№ 13705
гр. С, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110128964 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. С,
ул. „Я“, №23Б срещу С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2 и М. И.
С. с ЕГН: **********, с адрес гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2, с която са предявени по реда на чл.
422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 4952,32 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2, аб. № 384919 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 635,70 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г., сумата от 52,40 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10,45 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 36948/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, в условията на разделна отговорност,
като всеки един от двамата длъжници отговаря за равна част от посочените суми, както
следва:
1/ по отношение на ответника С. С. С. – 1/2 част от посочените суми, представляващи
сумата от 2476,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2, аб. № 384919 за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 317,85 лв. за периода от 15.09.2020 г.
1
до 22.06.2022 г., сумата от 26,20 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,22 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36948/2022 г. по описа на СРС, 118 състав,
2/ по отношение на ответника М. И. С. – 1/2 част от посочените суми, представляващи
сумата от 2476,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2, аб. № 384919 за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 317,85 лв. за периода от 15.09.2020 г.
до 22.06.2022 г., сумата от 26,20 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,22 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36948/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
процесуалния им представител – адвокат Н. М., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Не оспорват, че са титуляри на правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот. Твърдят, че не дължат претендираните с исковата молба суми,
тъй като жилището е необитаемо. Оспорват в имота в рамките на процесния период да е
потребено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия, както и че последното е било
отчетено на база действителен разход. Релевират възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на част от претенциите за главници и лихви. Считат, че сумите са завишени
по размер. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК **** не оспорва
2
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Не се спори между страните, поради което и с доклада по делото съдът е отделил като
безспорно обстоятелството, че в процесния период ответниците са титуляри на правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д“
81, ет.1, ап.2. Посоченото обстоятелство се установява и от представения с исковата молба
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2003 г., № 177, том II, рег.
№ 2777, дело № 260 от 2003 г. по описа на нотариус ВК.
Предвид посоченото, доказано е, че ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на съсобственици на имота. По
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на
апартамент №2, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, с аб. № 384919 за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. В случая обаче се
установява от заключението на вещото лице и от представените от третото лице
доказателства, че за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление на имот
3
и БГВ на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп до имота. От представените от
третото лице помагач протоколи се установява, че представител на ФДР в присъствие на
представител на етажната собственост е извършил по две посещения за отчитане уредите за
дялово разпределение за всеки от двата отоплителни периода, включени в процесния,
съответно през юни 2020 г. и през май 2021 г., като на нито една от датите за процесния
имот не е бил осигурен достъп.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването /изд. от министъра на енергетиката, oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г./
всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща
вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.
139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или
осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път
годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149,
149б и в публично известните общи условия по чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 70, ал. 4 от НТ на
клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението
по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага,
когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет. Следователно налице е
отклонение от принципа за заплащане на реално отчетено количество потребена енергия,
когато потребителят не е осигурил достъп до имота за отчет на индивидуалните уреди в
имота- водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на радиаторите. В този смисъл
изрично решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о., ГК, с което
е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално
потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик.
В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания
от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи
има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в
сградата.
Следователно в случая след като ответниците не са осигурили достъп до апартамента
за отчет, нито се установява да са поискали да бъде извършен допълнителен отчет в рамките
на тримесечния срок по чл. 70, ал. 5 НТ, дължат да заплатят определеното служебно
количество на топлинната енергия за апартамента и не могат да се бранят с твърдението, че
не са потребили начислената топлинна енергия.
Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът като
обосновано и компетентно изготвено кредитира изцяло, следва да се приеме, че процедурата
4
за служебно начисляване на топлинна енергия е спазена, като начисленията са извършени
правилно и в съответствие с приложимата нормативна уредба и топлинната енергия за
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е на стойност 4952,29 лева. Във връзка с
възражението на представителя на ответниците, че общият топломер не преминал
метрологична проверка, следва да се посочи, че действително вещото лице е установило, че
проверката е следвало да бъде извършена през 2020 г., а е проведена през 2022 г. Не се
установява обаче при проверката да е констатирано отклонение в работата на топломера, за
да се постави под съмнение отчитането на топлинната енергия, подадена към сградата, респ.
извършеното дялово разпределение.
По тези съображения съдът намира за установено в производството, че в полза на
ищеца са възникнали вземания за стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. в размер на 4952,29 лева като вземането срещу всеки от ответниците е за ½
от тази сума, т.е. в размер на по 2476,15 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са релевирали своевременно възражение за
давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза
на ищеца.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
07.07.2022 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска не
е погасено по давност, тъй като за най-старото прогнозно месечно задължение /това за м.
5
май 2019 г. давността би изтекла на 22.09.2022 г./.
Всеки от ответниците следва да заплати и сумата 26,20 лева, представляваща
припадащата му се според идеалните части в съсобствеността стойност на извършената
услуга за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК от съда в размер на
общо 52,40 лева. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, съответно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Установява се от изравнителните сметки и заключението на вещото лице, че третото лице
помагач действително е извършило услугите, поради което и стойността на същите е
дължима, като не са налице основания да се приеме, че вземанията са погасени по давност
или чрез плащане и са дължими.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение.
6
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски в размер на 436,64 лева от общо сторени разноски 493,02 лева /113,02 лева –
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 280 лева –възнаграждение на
вещо лице/ и в размер на 144,38 лева за заповедното производство от общо 163,02 лева /
113, 02 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На ответниците ищцовото дружество дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно – 57,18 лева от общо сторени
разноски в размер на 500 лева –заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. С. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр.
С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2476,15 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет. 1, ап. 2, аб. № 384919 за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г и сумата от 26,20 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36948/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 2476,15 лева до пълния предявен размер - 2476,16 лв и
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 317,85 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 22.06.2022 г. върху стойността на топлинната енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за мораторна лихва в размер на 5,22 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 22.06.2022 гвърху стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. И. С. с ЕГН:
**********, с адрес гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр.
С, ул. Я, №23Б ЗЕ сумата от 2476,15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2,
аб. № 384919 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г и сумата от 26,20 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземанията, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 36948/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2476,15 лева до пълния предявен
размер - 2476,16 лв и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 317,85
7
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г. върху стойността на топлинната енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.и за мораторна лихва в размер на 5,22 лв. за периода
от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г. върху стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2 и М. И. С. с ЕГН: **********, с адрес гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2
да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. С, ул. Я, №23Б сумата 436, 64 лева–
разноски за исковото производство и сумата 144,38 лева – разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 36948/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. С, ул. Я, №23Б
да заплати на С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2 и М. И. С. с
ЕГН: **********, с адрес гр. С, ул. „Д“ 81, ет.1, ап.2 сумата 57,18 лева – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК **** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8