РЕШЕНИЕ
Номер 26002 20 .08 Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На единадесети август, 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Розалия Тодорова
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 562
по описа за 2019 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищцата Н.Н.М. твърди,че на
11.01.2017 г. в гр.Пловдив е станало описаното в исковата молба ПТП,при което е
пострадала тя в качеството си на пешеходка,по времето,когато отивала на работа
в предприятие ****.Твърди,че е била притисната към оградата на завода със
задната лява част на автобус с марка „Сетра“,модел Кек Борен с рег. №РВ 5610
МТ,с водач Г.И.Ф.,когато той извършвал маневра „ляв завой“ от ул.“****“ в
посока от север на изток,към входа за автомобили на предприятието,като макар да
видял движещата се пешеходка Н.М.,не преустановил манервата и така затиснал
пешеходката към оградата на завода.Твърди се,че пострадалата се развикала
високо на шофьора да спре,но той не я чул и продължил.На помощ се притекли
няколко работника и позвънили на спешния телефон 112,а на мястото на ПТП
пристигнали спешна помощ,която откарала ищцата в лечебно заведение,за да й бъде
оказана необходимата медицинска помощ,както и полицейски служители,които
съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Ищцата
твърди още,че срещу водача на горния автобис-Г.Ф. е било повдигнато обвинение с
посочената в ИМ правна квалификация,а след това с решение №1555 от 13.09.2018
г.,влязло в сила на 29.09.2018 г.,постановено по анд№5122/2018 г. по описа на
ПРС,VI-ти нак. състав,същият е бил признат за виновен за това,че на 11.01.2017
г. в гр.Пловдив,на ул.“**** при управление на МПС /гореописания автобус/ е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил три средни
телесни повреди на пострадалата Н.Н.М.,изразяващи се в трайно затрудняване
движенията на снагата,причинени от счупване на множество ребра,трайно
затрудняване на движенията на долните крайници,причинено от счупване на таза и
трайно затрудняване движението на горен десен крайник,причинено от счупване на
дясната лъчева кост.За това деяние обвиняемият Г.Ф. бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл.343,ал.1,б.“б“,пр. 2-ро вр. с
чл.342,ал.1 от НК вр. с чл.78А,ал.1,като му било наложено администратовно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
На
следващо място,ищцата твърди в исковата молба,че в резултат на противоправното
си деяние,водачът Г.Ф. й е причинал неимуществени вреди,изразяващи се в
претърпени болки и страдания,вследствие на причинените й телесни повреди.На
11.01.2017 г. ищцата била приета по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив
със силни болки от фрактурите,най-вече в областта на гърдите и гърба,а след
направени рентгенови снимки били установени описаните в исковата молба фрактури
и ищцата била поставена 60 дни в постелен режим на твърдо легло,гипсирана била
дясната й предлакътница.Била изписана от болницата на 31.01.2017 г.,а след това
продължавала да бъде с много болезнени и ограничени движения поради травмите на
тазовите кости,а и за нея било болезнено и невъзможно да извършва активни
движения сама,станала зависима от чужда помощ и се нуждаела от постоянни чужди
грижи,тъй като не можела да се обслужва сама.
Твърди,че
на 26.03.2018 г. отново била приета в болнично заведение-“Пълмед“ООД поради
периодични болки в кръста,постоянни и засилващи се болки по хода на двата
крака,придружени от изтръпване,повече за десен крак.Били нарушени ежедневните
действия и походка на ищцата,десният й крак станал безчувствен и не можела да
стъпва на него.След проведени изследвания и медикаментозно лечение,било
препоръчано на ищцата да носи лумбостат и да посещава болнична рехабилитация и
физиотерапия.Изписана била на 31.03.2018 г. и в продължение на година и два месеца
имала затруднения в движенията и накупваща походка.Трудно сядала и ставала,и
всяко движение я натоварвало.Твърди,че раздвижването й ставало постепенно,а
оздравителния процес все още не е приключил към момента на подаване на ИМ,като
продължавала да посещава физиотерапия и рехабилитации,а и трудно стои права за
по-дълго време.Заявява,че за периода от 11.01.2017 г. до 20.05.2018 г. е била в
болнични и не е посещавала работното си място.
Освен
посочените телесни увреждания,причинени й от ПТП,ищцата твърди,че изпитвала
вследствие на болките от същите и ред неудобства,описани в исковата молба,като
заявява,че претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от
непозволеното увреждане на 11.01.2017 г.,представляващо ПТП,тя оценява на 80
000 лв.
Твърди
на следващо място,че от съставения констативен протокол за ПТП било видно,че
към датата на инцидента,автобусът с рег.№РВ 5610 МТ,собственост на „ЕН
Инвест“ООД-гр.Пловдив с ЕИК *********,е със сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество
„ОЗК-Застраховане“АД-гр.София,валидна от 01.07.2016 г. до 30.06.2017
г.-застрахователна полица №23116001781048.В тази връзка ищцата твърди,че на
11.04.2019 г. е подала до ответното дружество уведомление с вх.№45 за щета по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“,с което уведомила
ответника за за настъпилото на 11.01.2017 г. ПТП и поискала да й бъде изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинените й вследствие
на това ПТП неимуществени вреди.По повод на уведомлението била образувана щета
№0411-400-0002-2019 и с писмо с изх.№99-1653 от 19.04.2019 г.,адресирано до
ищцата,ответното застрахователно дружество отправило предложение за сключване
на споразумение по щетата и изплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 40 000 лв.Бил даден на ищцата срок от 3 рабитни дни от получаване на
писмото,за да изрази становище удовлетворява ли я определения размер на
обезщетението и ако не е съгласна,то възразяването ще се счита за отказ за
решаване на случая извън съдебно и ще се пристъпи към определяне на размер на
обезщетението от съда.
Предвид
горните твърдения,ищцата моли да бъде постановено съдебно решение,с което да
бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 80 000
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от
телесни увреждания,претърпени вследствие на ПТП от 11.01.2017 г.,причинено от
противоправното поведение на Г.И.Ф.,при управление на моторно превозно
средство-автобус,марка „Сетра“,с рег.№РВ 5610 МТ,ведно със законната лихва
върху сумата от 11.01.2017 г.-датата на увреждането до окончателното
изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
„ОЗК-Застраховане“АД-гр.София с ЕИК ********* е подал в законния срок отговор
на ИМ,в който е изложил възражения срещу процесния иск.На първо място
ответникът оспорва изключителната вина на водача Г.Ф. за причиняване на
вредоносния резултат.Поддържа,че вина за получените увреждания има и
пострадалата Н. и е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния
резултат.В тази връзка ответникът поддържа,че ищцата се е движила по платното
за движение в нарушение на правилата на ЗдвП и по-специално е нарушила
изискването на чл.108,ал.1 от същия закон,според което пошеходците са длъжни да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно.Сочи обстоятелството,че
процесното ПТП е възникнало на входа на предприятие „****“,а последното имало
специаен вход за пешеходци,който бил обособен на тротоара и затова ищцата имала
възможността да влезе през този вход,съгласно вменените й задължения по смисъла
на ЗдвП,а не през портала за автомобили.Заявява още,че ако ищцата бе преминала
през използваемия тротоар,а не през платното за движение,то процесното събитие
въобще не би настъпило.Поддържа,че приносът на ищцата,пострадала от процесното
ПТП,е основание за намаляване или отхвърляне изцяло на размера на
застрахователното обезщетение на основание чл.51,предл.2-ро от ЗЗД.Тя,според
ответника,е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат,не
е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и
живот,което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Ответникът
е изложил и възражението,че оспорва механизма на настъпилото ПТП и заявява в
тази връзка,че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително
развилия се.Сочи още,че оспорва иска и по размер,считайки заявения от ищцата
размер за неоснователно завишен,прекомерен и определен от ищцата в противоречие
с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.Оспорва и твърдението на
ищцата,че вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреди,които
обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение от 80 000
лв.Заявява още,че на основание чл.51,ал.2 ЗЗД размера на обезщетението следва
да бъде намален или изцяло отхвърлен съобразно приноса на пострадалата.Счита,че
определеното от Застрахователно-експертната комисия на дружеството-ответник
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 40 000
лв. е напълно справедливо и основателно.Ответникът оспорва и акцесорната
претенция за лихва по аргумент за неоснователност на главния иск,както и
началния момент,от който се претендират лихви за забава.
В
допълнителната си искова молба ищцата е оспорила поддържаните от ответника
възражения срещу иска.Счита в тази връзка,че е налице излючителна вина на
водача Г.Ф. за настъпилото ПТП и че тя е безспорно установена с влязлото в сила
решение по анд №5122/2018 г. по описа на ПРС,като се позовава и на разпоредбата
на чл.300 от ГПК.Ищцата заявява,че изцяло оспорва,по изложените в
допълнителната ИМ обстоятелства и аргументи,възражението на ответника за
съпручиняване от нея на вредоносния резултат.Излага и аргументи срещу заявеното
от ответника оспорване на иска по размер,както и срещу заявеното от него
оспорване на акцесорната претенция за лихви.
Ответникът
е подал отговор на допълнителната ИМ,в който заявява,че поддържа изцяло
отговора си на исковата молба по аргументите,посочени в него и че поддържа всички
заявени там възражения.Излага и допълнителни аргументи в защита на наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Пловдивски Окръжен
Съд, ХІХ гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е налице влязло в сила решение № 1555 от 13.09.2018г. постановена по
АНД № 5122 /2018г. по описа на Пловдивския
районен съд, с което е признат обвиняемия Г.И.Ф. за виновен в
това, че на 11.01.2017г. в гр.Пловдив, на ул. “**** при управление на моторно
превозно средство – автобус марка „Сетра“ с рег. № РВ
5610 МТ е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.37 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил три средни телесни
повреди на Н.Н.М. с ЕГН **********,
изразяващи се в трайно затрудняване движенията на снагата, причинено от
счупването на множество ребра, трайно затрудняване движението на долните
крайници, причинено от счупване на таза и трайно затрудняване
движението на горния десен крайник, причинено от счупването на дясната лъчева кост,
поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“б“, пр.2-ро вр. с чл.342
ал.1 от НК вр. чл.78а, ал. 1 и ал.
4 от НК го освобождава от наказателна отговорност като
му налага административно
наказание глоба в
размер на 1500 лева.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се
приеме и по отношение и на влязло в сила решение по АНД.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния
съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента Ф. в неимуществената
сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице Н. по
назначената СМЕ, които установяват причинно –следствената връзка между
активното поведение на Ф. и вредоносния резултат. Също така е безспорно между
страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на
автомобила е била сключена валидна застраховка ГО, който правно релевантен факт
се установява и от съдържанието на представената от застрахователя по опис щета
№ 0411-400-0002-2019 /лист 173 и сл. по делото/ и полица /лист 10/. Представени са и изрични доказателства, от които се
установява, че ищцата е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни
претенции към застрахователя преди завеждане на делото. /лист 24, както и
съдържанието на цитираната щета/
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от
ответника възражения за съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото са разпитани свидетелите Г.С.А. и Д.Ю.К., които са били
непосредствени очевидци на настъпилия инцидент и наложилото се след това
лечение на ищцата, които обективират в своите показания, които съдът изцяло
кредитира, обстоятелствата на преживените от М. болки и страдания. Съдът освен
това отчита и съдържанието на изслушаната по делото СМЕ установяваща, че
моториката на движенията е възстановена, но все още ищцата изпитва и ще изпитва за неопределен период от време
болки от получените травми.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 65 000
лева. Съдът отчита, при определяне на
този размер, че се касае за комплексно
увреждане обхващащо цялото тяло и поради това затрудняващо лечението,
възстановяването и начина на живот на
пострадалата до пълното възвръщане на движенията, а и след това. Несъмнено, с
оглед констатациите на вещото лице, към момента М. е възстановена, като
моторика на движенията, но все още същата не престава да търпи неимуществени
вреди, тъй като болките все още не са отшумели напълно. На следващо място съдът
отчита обективираните от свидетеля К. последствия от настъпилия инцидент
изразяващи се в негативни психически преживявания на пострадалата от инцидента
до настоящия момент и измененията й в емоционалното състояние, независимо от
настъпилото оздравяване.
При така очертаното статукво се
налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е
налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше
извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде
разгледано когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
Действително по делото се
установява от събраните гласни доказателствени средства, че ищцата е предприела
влизане през портала за автомобили поради обективната невъзможност за
използване на портала за пешеходци намиращ се на тротоара, съобразно
съдържанието на показанията на разпитаните свидетели. Съдът намира, че в случая
по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Т.е. пешеходката е предприела
използването на платното за автомобили при наличието на обективна невъзможност
за използване на тротоара. Въпреки дадената от закона възможност за извършване
на предприетото от М. придвижване съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредите от страна на ищцата, при изричните констатации на вещото лице Г. в
приетата по делото САТЕ, която съдът изцяло кредитира, като обективна,
безпристрастна и неоспорена от страните. В заключението е посочено, че
пешеходката Н.М. е имала възможност и е
могла да възприеме, като опасност вече изпълняващия пред нея маневра автобус,
но не го е сторила, слязла е от тротоара и е продължила движението си по
пътното платно. Както се уточни по – горе, по принцип, за да е налице
съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. В случая съдът намира, че това обстоятелство несъмнено е установено
по делото. Пострадалата М. е имала възможност да съобрази адекватно
обстановката и със своето поведение да препятства настъпването на вредите, но
не го е сторила. Ето защо и е налице фактическия състав по чл.51, ал.2 от ЗЗД и
дължимото обезщетение от застрахователя следва да се намали.
Относно стойността, с която
сумата определена от съда, като справедлив паричен еквивалент на настъпилите
неимуществени вреди, следва да се редуцира, критерият би следвало да е в каква
степен двамата участници в инцидента са предприели действия и бездействия в
унисон с обективираните в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците
в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори,
причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този
смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о.,
ТК/
В
разглеждания в настоящия процес случай
поведението
на пострадалия пешеходец не е тъждествено по степен с това на водача на автобуса.
Това е така, тъй като поведение на Н.М. съдът намира за законосъобразно,
съобразно посоченото изключение по ЗДвП даващо възможност при наличието на
обективни фактори пешеходецът да се движи по пътното платно. Напротив, правилата за
движение, за които застрахованият при ответното застрахователно дружество
делинквент е признат за виновен с влязло в сила решение по н. а. х. д. № 5122/2018 г. По
описа
на ПРС са няколко. Наред с това, вменената от закона отговорност на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на
движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. Ето
защо и съдът намира, че следва да се приеме процент съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата в размер на 10%, при което и размерът на дължимото
обезщетение, което ще се присъди е сумата от 58 500 лева.
Следва да
се присъди и законната лихва върху главницата начиная от настъпването на
деликта във връзка с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и липсата на модалитет
при това правоотношение прогласен в КЗ с изключение на разпоредбата на чл.380
от КЗ. Следва обаче да се приеме, че ищците
са поискали от застрахователя заплащане на обезщетенията и са посочили банкова сметка на застрахователя, съобразно
съдържанието на писмено доказателство на лист 24 и 25, поради което и не е
налице забава на кредитора, която да освобождава длъжника от неговата забава.
Ищцата е
освободена от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск
такса. Цената на уважения иск за неимуществени вреди е в размер на 58 500 лв. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 2340 лв. по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата
на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 146.25 лв.
Ищцата следва да заплати на
ответното дружество сумата от 1052.42 лева направени деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
2486.25 лева извършени разноски съразмерно на уважената част.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД
ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД
с ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати на основание чл.432 от КЗ на Н.Н.М.
с ЕГН ********** *** сумата от 58 500 лева представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, болки и страдания, следствие на това,
че на 11.01.2017 г. в гр.Пловдив е станало ПТП, при което е пострадала ищцата в качеството й на пешеходка, като е била притисната към оградата на завода със задната лява част на автобус с марка
„Сетра“,модел Кек Борен с рег. №РВ 5610 МТ, с водач Г.И.Ф., когато той извършвал маневра „ляв завой“ от ул.“****“ в
посока от север на изток,към входа за автомобили на предприятието, като макар да видял движещата се пешеходка Н.М., не
преустановил манервата и така затиснал пешеходката към оградата на завода, при което и нанесъл три средни
телесни повреди изразяващи се в трайно затрудняване движенията на
снагата, причинено от счупването на множество ребра, трайно затрудняване
движението на долните крайници, причинено от счупване на таза и
трайно затрудняване движението на горния десен крайник, причинено от счупването
на дясната лъчева кост, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 11.01.2017г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му претендиран размер от 80 000, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати по сметка на ПОС ДТ в
размер на 2340 лева
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* със седалище
гр. София да заплати на Н.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 2486.25 лева направени
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* със седалище
гр. София сумата от 1052.42
лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :