СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
21.03.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 23.02.17г. /с
участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 4730/16г. и констатира следното:
Предявен е иск от Л. Л. против П. на РБ с правно
основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 03.02.16г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за
престъпление по 209 от НК/, което е приключило с оправдателна присъда на СРС от
24.10.14г., постановена по н.о.х.д. № 23033/12г. Присъдата е влязла в сила на
03.02.16г.
Искът е частично основателен:
Посоченото обстоятелство – наличието на влязла в сила
оправдателна присъда спрямо ищеца /което обстоятелство е надлежно удостоверено
по делото със събраните писмени доказателства, не е спорно и е относимо към
фактическия и правен състав на иска по чл. 2 от ЗОДОВ/ свидетелства, че в
случая е налице принципната предпоставка на посочения законов текст,
позволяваща да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ
– органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение
срещу ищеца/.
Принципно – във всички случаи когато са налице
предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение
/при наличие на която и да било хипотеза от цитирания законов текст следва да
се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:
Самото наказателно преследване по естеството си е
дейност, която принципно оказва
/презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката
/евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията
на последния с негови близки, приятели, колеги. В този смисъл – настоящият
съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените
от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в
контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани
доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
С оглед това – претенцията следва да бъде уважена до
размера на сумата 10 000 лева:
Процесното обезщетение се определя по размер в
контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една
страна съобразява горните принципни съображения, а от друга отчита и
продължителността на наказателното производство /като цяло/, съответно и
конкретните – естеството и вид на претърпените неимуществени вреди
/удостоверени от разпитания свидетел/. Съдът отчита също и възрастта на ищеца,
както и липсата на доказателства /а и на твърдения/ в рамките на наказателното
производство спрямо обвиняемия да е била привеждана в изпълнение мярка за
неотклонение „задържане под стража” /която мярка, предвид своето естество –
действително оказва, презумира се, че оказва - сериозно негативно въздействие
върху психиката, евентуално и физиката на съответното лице/.
На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва
върху горната главница за периода след 03.02.16г., доколкото в хипотези като
процесната законна лихва се дължи, считано от момента на влизане в сила на
съответния акт /в случая оправдателна присъда/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да плати на Л.И.Л. ЕГН ********** сумата
10 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази сума от 03.02.16г. до цялостното й изплащане
и 10 лева – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10 000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да плати на адвокат М. 830 лева
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: