. Рани от прехапване на езика. Кръвонасядане и
разкъсноконтузна рана на лявата ушна мида. Охлузвания и кръвонасядания по
крайниците. Така причинената на пострадалата механична асфиксия от притискане
на шията е довела до състояние, несъвместимо с живота й и е причина за смъртта
й. Следователно настъпилата смърт на пострадалата Ч. е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените увреждания, в частност причинената
механична асфиксия от притискане на шията. Макар и непълнолетен, подсъдимият е могъл да
ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното. В
тази връзка съдът съобрази заключението на комплексната съдебна
психолого-психиатрична експертиза.
С
действията си подсъдимият е целял да умъртви пострадалата Ч.. Налице е
последователност при причиняване на телесните увреждания, като упражненото
физическо въздействие от подсъдимия върху пострадалата е преустановено едва
след като подсъдимият се убедил, че е постигнал желаната от него цел, а именно
смъртта на пострадалата. Същият не е бил лишен от годност да съзнава
извършеното от него.
От
обективна страна са установява квалифициращия деянието признак, че убийството е
извършено по особено мъчителен за пострадалата начин.
Съобразно
Решение № 7/1982г. по нак. дело № 62/1981г. ОСНК, ВС, “Особено мъчителния начин
на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари,
причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява
тежки предсмъртни мъки”. В съдебномедицинската експертиза на труп се съдържат
конкретни данни за броя на нараняванията, механизма на причиняване, силата на
ударите, характера на всяко от нараняванията, като се посочва, че всички
телесни увреждания са прижизнени, а в обясненията на подсъдимия се съдържа
информация, че пострадалата е викала. Всички тези обективно установени
обстоятелства за броя и начина на нанесените удари - нанасяне на множество удари със сап на мотика
по главата на пострадалата, заливане със запалителна течност – нафта и стъпване
с крак върху врата на пострадалата, за поведението и състоянието на
пострадалата сочат на квалификацията
“особено мъчителен начин” на убийство. Поради нанесените множество и различни
удари, времевия период на причиняване на телесните увреждания, пострадалата е
търпяла силни болки и страдания и смъртта е била съпроводена с повече мъки. Същата
е била в съзнание, не е могла да се защити и е усещала ужаса от смъртта.
Както
вече бе посочено, съдът намери за безспорно установено, че деянието е извършено
от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, но освен това доказателствата по
делото категорично установяват и друг квалифициращ деянието елемент –
предумисъл. За да е налице квалифицирано убийство по чл. 116, т. 9 от НК, е
необходимо доказателствата да сочат, че деецът го е извършил по предварително
решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане
на мотивите за и против извършването му. Установено е, че подсъдимият Д. е взел
решение в спокойно и хладнокръвно състояние да извърши убийство на пострадалата
Ч., като е афиширал това свое решение чрез изявление, публикувано във “****”.
Съставил е план за извършване на деянието – същият е бил запознат с
обстановката в двора и къщата на пострадалата, знаел е откъде може да влезе
незабелязано и къде може да изпълни решението си за убийство, като за
осъществяване на замисъла е започнал да търси съучастник. Предложил е на св. Г.
да участва в замисленото, като му е разказал подробности за съставения план –
мястото и начина на извършване на деянието в подробности, очакваната “печалба”,
като също така е споделил, че “тази жена го съдила за кражба и не била доволна
от присъдата” и въпреки отказа на св. Г.
да участва в “убийството и обирането”, след няколко дена подсъдимият отново го е
потърсил, за да провери дали не е размислил. Тези обстоятелства говорят за
предварително взето и непоколебимо решение от подсъдимия за умъртвяване на
пострадалата Ч.
От
всичко гореизложено следва единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият
Н.М.Д. на 01.11.2012г. умишлено е умъртвил И. Т. Ч., като убийството е
извършено предумишлено и по особено мъчителен начин за убитата И. Ч., като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ,
вр. т. 9, вр. чл. 115, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът се съобрази с двата основни
принципа в наказателното право, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК –
принципът на законоустановеност на наказанието и принципът на индивидуализация
на наказанието.
За
извършеното престъпление по чл. 198, ал. 4, предл. второ, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
«Лишаване от свобода» от три до десет години. За непълнолетните – какъвто е
подс. Д., това наказание съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, се
заменя с «Лишаване от свобода» до три години.
За
извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и т. 9, вр. чл.
115 от НК, законодателят е предвидил наказание «Лишаване от свобода» от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. За непълнолетните – какъвто е подс. Д., това наказание съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, се заменя с «Лишаване от свобода» от
пет до дванадесет години.
При
индивидуализация на наказанията за двете деяния, съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства:
-
изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
макар и непълнолетен, същият е осъждан седем пъти за тежки умишлени
престъпления по чл. 194 НК, чл. 195 НК, чл. 346 НК, чл. 345 НК, чл. 297, ал. 3 НК и чл. 249, ал. 1 от НК, така наложените
наказания на подсъдимия не са изиграли своята превъзпитателна роля спрямо него,
тъй като въпреки тях същият е извършил настоящите деяния, всичко това определя
подсъдимия като лице с утвърдени криминални наклонности спрямо обществените
отношения, свързани с посегателство
върху личността и собствеността, нещо повече, въпреки непълнолетието си,
подсъдимият е личност с изградени трайни престъпни навици.
–
изключително висока степен на обществена опасност на деянията, касае се за посегателство
върху почти беззащитна с оглед възрастта жена, при това самотно живееща,
обитаваща дом, отстоящ на сравнително голямо
разстояние от други постройки, налице е изключително отрицателното въздействие
на деянията върху други обществени отношения, извън главния обект на
престъпленията – причинени са несъставомерни обществено-опасни последици, тъй
като е засегнато чувството на обществена сигурност на самотно живеещите в
изолирани райони възрастни жени, както и на всички други граждани;
-
убийството е извършено при два квалифициращи признака – предумисъл и особено
мъчителен начин.
Като
смекчаващо вината обстоятелство за престъплението грабеж, съдът отчете сравнително ниската стойност на
отнетите вещи.
По
отношение на убийството, смекчаващи вината обстоятелства не са налице.
Обстоятелството,
че подсъдимият страда от заболяване на черния дроб – *****, съдът не би могъл
да го отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
здравословното състояние на подсъдимия по никакъв начин не е мотивирало същия
по каквито и да било подбуди да осъществи престъпленията, а от друга страна не
е несъвместимо с престоя му в затвора. От заключението на съдебно
психолого-психиатричната експертиза се установява, че при извършване на
деянието, подс. Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. Същият има достатъчно ясен, пълен и
последователен спомен за случилото се. Няма данни, свидетелстващи за нарушение
на съзнанието за дезориентация, за илюзорно преобразуване на реални възприятия,
за налудно интерпретиране на факти и събития, за разгръщане на интензивни
страхови афекти, за поведенческа дезорганизация. Поведението като цяло е било
последователно, организирано и съответно на контекста на ситуацията. Същото е
съответно на устойчивите и личностови специфични стилове на реагиране и модели
на поведение, т.е. освидетелстваният не е бил лишен по болестни причини да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките
си. Диссоциалното личностово разстройство не е пряко обусловено от груби
мозъчни увреди или заболявания или пък от други психични разстройства. По тази
причина съдът счита, че диагностираното заболяване не е улеснило подсъдимия в
извършване на престъпленията.
Също
така следва да се отбележи, че подсъдимия, макар и непълнолетен, е извършил деянията само четири
дни преди да навърши пълнолетие.
Съгласно
тълк. решение № 1 от 06.04.2009г. на ВКС по тълк. дело № 1/2008г. НК, при
определяне на наказанието, съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство. В процесния случай следва да се
отбележи, че същото не съставлява елемент от цялостно обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкирване на престъплението и неговия извършител. Съдът намира, че
разкриването на процесните престъпления и извършителите е следствие от
ефективната дейност на компетентните органи. Своевременно са извършени
множество процесуално-следствени действия – огледи, претърсване и изземване,
разпит на свидетели и други, които са довели до разкриване на дееца. На
досъдебното производство валидно са събрани множество доказателствени източници,
въз основа на които несъмнено се установява дееца и се определя правната
квалификация на деянието. Както вече бе посочено, тези доказателства по
категоричен начин подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия, но в
случая последното в голяма степен е обусловено и от ефективната работа на
разследващите органи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда
от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК.
Действащата
към време на извършване на престъплението и към настоящия момент разпоредба на
чл. 58а, ал. 1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с 1/3.
Относно
наказанието за извършеното престъпление по чл. 198, ал. 4, предл. второ, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК
Преценявайки
поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства по отношение на
наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и след като отчете, че е налице значителен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че
най-подходящото по вид и размер наказание, което следва да се наложи на
подсъдимия Н.Д. е “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
поради което и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия Д. на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което същият да изтърпи при първоначален
“строг” режим в затворническо заведение от “закрит” тип на основание чл. 60,
ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Относно
наказанието за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и
т. 9, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК
Преценявайки
поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства по отношение на
наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и след като отчете, че са налице само
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-подходящото по вид
и размер наказание, което следва да се наложи на подсъдимия Н.Д. е “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, поради което и в изпълнение на
императивната разпоредба на чл. 58а, ал.
1 от НК, намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия Д. на
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което същият да изтърпи при първоначален
“строг” режим в затворническо заведение от “закрит” тип на основание чл. 60,
ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът допусна кумулация на така наложените
наказания на подсъдимия Н.М.Д., като му определи едно общо наказание и му го
наложи, а именно най-тежкото от тях “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ, което същият да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо
заведение от “закрит” тип на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение спрямо подсъдимия Н.М.Д. на
наложеното му наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде приспаднато времето на
предварителното му задържане по ЗМВР и взетата мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА” за периода от 02.11.2012г. до влизане в сила на настоящата присъда.
На
основание чл. 189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.М.Д. да заплати в полза на ОД
на МВР – *** сумата от 1050 /хиляда и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Съдът
осъди подсъдимия Н.М.Д. да заплати на частния обвинител Г.В., ЕГН **********
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар.
Относно
веществените доказателства, съдът се разпореди, както следва, постановявайки:
- веществените
доказателства: 1 бр. PVC бутилка "****"
пълна с вода и 1 бр. лява синя джапанка; визитки и листчета с телефонни номера;
пластмасова туба с течност с мирис на нафта; 1 бр. дясна синя джапанка; мотика
и домакинска престилка; найлонова торбичка със сребрист ключ с лекопласт и
ключодържател "****" с 2 бр. ключове;
сребрист ключ; зелена обувалка; мотика с дървен сап; долнище на анцуг;
черно горнище; шушляково яке; 2 бр. метални боксове, след
влизане в сила на присъдата, ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ, като вещи без стойност.
- веществените доказателства: мобилен
телефон марка «*****", сим карта и зарядно
устройство, 1 чифт спортни обувки блуза, горнище и долнище на анцуг, ДА БЪДАТ
ВЪРНАТИ на собственика А. А. Б., ЕГН **********, като в едногодишен срок от
влизане в сила на присъдата не бъдат потърсени, да бъдат унищожени като вещи
без стойност.
- веществените доказателства, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 02.11.2012г. в с. ***** в жилище обитавано от Г. Г.:
1 бр. газов пистолет марка «****» калибър 9 мм с
фабричен номер ****с 2 бр. проектили за него, ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на Г. Д. Г.
ЕГН **********.
- веществените доказателства: 1 бр. DVD плеър марка
"****" в комплект с принадлежащите му: 1 бр. черна текстилна чанта с
презрамка с предна преграда, с бял надпис в долния десен ъгъл "****",
закопчаваща се с черен цип, 1 бр. дистанционно управление, черно на цвят с
надпис "*****" и сив надпис на бутоните, 1 бр. захранващ кабел от МПС- во за DVD,
черен на цвят, мобилен телефон марка "****" с капак кафяво-черен с
«Имей код» ***** със сим карта; мобилен телефон марка "**** с «Имей» - ********,
ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на собственика Г.М.В., като в едногодишен срок от влизане в
сила на присъдата не бъдат потърсени, ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ като вещи без
стойност.
Воден
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Кр.
Георгиев/
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
/А.
Цветанов/