Р
Е Ш Е Н И Е
Номер: 158, 18.05.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На деветнадесети април през 2018
година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 325
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила
е искова молба вх.№ 1592/22.04.2016г., уточнена с молба вх.№ 1935/18.05.2016г.
от С.М.З., ЕГН-********** и Г.Ш.М., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Св.Д.,***, съдебен адрес:*** срещу М.И.Х., ЕГН-********** ***, като
молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че са собственици на основание давностно
владение на едноетажна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., застроена в поземлен
недвижим имот, находящ се в чертите на с.Желязковец,
на посочения горе адрес: ул.”Хан Аспарух” № 14, целият имот с площ от 3108
кв.м., с начин на трайно ползване – дворно място, съставляващо имот пл.№ 51, за
който е отреден парцел ІІІ в кв.№ 6 по плана на селото, при граници и съседи:
от двете страни улици, парцел ІV-50 и парцел № ІІ-52 в кв.6 по плана на селото.
Ищците твърдят, че с предварителен договор № 19/11.10.2004г. за
покупко-продажба на недвижим имот са закупили от ответника целия имот, описан
по-горе, индивидуализиран тогава като дворно място, ведно със застроените в
същия сгради, за който е отреден парцел ІІІ в кв.68 по действащия тогава план
на селото. За имота заплатили на продавача сумата от 500.00 лева с уговорка да
му заплатят още 500.00 лева в срок до 31.12.2004г. Съобразно уговореното
веднага получили владението на имота и до днес продължавали да живеят в него.
Остатъкът от цената в размер на 500.00 лева заплатили на продавача изцяло на
уговорената дата – 31.12.2004г., но тъй като последният не разполагал с
документ за собственост, пред кмета на с.Желязковец отбелязали на задната
страница на договора, че заплащат на ответника само 400.00 лева, а останалите
100.00 лева ще получи на ръка, за да се снабди с необходимите документи за
прехвърлянето на имота по нотариален ред. Ищците твърдят, че са фактически съжителници и от закупуването на имота до днес – повече от
10 години живеят в процесния имот. Втората ищца била
регистрирана на адреса на имота ведна след
закупуването му и към момента. Тъй като заплатили цялата цена за него, не
предприели мерки за прехвърлянето му на тяхно име, но когато решили да
предприемат постъпки за това и да се снабдят с документ за собственост въз
основа на давностно владение, установили, че
ответникът вече е предприел такива постъпки за снабдяване с документ за
собственост на свое име. Ищците претендират, че са придобили вече собствеността
върху процесния имот на основание чл.79 от ЗС, като
се позовават и на кратката 5-годишна давност като добросъвестни владелци, и на
по-дългата 10-годишна давност, през което време са упражнявали фактическа власт
върху имота, без противопоставяне и без
прекъсване по-дълго от 6 месеца, като са демонстрирали поведение на пълноправни
собственици. При снабдяването със Скица на имота, установили, че е актуван като
общинска собственост с Акт № 2211/08.07.2014г. въз основа на Акт за държавна
собственост № 50/30.01.1962г. на ОНС-гр.Разград, което не било правилно, тъй
като с Решение по гр.д.№ 37/1977г. било признато по отношение на
ОНС-гр.Разград, че дворното място е закупено на търг от частно лице – Стоян
Тодоров Господинов. Тъй като не разполагали с документ за собственост, ищците
били в невъзможност да предприемат действия за деактуването
му. С горните обстоятелства обосновават правен интерес от водене на иска.
Поради междувременно
настъпила смърт на ответника М.И.Х.,
ЕГН-**********, починал в хода на делото,
а именно на 16.11.2016г., съдът е конституирал като
ответници
неговите
законни наследници Р.М.И., ЕГН-**********
***, Н.М.А., ЕГН-********** *** и Н.М.А., ЕГН-********** ***, при продължаване
на съдебното производство с тяхно участие в условията на чл.227 от ГПК.
Новоконституираният ответник Р.М.И., ЕГН-********** ***, депозира
в срок писмен отговор вх.№ 3680/29.09.2017г., като
оспорва предявения иск изцяло, като недопустим и неоснователен. Твърди, че той
и наследодателят му М.И.Х. са собственици на претендирания
имот към датата на завеждане на иска, който имот са придобили по давност,
съгласно представения по делото констативен НА № 120, том ІІІ, рег.№ 2397, дело
№ 309/07.04.2016г. по описа на Нотариус Радомир Александров с район на действие
РС-гр.Исперих. В тази връзка счита предявения иск за недопустим, тъй като към
датата на завеждане на иска и преди това наследодателят му е бил във владение
на имота като негов собственик и ищците никога не са ставали собственици,
поради което не били легитимирани да водят иска. Твърди, че ищците не са
упражнявали фактическа власт върху имота и същият не им е предоставян по силата
на облигационно правоотношение, като предварителният договор от 11.10.2004г.,
сключен между наследодателя му и ищеца С.М.З. нямал никаква правна стойност, не
пораждал никакви правни последици, но не излага съображения за това. Оспорва
твърденията на ищците, че са живяли в процесния имот. Заявява, че ще се ползва от представените
от неговия наследодател (първоначален ответник) писмени доказателства и
фотоснимки. Претендира за разноски по делото.
Новоконституираната
ответница Н.М.А., ЕГН-********** ***, не е намерена на посочения адрес,
установен по делото като неин постоянен и настоящ адрес, регистриран в
страната. Назначеният й при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
адв.Н.Е.,***, представя в срок писмен отговор вх.№
4692/05.12.2017г., като счита предявеният иск за допустим. В съдебно заседание
поддържа доводите на ответника Р.М.И. и неговия процесуален представител, като
пледира за отхвърляне на иска.
Новоконституираната
ответница Н.М.А., ЕГН-********** ***,
редовно уведомена, не представя писмен отговор на исковата молба - не ангажира
становище по иска, не прави искания и възражения, не сочи доказателства. В
съдебно заседание не се явява.
Конституираният
на основание чл.226, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, като
страна в процеса, С.С.Х., ЕГН-********** ***, в
качеството му на приобретател на процесния
недвижим имот по Договор за покупко-продажба от 15.03.2017г., оформен с НА №
147, том І, рег.№ 1061, дело №
105/2017г. по описа на Нотариус рег.№
254 - Радомир Александров, с район на
действие РС-гр.Исперих, придобил права върху спорния имот от ответника по
делото Р.М.И., ЕГН-********** ***, не се явява пред съда и не ангажира
становище по иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
11.10.2004г. между ищеца С.М.З., ЕГН-**********, в качеството на купувач, от
една страна и от друга страна в качеството на продавач - наследодателят на ответниците – покойният вече М.И.Х., ЕГН-**********
(първоначалния ответник по делото, починал в хода на съдебното производство), е
сключен представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот № 19, подписан от страните по договора и в присъствието на кмета
на Кметство-с.Желязковец – свидетелят Назиф Акиф Рамадан. По силата на този
договор страните уговорили, че продавачът М.И.Х. продава собствения си имот, находящ се в чертите на с.Желязковец, на ул.“Хан Аспарух“ №
14, парцел ІІІ от кв.68 по плана на селото, общо около 2.000 дка ясак и къща, състояща се от 3 стаи и маза, както и
селскостопанска сграда, за обща продажна цена от 1 000.00 (хиляда) лева.
Още при подписване на договора продавачът получил от купувача в брой сумата от
500.00 лева, а останалите 500.00 лева купувачът се задължил да изплати в срок
до 31.12.2004г. В договора изрично е вписано, че собственикът предоставя къщата
за ползване на купувача още от датата на подписване на договора, както и че
договорът се прекратява автоматично в 3-дневен срок при неизпълнение на
уговорените задължения по него.
На
гърба на същия Договор и във връзка с него, е направено отбелязване от
30.12.2004г., че на същата дата в Кметство-с.Желязковец и в присъствието на
кмета Назиф Акиф Рамадан и Секретаря на Кметството – Сезгин Мехмет Х.,
продавачът М.И.Х. е получил от купувача С.М.З. сумата от 400.00 лева, удостоверено с подписите на всички лица,
посочени по-горе.
Разпитан
като свидетел, Назиф Акиф Рамадан, който твърди, че е кмет на
Кметство-с.Желязковец от 2003г. и понастоящем, потвърждава пред съда горните
обстоятелства, като уточнява, че за останалите незаплатени 100.00 лева до
пълния размер на уговорената продажна цена, С. предупредил М., че ще му ги
плати след като си оправят документацията за прехвърлянето на имота.
В
хода на делото не се установи откога и по какъв начин продавачът М.И.Х. е
придобил собствеността върху процесния имот, но ответниковите свидетели – Алиибрям
Сали Сали и Гюлбахар Касимова
Салиева, двамата жители на с.Желязковец, обл.Разградска,
твърдят, че живеят в селото вече 20 години – от 1998г. и тогава заварили бай М. и жена му Хайрие да
живеят в процесната къща. Баба Хайрие живяла в къщата
до смъртта си (същата е починала на 19.06.2000г. – вж. представено
Удостоверение за наследници изх.№ 31/12.02.2016г. – л.29 от делото), след което
мъжът й М.И.Х. продължил да живее в къщата – около 5-6 години в нея, но се разболял и след това се
преместил да живее при сина си Р. ***, където по-късно починал.
През
2004г., когато бил сключен обсъдения горе предварителен договор, ищецът С.М.З. ***,
но в обща къща заедно със своята майка, брат си и други близки. Доста хора
живеели заедно и затова С. изявявал желание да се отдели в самостоятелно
жилище, като няколко месеца след подписването на предварителния договор през
2004г. се нанесъл да живее в къщата на М. заедно със съжителницата
си – ответницата Г.Ш.М.. Направили лек ремонт, като разбили средната стена
между двете стаи и направили голям хол, измазали къщата отвън, за което
свидетелстват кметът на с.Желязковец – Назиф Акиф Рамадан и останалите ищцови свидетели – Йовчо Любенов Великов от с.Каменар и Бахнур Кязимов Османов от
с.Раковски, които помагали лично при ремонта.
Ищците
живяли твърде кратко в процесната
къща, тъй като още през 2005-2006г. и до настоящия момент се установили трайно
да работят в чужбина, първоначално в Белгия, а понастоящем в Германия, като се
завръщали кратковременно в България, предимно през летните месеци.
Според
ищцовите свидетели Назиф Рамадан – кмета на
с.Желязковец и Йовчо Великов от с.Каменар, при завръщанията си през лятото
ищците посещавали къщата в с.Желязковец, където имали багаж. Първият свидетел
твърди, че С. стопанисвал имота и се чувствал собственик, лятно време отивал да
вижда къщата. Вторият свидетел твърди, че двамата ищци отсядали в къщата в
с.Желязковец до миналата година, когато си купили къща в с.Каменар, на която
направили ремонт, ходили на море и след това се прибрали в Германия. Къщата в
с.Желязковец възнамерявали да ремонтират по-късно. Третият свидетел на ищците –
Бахнур Османов от с.Раковски, потвърждава, че ищците
се завръщали в България всяко лято, но не знае дали посещават имота в
с.Желязковец. Знае, че са адресно регистрирани в същото село. Същите свидетели
дават показания, че не са чували някой да гони С. и Г. от къщата и да е
предявявал претенции за имота.
По-различни
са показанията на свидетелите на ответната страна, а именно Алиибрям
Али Сали и Гюлбахар Касимова Салиева, двамата от
с.Желязковец. Първият свидетел твърди, че през периода след заминаването на
ищците в чужбина, е виждал С. *** през 2007г.
и след това през 2008-2009г., когато за кратко били отседнали при
неговата майка в същото село. Същият
свидетел твърди, че самият той също е бил известно време в чужбина (дори заедно
със С.), но през 2008г. трайно се завърнал в с.Желязковец и през следващите
години е виждал единствено ответника Р. (синът на бай М.) да ходи в процесния имот, правил ограда, озеленявал, имал овощни
дръвчета. Втората свидетелка твърди, че въобще не е виждали ищците да идват в
къщата в с.Желязковец, след заминаването им в чужбина. През този период само Р.
идвал в къщата, наглеждал я, ремонт на оградата направил. Същата дава
показания, че сега никой не живее в къщата, защото е доста стара и не ставала
за живеене.
Заключението
вх.№ 3611/21.09.2016г. на назначената по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза, въз основа на извършени справки в Техническата служба при
Община-Самуил и оглед на место, индивидуализира процесния
имот при действието на различните регулационни планове на с.Желязковец, като
установява, че по отменения план на селото от 1924г., за процесния
имот е отреден УПИ ІІІ от кв.68, като в плана не е нанесена сграда, а по
разписен лист е записано, че е признато право на строеж на Петър Ст.Тодоров без
да е отбелязана годината, когато е станало това. По сега действащия регулационен план на
с.Желязковец от 1993г. индивидуализира процесния имот
като УПИ ІІІ-51 от кв.6, като в плана са нанесени две сгради, а в разписния
лист е записано, че имотът е общинска собственост и за него е съставен АЧОС №
2211/2014г., като не е отбелязано празнатото право на
строеж на Петър Ст.Тодоров.
Вещото
лице е констатирало, въз основа на извършен оглед от улицата, поради липса на
осигурен достъп до самата къща, че към момента на огледа в имота има само една
къща, разположена в югозападната част на дворното место. На регулационния план
сградата е отбелязана като паянтова, с начин на трайно ползване - жилище. В отделт „МДТ” къщата е декларирана от М.И.Х., като построена
през 1927г., с площ от 30 кв.м. Към момента на огледа къщата е необитаема.
Видимо в нея дълъг период от време не е живял никой. Постройката е със счупени
стъкла на прозорците, покривът е пропаднал на места, част от мазилката по
фасадата е паднала, дворът е обрасъл с висока трева. Сградата има нужда от
ремонт на покрива, смяна на дограмата и остъкляване на прозорците, измазване на
стени и др.
На
07.04.2016г., още приживе на първоначалния ответник М.И.Х., той и синът му –
ответникът Р.М.И., се снабдили по обстоятелствена проверка с констативен НА № 120, том
ІІІ, рег.№ 2397, дело №
309/07.04.2016г. по описа на Нотариус с район
на действие РС-гр.Исперих, като са признати за собственици по
давностно владение и наследство, при квоти 3/4 ид.части за М.И.Х. и 1/4 ид.част
за Р.М.И., на процесната къща, индивидуализирана,
както следва:
„Самостоятелен
обект с начин на ползване жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и подобрения, застроени в
поземлен имот – общинско дворно място, с трайно предназначение – урбанизирана
територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., находящо се в чертите на с.Желязковец, ул.”Хан Аспарух” №
14, за който имот е отреден УПИ ІІІ-51 в кв.№ 6 по плана на селото, целият с
площ от 3108 кв.м., при граници и съседи на парцела: от двете страни улици,
парцел ІV-50 и парцел № ІІ-52 в кв.6 по плана на селото, без правото на
собственост върху земята, която е общинска собственост”.
Впоследствие, в хода на настоящото
съдебно производство, Р.М.И. продава процесната къща на С.С.Х., ЕГН-**********
***, с Договор за покупко-продажба от 15.03.2017г., оформен с НА № 147, том
І, рег.№ 1061, дело № 105/2017г. по описа на Нотариус рег.№ 254 - Радомир Александров, с район на действие
РС-гр.Исперих.
В настоящото производство ищците не
са заявили претенция за заплащане на разноски, поради което сэъдът
не обсъжда направените такива от тази страна. От ответниците,
единствено Р.М.И. е заявил претенция за заплащане на деловодни разноки, като е направил такива в размер на 300.00 (триста)
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2018г., за които представя и Списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е
допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК,
като ищците търсят съдебна защита чрез установяване със сила на присъдено нещо,
че са собственици на процесния имот - къща, поради
оспорване на правото им от ответниците, които
легитимират и противопоставят права върху същия имот.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Не се спори между страните, че процесната къща е принадлежала на първоначалния ответник М.И.Х.
и съпругата му, като ищците претендират, че са придобили вече собствеността
върху същата на основание давностно владение, което е
отпочнало от момента на сключване на предварителния
договор за покупко-продажба през 2004г. до момента, при условията на чл.79 от
ЗС, като се позовават и на кратката 5-годишна давност като добросъвестни
владелци, и на по-дългата 10-годишна давност, през което време са упражнявали
фактическа власт върху имота, без
противопоставяне и без прекъсване по-дълго от 6 месеца, като са демонстрирали
поведение на пълноправни собственици.
По смисъла на цитираната разпоредба на
чл.79, ал.1 от ЗС, както и съдебната
практика последователно приема, материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението,
но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските
последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по
давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези
правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си
да е постоянно и непрекъснато (да
няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе).
Като
купувачи по предварителния договор от 2004г., тъй като същият няма вещно-прехвърлително действие като придобвно
основание, то ищците С.М.З. и Г.Ш.М. (въпреки, че за последната не се доказа
категорично да има принос в закупуването на имота), то от момента, в който са заживяли в този имот през 2004г., те са недбросъвестни владелци на същия и за тях
придобиването по давност на собствеността върху претендирания
имот предполага да е упражнено непрекъснато владение в десетгодишния срок
по чл.79, ал.1 от ЗС.
Установените
по делото фактически обстоятелства не доказват категорично, че реално те са
имали тази непрекъсната фактическа власт върху процесната
къща. Владелческите действия, като елемент от придобивната давност, трябва да съдържат всички описани горе признаци на
фактическата власт - да се упражнява
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмннено
с намерение да се свои вещта, които признаци
могат да имат различно проявление в зависимост от вида, предназначението и
начина на ползване на имота. Предвид естеството на претендирания
имот – жилище, фактическото му ползване предполага трайно обитаване или явни
признаци на живеене в имота. Очевидно, към момента когато са договаряли
закупуването на имота, заплащайки още през 2004г. по-голямата част от цената на
процесната къща и заживявявайки
няколко месеца по-късно в нея, ищците са имали и са демонстрирали намерение да
заживеят там като в собствен дом. Но това състояние е продължило твърде кратко
време – от порядъка най–много на четири години – от 2004г. до 2008г. (според
свидетелските показания), след което ищците явно са изгубили интерес към къщата. За да придобият по давност
правото на собственост върху чуждия имот, владението върху него освен, че
трябва да е с продължителност повече от 10 години, но и трябва да е явно -
недвусмислено да показва отричане владението на предишния собственик. Само
държането на багаж в имота, за което дават сведение ищцовите
свидетели, както и адресната им регистрация на адреса на къщата, не е
достатъчно да обоснове извод да явно демонстрирано владение върху имота.
Установи, че от 2005-2006г. до момента, ищците са имали само епизодични краткротрайни завръщания в България през летните месеци,
през което време не се доказата категорично да са се
завръщали в къщата в с.Желязковец и да са живяли в
нея. В тази връзка и с оглед противоречивите данни в показанията на
свидетелите, ангажирани от двете страни, съдът кредитира тези на свидетелите на
ответната страна - Алиибрям Али Сали и Гюлбахар Касимова Салиева, които сочат, че в периода след
заминаването на ищците в чужбина и най-вече след 2008г., изобщо не са ги
виждали в селото и да посещават процесната къща. Съдът възприма
техните показания като по-достоверни, първо с оглед на обстоятелството, че
живеят трайно в с.Желязковец и има преки впечатления относно начина, по който
се ползва и стопанисва процесния имот и второ, защото
техните показания кореспондират със заключението на съдебно-техническата
експертиза. Последното описва процесната къща като
необитаема, в лошо техническо състояние, неостъклена, с пропаднали части от
покрива, което е показателно, за да се направи извод, че в къщата няма никакви
признаци за трайно обитаване и нормално живеене. Същите свидетели, които живеят в селото,
установяват също, че по-често са виждали
ответникът Р.М.И. да посещава и стопанисва имота, което е достатъчно основание
да се опровергае извод за осъществено от страна на ищците несъмнено владение
върху къщата само за себе си.
Данните
по делото сочат на това, че по нито един от предвидените в ЗС способи, праводателят на ищците, а именно първоначалният ответник М.И.Х.,
а впоследствие и неговите наследници, не са загубили правото си на собственост
върху процесния имот. Няма валидно извършени действия
на разпореждане с къщата, респ. и законно основание, на което ищците да
обосноват претенциите си върху имота. Основанието, на което е отпочнало упражняването на фактическата власт върху този
имот, ги установява единствено като добросъвестни владелци, които, обаче не са
продължили да упражняват фактическа власт върху имота, по начин, даващ им
правото да се зявяват към момента като негови
собственици.
При това положение и ответникът Р.М.И.,
като наследник на своите родители, продължил тяхното владение върху имота,
съвсем правомерно легитимира права върху процесния
имот, с които впоследствие се е разпоредил в хода на настоящото дело. Между
неговия праводател М.И. и Х. и ищците по делото е
имало само уговорка за покупко-продажба на къщата, обективирана
в предварителен договор, но не се представиха доказателства такава да е била
осъществена по официален нотариален ред, т.е. в предвидената от закона форма за
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, респ. липсва годно
основание за прехвърляне на собствеността в полза на ищците. Не се доказаха и необходимите признаци на фактическа власт върху процесния имот, даващи им основание да претентират
собствеността върху същия на основание придобивна
давност.
Ето
защо, предявения иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен
изцяло.
При
този изход на делото, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника Р.М.И. и претендираните
от него разноски по делото, доказани в размера от 300.00 (триста) лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, от С.М.З., ЕГН-********** и Г.Ш.М., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Св.Д.,***, съдебен адрес:*** срещу Р.М.И., ЕГН-********** ***, Н.М.А., ЕГН-********** ***
и Н.М.А., ЕГН-********** ***, тримата като правоприемници на порвоначалния ответник М.И.Х., ЕГН-********** ***, починал
в хода на съдебното производство, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на едноетажна жилищна сграда с площ от
30 кв.м., застроена в поземлен недвижим имот, находящ
се в чертите на с.Желязковец, ул.”Хан Аспарух” № 14, целият имот с площ от 3108
кв.м., с начин на трайно ползване – дворно място, съставляващо имот пл.№ 51, за
който е отреден парцел ІІІ в кв.№ 6 по плана на селото, при граници и съседи:
от двете страни улици, парцел ІV-50 и парцел № ІІ-52 в кв.6 по плана на селото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците С.М.З., ЕГН-********** и Г.Ш.М., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника Р.М.И., ЕГН-**********,
сумата от 300.00 (триста) лева –
направени от страната деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: