РЕШЕНИЕ
№123/1.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 175/2019 г. по описа на РС -
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на А.К.И., ЕГН: ********** *** против Наказателно
постановление № 19-0253-000126/22.03.2019 г. издадено от Началника на РУ МВР -
Девня, с което на въззивника за нарушение на чл. 104а
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева и за
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като
счита същото за незаконосъобразно, неправилно и несправедливо. Оспорва
фактическата обстановка, приета за установена от наказващия орган. Навежда
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на НП, касаещи описанието на нарушението, което намира за непълно
и неясно. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалвания акт, като
алтернативно моли съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
В с.з., въззивника
редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник
– адвокат. Последният поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя
писмени бележки, в които подробно излага аргументите си за незаконосъобразност
на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Девня, редовно
призовани, не се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура –
Девня, редовно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2019 г. въззивникът
А.К.И. бил на работа във фирма, находяща се в гр.
Девня. В около 09, 00 часа на едни от колегите му – свид.
К.В.П. му станало лошо и се наложило да го откарат до центъра за спешна помощ в
гр. Девня. Решило се въззивникът да откара колегата
си до болничното заведение с автомобил на техен колега – Г. Л. Т., който бил на
разположение на всички колеги. След като въззивникът
откарал колегата си до болницата в гр. Девня той го оставил там и потеглил да
се връща обратно на работа. На път за фирмата, в около 09, 50 часа бил спрян за
проверка от дежурен автопатрул на РУ – Девня в състав
свидетелите Е.Н.Х. и М.Д.Д.. В момента на спирането въззивникът говорил по мобилния си телефон, като двамата свидетели
възприели това. По време на проверката се установило, че автомобила, който въззивникът управлява е с прекратена регистрация. При
проверката водача не представил контрелен талон към
СУМПС. За така консаттираните нарушения свид. Х. съставил АУАН, в който приел извършването на
гореописаните нарушения. Акта бил връчен на нарушителя и подписан от него без
възражения. В законоустановения 3 дневен срок
възражения срещу съставения АУАН не постъпили, поради което на 22.03.2019 било
издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление, в което наказващия орган възприемайки изцяло фактическите
констатации, отразени в акта и посочената правна квалификация, наложил
горепосочените административни санкции.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Разпитаните свидетели установяват приетата за установена от
съда фактическа обстановка. В тяхна подкрепа са и писмените доказателства по
делото, в това число и тези, представени от защитата, които ще бъдат
коментирани по – долу.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
административно наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП,
упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018
г.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за
отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират
правото на защита на нарушителя. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Трите нарушения са описани по достатъчно ясен начин, така че и
нарушителят да разбере за какво нарушение се ангажира административно –
наказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си. В този
смисъл и възраженията, изложени в жалбата в тази връзка съдът приема за
неоснователни.
Относно
материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление:
На първо място въззивникът
е санкциониран за това, че като водач на МПС е нарушил забраната на чл. 104а от ЗДвП, а именно да не използва по време на движение мобилен телефон. Факта, че
той е използвал такъв и е говорил по него, което е станало причина и за
неговото спиране за проверка, се установява и от двамата разпитани по делото
свидетели по еднозначен начин, поради което се приема от съда за доказан.
Правилно му е било наложено наказанието, предвидено в нормата на чл. 183 ал. 4
т. 6 от ЗДвП. Същото е във фиксиран от законодателя размер поради което неговата
справедливост не следва да се обсъжда.
Второто нарушение, за което въззивникът е санкциониран съдът също приема за доказано
въз основа на показанията на двамата свидетели, а санкцията за законосъобразно
наложена. Разпоредбата на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП предвижда налагането
на глоба в размер на 10 лева за всеки водач, който е нарушил повелята на чл.
100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – да носи в себе си контролния талон към СУМПС и
съответно да го представи при поискване от контролните органи.
Що се касае до трето описано в АУАН
нарушение то съдът приема следното:
Ангажират се от страна на защитата гласни и
писмени доказателства установяващи, че управлението на МПС от страна на въззивника се е наложило инцидентно от спешни
обстоятелства, а именно оказването на спешна медицинска помощ на негов колега,
който бил с влошено общо състояние. Въззивникът е
управлявал МПС, което е било налично във фирмата, в която работил и което често
се управлявало от него и колегите му. Същото е било собственост на Г. Т., който
го бил закупил, но не го бил пререгистрирал в КАТ, поради което автомобила е
бил служебно дерегистриран, респ. спрян от движение.
МПС е имало регистрационни табели, поставени на определените за това места.
Според
данните в АУАН и НП, регистрацията на процесния автомобил е била прекратена на 28.11.2018 г.
Липсват данни обаче прекратяването на регистрацията да е било известно на въззивника, имайки
предвид, че последният не е собственик на автомобила. От показанията на свидетелите не се установи по време на проверката жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била
прекратена. Наличието от друга страна на регистрационни табели на автомобила и
регистрационни талони, дава достатъчно основание на водача да приеме, че
същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база
данни КАТ. Същият не би могъл да предполага, че колегата му Тодоров не е
изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила след неговото придобиване
в определения за това срок. Предвид
изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението по 140 ал. 1 от ЗДвП,
поради което в тази част обжалваното НП
се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0253-000126/22.03.2019 г. издадено от Началника на РУ МВР - Девня, в частта
му, в която на А.К.И., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0253-000126/22.03.2019 г. на Началника на РУ МВР – Девня в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
+