Решение по дело №1463/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 49
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510101463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Дупница , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в публично заседание
на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20201510101463 по описа за 2020 година
ОЛ. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** е предявил срещу СТ. К. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **** и ЖОРИ – КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. **** иск с правно основание чл. 26, 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл.
129 от ТЗ.
Ищецът иска съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове на търговско дружество с ограничена
отговорност, сключен на 20.11.2009г. между него, като продавач и ответника СТ. К. П.-като
купувач. Предмет на договора са 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100.00
лв. (на обща стойност 2500.00 лв.), представляващи 50% от капитала на ЖОРИ –
КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **** ****. Ищецът
счита, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен
при нееквивалентност на престациите. Твърди, че нееквивалентността на насрещните
престации произтича от обстоятелствата, че към датата на сделката дружеството е имало
активи на значителна стойност, многократно надхвърляща цената, получена за
прехвърлените дружествени дялове, както и че било ангажирано за извършването на СМР за
построяване на сграда, от която, след завършването й, щяло да придобие няколко имота
съгласно учредена суперфиция. Сочи, че сумата на актива на дружеството към 20.11.2009г.,
съгласно отчет и баланс е била в размер на 1 077 000.00 лв., която сума надвишава около
430 пъти продажната цена на дружествените дялове. Излага подробни правни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника СТ. К. П., с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е налице
твърдяната от ответника нееквивалентност на престациите по оспорваната сделка, понеже
1
цената, срещу която съдружник прехвърля дружествения си дял е предмет на пряко
договаряне между продавача и купувача, без да е обвързана от пазарната или балансовата
стойност на активите на дружеството към датата на прехвърлянето. Освен това оспорва
твърденията на ищеца, че към датата на сделката дружеството е имало значителни приходи,
както и че е било ангажирано за извършването на СМР за построяване на сграда, от която,
след завършването й, щяло да придобие няколко имота съгласно учредена суперфиция.
В Решение № 234 от 2.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 228/2014 г., I т. о. е прието, че в
производството по установителния иск за недействителност на договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ
за прехвърляне на дружествени дялове, следва да участва като страна и самото ЕООД, като в
случай, че ищецът не е насочил иска си и срещу него, съдът следва да остави исковата молба
без движение и да даде указания за предприемане на действия, свързани с конституирането
му, включително и указания за внасяне на депозит за особен представител, какъвто следва да
бъде назначен (по аналогия с разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК) на дружеството.
Прието е, че прехвърлянето на дяловете от капитала на ЕООД е не само двустранна
сделка - правоотношение между прехвърлителя и третото лице - приобретател, не само
способ за смяна на собственика на капитала, но и обстоятелство, което по силата на чл. 129,
ал. 2, предл. последно ТЗ и чл. 4 ЗТР подлежи на вписване по партидата на дружеството.
Освен съдоговорителите, договорът по чл. 129 ТЗ е предназначен да произведе и действие
по отношение на дружеството. Последното е самостоятелен правен субект, което не се
идентифицира с притежателя на дяловете му, поради което спорът между страните по
сделката по чл. 129 ТЗ относно нейната валидност не може да бъде разрешен без участието
на самото дружество. Макар да не е страна по сделката, последиците от сключването й,
респ. обявяването й за недействителна, пряко рефлектират в правната сфера на търговеца,
обособен правно и структурно в ЕООД. Спорът по установителния иск за недействителност
на договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ за прехвърлянето на дяловете на едноличното дружество с
ограничена отговорност има за последица разрешаването на въпроса кой е собственикът на
капитала му. Дружеството е обвързано от изхода на спора по установителния иск и
решението ще има действие и по отношение на него, поради което постановяването на
допустим съдебен акт предполага и участието му в процеса, съответно задължение на съда
да даде указания на ищеца за неговото конституиране, включително и указания за внасяне
на депозит за особен представител, какъвто следва да бъде назначен /по аналогия с
разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК/ на дружеството, чийто управител и едноличен собственик
на капитала е страна по спора.
С оглед изложеното, съдът е указал на ищеца да предяви иска си и срещу „ЖОРИ –
КОНСУЛТ“ ООД. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор и от ответника ЖОРИ
– КОНСУЛТ“ ООД, чрез назначения му от съда особен представител, който не взема
конкретно становище по основателността на предявения иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
2
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото съдът е обявил за
безспорно между страните обстоятелството, че на 20.11.2009г. между ОЛ. К. П., в
качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „ЖОРИ – КОНСУЛТ“
ООД, като продавач и СТ. К. П., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове, с предмет 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100.00 лв.
(на обща стойност 2500.00 лв.), представляващи 50% от капитала на „ЖОРИ – КОНСУЛТ“
ООД.
От приетите като доказателство по делото счетоводни документи на „ЖОРИ-
КОРСУЛТ“ ООД: счетоводен баланс към 31.12.2009 г.; отчет за приходите и разходите за
периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г.; отчет за собствения капитал за периода 01.01.2009 –
31.12.2009 г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за периода от 01.01.2009 –
31.12.2009 г.; справка за нетекущите /дълготрайните/ активи към 31.12.2009 г.; приложение
към финансовия отчет към 31.12.2009 г.; счетоводен баланс към 31.12.2008 г.; отчет за
приходите и разходите за периода от 01.01.2008 – 31.12.2008 г.; отчет за собствения капитал
за периода 01.01.2008 – 31.12.2008 г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за периода
01.01.2008 – 31.12.2008 г.; справка за нетекущите /дълготрайните/ активи към 31.12.2008 г.;
приложение към финансовия отчет; междинен счетоводен баланс към 20.11.2009 г., както и
от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и пълно, се установява, че нетната
стойността на активите на „ЖОРИ – КОНСУЛТ“ ООД към датата на сключване на сделката-
20.11.2009г. е в размер на 842119.00 лв. Финансовият счетоводен резултат на дружеството,
съгласно годишните данъчни декларации по ЗКПО е отрицателна величина и счетоводна
загуба, както следва: за 2008г.-счетоводна загуба в размер на 124000.00 лв. и за 2009г.-
счетоводна загуба в размер на 32 000.00 лв.
Според оценката на вещото лице пазарната цена на един дружествен дял на „ЖОРИ –
КОНСУЛТ“ ООД е в размер на 10282.38 лв., респ. пазарната цена на 25 дружествени дяла е
в размер на 257059.50 лв.
Допълнителните парични вноски към 20.11.2009г. са текущо осчетоводени по сметка
„Разчети със собственика“ . В Балансите на дружеството допълнителните вноски са
отразени съответно като „Задължения /над 1 година/“ в размер на 291 000.00 лв. в баланса за
2008г. и като „Резерви“ в размер на 999 000.00 лв. в баланса за 2009г. Допълнителните
парични вноски, с които са закупени дълготрайни материални активи през процесния
период участват при определяне на пазарната цена на имуществото на дружеството, както и
при определяне на пазарната цена на дружествените дялове, които се определят в
зависимост от активите и пасивите същото.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
3
Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на
добрите нрави, а в чл. 9 ЗЗД е регламентирано, че добрите нрави са ограничителите на
свободата на договаряне на страните. Добрите нрави се определят в теорията и практиката
като неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена на тази на противоречието на договора със закона
според ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Следователно
законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата
на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретен правен субект, като се бранят принципи и ценности, които са общи за всички
правни субекти. Следва да се има предвид, че когато съдът преценява дали даден договор
противоречи на добрите нрави, то той не може да се ограничи само до формалното
съдържание, а следва да се съобрази и дали крайният резултат е съвместим с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване
нищожността на процесния договор на твърдяното правно основание - накърняване на
добрите нрави. В случая се твърди нищожност на процесния договор поради липса на
еквивалентност на насрещните престации. Според съдебната практика само наличието на
нееквивалентност на престациите, при която едната от тях практически няма стойност за
насрещната страна, обуславя нищожност на сделката, поради нарушение на добрите нрави,
т. е. тази престация е толкова незначителна, че тя има практически нулева стойност
(решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС). ВКС в редица свои решения
приема също, че друг критерий, представляващ нарушение на добрите нрави, е
изключително голямата разлика в престациите -например 20 пъти по-ниска цена от
пазарната или двадесет и осем пъти по-ниска цена (решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. и решение № 119/22.02.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. на ВКС).
В конкретния случай, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите
нрави, тъй като е бил сключен при недопустима липса на еквивалентност на насрещните
престации. Законът не забранява свободата на договарянето, но препятства явното
несъответствие на насрещните престации. Значителната липса на еквивалентност на
престациите е в противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на
свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. С термина „добри нрави" се обозначава
група правила, които имат морално-етичен характер, които не са възпроизведени в закона и
не са закрепени в конкретни нормативни разпоредби. Но макар че не са трансформирани в
правни норми, законодателят свързва нарушаването им с последиците на нищожността.
Продажната цена на дружествените дялове по процесния договор, изчислена на база
разликата между пасивите и активите на към момента на продажбата (в какъвто смисъл е
4
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 64/09.06.2009 по т.д. № 504/2008 на
ВКС – ІІ т.о.) е над 100 (сто) пъти по-ниска от реалната им пазарна стойност, като по този
начин се достига до положение, при което се излиза извън пределите на нравствената
допустимост, което накърнява "добрите нрави" и обуславя нищожност на сделката на
основание разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца да бъдат присъдени изцяло направените от
него разноски по делото, които са в размер на общо 400.00 лева, включващи държавна такса
в размер на 100.00 лв. и 300.00 лв. възнаграждение на вещо лице, съобразно представения
списък на разноските.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 129
от ТЗ, предявен от ОЛ. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** предявен срещу СТ. К. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. **** и ЖОРИ – КОНСУЛТ“ ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **** НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко-
продажба на дружествени дялове на търговско дружество с ограничена отговорност,
сключен на 20.11.2009г. между ОЛ. К. П., като продавач и СТ. К. П., като купувач, с
предмет 25 (двадесет и пет) дружествени дяла, представляващи 50 % (петдесет процента) от
капитала на „ЖОРИ – КОНСУЛТ“ ООД, всеки от които с номинална стойност 100.00 (сто)
лева, срещу продажна цена в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин)
лева, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност
на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОЛ. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** да заплати на СТ. К. П.,
ЕГН: **********, с адрес: **** **** сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски по
делото, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок, считано
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5