Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
09.10.2024
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година |
|
|||
В публично
заседание в следния състав:
|
Председател |
И. ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гр. д. |
номер |
1242 |
по описа за |
2020 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
И.Г.И., ЕГН **********
***, е предявил иск против Е.П. Й., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли
съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 2250 лв. представляваща
предоставен паричен заем на ответницата, на 21.08.2015 г. – 1500 лв. и на
05.09.2015 г. -750 лв. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата оспорва иска.
Твърди, че не е вземала заеми в размер на посочените от ищеца суми и дати.
Твърди, че няма никакви неуредени финансови отношения с ищеца и не му дължи
пари. Оспорва представените с исковата молба два броя разписки относно
съдържанието им и относно авторството им. Твърди, че подписа на тях не е неин. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност.
Правната квалификация
на иска е чл. 240 и сл. ЗЗД.
Събрани
са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно -
графологическа експертиза.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че страните били
в приятелски отношения през 2015 г. и поради материални затруднения ответницата
помолила ищеца да и даде заем. През месец август 2015 г. ищеца и предоставил
заем в размер на 1500 лв., които и дал срещу разписка. В началото на месец
септември същата година, ответницата отново помолила ищеца за заем и той и
предоставил такъв в размер на 750 лв. срещу разписка. Уговорката между тях била
ответницата да върне предоставената сума до края на 2015 г. От тогава
многократно и се обаждал да му върне заетите суми, но тя отказала, поради което
предявява настоящия иск. По делото са предоставени два броя разписки – първата
на лист 3 от делото от 21.08.2015 г., в
която е посочено, че ответницата получила от ищеца сумата от 1500 лв., като се
задължава да я възстанови ежемесечно в рамките до края на 2015 г. На лист 4-ти
е представена още една разписка от 05.09.2015 г., в която е посочено, че
ответницата получила от ищеца сумата от 750 лв., като се задължава да я
възстанови ежемесечно до края на 2015 г. Оригиналите на тези разписки са
представени по делото на лист 18 и 19. И двете разписки са подписани от
страните.
В
писмения си отговор ответницата оспорва иска. Твърди, че не е вземала заеми в
този размер и на посочените от ищеца дати. Вземала е от него пари в заем около
1000 лв., но това било през 2012 г., и му ги е върнала в присъствието на
свидетели. Към настоящия момент твърди, че няма задължения към него. Твърди, че
в представените разписки текста в тях включително имената и под подписа не са
написани от нея, и подписа не е неин. Прави евентуално възражение за изтекла
погасителна давност на вземането.
По
делото е назначена и изслушана съдебно графологична експертиза, заключението на
която, неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и
компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че ръкописния текст, с който са
изписани двата броя разписки и имената „Е. Й.“ под положените подписи не са изпълнени
от лицето Е.П. Й.. Ръкописните текстове в двете разписки са изпълнени от едно и
също лице. Подписа положен срещу „подпис“ в разписка № 1 е положен от лицето,
за което се отнася, а именно Е.П. Й.. Подписа положен срещу „Подпис“ в разписка
№ 2 не е положен от лицето, за което се отнася а именно: Е.П. Й.. Няма
използване на начин и м. за инкриминиране и пренасяне на подписа на лицето Й.
върху разписката. В приложените към заключението материали е видно, че разписка
№ 1 се отнася за тази с дата 21.08.2015 г., а разписка № 2 се отнася за тази с
дата 05.09.2015 г.
В
обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ищецът И.И. твърди, че разписките ги е
написало лице с име М. – служителка на бензиностанция. Включително е написала и
името на ответницата, а тя само се е
подписала. Личните данни на ответницата са му известни от това, че тя му е
давала една карта за пътуване по БДЖ, от там е взел ЕГН и името.
Разпитания
по делото свидетел П. твърди, че е в роднински връзки с И., знае, че той е
давал пари на Е.. Отишъл с ищеца да изтегли едни пари от Бензиностанция
„Петрол“, били около 1500 – 2500 лв. отишли на гарата да и ги дават. Свидетеля
останал на перона, ищеца се качил във влака и дал на Е. пари. Видял, че тя се
подписала някъде. И. му е споделял, че ответницата не му връща парите.
Свидетелката
Д., без роднински връзки със страните, твърди, че е виждала ищеца само веднъж.
Знае, че Е. е вземала от него 1500 лв., които му е върната на части, това се е
случило през 2012 г. Знае и е присъствала на разговор за останали около 700 лв.,
и тя е дала пари на ответницата, за да събере тази сума и са ги предали на сина
на И., тъй като не е искала да има никакви взаимоотношения с него. Чула е Е. да
казва, на сина на И. да му предаде парите и да не я притеснява повече. Това е
било през лятото на 2013 г. Не знае Е. да е подписвала документи.
Свидетелката
С., дъщеря на ответницата, твърди, че майка й и И. са поддържали отношения
известно време. Знае, че И. й е давал пари на заем, които тя му е връщала
когато може. До 2013 г. всички заеми са били изплатени. Не знае дали нещо е
подписвано при връщането, но те били в близки отношения, често идвал в къщата
им в М.. Един път И. се обадил на майка
й, доста време след като били върнати парите, и й казал, че му дължи още.
Изпратил сина си с приятелката си и Е. му дала сумата, която събрала, като му
казала: „Кажи на баща си да не ме притеснява повече“. Това е било през 2017 г.
Не знае майка и да е подписвала нещо, но те са били близки с ищеца и много пъти
са се събирали в къщата им.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявената претенция с правно основание чл. 240
вр. чл. 79 ЗЗД.
Съгласно
чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума,
респ. вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва
да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума, и те са: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа и 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Видно от заключението на вещото лице, подписа, положен
срещу „Подпис“ в разписка № 2 за сумата от 750 лв. не е положен от лицето, за
което се отнася а именно: Е.П. Йончовска.
За другата разписка
вещото лице твърди, че само подписа е на ответницата, както и че двете разписки са изписани от едно и
също лице, но това не е ответницата. В обясненията си пред съда по реда на чл.
174 ГПК ищеца твърди, че разписките са изготвени на бензиностанция при даване
на парите, а св. П. твърди, че парите са предадени на гарата във влака, без да
е видял каква сума е предадена. В останалата част съдът не цени показанията на
свидетеля П., както и тези на свидетелката С., поради близките им роднински
връзки със страните, и противоречията в тях. Съдът не цени и показанията на св.
Давидова, тъй като същите са неотносими към делото – установяват отношения
между страните, развили се преди 2015 г.
Като взе предвид
горното, и обстоятелството, че и двете разписки не са изписани от ответницата,
както и че подписа на едната разписка не е на ответницата, съдът намира, че
ищеца не доказа по безспорен и категоричен начин наличието елементите по чл.
240 ЗЗД на договор за заем с ответницата.
По горните съображения съдът не кредитира изцяло заключението
на вещото лице по отношение подписа на ответницата в разписката за 1500 лв.
Горното
води до извод за липса на валидно сключен договор за заем, което прави исковата
претенция изцяло неоснователна, и предявения иск следва да се отхвърли.
При този
изход на делото на ответницата се следват направените деловодни разноски в
размер на 550 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Г.И., ЕГН ********** ***, иск против Е.П. Й.,
ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати
сумата от 2250 лв. представляваща предоставен паричен заем на ответницата, на
21.08.2015 г. – 1500 лв. и на 05.09.2015 г. -750 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,
да заплати на Е.П. Й., ЕГН **********, направените
деловодни разноски в размер на 550 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Районен съдия: