РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1631
гр. Пловдив, 24 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на осми март
през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 180 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Холидей
вилидж“ АД, със седалище и адрес на управление, гр. ***,
ЕИК ***, представлявано от М.П.М., против Решение № 551/19.12.2018г. на
Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С180016-023-0004178/28.11.2018г. издадено от К.Ч., главен публичен изпълнител
при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на
основание чл. чл. 121, ал.1 от ДОПК е наложена възбрана върху недвижими имоти,
подробно описани в постановлението.
Според ответника жалбата е
неоснователна.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, след като
обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката,
становищата на страните и при направената служебна проверка за
законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с
правен интерес в преклузивния 7-дневен срок пред
горестоящия в йерархията на данъчна администрация орган, който с решението си
го е потвърдил, т.е. спазен е принципът за задължително оспорване по
административен ред. Постановеното от Териториалния директор на ТД на НАП –
Пловдив решение и подаването на жалбата срещу това решение в рамките на
предвидения преклузивен 7-дневен срок, налагат извод
за нейната допустимост.
Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 197, ал.3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни
книжа, ако не съществува изпълнително
основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни
мерки по чл. 121, ал.
1 и чл. 195,
ал. 5 от ДОПК.
Съдът
в случая следва да извърши проверка по силата на служебното начало дали при издаване на
обжалваното постановление са били спазени изискванията на чл. 121, ал.1 от ДОПК
и чл. 195, ал.5 от ДОПК. Съгласно чл. 121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или
при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането
на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Съобразно чл. 195, ал.5 от ДОПК подлежат на обезпечение
установените и изискуеми публични вземания в случаите на уведомяване
по реда на
чл. 78, ал.
1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от
търговската му и счетоводната документация или от други
налични данни може да се
направи извод, че лицето дължи
данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите може
да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа
на мотивирано искане от орган
по приходите.
Органът по
приходите е мотивирал искането с това че следва да се предприемат навременни ефективни
и ефикасни мерки за принудително събиране на задълженията.
Видно от
гореизложеното е, че в случая са спазени изискванията на чл. 121, ал.1 от ДОПК
и чл. 195, ал.5 от ДОПК.
Жалбоподателят
твърди, че при налагане на обезпечението не е мотивирано, тъй като не е
определен размера на предполагаемото бъдещо задължение.
Съдът не кредитира
този довод, тъй като към датата на налагане на предварителните обезпечителни
мерки органите по приходите за приели, че очаквания размер на задължението е
360 000 лв. главница и прилежаща лихва в размер на 22 000 лв. Наложеното обезпечение е съразмерно с това на
очакваните задължения, като обезпечителната мярка не препяства
по какъвто и да е начин използването на имотите, съобразно предназначението им
Относно това дали фактическите
констатации на органите по приходите са законосъобразни, съдът намира, че този довод не следва да бъде
обсъден в настоящето производство, тъй като това следва да бъде предмет на производство по оспорване на законосъобразността
на издаден ревизионен акт.
Както
бе посочено по-горе съобразно изискването на чл. 197,
ал.3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната
мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни
книжа. Такова обезпечение по делото не е представено, което е и основание съдът
да отхвърли жалбата като неоснователна.
Предвид
изхода на обжалването е основателно искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт, като на същия следва да му бъде присъдена сумата
в размер на 150 лв.
Водим от
горното и Административен съд, Пловдив XIII състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Холидей вилидж“ АД, със седалище и адрес на управление, гр. ***,
ЕИК ***, представлявано от М.П.М., против Решение № 551/19.12.2018г. на
Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С180016-023-0004178/28.11.2018г. издадено от К.Ч., главен публичен изпълнител
при ТД на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Холидей
вилидж“ АД, със седалище и адрес на управление, гр. ***,
ЕИК ***, представлявано от М.П.М., да заплати на ТД на НАП, гр. Пловдив сумата
в размер на 100/сто/ лева представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: