Р Е Ш Е Н И Е № 442
19.03.2012г., гр. Пловдив,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – въззивно гражданско
отделение – VIII – ми състав в открито съдебно
заседание на пети март две хиляди и дваданадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря В. В. като разгледа докладваното от мл.съдия Веселин Атанасов
въззивно гражданско дело № 472 по описа за 2012г. на съда, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по
реда на чл.258-273 ГПК във вр.с чл.17, ал.5 ЗЗДН във вр. с чл.310, т.6 ГПК.
Образувано е въз
основа на постъпила жалба от Т.В.А. чрез адв. М.К. против решение № 4465 от
12.12.2011г. постановено по гр.д. № 11733 по описа за 2011г. на Пловдивския
районен съд – XXI – ви гр.с-в. С обжалваното
решение е отхвърлена молбата на жалбоподателя – молител в първоинстанционното
производство за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителя домашно насилие от баща му В.Т.А. – в момента в Затвора – гр. ****
чрез налагане на мерки за защита, а именно -
задължаване на В.Т.А. да се въздържа от извършването на домашно насилие,
забрана да приближава Т.В.А., жилището му, местоработата и местата за социални
контакти и отдих.
С жалбата се атакува
решението в неговата цялост. Навеждат се доводи за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Акцентира се главно върху обстоятелството, че
първостепенният съд неправилно не бил оценил поредицата от актове на домашно
насилие от страна на ответника спрямо молителя. Твърди се, че за периода от
2006г. насам до датата на подаването на молбата за незабавна защита –
23.06.2011г. е налице продължавано състояние на физическо, емоционално,
психическо и икономическо насилие осъществявано над молителя, неговия брат и
майка му от страна на В.А.. Подробно са изложени конкретни актове на психическо
и физическо насилие от страна на В.А. през периода в който той е бил в отпуск
по болест и не е пребивавал в затвора в гр. ****. Жалбоподателят акцентира
върху ескалиращата последователност на противоправните прояви на своя баща
спрямо него, неговия брат и майка. Обстойно дава оценка на събрания
доказателствен материал и посочва, че първостепенният съд необосновано е приел,
че не е налице форма на домашно насилие спрямо която да се използва държавна
принуда. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново
такова с което да се вземат спрямо ответника следните мерки по чл.5, ал.1, т.1
и т.3, както и по ал.4 от ЗЗДН. Въззиваемата
страна В. А. чрез адв. Ц.К. оспорва жалбата и иска първоинстанционното решение
да бъде оставено в сила, както повелява чл. 17, ал.5 ЗЗДН. Счита, че не е
налице насилие нито от психично, нито физическо естество. Освен това законът
предполага търсената защита да касае деяния, които са настъпили в рамките на
едномесечен срок отпреди подаването на молбата – период през който ответникът е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в затвора в гр. Пловдив, поради
което и обективно не било възможно да прояви акт на домашно насилие спрямо
молителя, респ. неговия брат и майка. Претендира направените разноски по
делото.
Пловдивският окръжен
съд намира, жалбата за процесуално редовна и допустима, като подадена от
легимитирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в изискуемия
от закона срок.
След преценка на
доказателствения материал поотделно и в съвкупност настоящият състав намира от
фактическа и правна страна следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН молбата
на пострадалото лице се подава в срок до един месец от акта за домашно насилие.
Срокът е преклузивен и пропускането
му води до недопустимост на производството. За да се извърши преценка от съда дали молбата, с която е сезиран е
подадена в едномесечен срок от акта на
домашно насилие този акт трябва да е конкретизиран.
Твърденията в настоящия случай са за извършено насилие от ответника спрямо
молителя, неговата майка и брат на 15.03.2011г., 17.03.2011г., 03.05.2011г.,
05.06.2011г. и 20.06.2011г. Молбата за защита е подадена на 23.06.2011г., което
означава, че по същество могат да бъдат разгледани твърденията за домашно
насилие от 05.06.2011г. и 20.06.2011г. Следва да се посочи, че лицето може да се обърне за защита и при наличие на проява
на чести такива действия, всяко от които поотделно или в съвкупност покрива
един или повече от случаите на домашно
насилие, но началния момент на тези действия трябва да предхожда с не повече от
един месец датата на подаване на молбата до съда.
Молителят излага фактически обстоятелства за извършено насилие от страна на
ответника – негов баща на 05.06.2011г. Към този момент ответникът се намира в
Затвора – гр. ****, където изтърпява наказание „лишаване от свобода” За тези
данни свидетелства, от една страна, приложената по делото справка за съдимост,
а от друга показанията на св. Р.Ат., която е била на свиждане в този момент.
Твърди се, че молителят заедно с брат му отишли в затвора, където била св. Р. Ат.,
за да вземат ключа от жилището, което били напуснали, при което свидетелката
започнала да хвърля бутилки, камъни и да плюе молителя и брат му. Безспорно
тези обстоятелства се установяват по делото, същите обаче нито касаят пряко и
непосредствено конкретно поведение на ответника, нито пък представляват насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Посочено е още, че на тази дата молителят и брат му посетили жилището
вечерта, като в него заварили приятел на баща си, който им казал да се махат и
ги заплашил, че ще ги убие. В случая дори да се приеме, че е налице насилие, то
същото отново не произтича от ответника, респ. не може да бъде основание за
прилагането на мерките по чл.5, ал. 1 ЗЗДН.
Относно твърденията за извършено насилие от 20.06.2011г., на която датата
ответникът е бил пуснат в домашен отпуск, при което посетил брата на молителя
на работното му място, взел ключовете от жилището и заявил, че ще живеят
тримата заедно, след като бъде изгонена майка им, настоящата инстанция също
намира за доказани, предвид приложената декларация по чл.9, ал.3 във връзка с показания
на св. Н. А., който подробно описва уплахата и страха при вида на баща си.
Същевременно обаче така описаното поведението на ответника не засяга молителя,
поради което дори да се приеме, че има акт на насилие, то този акт е насочен
към друго лице чуждо за настоящия процес.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
На основаение чл.11, ал.3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за производството в първата инстанция в размер на 50 лева, а за
настоящето производство сума в размер на 25 лева или общо 75 лева в полза
бюджета на съдебната власт.
Въззиваемата страна е
поискала присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, но не е конкретизирала нито техния размер, нито е
представено доказателство затова дали са действително направени. Ето защо това
искане следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4465 от 12.12.2011г. постановено по гр.д. №
11733 по описа за 2011г. на Пловдивския районен съд – XXI – ви гр.с-в.
ОСЪЖДА Т.В.А., с ЕГН
********** *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт – по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 75 / седемдесет и пет/ лева, която
представлява държавна такса за производството в първата и настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: