№ 479
гр. Благоевград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500270 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д.Ш., действащ като пълномощник на В.
АЛ. Ч., ЕГН ********** против решение № 8874/29.12.2020 година по гр.д. № 949/2018
година по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев, с което ответниците К. КР. Ч. и В. АЛ. Ч. са
осъдени да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца СТ. Ц. ИБ. да
упражнява правото си на собственост върху собствения си поземлен имот УПИ XVIII
/осемнадесети/ с пл.№ 729, кв.32 по плана на с.К., о.С., област Благоевград като премахнат в
югоизточната част на имота, откъм УПИ XVII /седемнадесети/ масивна ограда, която
попада върху площ от 10 кв.м. от имота на ищеца.
В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на постановеното решение поради:
неправилна правна квалификация на иска, по който се е произнесъл съда; по аргумент на
чл.109 а ЗС –в границите на действащ ЗРП за урегулирани поземлени имоти спор по съдебен
ред е недопустим; в казуса е налице отнето владение, поради което самостоятелната защита
по негаторен иск е недопустима. Жалбоподателят обосновава становище и за неправилност
на обжалваното решение. Навежда твърдение за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане от районната инстанция на
всички възражения и доводи на ответниците по предявения иск, липса на задълбочен анализ
на събраните доказателства, което е довело до неправилни правни изводи. Оспорва
кредитираните от съда основно и допълнително съдебно-технически заключения като
некомпетентни, необосновани и неправилни. Счита, че съдът е следвало да назначи
служебно съдебно-техническа експертиза за изясняване на обективната истина по делото.
Навежда доводи за нарушения на материалния закон – ЗУТ. С посоченото обосновава
искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и прекратяване на
производството по делото. Алтернативно прави искане за отмяна на решението като
неправилно и постановяване на друго такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Прави искане за
назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна чрез пълномощник,
в който се сочи, че обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено. Оспорва изцяло възраженията и доводите, релевирани с жалбата
като излага подробни съображения. Счита за недопустими на този етап от производството
оплакванията на жалбоподателя срещу констатациите на експертните заключения.
Алтернативно заявява становище за неоснователност на същите възражения като сочи, че
жалбоподателят не е проявил нужната активност пред районната инстанция, за да ангажира
доказателства, с които да опровергае изводите на експерта. Счита, че събраните по делото
доказателства по безспорен начин установяват законовите предпоставки за уважаване на
предявения с правно основание чл.109 ЗС иск, с което обосновава искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Възразява срещу доказателственото искане на жалбоподателя като счита
същото за недопустимо и неоснователно поради липса на процесуални предпоставки по
чл.266 ГПК. Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
Искането на жалбоподателя за назначаване на повторна еднолична съдебно-техническа
експертиза е оставено без уважение като неоснователно /определения от закрито заседание с
№ 410 /14.04.2021 г. и № 415/15.04.2021г./.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция за жалбоподателя се явява договорен
представител, който поддържа въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Представя писмена защита.
Въззиваемите не се явяват лично в съдебно заседание. За С.И. се явява договорен
процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба. Не прави
доказателствени искания. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 949/2018 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев е
образувано по искова молба, подадена от СТ. Ц. ИБ. действащ чрез договорен процесуален
представител адв.Б. против К. КР. Ч. и В. АЛ. Ч., двамата от с.К., общ.Сатовча, за осъждане
на последните двама да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху собствения му поземлен имот – УПИ XVIII с
пл.№ 729, кв.32 по плана на с.К., о.С., с площ от 419 кв.м.при съседи: УПИ XVII, пл. № 728;
УПИ III, пл.№ 729, УПИ I пл.№ 731, 732 и улица, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда като премахнат построената в югоизточната част на собствения на
ищеца поземлен имот откъм имот УПИ XVII –собствен на ответниците, масивна ограда,
представляваща плътна в ниската част – 60 см. и прозрачна с метални пана между бетонови
колонки с височина от общо 2 метра от нивото на тротоара, която попада върху площ от 10
кв.м. в имота на ищеца.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ
XVII с пл.№ 728, който е съседен на собствения на ищеца имот – УПИ XVIII, пл.№ 729,
кв.32 по плана на с.К., о.С., с площ от 419 кв.м., ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда. Твърди се, че ищецът е придобил правото на собственост върху
имота на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт *95, дело № 695/1982
г. и по регулация, съгласно нотариален акт № 25, дело № 57/1992 г.
Твърди се, че А.Д. Ч. - праводател на ответниците, е изградил без съгласието на ищеца и
без необходимите строителни разрешения и книжа масивна ограда в югоизточната част на
имота, с дължина по цялото продължение на границата на имота откъм имота на ищеца, и
представляваща плътна в ниската част с височина 60 см. и прозрачна с метални пана между
бетонови колонки с височина от общо 2 м от нивото на тротоара. Ищецът твърди, че
оградата е изградена на около 2.80 м от жилищната сграда в имота му, почти изцяло попада
в него и заема около 10 кв.м. от площта на имота на ищеца.
Ищецът твърди, че не е давал съгласието си за изграждане на оградата, същевременно не се
е противопоставял на изграждането й поради добросъседските отношения с праводателя на
ответниците. След построяване на оградата, праводателят на ответниците построил и дървен
навес на отстъпа между двата имота с наклон към този на ищеца, без съгласие на последния.
Поради наклона на навеса и обстоятелството, че улукът за отвеждане на дъждовната вода
бил откъм имота на ищеца, имотът на ищеца бил наводняван многократно при валежи.
2
Възникнал спор между ищеца и праводателя на ответниците, във връзка с който ищецът
извършил геодезическо измерване. При последното било установено, че изградената от
ответника масивна ограда попада почти изцяло в имота на ищеца като заема около 10 кв.м.
от площта му. Ищецът подал жалба в Общината, в резултат на което праводателят на
ответниците премахнал навеса, но оградата не била преместена или премахната. Ищецът
твърди, че оградата му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, а
ответниците бездействат и не желаят да я премахнат доброволно. В молбата се твърди, че за
оградата няма издадено РС, което съгласно чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 ЗУТ, се издава от
инженер-конструктор, без да е необходимо одобряване на инвестиционен проект. Оградата е
изградена без строителни книжа и писмено съгласие от страна на ищеца, попада в имота на
последния, с което е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.182 ЗУТ. С изложеното
молителят е обосновал правния си интерес от предявяване на иска.
В едномесечния срок ответникът В.Ч. депозира чрез пълномощник - адв.Ш. писмен
отговор, с който оспорва като неоснователен предявения иск. Заявява признание на
ищцовите твърдения относно вида на оградата и отстоянието й до жилищната сграда на
ищеца. Твърди, че оградата е изградена на регулационната линия между двата парцела, а
част от нея попада изцяло в собствения на ответниците имот. Твърди, че оградата е
изградена след уточняване на регулационната линия между двата парцела с помощта на
техническата служба на селото и извършен въвод от съдия-изпълнител, касаещ съседен
имот, различен от процесните. Твърди, че строителството на оградата е осъществено със
съгласието на ищеца и дори с негова помощ в строителството. Твърди, че изградената
ограда по никакъв начин не създава пречка на ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Оградата отговаря на изискванията за вид и отстояние съгласно
строителните правила и норми. Прави доказателствени искания.
С определение *023/16.09.2019 г. районният съд е обявил на страните проекта на доклад
по делото, срещу който не са постъпили възражения. Докладът е обявен за окончателен.
В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа
на които съдът е приел за безспорно установено по делото, че: ищецът е собственик на
XVIII, пл.№ 729, кв.32 по плана на с.К., област Софийска; в югоизточната част на имота,
откъм имота на ответниците - XVII, пл.№ 728, кв.32, е построена масивна ограда, която
попада върху площ от имота на ищеца по-голяма от 10 кв.м.; за оградата не са издавани
строителни книжа и същата пречи на ищеца да ползва имота си в пълен обем; ищецът не е
дал съгласие за изграждане на оградата. С оглед на това е направил извод за доказаност и
основателност на предявения иск, поради което е осъдил ответниците да прекратят
неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И. да ползва собствения си УПИ
XVIII, пл.№ 729, кв.32 по плана на с.К., област Софийска като премахнат масивната ограда,
изградена в югоизточната част на собствения на ищеца УПИ / УПИ XVIII, пл.№ 729/,
представляваща плътна в ниската част с височина 60 см. и прозрачна с метални пана между
бетонови колонки с височина от общо 2 м от нивото на тротоара, която попада върху площ
от 10 кв.м. от имота на ищеца. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца И.
съдебни разноски в размер на 1 416 лева.
От фактическа страна:
Съгласно нотариален акт *95/1982 г. по описа на РС-Гоце Делчев, неоспорен от страните и
необорен от останалите доказателства по делото, ищецът С.Ц. И. е придобил на основание
договор за дарение правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно
място пл.№ 729 с площ от 340 кв.м., за който е образуван парцел XVIII кв.32 по плана на
с.К., област Благоевград, с площ от 370 кв.м.
Страните не спорят, а от събрания като доказателство нотариален акт № 28/1992 г. по
описа на РС-Гоце Делчев се установи, че ищецът С.Ц. И. е признат за собственик на празно
дворно място от 49 кв.м., отчуждено от имот пл.№730, придаден по регулация към
собствения му недвижим имот - парцел XVIII, пл.№ 729, кв.32 по плана на с.К., област
Софийска, с площ от 370 кв.м. Придаваемото място е придобито по силата на утвърдения
със заповед *539/1959 г. на ОНС Благоевград дворищно регулационен план на с.К., област
Софийска. Съгласно нотариалния акт стойността на придаваемото място в размер на 2 450
лева е заплатена напълно на 20.01.1991г.
Съгласно удостоверение за идентичност на имена, издадено на 18.04.2017 г., СТ. Ц. ИБ.,
3
ЕГН ********** и С.Ц. И. са имена на едно и също лице.
Съгласно скица № 245, издадена на 25.07.2018 г. от о.С., УПИ XVIII, кв.32 е отреден за
имот № 729 и възлиза на обща урегулирана площ от около 419 кв.м. Имотът е урегулиран и
ограден с масивна ограда.
Не е спорно по делото, а нотариален акт за дарение *42/2012 г. по описа на нотариус рег.
№ 507 на НК с район на действие РС-Гоце Делчев установи по несъмнен начин правото на
собственост на ответника В. АЛ. Ч., ЕГН ********** върху една втора идеална част от УПИ
XVII с пл.№ 728, кв.32 по плана на с.К., о.С., с площ от 327 кв.м., както и правото на
собственост на ответника К. КР. Ч., ЕГН ********** върху една втора идеална част от УПИ
XVII с пл.№ 728, кв.32 по плана на с.К., о.С., с площ от 327 кв.м., на основание договор за
дарение.
От приобщените към доказателствената съвкупност основна и допълнителна съдебно-
технически заключения, кредитирани от съда като компетентни, обективни и отговарящи на
поставените задачи, същевременно необорени от останалите доказателства по делото, се
установи, че между собствения на ответниците недвижим имот и този на ищеца е изградена,
в периода 2001 г.-2007 г., масивна ограда, която не е трасирана от о.С., не са били
определени строителна линия и ниво, за оградата липсва строителна документация, не е
издавано разрешение за строеж. Експертното становище сочи, че в ниската си част оградата
е плътна с височина 60 см. и прозрачна с височина 2 м от нивото на тротоара, в най-високата
си част. Оградата е на отстояние 2.80 м от жилищната сграда на ищеца, построена в УПИ
XVIII, отреден за имот № 729 УПИ, кв.32, като площта, която заема /оградата/ с ширина на
ивичния бетонов фундамент 30-35 см, от парцела / УПИ XVIII/ съобразно данните от
Трасировъчния карнет на кв.32, е 10.40 кв.м. /22.60 м х 0.46 м/, и навлиза в имота на ищеца
с 46 см.
При изготвяне на основното и допълнителното заключение вещото лице е изследвало
действащия регулационен план на с.К., който е от 1958 г., като е съобразило координатните
точки за двата процесни имота, с оглед на което е дало категорично заключение, че оградата
в югоизточната част на имота на ищеца попада изцяло в същия /съгласно приложение * към
допълнителното заключение/.
Вещото лице сочи, че границата между двата имота не отговаря на трасировъчните данни
с 46 см-изградената масивна ограда между двата имота навлиза с 46 см в площта на ищеца.
От направени на място измервания вещото лице е установило несъответствие между
измерените на място разстояния между гранични точки на парцелите показани от
собствениците и границите на парцелите по КРП от 1959 г., а именно 142 см за разстояние
от 66.795 м., при допустима грешка от 3.3. см. на 100 м. съгласно „Инструкция за
геодезически работи по прилагане на подробните градоустройствени планове на населените
места и други селищни територии“. Цитираното разстояние е сбора от измерените
разстояния по лицето на парцели УПИ I, УПИ XVIII, УПИ XVII и УПИ XV.
По делото са разпитани свидетели А.Х. /в родство по сватовство с ищеца/, Н. И. /брат на
ищеца/, А. Ч. /баща на първия и дядо на втория ответник/, М.К. /родственик на ответниците/,
чиито показания в частта относно вида, характеристиките на оградата и нейното
разположение съдът кредитира с доверие, тъй като в тази част се подкрепят от експертното
становище. Като достоверни съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и И. и в частта,
в която сочат, че оградата пречи на ищеца да ползва имота си, тъй като по делото не са
събрани доказателства, които да ги опровергават.
Свидетелските показания на И. и Х., в частта в която сочат, че ищецът не е давал съгласие
за изграждане на оградата, съдът кредитира с доверие, отчитайки заинтересоваността на тези
свидетели от изхода на делото, поради родствената им връзка с ищеца, тъй като по делото
не се събраха доказателства за писмено съгласие на ищеца съгласие за изграждане на
процесната ограда.
Достоверността на показанията на свидетелите Ч. и К., в частта в която сочат за участие на
ищеца в изграждането на оградата в начален етап съдът намира за разколебана предвид
4
заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото, по аргумент на чл.172 ГПК,
както и липсата на други доказателства, които да сочат на участие на ищеца И. при
изграждане на процесната ограда.
От правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение съдът намира,
че същото е валидно и допустимо - постановено от родово и местно компетентен съд, по
иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на търсената защита.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, с които обосновава становище за
недопустимост на иска, разгледан с атакуваното решение. Разпоредбата на чл.109 ЗС
предвижда правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, създадено състояние, посегателство, вредно отражение над обекта на правото
на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи
на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното
предназначение. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие, представляващо строеж,
който е изграден без строителни книжа, при съществено отклонение от последните и
строителните правила и норми, и поради това неоснователно пречи на собственика да
упражнява пълноценно правото на собственост върху имота си в пълния му обем.
Относно правилността на обжалваното решение съдът съобрази следното:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно негаторният иск е иск за
защита на собственика на недвижимия имот, чието право е било ограничено от действията,
бездействията, строителството или всяко неоснователно и незаконно действие.
При иск по чл.109 ЗС във връзка с чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
собственическите си права, както и че ответникът е извършил действие или поддържа
състояние, което съставлява нарушение на правото на собственост на ищеца.
Съгласно даденото с т.3 на Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК, за уважаване на
предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик
на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползване на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
недопустими, е конкретна по всяко дело. Разяснено е, че има хипотези, при които от самото
естество на извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, в които в исковата молба се
твърди, а доказателствата по делото установяват, че ответникът е осъществил действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояние в
имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквито и да
било действия, които се извършват без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си
/определение № 233/12.05.2020 г. по д. *512/2019 г. ВКС 1-во г.о./.
Следва, че за да се уважи иск с правно основание чл.109 ЗС в обективната действителност
следва да са се проявил следните материално правни предпоставки /юридически факти/: да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; действие или
бездействие /поддържане на неправомерно състояние/ на ответника, за което няма
5
основание; причинна връзка между първите две предпоставки. При условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже наличието на всяка една от горепосочените
предпоставки, какъвто е и настоящият случай.
Безспорно се установи правото на собственост на ищеца върху УПИ XVIII с пл.№ 729,
кв.32 по плана на с.К., о.С., с площ от 419 кв.м., ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда, при съседи на поземления имот : УПИ XVII, пл. № 728; УПИ III ,
пл.№ 729, УПИ I пл.№ 731, 732 и улица, както и правото на собственост на ответниците
/при равни квоти в съсобствеността/ върху съседния УПИ XVII, пл.№ 728, кв.32 по плана на
с.К., о.С..
За разрешаването на правния спор от значение е дали ответниците имат право да изградят
оградата, както и дали същата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху своя имот или пък му създава пречки, по-големи от обикновените.
От приобщените към доказателствената съвкупност по делото експертни становища се
установи, че построената от праводателя на ответниците след 2001 година, масивна ограда
на границата с имота на ищеца, в югоизточната част на последния, без строителни книжа,
представлява плътна в ниската част с височина 60 см. и прозрачна с метални пана между
бетонови колонки с височина от общо 2 м от нивото на тротоара, разположена е в
югоизточната част на имота на ищеца, по цялото продължение на границата с имота на
ответниците; оградата е на отстояние около 2.80 м от жилищната сграда на ищеца и навлиза
в имота на ищеца с 46 см. като заема от същия имот площ от заема 10.40 кв.м. /22.60 м х
0.46 м/, с което пречи на ищеца да ползва тази площ от имота си. Липсват доказателства по
делото ищецът да е дал писмено съгласие за изграждане на оградата. Тази ограда е изградена
без изискуемите от чл.48 ЗУТ книжа, определящи вида, формата и височината й, поради
което е недопустима. Оградата е недопустима съгласно чл.48, ал.3 от ЗУТ / в редакция към
датата на изграждане на оградата/, изискващ оградите към съседните УПИ да се разполагат с
равни части в двата имота, както и изрично писмено съгласие от собственика на съседния
имот /ищеца/ за изграждане на плътна ограда с височина над 0.60 см. Оградата представлява
строеж /§5, т.38 от ДР на ЗУТ/, който е осъществен от праводателя на ответниците, без
изискваните към момента на изграждането й строителни книжа и в противоречие с нормата
на чл.182 ЗУТ /в редакция към момента на изграждане на оградата/, съгласно която строежи
в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват само лицата, в полза на които е
учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда,
както и строежи под повърхността на земята. В тази връзка изграждането на оградата в
имота на ищеца несъмнено е незаконен строеж, който не отговаря на изискванията за
търпимост. При това положение изграждането на процесната ограда в имота на ищеца е
действие-неоснователно, противоправно и нетърпимо, а създаденото с него състояние пречи
на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот
/УПИ XVIII/ по предназначение по смисъла на чл.109 ЗС, защото заетите с построяването й
10.40 кв.м. от имота на ищеца последният реално не може да ползва. Собственикът на имота
е собственик и на всяка една част от него, и навлизането в този имот на изградената от
съседа му ограда по начин, непозволяващ на собственика да ползва площта, заета от
оградата, съставлява основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по чл.109
ЗС, пречещо на собственика. Последният не е длъжен да търпи това действие, независимо
дали ще застроява имота си и как, защото това е навлизане в чужд имот и винаги съставлява
неоснователно действие, освен ако собственикът не е дал изрично съгласие за него, а такова
в случая няма данни по делото ищецът да е давал на праводателя на ответниците за
навлизане на тази ограда в имота му.
Не се установи по делото оградата да е изградена на регулационната линия между двата
имота, нито да е разположена на равни части от двата съседни имота, ищецът да е дал
съгласие за изграждането й, както се твърди от жалбоподателя Ч. в първоинстанционното
производство.
При така установеното предявеният от С.И. негаторен иск за осъждане на ответниците да
премахнат масивната ограда, изградена в югоизточната част на собствения му недвижим
6
имот /УПИ XVIII/ се явява доказан и основателен и като такъв правилно е уважен от
районната инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемия С.И., поради което и с
оглед на доказано сторените от същия разноски във въззивното производство - 1 000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, съдът следва да присъди сумата в тежест на
жалбоподателя В.Ч..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8874/29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 949/2018 г. по
описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев.
ОСЪЖДА В. АЛ. Ч., ЕГН **********, с.К., о.С., ул.“Б.“ * да заплати на СТ. Ц. ИБ., ЕГН
**********, с.К., о.С., област Благоевград, ул.“Б.“ * сумата от 1 000 /хиляда/ лева, съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7