Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
НИКИФОРСКИ
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3145 по описа за 2019 год. на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е предявило срещу
Т.Л.Н. и С.Д.Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 6003,13 евро, представляваща
непогасена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№578/0254/29898758/22.08.2014г. и Анекс №1 от 20.03.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 01.03.2019г., до
окончателното й изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 348,49 евро, възнаградителна лихва за
периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г., иск с правно основание и сумата от
365,73 евро, лихва миграция за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.; иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 196,97 евро, представляваща лиха
за забава върху просрочената главница за периода от 10.05.2018г. до
27.02.2019г.; както и иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД
за сумата от 19,28 евро, неустойка за забава върху просрочената лихва за
периода 10.05.2018 г. – 27.02.2019 г. и за сумата от 194,77 евро, неустойка за
забава върху просрочена главница за периода 10.05.2018 г. – 27.02.2019 г. Претендира
сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че по силата на сключения
между страните договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №578/0254/29898758/22.08.2014г. и Анекс
№1 от 20.03.2018г. на ответникът Т.Н. е предоставена сумата от 7600 евро със
срок за погасяване на кредита до 22.08.2024г., като сумата е била отпусната
както следва: 3600 евро за рефинансиране и 4000 евро за текущи разходи. С
подписания анекс е променен крайният срок на договора на 10.08.2024г.
Солидарната отговорност на втория ответник С.Н. е предвидена в договора и
анекса. Дължимите вноски не били погасявани на падежа, поради което кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.11.2018г., на основание чл.17
от Анекс №1 във вр. с раздел IX, чл.29 от Общите условия на банката за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица. До длъжниците било
изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез ЧСИ М.Н.,
рег. №723 при КЧСИ и район на действие ОС-Враца. Уведомленията били връчени
лично на адресатите на 25.01.2019г., за което били изготвени разписки. За
периода 10.05.2018г. до 10.10.2018г. останали непогасени шест броя вноски за
главница в размер на 345,39 евро. За периода 10.05.2018г. до 09.11.2018г.
останали непогасени 7 броя вноски за договорна лихви в общ размер от 348,49
евро. Общият размер на непогасената главница и възнаградителна лихва била в
размер на 6351,62 евро, а общият размер на обезщетенията за забава в размер на
776, 75 евро. Било подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които били издадени, но сумите по тях
не били заплатени. Въз основа на тях било образувано изпълнително дело №
163/2019г. на ЧСИ М. Н., като поканата за доброволно изпълнение била връчена
лично на длъжниците на 21.05.2019г. Същите подали възражение по чл.414 ГПК и на
заявителя били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, поради което била подадена настоящата искова молба в указания
едномесечен срок, с която се иска установяване дължимостта на претендираните
суми.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като недопустими, по
основание и по размер. Излагат, че не налице валидно уведомяване на длъжниците
за предсрочната изискуемост на кредита, тъй връчването не може да бъде
извършено ЧСИ. Оспорват, че подписът в уведомлението до С.Н. е неин, като
твърдят, че е на другият ответник Т.Н.. С подписване на Анекса, договорът вече
не бил валиден. Договорът и анексът към него били нищожни, тъй като не
отговаряли на Закона за потребителския кредит и съдържали неравноправни клаузи.
Не било изпълнено задължението на кредитодателя да представи на заемателя
преддоговорна информация, като към първоначално подписания договор липсвал и
погасителен план, в който да е посочено как са формирани задълженията. Липсвало
посочване на метода за определяне на ГПР и ГЛП. Не била налице възможност да се
противопоставят на изменението на договора, тъй като ако го прекратят все пак
ще дължат сумите в размер, съгласно едностранното им изменение от страна на
кредитора. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца. Оспорва по съдържание всички доказателства, представени
от ищеца. Оспорва подписа на С.Н. в разписка за получаване на уведомление за
предсрочна изискуемост, връчена от ЧСИ М. Н..
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По делото е прието ч. гр. д. № 769/2019г.
по описа на Районен съд – Враца.
Представен е договор за потребителски
кредит № 578/ 0254/29898758 от 22.08.2014 г. сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД - кредитор и Т.Л.Н. и С.Д.Н.- длъжник, като за Н. в договора е посочено, че
същата е солидарен длъжник а Т.Н. – кредитополучател.Договорът е сключен при
следните параметри: размер на кредита 7 600 евро, годишен лихвен процент в
размер на 10,10 %, годишен процент на
разходите в размер на 11,6066 %. В
договора е обективиран погасителен план, съгласно който кредитът следвало да
бъде изплатен на 120 месечни вноски в размер на 101.06 лева всяка, с падеж на
първата вноска 10.09.2014г. и падеж на последната вноска 22.08.2024 г.
Представено е уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост от„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД до длъжниците, връчено чрез ЧСИ
М. Н., рег. №723 при КЧСИ и район на действие ОС-Враца.От представените по
делото разписки се установява, че уведомлението до Т.Л.Н. е връчено лично на адресата, а уведомлението до
С.Д.Н. е получено също от Т.Л.Н..Уведомленията
са връчени на 25.01.2019г., преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, което е видно от приложеното ч. гр. д. № 769/2019г. по описа на Районен
съд – Враца е депозирано на 01.03.2019 г.
По делото е допуснато и прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Р., което е отговорило на
поставените вапръси по следния начин:
По първи въпрос:
1.Какъв е размерът на усвоената от
кредитополучателя сума по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице ( по закона за потребителския кредит) № 578/29898758 от 22.08.2014 г. и
Анекс № 1 от 20.03.2018 г. към договора? Размерът
на усвоената от кредитополучателя сума по Договор за банков потребителски
кредит № 578/29898758 от 22.08.2014 г. и Анекс № 1 от 20.03.2018 г. към
договора представлява сума в размер на 14820.00 лв или 7600.00 евро/.
Усвоената сума е съгласно т. 3 от
Договора / целта на договора / и се разпределя както следва:
На 25.08.2014 г. - сума в размер за
7410.00 лв. / 3800.00 евро/- за рефинансиране/такси и застрахователна премия/
На 27.08.2014 г - сума в размер на
7410.00 лв / 3800.00 евро/- за текущи разходи/ теглене на пари от каса, разчети
и такса за надхвърлен лимит/.
По втори въпрос:
2. Какъв е размерът на дължимата главница
от ответниците по Договор за банков погребителски кредит на физическо лице ( по
закона за потребителския кредит) № 578/29898758 от 22.08.2014 г. и Анекс № 1 от
20.03.2018 г. към договора? Размерът на
дължимата главница от ответниците по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице ( по закона за потребителския кредит) № 578/29898758 от
22.08.2014 г. и Анекс № 1 от 20.03.2018 г. към договора представлява сума в
размер на 6003.13 евро. Сумата се получава като разлика между усвоената сума за
главница в размер на 7600.00 евро и погасената сума за главница към 07.11.2018
г в размер на 1596.87 евро.
По трети въпрос:
3. Какъв е размерът на дължимите от
ответниците договорни лихви към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
Размерът на дължимите от ответниците
договорни лихви към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК са както
следва:
Размерът на договорения лихвен процент
(възнаградителна лихва) за периода от 10.05.2018 г. до 09.11.2018 г.
представлява сума в размер на 348.49 евро.
- Размерът
на лихвата върху просрочена главница за периода ог 10.05.2018 г до 27.02.2019
г-сума в размер на 196.97 евро.
- Размерът
на просрочената лихва (миграция) за периода от 10.05.2018 до 09.11.2018 г -
представлява сума в размер на 365.73 евро.
- Размерът
на неустойката за просрочена лихва за периода от 10.05.2018 до 27.02.2019 г
представлява сума в размер на 19.53 евро.
- Размерът
на неустойката за просрочена главница за периода от 10.05.2018 до 27.02.2019 г
представлява сума в размер на 194.97евро. Общ
размер на дължимите лихви - сума в размер на 1125.69 евро.
Общ размер на дължимите лихви - сума в
размер на 1125.69 евро.
Размерът на дължимата от ответниците
лихва върху просрочена главница към датата на подаване на заявлението но чл.417
от ГПК за периода от 10.05.2018 до 27.02.2019 г-сума в размер на 196.97 евро.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена
лихва (миграция) към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за периода
от 10.05.2018 до 09.11.2018 г- представлява сума в размер на 365.73 евро.Размерът
на дължимата от ответниците неустойка за просрочена лихва към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за периода от 10.05.2018 до 27.02.2019
г представлява сума в размер на 19.53 евро.
По въпросите , поставени в отговора на
исковата молба:
По първи въпрос:
1.Какъв е размера па лихвения процент на
ден по процесния договор от 22.08.2014 г.и този по анекса към този договор?Вещото
лице е посочило в табличен вид тази информация.
По втори въпрос:
2.Какви компоненти включва т.н.”
фиксирана надбавка към пазарен лихвен индекс „ в размер на 9.893% и от какво
зависи същата? Еднаква ли е тя за всички потребители на банката или има
определена методология по която банката го определя за всеки отделен
кредитополучател? Фиксираната надбавка
към пазарен лихвен индекс в размер на 9.893% е вторият фиксиран компонент на
ГЛП, която е записана в Договора за кредит на кредитополучателя и остава
непроменена до подписване на Анекса към Договора.
По своята същност фиксираната надбавка
отчита размера на цената на кредита и кредитния риск, който банката поема при
предоставяне на кредита.
Формирането на фиксираната надбавка към
пазарния лихвен индекс в размер на 9.893% не може да се детайлизира в елементи
със абсолютни стойностни измерения, защого съгласно чл.16 от ЗПК нейният размер
зависи от оценката на кредитодателя за кредитния риск,който той поема при
предоставяне на кредита, на база на индивидуалната информация от потребителя и
на информация от Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите.Фиксираната надбавка към пазарния лихвен индекс не е еднаква за
всички потребители на банката , защото зависи от индивидуалните характеристики
на кредитоспособността на потребителите. Данните за определяне на
кредитоспособността на потребителите са от предоставената лична информация и от
Централния кредитен регистър и друга база данни, използвана в страната за
оценка на кредитоспособността на потребителите.
По трети въпрос:
3.По време на действие на договора и на
анекса към него , променял ли се е приложимия към договора базов лихвен индекс
ЗМ EURIBOR, банката отразявала ли е тази промяна, въз основа на какво го е
променяла и но каква формула е ставало това? По време на действие на договора и на анекса към него пазарния
тримесечен лихвен процент на EURIBOR , като елемент на ГЛП е променял своята
стойност. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г, в който промяната
съответства на условията на т.9.4 от Раздел „ Лихви и комисионни” от ОУ,
банката не е извършвала промяна на ГЛП.
По четвърти въпрос:
4.Какви компоненти са включени при
определянето на ГПР в размер на 11.6066 % съобразно т. 5.4 от договора и какви
са размерите на всеки един от тези компоненти?
Договорна
лихва за редовен дълг - определена съгласно лихвен план / т.4.1 / от Договора
за периода от 22.08.2014 г. - 22.08.2024 г/ 120 месеца/ в размер на 4521.89
евро и посочена в Погасителния план.
- Съгласно
1.5.1. от Договора еднократна комисионна за определяне на кредитния риск в
размер иа 1.00 % , начислен върху общия размер на кредита. Сумата е в размер на
76.00 евро и е посочена в Погасителния план.
- Съгласно т.5.5 от Договора сума за
такси в размер на 358.80 евро. За погасяването на сумата е подписан Погасителен
план, в който са фиксирани 119 бр. вноски по 1.9 евро на 09 число на месеца и
една вноска в размер на 181.49 евро на 22.08.2024 г.
По пети въпрос:
5.По каква формула е ставало
определянето на ГПР и тя посочена ли е някъде в договора с или без посочването
на компонентите включени в него и какви са техните числени стойности?
Формулата, по която банката е изчислила
ГПР е определена в Приложение 1 на чл.19,ал.2 от ЗПК. Видно е , че при
практическото пресмятане на ГПР трябва да се имат предвид посочените в Договора
общи положения и допълнителни допускания.
Формулата, по която е изчислен ГПР не е
посочена в Договора. В чл. 11.1 от Договора е записано:” За ползвания кредит
Кредитополучателят заплаща лихви, комисионни и разходи по т.4 и 5 в
съответствие с Погасителния план и справка за ГПР и други разходи невлизащи в
ГПР.”
В Договора са фиксирани всички общи
положения, които са основни параметри при изчисляване на ГПР.
Компонентите, които участват като
параметри в изчисляването на ГПР са както следва:
- Размер
на кредита - сума в размер на 7600.00 евро
- Срок
на кредита - 120 месеца
- Договорни
лихва за редовен дълг - определена съгласно лихвен план / т.4.1 / от Договора
за периода от 22.08.2014 г. - 22.08.2024 г в размер на 4521.89 евро и посочена
в Погасителния план - 10.10 %.
- Съгласно
т.5.1. от Договора - еднократна комисионна за определяне на кредитния риск в
размер на 1.00 % , начислен върху общия размер на кредита. Сумата с в размер на
76.00 евро и с посочена в Погасителния план.
- Съгласно т.5.5 от Договора сума за
такси в размер на 358.80 евро. За погасяването на сумата е подписан Погасителен
план, в който са фиксирани 119 бр. вноски по 1.9 евро на 09 число на месеца и
една вноска в размер на 181.49 евро на 22.08.2024 г.
По шести въпрос:
6.Какъв е реалния размер на ГПР по
процесния договор, като се вземат предвид неговите характеристики, изчислени по
формулата, заложена в Приложение 1 към чл.19,ал.2 от ЗПК?
Реалният размер на ГПР е изчислен в два
варианта:
Първи вариант - сума в размер на 11.1574
% - сумата за такси е за 119 бр. месеци по 1.9 евро Втори вариант-сума в размер
на 11.6256 % - сумата за такси е за 120 бр. месеци по 2.99 евро.
По седми въпрос:
7.Как е ставало определянето на ГЛП ?
Изчисляването на ГЛП е по формулата:
ГЛП = Референтен лихвен процент + Фиксирана
(непроменлива) надбавка.
За периода от 22.08.2014 г до 22.08.2024
г ГЛП е определен на 10.10 % и е съставен от пазарен лихвен индекс в размер на
0.207 % и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 9.893 %.
За периода от 20.03.2018 г до 22.08.2024
г ГЛП е определен на 10.10 % и е съставен от пазарен лихвен индекс в размер на
( -) 0.329
% и фиксирана надбавка към пазарния
лихвен индекс в размер на 10.429 %.
Промяната на стойностите на тримесечния
пазарен индекс и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс не е довела до
промяна на ГЛП.
По осми въпрос:
8.Какъв е размера на ГЛП през периода на
действието на процесния договор от 22.08.2014 г. до датата на предсрочното
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем?
Размерът на ГЛП през периода на
действието на процесния договор от 22.08.2014 г. до датата на предсрочното
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е 10.10 %. Страните не са
предоговаряли нов размер на ГЛП.
По девети въпрос:
9.През периода на действие на договора и
на анекса към него имало ли е увеличаване на договорения лихвен процент за
редовната лихва, кой компонент е променян и на какво основание?
През периода на действие на договора и
на анекса към него не е имало увеличаване на договорения лихвен процент за
редовната лихва.
Общият размер на договорения ГЛП по
време на действие на Договора и на Анекса към Договора е 10.10%. Промяната е в
размера на съставните елементи и тя е както следва:
- за
периода от 22.08.2014 г до 20.03.2018 г - ГЛП - 10.10 % , съставен от пазарен
лихвен индекс в размер на 0.207 % и фиксирана надбавка към пазарния лихвен
индекс в размер на 9.893 %
- за
периода от 20.03.2018 г. до 22.08.2024 г- ГЛП - 10.10 %, съставен от пазарен
лихвен индекс в размер на ( - ) 0.329 % и фиксирана надбавка към пазарния
лихвен индекс в размер на 10.429 %.
Основанията за промяна на съставните
елементи на ГЛП е установена в констатациите по въпрос № 2 за фиксираната
надбавка към пазарния индекс и по въпрос № 3 за промяната на пазарния
тримесечен индекс.
По десети въпрос:
10.Какви суми са били заплатени по
процесния договор и по анекса към него от датата на сключването му до датата на
обявяването на предсрочната изискуемост?
Общият размер на сумите , които са били
заплатени по процесния договор и по анекса към него от датата на сключването му
до датата на обявяването на предсрочната изискуемост са както следва:
Главница - сума в размер на 1596.87 евро
/ 3113.90 лв/
- Договорна
лихва - сума в размер на 2126.09 евро /4163.52 лв/
Обезщетителна лихва/ неустойка за просрочена
лихва/ - сума в размер на 13.18 евро / 25.70 лв/
- Договорна
лихва за просрочена главница - сума в размер на 13.18 евро / 25.70 лв/
Обезщетителна лихва/ неустойка за
просрочена главница — сума в размер на 14.46 евро / 28.20 лв./
Начислени, просрочени и изискуеми суми -
сума в размер на 395.73 евро / 773.98 лв./
Преструктурирани или лихви за просрочие
за минал период - сума в размер на 30.00 евро / 50.73 лв./
По единадесети въпрос:
11.Било ли е извършвано съобразяване от
страна на банката на договорения лихвен процент с понижаването на базовия
лихвен индекс, приложим по процесния договор?
1.По време на действие на договора
пазарния тримесечен лихвен процент на EURIBOR , като елемент на ГЛП е променял
своята стойност.
2.Промяната на стойността на пазарния
тримесечен лихвен процент на EURIBOR с довело до промяна и на ГЛП.
3.За периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 г, в който промяната съответства на условията на т.9.4 от Раздел „
Лихви и комисионни” от ОУ, банката не е извършвала промяна на ГЛП.
По дванадесети въпрос:
12.Какви суми са дължими по договора от
22.08.2014 г., като се съобрази само неговото действие, без да се има предвид
анекса към този договор , без да се имат също така и едностранното увеличение
на компонента" премия", като бъде съобразено също така и спада на
приложимия базов лихвен индекс?
Дължимите суми по Договора от 22.08.2014
г. до сключване па Анекса, след отчитане на промъкната на ГЛП за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г са както следва:
- За
главница - сума в размер на 6075.05 евро / 11846.34 лв/. Сумата се получава
като от усвоената главница в размер на 7600.00 евро се извади изплатената сума
за главница към 20.03.2018 г. в размер на 1524.95 евро.
- Договорна
лихва - сума в размер на 2409.83 евро / 4699.16лв/. Сумата се получава като от
договорента лихва по погасителен план в размер на 4521.89 евро се извади
изплатената сума за договорна лихва към 20.03.2018 г. в размер на 2090.30 евро
и установената разлика за договорна лихва за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 г в размер на 21.76 евро.
По тринадесети въпрос:
13.На каква база е станало начисляването
от страна на банката- кредитор наказателните лихви по договора?
На основание на т. 1 1.2.2 от Договора и
т.9.8 от ОУ към Договора за неиздължаване от страна на кредитополучателя на
погасителната вноска , съгласно погасителния план,банката е начислявала
следните лихви:
- Договорна лихва за просрочена главница
- Обезщетителна лихва/неустойка/ за
просрочена главница
- Обезщетителна лихва/неустоика/ за
просрочена редовна договорна лихва
По четиринадесети въпрос:
14.Какви суми за наказателни лихви са
били за процесния договор от датата на сключването му до датата на сключването
на анекса - 20.03.2018г.?
Сумите, конто са начислени за нередовно
погасяване на дълга съгласно погасителния план по процесния договор от датата
на
сключването му до датата на сключването
на анекса - 20.03.2018 г. са на основание т.11.2.2 от Договора и г.9.8 от ОУ
към Договора и са какго следва както следва:
- Договорната лихва за просрочена
главница - сума в размер на 10.20 евро / 19.90 лв/
Обезщетителната лихва/ неустойка / за
просрочена договорна лихва - сума в размер на 12.00 евро /23.40 лв/
Обезщетителната лихва/ неустойка / за
просрочена главница - сума в размер на 12.51 евро / 24.39 лв/.
По петнадесети въпрос:
15.Като се съобразява само договора, без
анекса към него, без да се взема предвид и компонента"премия"
неговото едностранна увеличение от страна на банката и като се съобрази и спада
на приложимия базов лихвен процент, да се отговори на въпроса били ли са налице
условията за начисляването на лихви по договора за периода 22.08.2014 г - 20.03.2018 г. и за периода
20.03.2018 г до датата на обявяването на процесната изикуемост на кредита?
1.Промяната на ГЛП за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. не води до промяна на размера на главницата,
определена по погасителен план.
2.Промяната на ГЛП за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. се отразява само върху размера на договорната
лихва. Дължимата договорна лихва за същия период е по- малка със сума в размер
на 21.76 евро.
3.За периода от 10.05.2015 г до датата
на обявяването кредита за изискуем кедитополучателят е спазил само три падежни
дати за погасяване на дължимите вноски за договорна лихва и за главница -
10.11.2015 г, 10.12.2015 г. и 10.04.2017 г.
Следователно:
1.За периода от 10.05.2015 г до датата
на обявяването кредита за изискуем са налице условия за начисляване на
договорна лихва за просрочена главница в размер на 10.20 евро и на
обезщетителна лихва/ неустойка / за просрочена главница в размер на 12.51 евро.
2.За периода от 10.05.2015 г до датата
на обявяването кредита за изискуем са налице условия за начисляване на
обезщетителната лихва/ неустойка / за просрочена договорна лихва, защото
промяната на размера на вноската за договорна лихва за всяка падежна дата не
отменя дължимата лихва за забава до датата на пълното й погасяване.
По шестнадесети въпрос:
16.Променяли ли са и ако да - кога е
ставало това и с какви актове премиите като компоненти?
1.С подписването на Анекс № 1 от
20.03.2018 г към Договора за банков потребителски кредит на физическо лице ( по
закона за потребителския кредит) № 578/29898758 от 22.08.2014 г е приет
Погасителен план , в който дължимата договорна лихва е реконструирана/ лихва
миграция/.
2.В т. 2.6. от Анекс № 1 от 20.03.2018 г
към Договора начислената , просрочена и изискуема лихва към датата на сключване
на анекса в размер на 395.73 лв. е реконструирана /лихва миграция/, която е
била определена за погасяване съгласно приетия погасителен план.
С подписването на Анекс № 1 от
20.03.2018 г към Договора е приет нов погасителен план, в който на съответните
падежни дати са определени вноските за главница и договорна лихва. С новия
погасителен план е прието сумата за начислената, просрочена и изискуема лихва
към датата на сключване на анекса в размер на 395.73 лв. да бъде изплатена за
периода от 10.04.2018 г - до 10.11.2018 г. на съответните падежни дати със
съответните погасителни вноски.
По седемнадесети въпрос:
17.Какъв би бил размера на лихвите, ако
бъде спазено изискването извършването на олихвяването със законната лихва при
допуснато просрочие на месечната вноска за 1 ден и за 30 дни ?
Размерът на лихвите за просрочие на
главница и за забава на погасяване на договорна лихва и главница са изчислени
на основание на т.9.9 от ОУ на Договора, т. е за съответния брой дни на забава.
С експертизата вещото лице е посочи и
сумите, които длъжниците са погасили по процесният договор, а именно:
С направените плащания по Договора от
22.08.2014 г. и по Анекса към Договора от 20.03.2018 г, които са видни от
извлечението на банковата сметка, приложено в констатациите по въпрос №2,
поставен в исковата молба, кредитополучателят е погасил следните суми:
1. За периода от сключването на Договора
- 22.03.2014 г до 20.03.2018 г , датата на сключването на Анекса:
- За
главница - сума в размер на 1524.95 евро / 2973.65 лв/
- За
договорна линва при ГЛП 10.10 % - сума в размер на 2090.30 евро / 4076.09 лв./
- При
спазване на условията на т.9.4 от ОУ, валидни за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 г, кредитополучателят е трябвало да заплати за договорна лихва сума
в размер на 2068.54 евро / 4033.65 лв/ . Сумата се получава като разлика между
заплатената сума за договорна лихва в размер на 2090.30 евро и коригираната
сума на договорната лихва , поради промяната на ГЛП за периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2017 .г в размер на 21.76 евро.
- Договорната
лихва за просрочена главница - сума в размер на 10.20 евро / 19.90 лв/
- Обезщетителната
лихва/ неустойка / за просрочена договорна лихва - сума в размер на 12.00 евро
/23.40 лв/
Обезщетителната лихва/ неустойка / за
просрочена главница - сума в размер на 12.51 евро / 24.39 лв/.
2. След 20.03.2018 г , датата на
сключването на Анекса:
- За
главница - сума в размер на 1596.87 евро
/3113.90 лв/. Сумата представлява сбор от изплатената сума за главница към
20.03.2018 г в размер на 1524.95 евро и сума в размер на 71.92 евро, определена
за вноска за главница по погасителен план на падежна 10.04.2018 г и заплатена
на 10.07.2018 г.
- За
договорна лихва при ГЛП 10.10 % - сума в размер на 2196.09евро / 4282.38 лв/. Сумата представлява сбор от изплатената
сума за договорна лихва към 20.03.2018 г в размер на 2090.30 евро и сума в
размер на 35.79 евро, определена за вноска за договорна лихва но погасителен план на
падежна 10.04.2018 г и заплатена на 10.07.2018 г.
- За
рекунструирана/лихва миграция / - сума в размер на 30 евро/ 58.75 лв/. Сумата е определена по погасителен план да се
заплати на падежна 10.04.2018 г и заплатена на две вноски - сума в размер на
11.59 евро на 08.06.2018 г. и сума в размер на 18.41. евро заплатена на 10.07.2018 г.
- Договорната
лихва за просрочена главница - сума в размер на 0.63 евро / 1.29 лв/
Обезщетителната лихва/ неустойка / за
просрочена договорна лихва - сума в размер на 0.30 евро /0.59 лв/
Обезщетителната лихва/ неустойка / за
просрочена главница - сума в размер на 0.62
евро / 1.21/.
Съдът кредитира изготвеното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, изчерпателно, компетентно, а
и неоспорено от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 769/2019г. по описа на Районен съд – Враца
се установява , че в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 532
/07.03.2019 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за следните суми: с
6003,13 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №578/0254/29898758/22.08.2014г. и Анекс
№1 от 20.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението -01.03.2019г., до окончателното й изплащане; за сумата
от 348,49 евро, възнаградителна лихва за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.,
сумата от 365,73 евро, лихва миграция за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.;
сумата от 196,97 евро, представляваща
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 10.05.2018г. до 27.02.2019г.;
сумата от 19,28 евро, неустойка за забава върху просрочената лихва за периода
10.05.2018 г. – 27.02.2019 г. : сумата от 278.84 лева за сумата от 194,77 евро,
неустойка за забава върху просрочена главница за периода 10.05.2018 г. –
27.02.2019 г.: сумата от 278.84 лева -
разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство, както и за
сумата от 814.26 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Ето защо, съдът приема, че установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответниците за недопустимост на предявените искове
с твърдение, че длъжниците не са
уведомени за предсрочната изискуемост на кредита.Надлежното уведомяване
за предсрочна изискуемост има отношение към основателността на предявените
искове, но не и към тяхната допустимост.
По основателността на предявените искове,
съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства е видно, че между ответниците и „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между
тях договор за кредит, по който ищецът - кредитор е предоставил на ответниците
сумата от 7.600 евро, а последните се задължили да я върнат, ведно с дължимите
такси и лихви съобразно обективирания в договора погасителен план. От заключението
на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вноските по
кредита не са извършване редовно, като по част от тях изобщо липсва
погасяване.Последната вноска, по която е извършено частично плащане, е на
07.11.2018 г. Като последица от пълното или частично просрочие на която и да е
от вноските, в раздел IX, чл. 29 от Общите условия към договора е
уредено настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на
две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от
падежирали вноски по договора за кредит и субективен фактор- упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно
волеизявление. Изискуемостта на вземанията при такава договореност не настъпва
автоматично при наличието на обективните предпоставки, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост /т. 18 от ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. №
2561/2014 г. на ВКС, II т.о. и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г.
на ВКС I т.о. /.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява първата предпоставка за настъпването на предсрочната
изискуемост, а именно обективния елемент на неизпълнение на договорни
задължения- наличие на пълно или частично просрочие на дължими по договора
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения
остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Съдът намира, че няма пречка кредиторът
да избере начин на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост да стане
чрез ЧСИ, поради което възражението на процесуалния представител на ответниците
в тази насока е неоснователно. Начинът на удостоверяване на връчването е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в
производството по чл.422 ГПК при оспорване на връчването на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на
въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. В този
смисъл - Решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д. № 2400/2015г. на І т.о. и в Решение
№ 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на І т.о.В конкретния случай, при
извършено връчване чрез ЧСИ, съгласно съдебната практика, връчването следва да
бъде извършено и удостоверено по предвидения в ГПК процесуален ред.
С представеното уведомление до длъжникът
– кредитополучател Т.Л.Н., кредиторът е изразил воля за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което с получаването му от този длъжник на 25.01.2019 г. са изпълнени предпоставките
за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита спрямо него.С
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, потребителят е загубил
предоставената му възможност за разсрочено плащане и за месечно погасяване на
вноските по дълга, като така цялото вземане на кредитора е станало изискуемо
веднага и то е незабавно дължимо.
Съдът намира, обаче, че по отношение на
длъжникът С.Д.Н. банката кредитор не е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.След възражение на процесуалния представител, че оспорва
подписа в разписката на уведомлението изпратено до С.Д.Н., ищецът е направил
уточнение, че поканата до Н. е връчена чрез другия длъжник Т.Л.Н..
След като кредиторът е избрал
уведомяването за предсрочната изискуемост да стане по възлагане на ЧСИ по реда
на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, то спрямо
връчването по този начин са приложими всички
правила на чл.37-58 от ГПК, в частност тези на чл.46 от ГПК. В случая не е налице и хипотезата на връчване по чл.
46, ал. 2 от ГПК. Посочената разпоредба урежда възможността за връчване на
съобщения чрез друго лице, но само при условие, че това лице е пълнолетен от
домашните на адресата или живее на адреса и поеме изрично задължение да предаде
призовката на адресата. В тази връзка следва да се посочи, че в разписката за
връчване до С.Н. е посочено, че тя лично е получила съобщението, като подписът
е положен в графата лично.В графата, предназначена за получаване от получател,
който е съгласен да предаде съобщението не е отразено нищо.При това положение,
съдът приема, че процедурата по чл.46, ал.2 ГПК е опорочена, след като не е
изрично посочено, че Т.Л.Н. – получил
поканата уведомление до длъжника /факт потвърден и от ищеца/ е приел
съобщението със задължение да го предаде на адресата – С.Н..
След като не е изпълнена надлежно предвидената в чл.46 от ГПК процедура за
връчване на поканата – уведомление за предсрочна изискуемост, то не е налице
надлежно връчване и респективно не е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост по отношение на длъжника С.Д.Н..
По релевираните от страна на процесуалния
представител на ответниците възражения
за нищожност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, съдът намира следното:
Процесният договор от 22.08.2014 г. по
свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно нормата на чл. 22 Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ (Доп. - ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ,когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В нормата на чл. 10,ал.1 (Изм. - ДВ, бр.
35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) е уредено, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.Процесният договор не
отговоря на едно от изискванията на тази норма, а именно, че всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.В чл.9.6 от
договора е посочено, че към настоящия договор за банков кредит е добавена
застраховка „Кредитна протекция“, /пакет А/ на застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“.Отразено
е, че кредитополучателя ще заплаща месечни премии по застраховката.Посочено е
също така, че размерът на премията, начина на изчисление и плащане, покритите
рискове , както и всички останали условия са подробно описани в Преддоговорна
информация по чл.185 и чл.177 от КЗ“Условия по програма кредитна протекция“,
представляваща неразделна част от настоящия договор.Номерът на застраховката е
идентичен с номера на настоящият кредитен договор.За цитираната преддоговорна
информация обаче не са ангажирани доказателства, че е представена на
кредитополучателя, поради което следва
да се приеме, че не е изпълнено изискването на чл. 10,ал. ЗПК.Всъщност, липсва
каквато и а е информация, свързана с посочената в чл.9.6 от договора застраховка.
Сключеният договор не отговаря и на
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в която норма е посочено, че договорът
следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.В договора най – общо е посочено, че ГПР е
процентен израз на годишния разход по кредита, но не е посочено от кои компоненти/ РАЗХОДИ/ на конкретния договор е формиран, като освен това не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин.
Съдът намира, че договорът не отговаря и
на изискванията на чл. 11, ал.1, т 12, тъй като договорът не съдържа информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания.
По изложените съображения, сключеният
договор за потребителски кредит се явява недействителен по смисъла на чл. 22
Закон за потребителския кредит, тъй като не отговарят на посочените по – горе
императивни изисквания на ЗПК .Последиците от тази недействителност е уредена в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, тоест всички извършени плащания от ответниците по кредита се отнасят
към дължимата главница.От заключението на изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че ответниците са погасили обща сума от 3823.96
евро.Следователно, предявеният иск за главница ще бъде уважен за сумата от 3776.04
евро, като до пълния предявен размер 6003.13 евро ще бъде отхвърлен.Искът за
главница ще бъде уважен в този размер спрямо двамата длъжници.Както бе посочено
по – горе в мотивите, съдът приема, че предсрочната изискуемост не е обявена от
банката надлежно на длъжника С.Н.. Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като
искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените
между тях анекси.Това тълкувателно решение обаче, намира приложение единствено,
когато договорът за потребителски кредит е действителен.Когато последният е обявен
за недействителен, цитираното тълкувателно решение не намира приложение, тъй
като всяка страна дължи връщане на полученото по един недействителен договор.
Предвид изложените последици от
обявяване недействиетлността на договора, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени акцесорните претенции за мораторна лихва и неустойка.
Относно възражението на ответника, че
клаузите за годишен процент на разходите, годишен лихвен процент и
възнаградителна лихва са неравноправни по смисъла на чл. 143 - 146 ЗЗП, респективно
нищожни, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146
ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.2, т.10 от Закона за защита на
потребителя, неравноправна е всяка клауза,която налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора.В конкретния случай, независимо от обстоятелството, че
на длъжниците не е представена преддоговорна информация, не може да се
възприеме тезата на защитата, че същите не са запознати с посочените
компоненти.В договора ясно е разписано какъв е размерът на кредита – главница,
какъв е размерът на възнаградителната лихва – в числово и процентно изражение,
както и годишният лихвен процент.Длъжниците са подписали договора, общите условия, както и представения по
делото погасителен план, поради което същите са имали възможност да се
запознаят с основните условия по кредита.Поради тези съображения съдът намира
така направеното възражение за неоснователно.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни, съобразно с
уважената, респективно отхвърлената част от исковите претенции.Ищецът е доказал
извършени разноски в настоящото производство, както следва: сумата от 346.68
лева – държавна такса: сумата от 150.00 лева – депозит за вещо лице, както и
сумата от 1137.91 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.В производството
по ч. гр. д. № 769/2019г. г. по описа
на РС – гр. Враца ищецът е извършил разноски в общ размер от 1093 лева, от
които: 278.84 лева – заплатена държавна такса, както и сумата от 814.26 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.Оветниците са доказали разходи за сумата от
235.55 лева – депозит за вещо лице, както и сумата от 950 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК,
че Т.Л.Н.,
ЕГН********** и С.Д.Н., ЕГН **********,
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,ЕИК *********, сумата от 3776,04 евро, представляваща непогасена
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№578/0254/29898758/22.08.2014г. и Анекс №1 от 20.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 01.03.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 532 /07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 769/2019г. г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 6003,13
евро.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК ********* срещу Т.Л.Н., ЕГН********** и С.Д.Н., ЕГН **********
искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК, чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ищеца сумата от 348,49 евро, възнаградителна лихва за периода
10.05.2018 г. – 09.11.2018 г., сумата от 365,73 евро, лихва миграция за периода
10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.,сумата от 196,97 евро, представляваща лихва за
забава върху просрочената главница за периода от 10.05.2018г. до 27.02.2019г.; сумата
от 19,28 евро, неустойка за забава върху просрочената лихва за периода
10.05.2018 г. – 27.02.2019 г. и за сумата от 194,77 евро, неустойка за забава
върху просрочена главница за периода 10.05.2018 г. – 27.02.2019 г., за които
суми е издадена Заповед № 532
/07.03.2019 г. по ч. гр. д. №
769/2019г. г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, I състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Т.Л.Н., ЕГН********** и С.Д.Н., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата от 768,52
лева /седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ -
разноски в производството по гр. дело № 3145/2019 по описа на РС Враца
съразмерно с уважената част на иска, както и сумата от 615,60 лева /шестстони и
петнадесет лева и шестдесет стотинки/ -
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 769/2019г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.Л.Н., ЕГН********** и С.Д.Н., ЕГН ********** сумата от 566,40 лева /петстотин шестдесет и шест
лева и четиридесет стотинки/ - разноски в производството по гр. дело № 3145/2019
по описа на РС Враца, съразмерно с отхвърлената част на иска.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: