Р Е Ш Е Н И Е № 195
гр. Сливен, 15.12.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети
ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора Красимир Маринов
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 185
по описа за 2021 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 124/16.07.2021 г., постановено по АНД № 642/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 1991090 на ОД на МВР – Сливен, с който на Т.Н.Т. ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът - ОД на МВР гр. Сливен, обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилни изводите на съда, че обжалваният електронен фиш не е издаден по утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец, тъй като в него не бил вписан собственикът на МПС. В случая електронният фиш бил издаден на лицето, което е посочено като ползвател и е спазено изискването на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Сливен и да потвърди електронния фиш.
В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище, пълномощникът на касатора заявява, че поддържа жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията.
В с.з. ответникът по касационното обжалване - Т.Н.Т., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. М.К., който заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила като законосъобразно. Не претендира разноски за касационната инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
22.03.2018 г. в 15:54 часа в гр. Сливен по бул. „Цар Симеон“ в посока центъра -
до завод „Победа”, при ограничение за населено място 50 км/ч, въведено е пътен
знак Д-11, с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570, било заснето
движение на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ” с рег. № ******, със скорост от 94 км/ч
/с приспаднат толеранс от 3 км/ч/ - над разрешената скорост от 50 км/ч.
След
обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен направили
справка, при която установили, че в Централна база – КАТ за МПС с рег. № ******,
собственост на Р. Д. Г., има вписан ползвател – Т.Н.Т., настоящият ответник по
касация.
Въз
основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№ 1991090, в който като нарушител била вписана Т.Н.Т. ***. В издадения
Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Т. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 600,00 лева.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция: Снимков материал – клип 2220, TFR1-M № 570/22.03.2018
г.; Справка в Централна база – КАТ по рег. Номер, съгласно която са вписани:
собственик на автомобила Р. Д. Г. и ползвател – Т.Н.Т.; Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 804р-1422 с дата на
приемане 22.03.2018 г., Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020
г., Протокол № 6-45-17 от проверка на мобилната система за видеоконтрол
TFR1-1M, Тестов клип; копие от плик за изпращане на ЕФ К № 1991090 с подател ОД
на МВР – Сливен; разписка за връчване на ЕФ серия К № 1991090/ 2018 г. По делото е
приобщено заверено копие от Свидетелство за регистрация на МПС част II, в което
е вписан собственикът - Р. Д. Г. и лице, което има право да използва превозното
средство на основание, различно от правото на собственост - Т.Н.Т..
При
постановяване на своя акт районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява извършено нарушение, но електронният фиш
е издаден в нарушение на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец,
доколкото вместо собственика на превозното средство Р. Д. Г. е вписан като
такъв ползвателя - Т.Н.Т.. Според изводите на решаващия съдебен състав, фишът е
следвало да се издаде на собственика и като не е сторил това, наказващият орган
е издал незаконосъобразен санкционен акт.
Решението
на въззивния съд е валидно, допустимо и като краен резултата правилно, но по
други съображения:
Видно
от установената по делото фактическа обстановка, на 22.03.2018 г. в 15: 54 часа
в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон“ в посока центъра - до завод „Победа”, при
ограничение на скоростта за населено място 50 км./ч., въведено е пътен знак
Д-11, се е движил автомобил с Рег. ******, с установена скорост 94 км/ч,
собственост на Р. Д. Г. и с вписан в свидетелството за регистрация ползвател -
ответника по касационната жалба - Т.Н.Т.. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570, видно от приложените към
преписката писмени доказателства.
Предвид
така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че по делото е безспорно установено,
че процесният автомобил се е движил със скорост с превишение
от 44 км/ч над допустимата за населено място. Спазени са условията и редът за
използване на АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична
проверка и годно за експлоатация, като е съставен и надлежен Протокол за
използване на АТСС и тестов клип. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
посоченото място и време и е технически изправно. В електронния фиш е посочено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при избиране скоростта на
движение на моторното превозно средство, на водачите се забранява да превишават
скорост от 50 км/ч за населено място. За превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място с 40 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5, съгласно която водачът на автомобила се
наказва с глоба в размер на 600 лева.
Въз
основа на установените факти, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но
изводът на съда, че наказващият орган е следвало да ангажира отговорността на
собственика на автомобила като извършител на нарушението, не се споделя от
настоящата инстанция.
По
делото са събрани доказателства, според които в свидетелството за регистрация
на автомобила, като ползвател на превозното средство, е вписан ответникът по
касационната жалба Т.. Възможността за такова вписване е предвидена в чл. 4,
ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на
превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване на
ответника по касационната жалба Т. в свидетелството за регистрация на
автомобила, като ползвател на превозното средство, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл.
второ от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален
документ, постига последиците на представяне на декларация от собственика в
производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така установените
факти, ЕФ законосъобразно е издаден на регистрирания ползвател на превозното
средство – ответника по касационната жалба Т., чиято отговорност правилно е
ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред.
Наред
с изложеното, производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и
установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по
чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. След като ответникът
по касационната жалба не се е възползвал от възможността да подаде декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана
отговорността му като регистриран ползвател на превозното средство.
Не
се споделя защитната теза на ответника по касационната жалба, че
административнонаказващият орган е следвало да изпрати ЕФ на собственика на
МПС, който по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП да посочи кое е лицето, на
което е предоставил фактическото владеене на автомобила. След като изрично в
свидетелството за регистрация на автомобила е вписан ползвател на превозното
средство, правилно е издаден ЕФ на ползвателя, като лице, на което е
предоставено превозното средство, съобразно правилото на чл. 188, ал. 1, изр.
1, пр. второ от ЗДвП.
Възражението
на касатора, че административно наказателната отговорност е погасена по
давност, съдът намира за основателно по следните съображения:
С
тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните
нарушения, биха били поставени в по-тежко правно положение от извършителите на
деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например
престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете
й разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция,
намират приложение и в административно-наказателния процес. От принципа, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления, и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат
изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, намират
съответно приложение и в административно-наказателния процес във всеки случай,
когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В
цитираното постановление е прието, че пример за такова субсидиарно
приложение е институтът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3
вр. чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. С това не се изчерпват случаите, когато разпоредбите
на давността, уредени в НК, следва да намерят субсидиарно
приложение.
Трайно
установено положение е, че преследвателната давност
ограничава във времето възможността на държавата да реализира с влязъл в сила
акт наказателната или административно-наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от
деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3
от НК, и тече до реализиране на
наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца с влязъл в
сила акт.
Преследвателната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената
давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност - чл. 81, ал. 2
от НК.
Абсолютната
давност изключва наказателното / административно -наказателното преследване,
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3
от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват
обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП.
Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия - три месечен и едногодишен за издаване
на АУАН и шест месечен за издаване на НП.
С
издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на
държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца.
След
издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила.
Доколкото
електронният фиш (ЕФ) подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след
което му се придава значението на влязло в сила НП, то спрямо него се прилагат
разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по
връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно
да се приложи чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече
обикновена давност в размер на 3 години.
В
случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателна и изпълнителна.
Както
бе посочено по-горе преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в
сила акт.
Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който
отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за
влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и
съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по
НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на
чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна
давност по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и
половина на основание чл. 81, ал. 3
от НК.
Процесното
деяние е извършено на 22.03.2018 г., срокът на обикновената давност е с
продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с
изтичането на който се погасява и административно-наказателната отговорност,
като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да
било от правомощията си по административно-наказателното правоотношение. В
разглеждания казус следва да се приеме, че електронният фиш е издаден на 22.03.2018
г. доколкото липсват други данни, а и от приложената справка за регистрация на
процесното МПС е видно, че е извършена на същата дата. На 22.03.2018 г. давността
за извършеното нарушение е била
прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен
срок.
Следващото
действие на наказващия орган, предприето срещу ответника по касацията във
връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния
фиш, което е станало на 11.05.2021 г., когато е връчен на лице от домашните му.
Следователно към датата на връчване на
електронния фиш е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Действие
прекъсващо давността не представлява неуспешния опит за връчване на електронния
фиш с писмо от 03.04.2020 г., тъй като същото не е достигнало до своя адресат.
Поради
това в разглеждания случай е изтекла обикновената погасителна давност от 3
години на 22.03.2021 г. и административно наказателната отговорност на
ответника по касацията е била погасена по давност.
По
изложените съображения, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като краен резултат.
При
този изход на правния спор е неоснователно искането за разноски на касатора.
Искания за разноски ответника по касацията не е правил.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Сливен
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 124/16.07.2021 г., постановено по АНД № 642/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.