Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260149 4.03.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при участието на секретар: -
като разгледа докладваното от съдия Белева гражданско
дело № 1366 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.436 и чл.463 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от В.Н.Ц.- длъжник по изпълнителното дело, чрез адв. Илиян Палев, срещу две действия на ЧСИ Таня Маджарова по изп.д.№ 20198030400633, които жалбоподателят счита за незаконосъобразни.
Първото от тях е обявяването на взискателя Н.В.Д. за купувач на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 48619.505.569.1, със застроена площ от 75 кв.м. и РЗП 177,40 кв.м., с предназначение на имота- жилище, построена в УПИ с идентификатор 48619.505.569 по плана на гр.Царево, обл.Бургаска, кв.Василико, ул.”Цар Борис I” №22, с площ на поземления имот 700 кв.м. Сочи се, че след уведомяването на за насрочената публична продан на процесния имот за периода от 21.12.2019г. до 21.01.2020г., на 16.12.2019г. жалбоподателят уведомил ЧСИ, че това е негов единствен жилищен имот. Заявява, че не притежава жилищния имот в гр.Велинград, представляващ самостоятелен обект в сграда- жилище, апартамент с идентификатор 104.50.502.320.1.4 по ККР на гр.Велинград, с адрес гр.Велинград,ул.”Съединение”, №218, вх.В, ет.2, ап.12, със застроена площ от 86,57 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 8,10 кв.м., както и прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху който по искане на взискателя била вписана възбрана на 8.07.2019г.. Сочи, че този имот бил завещан от неговите родители на дъщеря му В.Ц., която го продала на 7.11.2019г. За тази продажба ЧСИ била уведомена на 12.11.2019г. с нарочна молба от длъжника. С постановление от 19.12.2019г. длъжникът бил уведомен, че е отказано спиране на принудителното изпълнение върху процесния имот, понеже продажбата на имота във Велинград била непротивопоставима на взискателя по делото- чл.453 ГПК и чл.113, вр. чл.112, б.”и” от ЗС, както и поради това, че имало информация, че имота в гр.Царево не е единствен жилищен имот на длъжника, поради което не представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.8 ГПК. Не било посочено обаче кой друг жилищен имот притежавал длъжникът. Липсвали и данни взискателят да е упражнил правата си върху имота в гр.Велинград.
Второто обжалвано действие на ЧСИ е разпределение, извършено с протокол от 12.02.2020г. Сочи се, че не били погасени изцяло публичните задължения на Община Царево за процесния имот, като не били взети предвид задълженията за местни данъци и такси за 2020г. Неправилно била изчислена и законната лихва върху главницата, присъдена с изпълнителен лист по гр.д.№1792/2018г. по описа на САС. Неправилно не били погасени всички разноски по делото, включително за сумата от 100 лв. възнаграждение на вещото лице. Неправилно не били погасени всички разноски на ЧСИ по делото, а само част от тях- 4022,23 лв. Друго основание за незаконосъобразност на разпределението е изложено в предпоследният абзац от жалбата- че разпределението на процесната сума е от продажбата на единственото несеквестируемо жилище на длъжника.
Моли обжалваните действия да бъдат отменени.
Ангажирани са доказателства.
Взискателят Н.В.Д. не е депозирал становище, въпреки че е бил уведомен за тази възможност.
Останалите участници в разпределението също не са представили становище по жалбата.
ЧСИ Маджарова, чиито изпълнителни действия се обжалват, е представила препис от изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваните, в които поддържа становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, като са изложени доводи. Изтъква се, че въпросът за несеквестируемостта на процесното имущество е разрешен по в.гр.д.№157/2020г. на БОС, с решението по което била потвърдена правилността на действията на ЧСИ. По изпълнителното дело имало достатъчно информация, че длъжника има собствени имоти- идеални части от жилища в Царево, гр.Велинград, с.Равнище, около курорт „Язовир Батак“, което изключвало признака единствено жилище на имота в гр.Царево. Относно останалите пороци на разпределението е посочено, че сумата от 100 лв. за възнаграждение за вещо лице касае оценка на друг поземлен имот, към който е насочено изпълнението, но не е реализирана публична продан. Неоснователно било и оплакването, че в разпределението не били включени местните данъци и такси за 2020г.
Първоначално делото е образувано под №967/2020г. по описа на БОС, което е прекратено и върнато на ЧСИ за администриране, тъй като е внесена държавна такса за обжалване на едно изпълнително действие.
След връщането на делото в Бургаския окръжен съд, същото е образувано под №1366/2020г. по описа на съда.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20198030400633 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молба на взискателя Н.В.Д. против длъжника В.Н.Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.04.2019г. по гр.д.№ 1792/2018 г. на Апелативен съд- София, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 111 000 щатски долара, от които 35 000 щ.д. по договор за заем, сключен на 2007г., 45 000 щ.д. по договор за заем, сключен през 2008г., 31 000 щ.д. по договор за заем, сключен през 2009г., за които е издадена разписка на 20.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 8.06.2011г. до окончателното изплащане.
Взискателят е насочил изпълнението върху недвижими имоти на длъжника /поискано е налагане на възбрана и пристъпване към публична продан/ с молба, входирана в канцеларията на ЧСИ на 8.07.2019г. /л.317 от ИД/, като ЧСИ е овластена с правата по чл.18 от ЗЧСИ.
ЧСИ е наложил възбрани върху множество недвижими имоти на длъжника /жилищни, търговски обекти и земеделски имоти/, находящи се в различни населени места на страната.
На 8.07.2019г. е вписана възбрана в СВп при РС- Велинград /л.322/ върху следния имот- жилище, апартамент с идентификатор 104.50.502.320.1.4 по ККР на гр.Велинград, с адрес гр.Велинград, ул.”Съединение” №218, вх.В, ет.2, ап.12, със застроена площ от 86,57 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 8,10 кв.м., както и прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
На 9.07.2019г. е вписана възбрана в СВп при РС- Пещера /л.331/ върху следния недвижим имот- едноетажна паянтова вилна сграда с планоснимачен №662, попадаща в УПИ I- ИОВЗ в кв.29 по ПУП на курорт „Язовир Батак“, общ.Батак, със застроена площ на сградата 18 кв.м.
На 25.07.2019г. до страните по делото е изпратено за насрочен за 23.08.2019г. опис на недвижими имоти на длъжника, находящи се в гр.Царево /землището на гр.Царево/, както следва: ¼ ид.ч. от нива с площ 12601 кв.м., м.“Айроди“, както и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 48619.505.569 с площ от 700 кв.м., ведно с 1/ 2 ид.ч. от построената в поземления имот сграда с идентификатор 48619.505.569.1, със застроена площ от 75 кв.м. и РЗП 177,40 кв.м., с предназначение на имота- жилище, с адрес гр.Царево, кв.“Василико“, ул.”Цар Борис I” №22.
Този имот е възбранен на 27.08.2015г. /л.85/, въз основа на обезпечителна заповед по ч.гр.д.№1180/2-15г. по описа на САС, вписана в СВп. при РС- Царево.
На 29.07.2019г. длъжникът е депозирал по изпълнителното дело молба, с която е заявил, че описът, насрочен за ½ ид.ч. от къщата в гр.Царево, касае неговото единственото жилище. Моли да не се провежда принудително изпълнение върху този имот.
С постановление от 23.08.2019г. /л.365/ ЧСИ е допуснал СИЕ за изготвяне на пазарна оценка на имотите в гр.Царево, като е определен хонорар в размер на 500 лв., общо за двата имота, платим от взискателя. Сумата от внесена на 19.08.2019г. от взискателя /л.373, л.385/.
На 23.08.2019г. е извършен опис на двата имота /протокол от същата дата, л.381/. На същата дата е изготвен протокол /л.392/ за предявяване на оценката на имотите /л.393-409/ и началната тръжна цена.
Длъжникът е оспорил оценката, поради което ЧСИ е назначил повторна експертиза /протокол на л.443/, по която е определено възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., платимо от длъжника.
На 11.10.2019г. е изготвено обявление за публична продан на двата недвижими имота в гр.Царево /1/2 ид.ч. от дворното място и къщата, както на ¼ от земеделската земя/, в периода от 14.10.2019г. до 14.11.2019г. /л.452/.
На 12.11.2019г. длъжникът е депозирал нова молба до ЧСИ /л.494/, с която е поискал да бъде спряна публичната продан на жилището в гр.Царево, което същия счита за несеквестируемо. Посочил е, че жилището в гр. Велинград е било завещано от неговите родители на дъщеря му, която го е продала на 7.11.2019г.
Тази публична продан е обявена за нестанала /протокол на л.512/.
На 9.12.2019г. е насрочена нова публична продан на същите имоти, за периода от 21.12.2019г. до 21.01.2020г. /л.519/.
На 17.12.2019г. е депозирана поредна молба от длъжника за спиране на публичната продажба, като незаконосъобразна, на основание чл.444, ал.1, т.7 от ГПК /л.542/.
С постановление от 19.12.2019г. /л.544/ ЧСИ е постановила отказ да спре принудителното изпълнение спрямо процесната сграда в гр.Царево. Изложени са мотиви, че имотът не е единствено жилище на длъжника и не попада сред несеквестируемото имущество, посочено в чл.444 ГПК.
Длъжникът е подал жалба /л.567/ срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество- 1/ 2 ид.ч. от построената сграда с идентификатор 48619.505.569.1 в гр.Царево.
Жалбата е оставена без уважение с решение №193 от 14.02.2020г. по в.гр.д.№157/2020г. на БОС, по съображения, че освен процесния имот в гр.Царево длъжникът разполага и с други имоти, включително този в гр.Велинград, в с.Равнище, около курорт „Язовир Батак“, поради което не може да се направи категоричен извод, че къщата в гр.Царево представлява единствено жилище на длъжника и се ползва от защитата по чл.444, ал.1, т.7 ГПК.
С протокол от 22.01.2020г. /л.560/ за купувач на процесния имот в гр.Царево- ½ ид.ч. от дворно място и от сградата в него е обявен взискателят Н.Д.. За сумата от 162 418 лв.
Втората публичната продан относно земеделската земя в гр.Царево е обявена за нестанала.
С протокол от 12.02.2020г. /л.607/, ЧСИ Маджарова е извършила разпределение на сумата от 162 418 лв., за която взискателя е обявен за купувач на процесния имот- ½ ид.ч. от дворното място и от къщата в гр.Царево.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и редовна.
Въпреки това същата е недопустима в частта, с която се обжалва постановлението за обявяване на купувач.
С действащия ГПК, за разлика от ГПК от 1951г. (отм.) значително са ограничени възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени хипотезите, при които лицата имат право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. В тази норма са изброени основните подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, но са налице и други конкретни хипотези, в които е дадена възможност за обжалване действията по принудителното изпълнение- например чл.463 ГПК, чл.527, ал.4 ГПК.
Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика- ТР №2/13 от 26.06.2013г. по т.д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.8 /мотиви/, законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В случая, длъжникът се е възползвал от възможността да обжалва насочването на принудителното изпълнение спрямо къщата в гр.Царево по съображения, че представлява негов единствен жилищен имот, като тази негова жалба е отхвърлена с влязло в сила решение на съда, поради което същият не разполага с възможност да обжалва на същото основание и постановлението, с което взискателят е обявен за купувач на същия имот. Изрично следва да се подчертае, че самото постановление за обявяване на купувач от публична продан не попада сред изрично предвидените за обжалване действия / респективно актове на ЧСИ.
При тези обстоятелства настоящият състав на Бургаския окръжен съд намира, че в тази ѝ част жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати.
Протоколът, с който е извършено разпределение на сумата, предложена от купувача- взискател е изготвено по реда на чл.495 ГПК във връзка с чл.263 ГПК и подлежи на съдебно обжалване от длъжника.
Съгласно т.1 от ТР№2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, последен абзац, длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемост и разпределението в тридневен срок от предявяването му. Следователно, няма пречка в настоящото производство това възражение да се разгледа наред с останалите оплаквания на длъжника срещу разпределението.
Неоснователно е оплакването на длъжника, че продадения имот в гр.Царево- ½ ид.ч. от къща, средствата от който подлежат на разпределение е негово единствено жилище и е несеквестируем на основание чл.444, т.7 от ГПК.
С оглед приложените писмени доказателства по категоричен начин се установява, че освен този имот, длъжникът притежава още 2 жилищни имота. Първият от тях е паянтова вилна сграда с площ от 18 кв.м., във вилна зона „Язовир Батак“ /придобит по наследство от неговата майка Верка Цокова, л.293/. Същият е с площ под допустимия минимум по чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство /длъжникът е разведен/, а именно- 25 кв.м., поради което само неговото наличие не е достатъчно да се приеме, че процесната къща в гр.Царево е несеквестрируема. По изложените съображения не може да се приеме и че длъжникът разполага с друг жилищен имот в с.Равнище /декларация по чл.14 ЗМДТ- л.306 и сл./, а именно- 1/3 ид.ч. от жилище с РЗП от 75 кв.м. и лятна кухня с РЗП 30 кв.м.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав приема, че длъжникът притежава и ½ ид.ч. от друг жилищен имот- жилище, апартамент с идентификатор 104.50.502.320.1.4 по ККР на гр.Велинград, с адрес гр.Велинград,ул.”Съединение”, №218, вх.В, ет.2, ап.12, със застроена площ от 86,57 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 8,10 кв.м., както и прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Това е така, понеже през 2017г. /на 21.03.2017г./ длъжникът е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.259, 263-266; л.267/, с която е заявил, че е собственик по наследство на този имот. С това, по мнение на настоящият съдебен състав, той е приел наследството на неговите родители на основание чл.49, ал.2 от ЗН. Затова, извършения от него впоследствие отказ /индиция за който е отразеното в нотариалния акт на неговата дъщеря за този имот/, е недействителен, т.е. не поражда правно действие /иск по чл.56 ЗН е предявен от взискателя/.
Извършеното саморъчно завещание от 2012г. от майка му в полза на неговата дъщеря, вписано след налагане на възбраната върху имота, не променя този извод, тъй като видно от нотариалния акт на л.267, тя не е едноличен собственик на имота. В случая разпоредбата на чл.453, т.1 от ГПК е неприложима /за ½ ид.ч., получена от дъщерята на длъжника по завещание/, тъй като праводател на последната не е длъжника, а неговата майка.
Следователно, с извършената през 2019г. продажба, дъщерята на длъжника е прехвърлила единствено придобитите по наследство от баба си ½ ид.ч. от процесния имот, а останалата ½ ид.ч. е собственост на длъжника.
Ето защо, Бургаският окръжен съд намира, че процесната къща в гр.Царево не е единствено жилище на длъжника по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, поради което същата не е несеквестируема.
Неоснователни са и останалите оплаквания в жалбата срещу разпределението. Видно от писмото от Община Царево, МДТ /л.531/ данъците и таксите за 2020г. , в размер на 69,50 лв. и 118,15 лв. са включени в разпределението – т.1.1, ред втори- 187,65 лв. неолихвяемо вземане на Община Царево, като същата сума е посочена на ред втори и в сумите за изплащане след разпределението.
Относно останалите оплаквания липсва конкретност, тъй като не става ясно каква според длъжника е законната лихва върху главницата, нито кои са таксите на ЧСИ, които не са включени в разпределението, поради което съдът не дължи служебно изследване на този въпрос.
Неоснователно е и оплакването, че в разпределението не е включена цялата такса, внесена за експертизата. Както и по-горе се спомена същата е в размер на 500 лв. /включваща и възнаграждението за оценката на земеделската земя, чиято продан е обявена за нестанала, поради което правилно ЧСИ е включила в разпределението само сумата от 400 лв., която е относима към процесната продажба/ .
Ето защо жалбата срещу разпределението се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№4294 от 17.02.2020г. по описа на ЧСИ Маджарова, подадена от длъжника В.Н.Ц., чрез адв.Илиян Палев, В ЧАСТТА, с която е обжалван протокол за разпределение от 12.02.2020г. по изп.д.№20198030400533.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№4294 от 17.02.2020г. по описа на ЧСИ Маджарова, подадена от длъжника В.Н.Ц., чрез адв.Илиан Палев, В ЧАСТТА, с която е обжалвано обявяването на взискателя Н.В.Д. за купувач на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 48619.505.569.1, със застроена площ от 75 кв.м. и РЗП 177,40 кв.м., с предназначение на имота- жилище, построена в УПИ с идентификатор 48619.505.569 по плана на гр.Царево, обл.Бургаска, кв.Василико, ул.”Цар Борис I” №22, с площ на поземления имот 700 кв.м. /протокол №96 от 22.01.2020г./, и прекратява производството по гр.д.№1366/20г. на БОС в тази му част като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.