Р
Е Ш Е Н И Е
№ 266 24.06.2021 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на двадесет
и седми май
две хиляди двадесет и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева
и в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №226 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Е.Г. от гр. Харманли,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.А. ***, против Решение № 260180 от 22.03.2021
год., постановено по АНД №3033/2020 год. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3988214 на ОД на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди,
че при разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в не обсъждането на всички оплаквания и доводи, изложени във
въззивната жалба. Твърди че е налице липса на мотиви в обжалваното съдебно
решение, като районният съд не е направил пълен и верен анализ на приложените
доказателства, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение.
Решението противоречи на доказателствата, които са оценени и тълкувани
превратно. Не е обсъден протокола за годност на техническото средство, което не
удостоверява годността му към момента на извършване на нарушението. Излага
доводи, че неправилно е прието, че деянието е правилно квалифицирано, като
излага доводи за приложението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и несамостоятелният му
характер, както и че същият не може да бъде във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Излага подробни съображения по наведените касационни оплаквания, като въз
основа на тях е направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменен
електронен фиш серия К, №3988124 на ОД на МВР – Стара Загора както и да се присъдят
сторените от него разноски в производството за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото, а в приложеното възражение на касационната
жалба, изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага
съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на Д.Е.Г. ***, против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, № 3988124, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП
й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лв., за
нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е
посочено, че на 19.09.2020 год., в 17.18 ч. в гр. Стара Загора, , път I-5, км.
236+100 на разклона за фирма Мегатрон управлява лек автомобил „Нисан Джук“ с
рег. №***със скорост 93 км./ч. посока към гр. Хасково, при въведено временно
ограничение на скоростта от 50 км./ч., въведено с пътен знак В-26. Заснето с
мобилна радарна система ATCC ARH CAM S1 и отчетен километров толеранс от -3% км./ч. със скорост 93 км/ч при максимално допустима
50 км/ч и
превишение на скоростта 43 км/ч.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е
потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при
неговото издаване. Безспорно е установено, че мястото на нарушението попада в
гр. Стара Загора, както и че в посоченият пътен участък е налице поставен знак
В26. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е намерил за
доказано извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателката,
като същото е подведено под правилната материално правна разпоредба.
При извършената служебна проверка на решението, съдът
намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при неговото
постановяване, които да обосноват отмяната му само на това основание. Противно
на изложеното в касационното жалба, решението съдържа мотиви както по отношение
на осъщественото административно нарушение, неговият автор, процедурата по
неговото установяване, както и подвеждането му под правилната материално правна
разпоредба. Не обсъждането на всички наведени оплаквания не представлява
съществено процесуално нарушение. Всъщност част от тях са обсъдени в
обжалваното решение.
По отношение на съответствието на решението с приложимият
материален закон:
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от
районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната
материалноправна разпоредба.
Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е
извършил пълна служебна проверка на обжалваният електронен фиш, включително и
чрез изискване на допълнителна информация от ОПУ Стара Загора относно мястото
на извършване на нарушението. Според настоящият съдебен състав, районният съд е
изяснил всички обстоятелство от значение за делото, като е изложил мотиви за
съставомерността на наказаното деяние, извършено от Г..
Единственото конкретно оплакване за такова допуснато
нарушение е във връзка с представеният протокол за техническата годност на
използването техническо средство. В настоящето производство, бе представен и
приет като писмено доказателства протокол №50-С-ИСИС/31.08.2020 год., от което
се доказва по безспорен начин, че към момента на употребата му /19.09.2020
год./ същото е минало метрологична проверка и е било годно да установява
управление на МПС над разрешената скорост. В допълнение следва да се каже, че
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 относно мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, е издадено от
Български институт по метрология на производителя на АТСС и позволява да бъде
използвано по силата на чл.4 от Наредбата, който гласи: „За осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по
метрология“. В това удостоверение е посочено, че същото е със срок на валидност
до 07.09.2027 год. Следователно средството може да бъде използвано за измерване
на скоростта. Единственото условие е да е преминало метрологична проверка, но
такава се извършва след изтичане срока на предходната. Представеното
удостоверение за последваща метрологична проверка, извършена след датата на
нарушението не обосновава извод, с оглед гореизложеното, че към датата на
използване на АТСС същото не е било в период на валидност на предходно
извършената метрологична проверка.
Неоснователно е касационното оплакване, с което се твърди
неправилна правна квалификация на деянието. Разпоредбата на чл.21, ал.2 предвижда
задължение за водачите на МПС, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак. Забраната за управление на МПС със скорост над разрешената се
съдържа именно в чл.21, ал.1 от ЗДвП и като е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП е налице правилна
квалификация на осъщественото от Г. административно нарушение. Не се споделя
изложеното в касационната жалба, че разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП
препраща към друг нормативен акт. Действително законодателят е използвал израза
„сигнализира“, но това понятие касае задължението за информиране на водачите на
пътните превозни средства за въведеното ограничение. Самият пътен знак В 26,
въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената на знака.
Доколкото в случая е безспорно, че на знака е посочено 50, то очевидно е че
максимално допустимата скорост за движение в процесният участък и на посочената
дата е 50 км./ч. Следва да се отбележи, че съгласно чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
Неоснователно е оплакването, че извършеното описание на
нарушението не отговаря на законовите изисквания. Видно от самият електронен
фиш е посочено мястото и датата на извършване на нарушението, конкретното МПС,
с което е извършено нарушението, установената скорост на управление, съответно
разрешената скорост за конкретния пътен участък, съответно приспаднатият
толеранс. Следва да се отбележи, че посочването на конкретни данни за
използваното техническо средство не е необходимо, тъй като същите не са елемент
от фактическия състав на административното нарушение. Всъщност съдържанието на
електронният фиш е законово определено и се съдържа в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и именно то се следи като описание в електронния фиш при съдебното
му оспорване. Доколкото в конкретния случай, същото отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, то не следва да се обсъждат и наведените в касационната
жалба оплаквания за не посочване на техническото средство дали е тарирано,
поставена ли е пломба, дали е работило в режим приближаващи се автомобил и
т.н.
В касационната жалба се оспорва извода на съда, че
неприлагането на снимка към протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи, не представлява съществено процесуално
нарушение. В представената преписка пред съда е представен такъв протокол с
рег. №4153/20.09.2020 год., съставен по надлежния ред и съдържащ всички
реквизити, предвидени в наредбата и отразяващ използването на техническото
средство на дата 19.09.2020 год.. От същият се установява, че за времето от 14.00
часа до 19.00 часа е извършен контрол на скоростта на движени на МПС на км.236+100
от път I-5, при което са установени 163 нарушения. Нарушението за което е
санкционирана касаторката е осъществено на 19.09.2020 год. в 17.18 часа, за
което е приложен и съответния клип. С така приложените доказателства е правилен
извода на районният съд за безспорна установеност на вмененото във вина на Г.
административно нарушение за управление на МПС със скорост над максимално
разрешената за този участък. Настоящият съдебен състав намира, че не
прилагането на снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата не представлява съществено
процесуално нарушение. Такава действително не е приложена към административната
преписка, но по този начин по никакъв начин не се накърнява правото на защита
на наказаното лице. Такава снимка не е изискана и от страна на районният съд,
като липсва и изрично волеизявление от страна на ответника по делото, за
липсата на такава.
Не следва да се обсъждат и оплакванията в касационната
жалба, че не е установено, в конкретния пътен участък да е въведено ограничение
от 50.00 км./ч. За това обстоятелство е изискана служебно информация от
районният съд от Окръжно пътно управление Стара Загора, като се споделят и
изводите на съда, че дори и да не е налице такъв поставен знак /който е
установено, че е налице/, то важи общото ограничение от 50 км./ч. за движение
на МПС в населени места, което не променя санкционната разпоредба.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че решението на районният следва да бъде
потвърдено. Въз основа на приетите доказателства по делото, съдът намира, че
може да се направи обоснован извод, че на 19.09.2020 год. в 17:18 часа Д. Е.г.
е осъществила от обективна и субективна страна административно нарушение по
чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е правилно
квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият от закона размер.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред
касационната инстанция, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260180 от 22.03.2021 год., постановено по АНД №3033/
2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.Е.Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Гълъбово,
кв.“Строител“№39, вх.“А“, ет.2, ап.5, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от
Директора Николай Колев сумата 80.00 /осемдесет/лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.