Решение по дело №175/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 123
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20193120200175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№123/1.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Девня

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 175/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на А.К.И., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 19-0253-000126/22.03.2019 г. издадено от Началника на РУ МВР - Девня, с което на въззивника за нарушение на чл. 104а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като счита същото за незаконосъобразно, неправилно и несправедливо. Оспорва фактическата обстановка, приета за установена от наказващия орган. Навежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, касаещи описанието на нарушението, което намира за непълно и неясно. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалвания акт, като алтернативно моли съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. 

В с.з., въззивника редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник – адвокат. Последният поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументите си за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Въззиваемата страна – РУ на МВР Девня, редовно призовани, не се представлява и не представя становище по жалбата.

Контролиращата страна – Районна прокуратура – Девня, редовно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2019 г. въззивникът А.К.И. бил на работа във фирма, находяща се в гр. Девня. В около 09, 00 часа на едни от колегите му – свид. К.В.П. му станало лошо и се наложило да го откарат до центъра за спешна помощ в гр. Девня. Решило се въззивникът да откара колегата си до болничното заведение с автомобил на техен колега – Г. Л. Т., който бил на разположение на всички колеги. След като въззивникът откарал колегата си до болницата в гр. Девня той го оставил там и потеглил да се връща обратно на работа. На път за фирмата, в около 09, 50 часа бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РУ – Девня в състав свидетелите Е.Н.Х. и М.Д.Д.. В момента на спирането въззивникът говорил по мобилния си телефон, като двамата свидетели възприели това. По време на проверката се установило, че автомобила, който въззивникът управлява е с прекратена регистрация. При проверката водача не представил контрелен талон към СУМПС. За така консаттираните нарушения свид. Х. съставил АУАН, в който приел извършването на гореописаните нарушения. Акта бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. В законоустановения 3 дневен срок възражения срещу съставения АУАН не постъпили, поради което на 22.03.2019 било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, в което наказващия орган възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в акта и посочената правна квалификация, наложил горепосочените административни санкции.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Разпитаните свидетели установяват приетата за установена от съда фактическа обстановка. В тяхна подкрепа са и писмените доказателства по делото, в това число и тези, представени от защитата, които ще бъдат коментирани по – долу.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Трите нарушения са описани по достатъчно ясен начин, така че и нарушителят да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си. В този смисъл и възраженията, изложени в жалбата в тази връзка съдът приема за неоснователни.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

На първо място въззивникът е санкциониран за това, че като водач на МПС е нарушил забраната на чл. 104а от ЗДвП, а именно да не използва по време на движение мобилен телефон. Факта, че той е използвал такъв и е говорил по него, което е станало причина и за неговото спиране за проверка, се установява и от двамата разпитани по делото свидетели по еднозначен начин, поради което се приема от съда за доказан. Правилно му е било наложено наказанието, предвидено в нормата на чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП. Същото е във фиксиран от законодателя размер поради което неговата справедливост не следва да се обсъжда.

Второто нарушение, за което въззивникът е санкциониран съдът също приема за доказано въз основа на показанията на двамата свидетели, а санкцията за законосъобразно наложена. Разпоредбата на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП предвижда налагането на глоба в размер на 10 лева за всеки водач, който е нарушил повелята на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – да носи в себе си контролния талон към СУМПС и съответно да го представи при поискване от контролните органи.

Що се касае до трето описано в АУАН нарушение то съдът приема следното:

 Ангажират се от страна на защитата гласни и писмени доказателства установяващи, че управлението на МПС от страна на въззивника се е наложило инцидентно от спешни обстоятелства, а именно оказването на спешна медицинска помощ на негов колега, който бил с влошено общо състояние. Въззивникът е управлявал МПС, което е било налично във фирмата, в която работил и което често се управлявало от него и колегите му. Същото е било собственост на Г. Т., който го бил закупил, но не го бил пререгистрирал в КАТ, поради което автомобила е бил служебно дерегистриран, респ. спрян от движение. МПС е имало регистрационни табели, поставени на определените за това места.

Според данните в АУАН и НП,  регистрацията на процесния автомобил е била прекратена на 28.11.2018 г. Липсват данни обаче прекратяването на регистрацията да е било известно на въззивника,  имайки предвид, че последният не е собственик на автомобила. От  показанията на свидетелите не се установи  по време на проверката жалбоподателят  да е знаел, че  регистрацията на  управлявания от него автомобил е била прекратена. Наличието от друга страна на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони, дава достатъчно основание на водача  да приеме, че  същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Същият не би могъл да предполага, че колегата му Тодоров не е изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила след неговото придобиване в определения за това срок. Предвид  изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна  страна на нарушението по 140 ал. 1 от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното НП  се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0253-000126/22.03.2019 г. издадено от Началника на РУ МВР - Девня, в частта му, в която на А.К.И., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0253-000126/22.03.2019 г. на Началника на РУ МВР – Девня в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

+