РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните
директори – А. Л. и Р. Д., чрез юк. Д. Д.
ПРОТИВ: Решение № 260649 от 04.06.2021г., постановено по гр. дело № 4014 /2020
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано в частта, с която са уважени предявените искове, като се
моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените срещу дружеството искове и да бъде осъден ищецът да заплати
направените по делото разноски за двете инстанции.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената
съдебна практика, както и че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства. Въззивникът твърди, че по силата на Раздел V, Буква А, чл. 15, ал. 4
от Общите условия към застрахователна полица № ***, сключена между страните по
делото, „Застрахователното покритие започва от момента на влизане на застраховката в
сила, но не по-рано от прецъфтяването и видимото оформяне на плода – за овощните
видове.“ Началото на застрахователното покритие било изрично уговорено и в самата
застрахователна полица: „Застрахователното покритие започва от момента на влизане в
1
сила, но не преди културата да е достигнала до определена фаза на развитие, посочена в чл.
15, ал. 4 на Общите условия за застраховане на земеделски култури.“ Въззивникът посочва,
че Застрахователната полица и Общите условия към нея са приети и подписани от ищеца, а
от приетото по делото заключение се установявало, че ябълковите дървета не били
достигнали до фаза на развитие прецъфтяване и видимо оформяне на плода, каквото било
условието по застрахователната полица за застрахователно покритие. Въззивникът счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че към момента на настъпване на
осланяването е имало видимо оформен плод, тъй като такива данни не се съдържали в
събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетеля Д. С. и в заключението на
повторната експертиза. В застрахователния договор и Общите условия страните се били
съгласили, че застрахователят предоставя застрахователно покритие единствено след
видимо оформяне на плода, а от доказателствата по делото се установявало, че дърветата все
още не са били достигнали посочената фенофаза, като към момента на сключване на
застрахователния договор са били във фенофаза „пълен цъфтеж“. Съгласно посоченото в
жалбата пред първоинстанционния съд били представени доказателства, че не бил налице
покрит риск по застрахователния договор и Общите условия към него, тъй като ищецът бил
завел щета 9 дни след сключването му, като към момента на подписване на полицата
дръвчетата били във фенофаза „пълен цъфтеж“, а към момента на настъпване на процесното
събитие не били достигнали до фаза на „видимо оформяне на плод“, което е покритият риск
по застрахователната полица.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от Ч. С. ЕВТ., чрез адв. В.Ф. - ПАК. Със същия моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъде
оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъдат присъдени
направените разноски във въззивното производство. Счита, че по делото било доказано
обстоятелството, че между страните било възникнало валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица № ***г. на ЗАД „ОЗК – Застраховане“, с
предмет на договора – застраховка на земеделски култури – овощна градина с ябълки, с
площ от 41, 900 дка., находяща се в землището на ***. Било установено по делото, че
ищецът е изпълнил задълженията си и е заплатил застрахователната премия по договора,
както и наличието на покрит застрахователен риск – осланяване от ***г. и ***г. По делото
било безспорно, че застрахователното покритие влизало в сила след като земеделската
култура е достигнала фазата на развитие, посочена в чл.15 ал.4 от Общите условия – не по-
рано от прецъфтяването и видимото оформяне на плода, като първоинстанционният съд
след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства правилно бил достигнал до
извода, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – осланяването от
***г. и ***г., процесните овощни дървета са били прецъфтели и вече са били формирани
завръзи на плода, поради което фазата им на развитие съответствала на предоставеното
застрахователно покритие.
В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител, с писмена молба
депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде отменено атакуваното
решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени
съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено,
съобразно подробно изложените мотиви в писмена защита.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
2
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Основният спорен момент в производство е дали полицата е произвела действие към
момента на соченото от ищеца застрахователно събитие – осланяване от ***г. Страните не
спорели, че съгласно процесната застрахователна полица застрахователното покритие влиза
в сила, след като земеделската култура е достигнала фазата на развитие, посочена в чл. 15,
ал.4 общите условия. За процесната култура, овощно растение, това е не по- рано от
прецъфтяването и видимото оформяне на плода.
Ищецът твърдял, че към ***г. процесните ябълкови дървета са били прецъфтели и е
имало видимо оформени завръзи, а ответникът твърдял, че процесните овощни дървета са
били във фенофазата на цъфтежа.
С оглед заключението по повторната съдебна агротехническа експертиза на прието,
като неоспорено от страните, първоинстанционният съд приел, че фенофазите на развитие
на процесните овощни дървета към ***г. обхващат различни фази на цъфтежа-, а именно от
Фенофаза ВВСН 54 до Фенофаза ВВСН 59. Това обаче били крайни фази на цъфтежа, след
които предстои само фазата на цъфтеж, обхваната от код 60 по ВСНИ. За сортовете
Флорина, Ред Чийф, Муцу, Мелроуз, Шарден фенологичното развитие било:ВВСН 54-56
фаза “Миши уши”: зелените листни връхчета са 10 мм над люспите на пъпките: отделяне на
първите листа - край - фаза “Зелен бутон”: отделяне на единични цветове /все още
затворени/. За сортовете Айдаред, Златна превъзходна, Златна резистентна, Белголден -
ВВСН 57-59 фаза “Розов бутон”: удължаване на венчелистчетата; чашелистчетата леко
отворени; поява на венчелистчетата - повечето цветове с венчелистчетата оформят куха
топка. Това обстоятелство не се оспорва и от двете страни.
Намерил, че към момента на настъпване на застрахователното събитие - осланяването
от ***г. процесните овощни дървета са прецъфтели и вече са били формирани завърза на
плода. Този извод на съда се основава на съвкупната оценка на показанията на свидетеля Д.
К. С., заключението по повторната съдебна агротехническа експертиза на в.л. Е. Г.,
неоспорено от страните, и констативен протокол от ***г. на комисия от Института по
овощарство- гр. К.. / на стр. 27 и 28 от делото/.
От показанията на свидетеля Д. К. С. който бил и доцент в Института по овощарство-
гр. К. с над 26 годишен стаж участвал лично и в двата огледа на процесната овощна градина
от ***г. и ***г., се установявало, че продължителността на цъфтежа зависи от атмосферните
условия. При топло време- преминавал за два- три дни, но обикновено в рамките на една
седмица фазата на цъфтежа била напълно завършена. Видно от заключението по повторната
съдебна агротехническа експертиза на в.л. Е. Г., неоспорено от страните, цъфтежът на
ябълката обикновено продължава около 10 дни. Видно от констативен протокол ***г. на
комисия от Института по овощарство- гр. К. към ***г. при много от сортовете вече е имало
млад завръз.
Предвид гореизложеното първоинстанционният съд намерил, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие - осланяването от ***0г. фазата на развитие на
процесните овощни дървета съответства на предоставеното застрахователно покритие, тъй
като има видимо оформяне на плод.
По делото е безспорно установено наличието на покрит застрахователен риск-
осланяването от ***г.
За материалната предпоставка свързана с настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на застрахователно събитие в проведеното производство и събраните
доказателства формирал еднозначния извод извод, че в периода от ***г. било реализирало
застрахователно събитие, с покрит риск, а именно "осланяване" в двата поредни дни на ***
г., когато температурата на въздуха паднала до минус 5°С, значително под критичната за
3
отделните части на цветовете и за завръзите, с продължителност на въздействие от 4-5 часа –
изключително критично условие, довело до описаните огромни щети на ябълковите сортове
в процесната градина. Повредите на цветовете и завръзите се изразявали в измръзването на
цветовете и завръзите и окапването им. Въздействието на тези ниските температури при
оцелелите завръзи продължавал и на по - късен етап при наедряването им, когато се
наблюдавали вторични повреди, най-често ръждиво-кафяви корковидни петна и пояси с
напукване. Част от тези завръзи спирали да нарастват и опадат. Останалите нараствали, но
такива плодове били с не добър търговски вид. Няма отклонение и от процедурата по
заявяване на застрахователната щета от застрахования към застрахователя. Нещо повече
ищецът на два пъти искал извършване на оглед от застрахователя, но исканията му били
оставени без последствия. Следователно пред застрахователя са били представени всички
изискуеми според КЗ и застрахователния договор документи, които се намирали в
застрахования по повод на щетата, вкл. е осигурен безпрепятствен достъп до застрахованата
земеделска продукция, която е била огледана двукратно.
Видно от заключението по повторната съдебна агротехническа експертиза на в.л. Е. Г..,
неоспорено от страните, в резултат на измръзването и на вторичните повреди от действието
на ниските температури на ***г. имало провалена реколта от ябълкови плодове на повече от
90% в резултат на осланяване, в общ размер на 86 813, 55 лв.
Видно от процесната застрахователна полица застрахователят се е задължил да
отговаря до застрахователната сума от 20 950,00лв. при настъпване на застрахователно
събитие. Доколкото ищецът претендира обезщетение в размер на 90 % от застрахователната
сума или сумата от 18 855,00лв., първоинстанционният съдът намерил осъдителният иск за
основателен го уважил.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
И пред настоящата съдебна инстанция страните не спорят, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица ***г., на
ЗАД„ОЗК -Застраховане", за застраховане на земеделски култури - овощна градина с
ябълки, с площ от 41,900дка., находяща се в землището на ***, с покрит риск за загуби,
причинени от природни бедствия като градушка, буря, пожар, проливен дъжд и осланяване,
а застрахователното покритие влиза в сила след като земеделската култура е достигнала
фазата на развитие, посочена в чл. 15, ал.4 общите условия, за процесната култура, овощно
растение, това е не по- рано от прецъфтяването и видимото оформяне на плода, както и че
ищецът е изпълнил и задължението си за заплащане на застрахователната премия в размер
на 1257,00лв. по банков път в деня на сключване на договора.
Основният спорен момент и в настоящето производство е дали полицата е произвела
действие дали полицата е произвела действие към момента на соченото от ищеца
застрахователно събитие – осланяване от ***г..
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
4
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Предмет на въззивната жалба е неправилното интерпретиране на заключението на
вещото лице от което се установявало, че ябълковите дървета не са достигнали развитие,
прецъфтяване и видимо оформяна на плода, каквото било условието на застрахователната
полица и застрахователното покритие.
Съгласно чл.399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на
така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер
на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната стойност, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съобразно
чл.389 КЗ страните по застрахователния договор могат да договорят застрахователна
стойност под действителната /възстановителната стойност. В тази насока е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение №37 от
23.04.2009г. по т.д.№ 667/2008г. на ВКС, І ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009г. на ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д.№ 463/2014г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. №
2140/2014г. на ВКС, I ТО и решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II
ТО, приложима и по сега действащия Кодекс на застраховането. В нея се приема, че
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
съответно възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователната сума съставлява една
максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но
не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата - към деня
на настъпване на събитието, като доказването на размера на вредата е в тежест на
застрахования по имуществената застраховка. Ако застрахователната сума е под размера на
вредата, дължимото застрахователно обезщетение ще е до размера на застрахователната
стойност.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386,
ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
5
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, за изясняване механизма
на настъпване на застрахователното събитие с оглед специфичния характер съд трябва,
когато за изясняването им са необходими специални знания, какъвто касателно е настоящия
случай съд и следва да допусне съответна експертиза, като назначи вещо лице със
специално знания в областта на изследвана, каквато в настоящия случай е фази на растеж
при овощните дървета. Съгласно посоченото първоинстанционният съд е изяснил пълно и
всестранно фактическата обстановка по делото, като е допуснал първоначална и повторна
съдебно – агрономическа експертиза. В обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд мотивирано е преценил заключенията на експертизата съобразно
всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/.
/реш.№.241/23.10.13 по г.д.№.3194/13, първо ГО, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09,
четвърто ГО, реш.№.348/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.248/16.11.15 по г.д.
№.1271/15, трето ГО, реш.№.57/8.05.14 по г.д.№.7493/13, второ ГО, реш.№.24/28.01.10 по
г.д. №.4744/08, първо ГО/, т.19 ТР 1/4.01.01 по т.д.1/00, ОСГК на ВКС. др./. С оглед на
което се налага извод за неоснователност на развитите във въззивната жалба доводи относно
кредитирането на заключението на вещото лице, тъй като на първо място има повторна
експертиза, по смисъла на чл. 201 от ГПК, поставена с оглед пълното изясняване на
спорните по делото въпроси. В приетото и несопранно от страните заключение на вещото
лице Е. Г. е посочено „ установени са увреждания на млади завръзи и цветове, в резултат на
измръзване и на вторични повреди от последействието на ниските температури на ***
щетите са нараснали до 90–94 % / загуба на реколтата/“, което напълно опровергава
изложеното във въззивната жалба. Настоящия съдебен състав кредитира напълно
заключението на вещото лице Е. Г., като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено от лице, притежаващо специални знания в съответната област и въз основа на
него формира фактическите си изводи за механизма на настъпилото застрахователно
събитие, както и размера на загубите от 86 813.55 лв.
Правилно първоинстанционният съд е определил дължимото се застрахователно
обезщетение за настъпилия застрахователен риск – настъпили в резултат на измръзването и
на вторичните повреди от действието на ниските температури на ***г. има провалена
реколта от ябълкови плодове на повече от 90% в резултат на осланяване до размера на
застрахователната сума от 20 950.00 лв. и претендираните от ищца 90 % от
застрахователната сума или сумата от 18 855.00 лв., в едно със законната лихва върху
главницата, считан от ***г. – момента в който е изтекъл срока за произнасяне по щетата до
окончателното плащане на вземането по смисъла на чл. 409 от КЗ, поради което се явява и
неоснователна исковата претенция за заплащане на законната лихва върху главницата за
периода от ***г. до ***г.,
Въззивната инстанция, след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправните разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, следи служебно - дори ако тяхното нарушение не е въведено,
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на разноски, въззивният съд за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият Ч. С. Е. претендира и доказва разноски за въззивното производство в
размер на сумата от 1200.00лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от ***ф. / л.
6
26 по делото/, с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени изцяло.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260649 от 04.06.2021 г. по гр. д.№ 4014 по описа за 2020
година по описа на РС Перник
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7