№ 755
гр. Шумен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630100748 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК и чл. 149 от СК.
В исковата си молба ищцата М. М. С. твърди, че с ответника В. Р. Д. са родители на
детето М. В. Д, родена на 18.05.2017 година. Семейството обитавало апартамент,
собственост на ответника, находящ се в гр. Шумен. По време на съвместното им
съжителство между тях възниквали многобройни скандали, като причина за тях било
поведението на Д.. Същият бил трайно безработен, не подпомагал по никакъв начин
ищцата. Поради това, през м. септември 2020 г. С., заедно с детето, напуснала семейното
жилище и се установила в апартамент под наем в града. Страните имали уговорка,
ответникът да плаща на ищцата сума в размер на 250,00 лв., която той изпълнявал, като
връзката му с детето не била прекъсвана по никакъв начин. След м. март 2021 г., обаче, Д.
спрял да плаща тези суми. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да бъде
определено детето М. В. Д да живее при нея, да й бъде предоставено упражняването на
родителските права, да бъде определен режим на лични отношения на ответника с детето и
съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, ответникът да бъде осъден да
заплаща на детето си М. месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от датата на
предявяването на иска (включително за минало време – в същия месечен размер, за периода
от 07.04.2021 г. до 06.04.2022 г.) Прави искане ответникът да бъде осъден да заплати
направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание се явява и представлява от пълномощник, като заявява, че по
1
уговорка между страните, същите са осъществявали споделено родителство, като детето М.
било отглеждано от двамата си родители, през равни периоди. Моли искането на ищцата да
бъде отхвърлено, като родителските права се осъществяват съвместно. Моли претенцията за
издръжка да бъде уважена до размер, възлизащ на 200,00 лв. месечно.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от 19.05.2017 г., изд. въз
основа на акт за раждане № ***/19.05.2017 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Шумен е, че М. М. С. и В. Р. Д. са родители на детето М.
В. Д, род. на 18.05.2017 г. По делото е представено удостоверение изх. № 14-35/06.04.2022
г., изд. от „Челик Йлдъз“ ООД гр. Шумен, в което се сочи, че М. С. получава средно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 822,41 лева.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция
„Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по
отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата. Майката и детето обитавали
жилище под наем, находящо се в гр. Шумен, ул. „Р. пр“ № 47, където били осигурени много
добри условия за отглеждане на дете. Ищцата полагала труд като мениджър екип и
получавала трудово възнаграждение в размер на около 950,00 лв. плюс бонуси. Ответникът
живеел в жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „М“ № 13, при отлични хигиенно-битови
условия. Същият работил като офис сътрудник и получавал трудово възнаграждение в
размер на около 700,00 лв. месечно. М. посещавала детска градина „Изворче“, като се
развивала съобразно възрастта си. След раздялата на родителите, същите полагали грижи за
детето под формата на т.нар. „споделено подителство“, като детето било еднакво
привързано и към двамата.
Разпитаната като свидетел И.Х. излага, че страните живели съвместно в продължение
на около седем години, в жилището на ответника. Двамата се разделили преди около две
години, когато М. С. напуснала семейното жилище и заедно с детето заживяла в апартамент
под наем, също в гр. Шумен. Сочи, че ищцата полага основно грижите по отглеждането и
възпитанието на детето, но не лишава ответника от възможността да прави това.
Свидетелката твърди, че първоначално ответникът подполагал с парични суми ищцата за
плащане на наем, но впоследствие спрял.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Досежно искането с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и
не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда.
Претенции за местоживеенето на детето М. и за упражняването на родителските права
спрямо него са предявени от ищцата.
2
Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и
са разделени отпреди около две години. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието
на М. били поети основно от майка му – ищцата. Налице са данни, съдържащи се в
изготвения социален доклад, че детето е било отглеждано и от двамата родители, с
уговорена между тях последователност.
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат
текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и
ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на детето. Когато родителите са
трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по
чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и
кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в
бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на
детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване
на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това
понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и
други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по
упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен
случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите –
в случая съдът приема, че и двамата родители на детето не притежават в пълнота
родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание.
Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на двамата родители да
отглеждат и възпитават детето, но процесуална такава е реализирана единствено от
ищцата; полът и възрастта на детето – М. е момиче на 5 години – възраст, при която
ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима; социално обкръжение –
социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на
родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий
определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът
счита, че благоприятна за развитието на детето е социалната среда в дома и на двамата
родители. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в
жилището и на двамата родители са осигурени добри битови условия; подкрепа на близки
и роднини: в тази насока не се установи страните да разчитат на подкрепа от роднини.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за
интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалните работници,
изготвили социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето М.
да живее при своята майка – М. С., която ще упражнява родителските права по отношение
на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее
детето, предвид сравнително ниската му възраст, наличието на създадена социална среда,
3
осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие,
съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своята майка, по регистрирания от
последната постоянен адрес (понастоящем в гр. Шумен).
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на
местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да
бъде определен режим на лични отношения с детето М. както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя (с преспиване); както и 30
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година по два
дни по време на Коледните и Великденските празници; по два дни от всяка от пролетните
ученически ваканции. При определяне на този режим, съдът съобрази обстоятелството, че
детето не е отчуждено от баща си, наличието на битови условия у същия за осъществяване
на контактите и създадените отношения родител-дете.
Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143,
ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето М. било
отглеждано, възпитавано и издържано от майка си. При определяне на размера на
необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта на детето, нуждите
му и материалните възможности на родителите му. Ищцата претендира месечна издръжка в
размер на 400,00 лв. налице са данни за доходите на родителите посредством съобщеното от
тях на социалния работник, а майката представя и доказателства в тази насока. Ответникът
не представя документи, от които с категоричност да се установи размера на трудовите му
възнаграждения. Съдът, с оглед възрастта на ответника, липсата на доказателства за
намалена трудоспособност, приема, че същият може да реализира доход в размер на
минималната работна заплата, установена за страната. Не са налице алиментни задължения
на страните към други лица. След извършване на преценка за нуждите на детето, както и за
материалните възможности на родителите му, съдът определя обща месечна издръжка за
детето М. в размер на 320,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 220,00 лв. месечно.
Останалата част от определената обща издръжка на детето следва да се заплаща от майката.
По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест
от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на
исковата молба – 07.04.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството,
че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и
установеното по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла от преди около
две години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст и искът
е допустим. Претендира се плащане на издръжка за минало време, считано от фактическата
раздяла между родителите на детето М.. Липсват, обаче, доказателства, че В. Д. не е полагал
грижи за детето и не е плащал издръжка. В тази насока, свид. Х. твърди (въз основа на
4
споделеното й от ищцата), че първоначално ответникът й плащал парични суми, но
впоследствие престанал. Съобщеното от свидетелката е неконкретизирано и от тези данни
не може да се направи извод за периода на изпълнение/неизпълнение на родителските му
задължения. Освен това, по делото са налице данни, че В. Д. е полагал грижи за малолетното
си дете. Ето защо, настоящият състав счита, че искът за присъждане на издръжка за минало
време от ответника на детето М. се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждане на разноски се прави единствено от ищцата, която не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 325,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето М. В. Д с
ЕГН ********** да живее при родителя си М. М. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „Р. пр” № 47, вх. 2, ет. 4, ап. 48.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. В.
Д с ЕГН ********** на майката М. М. С. с ЕГН **********, като определя режим на лични
отношения на бащата В. Р. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „М“ №
13, ет. 2, ап. 4, с детето М., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа
в петък до 18,00 часа в неделя (с преспиване); както и 30 дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск; всяка четна година по два дни по време на Коледните и
Великденските празници; по два дни от всяка от пролетните ученически ваканции.
ОСЪЖДА В. Р. Д. с ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
143, ал. 2 от СК, на детето М. В. Д с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. М. С. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220,00 лв. (двеста и
двадесет лева), считано от 07.04.2022 г., с падеж – пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на
основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Д с ЕГН **********, действаща чрез своя родител
и законен представител М. М. С. с ЕГН ********** срещу В. Р. Д. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 149 от СК за плащане на издръжка в размер на 400,00 лева месечно за
периода 07.04.2021 г. – 06.04.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В. Р. Д. да заплати на М. М. С.
5
направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
325,00 лева (триста двадесет и пет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба,
пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6