Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 03.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С.,
разгледа търговско дело № 7209 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени от „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/ обективно съединени искове за признаване за установено по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че М.Ж.Д. дължи като солидарен длъжник на „Р.Б.“
ЕАД сумата 2 249 862,62 евро – просрочена главница по договор за
банков кредит от 13.12.2007г., сумата 17 591,12 евро – просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 25.04.2012г. до 28.05.2012г., сумата
1 398 289,61 евро – просрочена лихва върху просрочена главница за
периода 28.05.2012г. до 25.03.2015г., сумата 37 122,73 евро – текуща лихва
върху просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., сумата
209 272,68 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от
21.05.2012г. до 22.04.2015г., и сумата 127,82 евро – разноски по кредита, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№41413/2015г. на СРС, 62 с-в.
Ответникът М.Ж.Д. оспорва исковете по
основание с възражения, че договорът, с който е учредена солидарната му
отговорност за изпълнение на задълженията на „Р.Б.“ ЕАД по договора за кредит
от 13.12.2007г., е нищожен поради липса на форма, съгласие и предмет. Оспорва
исковете и по размер с възражения, че начислените лихви и неустойки не са
съответни на действителния период на забавата по договора за кредит, освен това
недопустимо от банката са начислявани лихви върху лихви.
Приетите като писмени доказателства по делото
договор за банков кредит от 13.12.2007г. и дванадесет анекса към него
установяват възниквали облигационни правоотношения между „К.т.б.“ АД и „Р.Б.“
ЕАД (с предходно наименование „М.“ АД), по силата на които банката се е
задължила да предостави на дружеството целеви кредит в общ размер 1 400 000
евро (увеличен с анекс №6 от 17.07.2009г. на 2 500 000 евро) за
финансиране на енергийни проекти, индивидуализирани в договора за кредит и
анекс №1 от 15.04.2008г., срещу задължения на дружеството за връщане на
главницата, плащане на възнаградителна лихва, а при забава и мораторна неустойка в сроковете и размерите, уговорени в
договора и анексите към него.
Безспорно е между страните, но се и
установява от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, а и от
приетия като писмено доказателство по делото договор за встъпване в дълг от
20.03.2014г. (подписан от ответника М.Ж.Д., поради което и с противопоставима
по отношение на него доказателствена сила в процеса), че усвоените от
кредитополучателя „Р.Б.“ ЕАД суми по процесния договор за кредит възлизат на
общия размер от 2 249 862,62 евро.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява още, че при отчитане на датите и размерите
на извършените частични плащания по договора за кредит (такива се установяват от
експертизата само по отношение на задълженията на кредитополучателя за лихви по
договора с падежи преди м.05.2012г.), размерите на вземанията на банката за лихви
по договора, дължими за периода до 22.04.2015г., възлизат именно на сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №41413/2015г. на СРС, 62
с-в и са предявени установителните искове по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Заключението на експертизата по
втората задача на ответника опровергава твърденията на ищеца за размера на кумулираната неустойка върху просрочените лихви за периода
от 21.05.2012г. до 22.04.2015г.
Неустойката е предвидена с клаузата на чл. 13
от договора между страните и е уговорена в размер на 10% годишно върху
начислената, но неизплатена възнаградителна лихва по договора.
В противовес на възраженията на ответника възможността
за уговаряне на мораторна неустойка за неизпълнение
на задължение на възнаградителна лихва не е изключена от разпоредбата на чл.
10, ал. 3 ЗЗД или друга законова разпоредба, тъй като по естеството си
вземането за възнаградителна лихва представлява вземане за възнаграждение за
използване на предоставения кредит, а не вземане за обезщетение на вредите от
забавено изпълнение на главно парично задължение.
Същевременно от заключението на експертизата
се установява, че размерът на неустойката, изчислен според правилото на чл. 13
от договора за банков кредит върху размера на изискуемите и неплатени лихви по
договора за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г., възлиза на сумата 82 069,90
евро, а не на сумата 209 272,68 евро, която се претендира от ответника.
Изводът не се опровергава от констатациите в
заключението на експертизата по петата задача на ищеца, че според изчисленията
на лихвения калкулатор в счетоводната система на банката размерът на дължимата
неустойка възлиза именно на сумата 209 272,68 евро, тъй като от значение
за размера на вземането за неустойка са параметрите за изчисляването й,
уговорени в договора, а не параметрите за изчисляване, заложени в счетоводната
система на ищеца.
Доказателства, от които да се установяват
основанието и размера на претендираното от „К.т.б.“
АД вземане за разноски по процесния договор за кредит за сумата 127,82 евро, не
са ангажирани по делото, поради което и при последици на доказателствена тежест
на чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че банката няма такова вземане.
По изложените съображения съдът приема за
установено по делото, че неизплатените задълженията на кредитополучателя „Р.Б.“
ЕАД по договора за банков кредитор от 13.12.2007г. възлизат на сумата 2 249 862,62
евро – главница, сумата 17 591,12 евро – лихва, дължима за периода от
25.04.2012г. до 28.05.2012г., сумата 1 398 289,61 евро – лихва, дължима
за периода 28.05.2012г. до 25.03.2015г., сумата 37 122,73 евро – лихва, дължима
за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., и сумата 82 069,90 евро –
неустойка върху просрочена лихва за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдържа данни, че част от посочените задължения за лихви и неустойка
са погасени въз основа на суми, получени от публична продан на недвижим имот в
изпълнителното производство, образувано за принудително изпълнение на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №41413/2015г. на СРС, 62 с-в, но съгласно разрешението, дадено с т. 9
от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, това обстоятелство не следва да се взема предвид при
произнасянето по установителните искове, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
С приетия като писмено доказателство по
делото договор за встъпване в дълг от 20.03.2014г. ответникът М.Ж.Д. се е
съгласил да встъпи като солидарен съдлъжник във
всички задължения на кредитополучателя „Р.Б.“ ЕАД (с предходно наименование „М.“
АД) към „К.т.б.“ АД по процесния договор за кредит,
което означава, че дължи солидарно на банката и сумите за главница, лихви и
неустойка в посочените по-горе размери.
Възраженията на ответника М.Ж.Д., че
договорът за встъпване в дълг е нищожен поради липса на предмет, са мотивирани
със съображения, че ответникът е в изначална невъзможност да осъществи
проектите, за чието финансиране е сключен договорът за кредит между „Р.Б.“ ЕАД
и „К.т.б.“ АД.
Възраженията са неоснователни, тъй като основното
задължение на кредитополучателя по договора за кредит не е изпълнение на
проектите, за чието финансиране е сключен договорът, а връщането на усвоените парични
суми по кредита и плащане на уговорената възнаградителна лихва. Обстоятелството,
че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на поети задължения,
обаче поначало не предпоставя обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията (аргумент и само от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД), а оттам не
представлява и основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за нищожност на договора,
с който са поети тези задължения.
Възражението на ответника, че договорът за
встъпване в дълг е нищожен поради липса на съгласие, не е подкрепено с
твърдения, още по-малко с доказателства за обстоятелства, които да покриват
хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. С писмената защита на ответника
възражението е мотивирано с твърдения, че договорът е сключен поради крайна
нужда, но възражение за унищожаемост на процесния
договор за встъпване в дълг при основанието на чл. 33, ал. 1 ЗЗД съгласно чл.
370 ГПК може да бъде въведено като част от предмета на делото най-късно с
отговора срещу исковата молба, поради което и разглеждането на възражението по
същество в случая е недопустимо.
Възражението на ответника, че
договорът за встъпване в дълг е нищожен поради нарушаване на предвидената от
закона форма, също не е мотивирано с конкретни съображения и също е заявено
след срока по чл. 370 ГПК. Независимо от това и доколкото за приложението на
императивните правила на чл. 26 ЗЗД съдът следи служебно, намира необходимо да
посочи, че възражението е неоснователно, тъй като процесният договор за
встъпване на ответника М.Ж.Д. в задълженията на „Р.Б.“ ЕАД по договора за
банков кредит е сключен във писмената форма, предвидена с чл. 430, ал. 3 ТЗ
като условие за действителност на главния договор.
По изложените съображения
предявените от „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу М.Ж.Д. установителни
искове по чл. 415, ал. 1 ГПК са частично основателни и следва да бъдат уважени
до посочените по-горе размери на задълженията за главница, лихви и неустойка,
като при този изход на делото и в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК (така и т. 12
от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК) ответникът следва да бъде осъден да заплати част от разноските,
които ищецът е направил за заповедното и исковото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер, определен по реда
на чл. 37 ЗПрП, съразмерно на уважената част от
исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът М.Ж.Д. също има право на присъждане на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доказателства за действително направени
разноски от този ответник не са ангажирани по делото. Представените договор за
правна помощ от 20.11.2015г. и платежно нареждане от 08.06.2016г. за внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице установяват все плащания, извършени от „Р.Б.“
ЕАД преди разделянето на производството по исковете срещу този ответник и
ответника М.Ж.Д., като посочените плащания могат да породят вземане за
възстановяване на разноските за лицето, което ги е направило, не и за ответника
М.Ж.Д..
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 77 ГПК, вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН в тежест на
ответника е и плащането на държавната такса, дължима за разглеждане на
установителните искове в уважената им част, а държавната такса, дължима за
разглеждане на исковете в отхвърлената им част, следва да бъде събрана от
масата на несъстоятелността на ищеца „К.т.б.“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че М.Ж.Д. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
2 249 862,62 евро – просрочена главница по договор за банков кредит
от 13.12.2007г., сключен между „К.т.б.“ ЕАД и „Р.Б.“ ЕАД, в чийто задължения М.Ж.Д.
е встъпил с договор от 20.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от 15.07.2015г. до изплащането, сумата 17 591,12 евро – просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 25.04.2012г. до 28.05.2012г., сумата
1 398 289,61 евро – просрочена лихва върху просрочена главница за
периода 28.05.2012г. до 25.03.2015г., сумата 37 122,73 евро – текуща лихва
върху просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., и сумата 82 069,90
евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 21.05.2012г. до
22.04.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №41413/2015г. на СРС, 62 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че М.Ж.Д. дължи сумата над
82 069,90 евро до предявения размер от 209 272,68 евро за неустойка
върху просрочена лихва за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г. и сумата
127,82 евро за разноски по договора за банков кредит от 13.12.2007г., за които
е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №41413/2015г. на
СРС, 62 с-в.
ОСЪЖДА М.Ж.Д. с ЕГН
********** и адрес *** да заплати на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 919,08 лева –
разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА М.Ж.Д. с ЕГН
********** и адрес *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 296 107,65
лева – държавна такса за разглеждане на уважените искове по делото.
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 9 961,48 лева – държавна
такса за разглеждане на отхвърлените искове по делото.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: