№ 339
гр. Асеновград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Й. Ст. Тянева
в присъствието на прокурора В. М. С.
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102682 по описа за 2021 година
Производство по чл. 73 ал.4, чл.45 и чл.19 от ЗГР.
Производството е образувано по молба на А. Д. К., със съдебен адрес ***, чрез адвокат
Й. Б. от САК, с която моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 73, вр. с
чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. първо от ЗГР да бъде допусната промяна в Акта за раждане на
ищцата № Ц – 57/18.01.2002 г. в частта, както следва: относно пола – от „женски“ да се
промени на „мъжки“; на основание чл. 73, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗГР да бъде допусната
промяна и на ЕГН, отразен в Акта за раждане на ищцата, и на основание чл. 19 от ЗГР да
бъде допусната промяна в личното име на ищцата, което от А. да бъде променено но А.,
както и бащиното и фамилното име да бъдат изписани със съответните окончания за мъжки
род, а именно – Д.К., като моли тази промяна също да бъде отразена в посочения акта за
раждане. Ищцата твърди, че е родена на 17 януари 2002 г. в град Пловдив, като за
раждането й е съставен Акт за раждане № Ц – 57/18.01.2002 г. от Община Пловдив. В акта за
раждане същата е вписана с имената А. Д. К., с пол „женски“ и с административно
определен единен граждански номер **********. Твърди, че в годините на детството си
винаги е усещала, че е по-различна от другите момичета, както и че през целият си живот се
е чувствала момче. Още от ранна детска възраст се е срамувала да носи момичешки дрехи,
изразявала е непоносимост към всички момичешки играчки и занимания. С израстването й в
годините, пораства и чувството й, че не живее в свое тяло, което чувство още повече се
засилва през ранния пубертет, когато разбира, че се самоопределя и възприема като мъж. В
гимназията тези чувства се засилват и в ищцата са настъпили депресивни състояния. В зряла
възраст, ищцата е направила самостоятелен избор да се придържа към характерна мъжка
1
визия, както и към характерни занимания, присъщи на момчетата на тази възраст. Това
довело до чувство на удовлетвореност и оттогава в ежедневието си функционира като мъж.
След проведени консултации със специалисти е била диагностицирана с разстройство на
половия идентитет, за което описва социални проблеми. Ангажира писмени доказателства,
В срока по чл. 131 ГПК, от Община Асеновград е постъпил отговор, с което намират,
че изложените фактически обстоятелства в молбата не обосновават претенцията на ищцата
за наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 73, вр. с чл. 76, ал. 4, вр. чл. 45 и чл.
19, ал. 1 от ЗГР, които да налагат исканата промяна в акта за раждане на молителката № Ц –
57/18.01.2002 г.
В срока по чл. 131 ГПК, от Районна прокуратура Пловдив – ТО гр. Асеновград е
постъпил отговор/становище, с което намират депозираната молба за допустима. Не
възразяват срещу доказателствените искания, нито срещу представените с молбата писмени
доказателства. Поддържат искане да бъдат уважени като относими следните
доказателствени искания: да бъдат изискани посочените справки. Заявяват, че окончателно
становище по основателността на така депозираната молба ще вземат след събиране на
всички доказателства по делото. В съдебно заседание представител на прокуратурата не
оспорва молбата и счита че същата е основателна и следва да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК, от Община Пловдив не е постъпил отговор по делото. След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
В удостоверение за раждане, издадено на 18.01.2002 г., въз основа акт за раждане Ц-57
на Община Пловдив, молителката е записана с имената А. Д. К..
По делото са представени: Психологично изследване от 19.08.2020 г. и Амбулаторни
листове.
От показанията на свидетелят М.Г. К. – майка на молителката, които съдът кредитира
се установява, че от ранна детска възраст А. се обличала като момче и не желаела
момичешки дрехи и играчки. Всички са се опитвали да и повлияят, но безуспешно. Това се
задълбочило в тинейджърските години. А. започнала да се представя като А.. Познати и
приятели я възприемали като момче и започнали да я наричат А.. Тя е завършила гимназия,
искала да смени пола си, документите и да започне на чисто. Нейното желание е била да
запише медицина.
От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на вещите лица: д-р К., Д. В. и проф.д-р С. П., която съдът кредитира се установява че А. К.
не страда от психично разстройство, което качествено да нарушава психичните и функции,
тя може да се грижи за интересите си и да защитава правата си, може да ръководи
постъпките и действията си. При нея се констатира състоянието „транссексуалност“. Тя
датира осъзнато от юношеска възраст – периода на полово идентификация и принадлежност.
При А. К. не са налични данни за преживяно травмено събитие, което да е довело до
диссоциация на половата роля. От анализа на споделеното, биографичната информация,
2
извършените обективни психиатрични, сексологични и психологични интервенции са с
категорични данни за наличие на състояние „транссексуалност“. Тя датира осъзнато от
юношеска възраст – периода на полова идентификация и принадлежност. Състоянието на К.
не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично лечение в обратна посока (към
състояние на въприемаща се като жена). Медицинската практика категорично е доказала, че
при разминаване межди биологичния и психиатричния пол „транссексуалност“, всякакви
опити насилствено психичния пол да се адаптира към съществуващия биологичен пол са
безуспешни. Обратната възможност е заложена като принцип в съвременната медицинска
помощ при лица с транссексуално състояние, при които промяна на гражданския пол е първа
стъпва в терапевтичната програма, която дава възможност за последваща коригираща
хормонална и хирургична интервенция и радикално подобрява възможностите за социални
интеграция и функциониране. Това е начинът за постигане на баланс между физическо и
психическо състояние. Предвид липсата на баланс между физическо и психическо
състояние, транссексуалните хора изпитват усещане за повишена тревожност, дискомфорт,
дискриминираност, обществена непримиримост, социална изолация (имат стеснен кръг от
социални контакти, при това, ако попаднат в подобна среда). Въпреки това те имат
непоколебима убеденост за своята принадлежност.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира за установени и
доказани изложените от молителката в молбата и факти и обстоятелства, които не са спорни
по делото.
В българското законодателство липсва ясна уредба за условията и предпоставките, при
които може да се уважи отправеното до съда искане на транссексуално лице за промяна на
данните, относно вписания в акта за раждане пол. Въпреки това българското право допуска
възможността за смяна на пола на лицето, в какъвто смисъл са нормите па чл.9 от Закона за
българските лични документи, чл.20 т.6 и чл.22 ал.7 т.З от Правилника за издаване на
българските лични документи, §1 т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминация.
Цитираните разпоредби не съдържат разрешение на проблема, а косвено допускат
възможността за "промяна на пола" на лицето и уреждат последните, свързани с издаването
на нови лични документи, както и защитата от дискриминация на такива лица. В този
смисъл са констатациите на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение №
205/05.01.2017 г. на ВКС по гр.дело № 2180/2016 г., III г.о. и Решение № 16/30.05.2017 г. па
ВКС по гр.дело № 2316/2016 г., IV г.о. Анализирайки законодателната уредба към
настоящия момент, както и медицинските възможности за смяна на пола, ВКС в цитираните
по-горе решения приема, че следва да се съобрази нормата на чл.8 от ЕКПЧ, която като част
от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот и на
индивида. Сочи, че в многобройните си решения по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ е
подчертавал, че понятието за "личен живот" не подлежи на изчерпателна дефиниция, в
неговия обхват влизат проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/
интегритет па личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното
пространство, както и че е константно разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола,
3
името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена но чл.8
от Конвенцията.
Съгласно чл.73 ЗГР промяна в данните за гражданско състояние на лицата в
съставените актове се извършва по съдебен или административен ред. Тълкувайки тази
разпоредба ведно с разпоредбата на чл.76 ЗГР в решение № 16 от 30.05.2017 г. на ВКС по
гр. дело № 2316/2016 г., IV г.о., ВКС приема, че регистъра за гражданско състояние може да
бъде променян както с оглед отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и
актуализиран с нови данни, променящи по същество смисъла на акта /по арг. от чл.76 ал.1
изр.първо 1 от ЗГР/ - в чл.76 ал.5 ЗГР изрично е посочено, че по административен ред не
може да се промени вписаният "пол” на лицето, като това правило, тълкувано във връзка с
чл. 73 ЗГР сочи, че е допустима такава промяна в акта за раждане, но след постановено
съдебно решение.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителката е психично здрава;
установи се, че желанието й да промени гражданския си пол и да настоява, че са необходими
и телесни промени, за да се чувства в хармония със самосъзнанието си за принадлежност
към мъжки пол, което е резултат от свободна воля и информиран избор.
Не е спорно по делото и категорично се установява от приетата експертиза, че при
молителката е налице състояние па транссексуалност, което се дефинира като състояние, в
което „Лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към
противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от
собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание
за подлагане на хирургична операция за в бъдеще или хормонално лечение, за да направи
тялото си колкото е възможно по-съответно за предпочитания от нея пол.” В експертизата
си вещите лица разясняват, че транссексуалността възниква в етапа на вътреутробното
полово диференциране на плода, като в конкретния случай най-вероятно именно през този
етап не е било осъществено достатъчно по време и количество андрогенизиране (повлияване
от женски полов хормон) на мозъчните структури на плода, които в последствие „носят"
съзнанието за полова принадлежност. Според тях извършените проучвания и опит показват,
че транссексуалността е напълно неподатлива на каквито и да са форми на физикално или
психотерапевтично въздействие, целящо премахването й. Това състояние е трайно и
необратимо. Вътрешното усещане на молителката за пол, различен от биологичния й пол, е
непоколебимо и необратимо. Молителката демонстрира съзнание за принадлежност към
мъжки пол със съответстващи на това външен вид и поведение; представя се в обществото
като мъж; успяла да се интегрира в обществото като мъж; което е обосновало извода па
експертите, че социалната й интеграция като мъж е в много напреднала фаза. Молителката
споделя в молбата си и желание за телесна модификация за в бъдеще, но в момента е с
женски полови белези.
Това състояние на молителката и самоопределяне като лице от мъжки пол датира още
от ранна детска възраст, засилва се в периода на съзряване и продължава и до настоящия
момент, което се установи по убедителен начин от събраните гласни доказателства и
4
приетата експертиза.
В практиката на някой съдилища, произнасяли се по идентични казуси се приема, че
полът на едно лице се определя не само от външните полови белези, но и от психичното
изживяване за принадлежност към даден пол. ВКС в цитираните по-горе решения приема,
че освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/,
който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и
юридически критерии за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите
следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в
изпълняваната от тях психична и социална полова роля.
По настоящото дело безспорно се установи, че по отношение на молителката е налице
разминаване между физическите белези и психичното усещане, като независимо от това, че
има женски полови органи, същата разкрива психично изживяване за принадлежност към
мъжки пол, което състояние се определя като „транссексуалност". Установи се също
сериозното и непоколебимо решение на молителката за промяна в изпълняваната психична
и социална полова роля. Молителката е психично здрава и желанието й да промени
гражданския си пол е резултат от свободна воля и информиран избор.
Настоящия състав счита обаче, че не е налице юридическия критерия за уважаване на
молбата. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение българското
право допуска възможността за смяна на пола, като тази промяната в данните за гражданско
състояние на лицата може да бъде извършена единствено по съдебен ред. Липсват обаче
разписани правила, критерии, предпоставки, при които може да се уважи искане на
транссексуално лице за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето. Законът
предвижда ред за промяна на данните за гражданското състояние в съставени вече актове за
гражданско състояние, но не и ред за промяна на самите факти, относно които се вписват
данни в тези актове. Обективно българско право не предвижда възможност полът да се
определя по друг начин /освен въз основа на първичните полови белези/ и конкретно да се
определя въз основа на психичния пол като съзнание за принадлежност към определен пол.
По делото не се установи да е налице грешка при съставянето на акта за гражданско
състояние относно вписаните в него данни, касаещи пола на молителката, нито такава
грешка да е възникнала впоследствие, поради установяване на друг генетичен пол на
лицето. Не се установи и непълнота в тези данни. Напротив безспорно е, че молителката
носи полови белези от женски тип. Не може да се приеме, че са налице предпоставки и за
актуализиране на регистъра за гражданско състояние относно вписаните данни за пола,
отново по съображенията, че българското законодателство разграничава два пола на лицата
- мъжки и женски, което разграничаване е в съответствие с действително съществуващите
полови органи, като не съществува друг признак, въз основа на който да се приеме, че едно
лице от мъжки пол, поради наличието на състояние на транссексуалност принадлежи към
противоположния - женски пол.
Както беше посочено липсват правила и критерии за уважаване или отхвърляне на
подобни искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол и свързаните с него
5
данни на лицето. Липсва и дефиниция на понятието „транссексуалност" за целите на
правото, която да урежда тези правила и критерии, отчитайки развитието на медицината и
социалните отношения. Съществува и противоречива уредба относно възможността
транссексуалните лица, при изразено от тях желание, легално да се подложат на медицински
процедури за физиологична промяна на тялото им, съответна с избрания психо-социален
пол.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна. Да се приеме
основателност на молбата само въз основа на състоянието на транссексуалност при
молителя и неговото самосъзнание за принадлежност към мъжкия пол, без да е налице
генетична и генитална принадлежност (първични полови белези) на този желан от него пол,
то би се стигнало до постановяване на съдебно решение извън обхвата на българското
обективно право и предвидения законов ред. Празнотите в българското материално право и
процесуален ред не могат да бъдат запълнени с директно прилагане на нормата па чл.8
ЕКПЧ, въпреки че е част от вътрешното ни право. Тази норма задава само рамките на
зашита. Необходима е и допълнителна регламентация в българското .законодателство,
съответна па българските обществени и социални отношения, добри нрави и традиции. По
този вид казуси следва да е налице ясна регламентация, като не следва нормите да се
прилагат по аналогия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е налице основание за допускане на
промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане № Ц-57/18.01.2002
г. на Община Пловдив, относно пола на молителката от „женски" на „мъжки".
С оглед горното неоснователно се явява и искането за промяна в собственото име на
молителката от А. на А., както и промяна в бащиното и фамилното име, чрез промяна на
окончанията им от „ова" на "ов".
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Д. К., ЕГН ********** от *** за промяна в данните за
гражданско състояние на А. Д. К., вписани в акт за раждане № Ц-57/18.01.2002 г. на Община
Пловдив, по отношение на пола от „женски“ на „мъжки“, промяна ЕГН-то, както за промяна
на собственото, бащиното и фамилното и име от А. Д. К. на А. Д.К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6