Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034
гр. Първомай, 20.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 460 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), обективно кумулативно съединен с осъдителен
иск по чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от О.Б.Ш. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът П.Б.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от
310, 73 лева (триста и десет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
стойност на далекосъобщителни услуги, потребени в периода от 20.03.2015 г. до
19.08.2015 г. по Договор за мобилни услуги от 13.01.2009 г., изменен и допълнен
със Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + от
09.09.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 189/26.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 325/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І състав, както и да го осъди да му заплати
сумата от 496, 19 лева (четиристотин деветдесет и шест лева и деветнадесет
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на горецитирания
договор.
Претендира и за присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за мобилни услуги от 13.01.2009 г., сключен между страните при Общи условия и изменен и допълнен със Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + от 09.09.2014 г., ищецът се задължил да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги в пакет Globul Combo +, включващ абонаментни програми Generation Globul за мобилен номер ***, Go Web Unlimited 2500 64 kbps за мобилен номер ***и Globul Universe за мобилен номер ***, а последният се ангажирал да заплаща месечната им стойност въз основа на издадена от доставчика фактура в посочения в същата срок.
Абонатът не изпълнил задълженията
си да престира цената на потребените в периода от 20.03.2015 г. до 19.08.2015
г. далекосъобщителни услуги, остойностени от оператора с Фактури № №
**********/20.04.2015 г., **********/20.05.2015 г. и **********/20.06.2015 г. в
общ размер на 310, 73 лева. Поради така допуснатата забава на 20.08.2015 г. в съответствие с
клаузите на Общите условия и договора ищецът го прекратил едностранно и
предсрочно, поради което начислил в тежест на неизправния клиент неустойка в
размер на 496, 19 лева, дължима се съобразно т. 3.3. от Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + от 09.09.2014 г.
Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на
процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК,
постановено със Заповед № 189/26.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 325/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав,
срещу която длъжникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 81/05.01.2018 г., с който ответникът признава предявения
установителен иск и застъпва становище за неоснователност на осъдителния такъв.
Отбелязва, че на 08.09.2017 г. заплатил по сметка на ищеца сумата от 844, 00
лева за погасяване на процесните задължения. При условията на евентуалност в
случай на уважаване на главната претенция пледира за издаване на обратен
изпълнителен лист за разликата над 310, 73 лева до пълния размер на платената
сума като подлежаща на връщане на отпаднало основание.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
се представлява, като с Молба-становище вх. № 2518/16.04.2019 г., депозирана от
процесуалния му пълномощник, пледира за постановяване на решение при условията
на чл. 237, ал. 1 от ГПК с доводи, че с извършено на 08.09.2017 г. плащане на
сумата от 844, 00 лева ответникът е погасил претендираните вземания и е признал
исковите претенции за тяхното съществуване, а последният лично и чрез довереника
си поддържа застъпената по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК процесуална позиция.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа
страна следното:
Въз основа на приобщените доказателствени източници се
установява, че по силата на
сключени между страните Допълнително споразумение по програма „Заедно” от 13.01.2009 г. към
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***(л. 9), Допълнително
споразумение по програма „Заедно” от 16.07.2013 г. към Договор за мобилни
услуги за мобилен номер ***(л. 29), Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***по
заявка № ********* от 09.09.2014 г. (л. 15 – л. 17), Допълнително споразумение по програма
„Заедно” към Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 09.09.2014 г. (л. 21 – л. 24), Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+ за мобилни номера ***,
***и ***по заявка № ********* от 09.09.2014 г. (л. 10 – л. 11), както и на приложимите към съглашенията Общи
условия на „Космо България Мобайл” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г.,
29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г.,
08.04.2013 г., 18.06.2013 г. и 30.04.2016 г., наричани Общите условия) ищецът
(с предишно фирмено наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) се задължил да
предоставя на ответника непрекъснати далекосъобщителни услуги съответно, както
следва: чрез мобилен номер ***по
план Generation GLOBUL 13.90 при стандартна месечна абонаментна такса от 13, 90 лева с включен ДДС и 10% отстъпка от нея в срок до 09.09.2016
г.; чрез мобилен номер ***по
план GLOBUL Save
1.20 при стандартна месечна
абонаментна такса от 1, 20 лева с включен ДДС в срок до 16.07.2015 г., след изтичането на който правоотношението се
трансформира в безсрочно; чрез мобилен номер ***по план GLOBUL Universe 10.99 при стандартна месечна абонаментна такса от 10, 99
лева с включен ДДС и 10% отстъпка от нея в срок до 09.09.2016
г. и чрез мобилен номер *** по
план Go Web Unlimited 2500 13.90 лв. при
стандартна месечна абонаментна такса от 13, 90 лева с включен ДДС и 10% отстъпка от нея в срок до 09.09.2016 г.
Последният, от своя страна, се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им
съобразно договорената пакетна цена и актуалната му към 09.09.2014 г. ценова
листа за частни клиенти (л. 12 – л. 13) в рамките на периода, указан в
издаваната от него на 20-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни
след датата на изготвянето й, а в случай на забава – и неустойка в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Съгласно общата клауза по т. 23, дължимите от
абоната цени са: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по
свързване с мрежата и платима еднократно при сключване на индивидуалния
договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за
покриване на разноските за мрежова поддръжка и подлежаща на предплащане
ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в)
месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени
такива през дадения месец, и д) за временно спиране по т. 69.
Т. 75 от Общите условия признава на оператора
правото при неспазване на което и да е задължение на потребителя да ограничи
незабавно услугите и да прекрати едностранно договорната връзка при условията
на т. 19б и т. 19в.
В т. 3.3 и 3.4. от Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+ по заявка №
********* от 09.09.2014 г. (л. 10 – л. 11), анексиращ договорите за мобилни
номера ***, ***и ***, страните постигнали
съгласие при прекратяването им по вина или инициатива на абоната същият да
дължи неустойка в размер, формиран от стандартното месечно таксуване за
съответната програма и активиран допълнителен пакет за всеки номер до изтичане
на договорния срок, а когато абонаментът се отнася за пренос на данни – 200, 00
лева, плюс разликата между цената на устройството, ако такова му е било
осигурено от ищеца, по ценовата му листа към момента на предоставянето и платената преференциална такава.
С Декларация-съгласие от 09.09.2014 г. (л. 14) ответникът обективирал
воля за приемане на важимите към посочената дата индивидуално договаряне Общи
условия на „Космо България Мобайл” ЕАД, като потвърдил, че му е връчен подписан
от представител на дружеството екземпляр от тях.
Ищецът документирал доставките, както
следва:
1. с Фактура № **********/20.04.2015
г. (л. 42 – л. 45) за отчетен период 20.03.2015 г. – 19.04.2015 г., на стойност
от 138, 57 лева (с начислен ДДС), платима до 05.05.2015 г., от която:
Ø 45, 78 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма Generation GLOBUL 13.90:
Ø 15, 71 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма GLOBUL Save 1.20;
Ø 14, 39 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма GLOBUL Universe 10.99;
Ø 12, 50 лева за потребените чрез номер *** мобилни услуги по абонаментна програма Go Web Unlimited 2500 13.90 лв.;
2.
с Фактура № **********/20.05.2015 г. (л. 38 –
л. 41) за отчетен период 20.04.2015 г. – 19.05.2015 г. на стойност от 94, 37
лева (с начислен ДДС), платима до 04.06.2015 г., от която:
Ø 22, 18 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма Generation GLOBUL 13.90;
Ø 1, 20 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма GLOBUL Save 1.20;
Ø 11, 09 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма GLOBUL Universe 10.99;
Ø 12, 50 лева за потребените чрез номер *** мобилни услуги по абонаментна програма Go Web Unlimited 2500 13.90 лв.;
3.
с Фактура № **********/20.06.2015 г. (л. 35 –
л. 37) за отчетен период 20.05.2015 г. – 19.06.2015 г. на стойност от 81, 10
лева (с начислен ДДС), платима до 05.07.2015 г., от която:
Ø 12, 50 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма Generation GLOBUL 13.90;
Ø 1, 20 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма GLOBUL Save 1.20;
Ø 9, 89 лева за потребените чрез номер ***мобилни услуги по абонаментна програма GLOBUL Universe 10.99;
Ø 12, 50 лева за потребените чрез номер *** мобилни услуги по абонаментна програма Go Web Unlimited 2500 13.90 лв.
В крайна Фактура № **********/20.08.2015 г.
(л. 34) за отчетен период 20.07.2015 г. – 19.08.2015 г. на стойност 844, 62
лева (с ДДС), платима до 04.09.2015 г., операторът начислил неплатените
задължения на потребителя за предходни периоди от общо 310, 73 лева, лизингова
вноска от 37, 70 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
услуги от 496, 19 лева.
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за доказано
е обявено от съда, а и се потвърждава
от Вносна бележка с уникален регистрационен номер
04502Д-АА-7675/08.09.2017 г. (л. 73), издадена от „Централна кооперативна
банка” АД, обстоятелството, че на 08.09.2017 г. абонатът е внесъл по сметка на
ищеца сумата от 844, 00 лева за погасяване на процесните задължения.
Сезиран от кредитора с подадено на 23.06.2017 г. Заявление вх. № 4653/23.06.2017
г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 325/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал
Заповед № 189/26.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 325/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І състав (л. 16 от ч. гр. дело № 325/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 06.07.2017 г., с която му
разпоредил да заплати на заявителя сумата от 844, 62 лева – стойност на далекосъобщителни услуги за периода от 20.03.2015
г. до 19.08.2015 г. по Договор за предоставянето им от 13.01.2009 г., за които
е издадена Фактура № **********/20.08.2015 г., ведно със законната лихва за
просрочие, считано от 23.06.2017 г. до окончатеното издължаване, както и сумата
от 54, 87 лева – лихва
за забава от 05.09.2015 г. до 31.05.2017 г. В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил вземанията с Възражение вх. № 4989/10.07.2017 г. (л. 22 от ч. гр. дело № 325/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай) по образец, в
което изтъкнал, че от пролетта на 2014 г. не е ползвал мобилно обслужване
поради изгубване на телефонния си апарат заедно със СИМ картата, за което известил
оператора.
След като на 26.07.2017 г. било уведомено от заповедния съд по
регламента чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за правната възможност да предяви иск за
установяване на въпросните притезания, на 28.08.2017
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищцовото дружество депозирало чрез куриерска пратка раглежданата искова молба
вх. № 6012/30.08.2017 г. (л. 2 – л. 6).
С влязло в сила Определение № 211/31.08.2017
г., постановено по ч. гр. дело № 325/2017
г. по описа на Районен съд – Първомай, заповедта за изпълнение е обезсилена в
частта досежно главницата за размера над 310, 73 лева и мораторната лихва от 54,
87 лева.
При така установените фактически положения
съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към реализиране на дължим по договор резултат, черпят материалноправното
си основание от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Нормата предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидни
договорни правоотношения с ответника, които са породили за него изискуеми
задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната страна на
свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
Наведените фактически данни сочат, че
спорните права произтичат от четири договорни източника – Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***,
изменен с Допълнително споразумение по програма „Заедно” от 13.01.2009 г. (л.
9), Договор за мобилни услуги
за мобилен номер ***, изменен с Допълнително споразумение по програма „Заедно”
от 16.07.2013 г. (л. 29), Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***по
заявка № ********* от 09.09.2014 г. (л. 15 – л. 17) и Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***,
изменен с Допълнително споразумение по програма „Заедно” от 09.09.2014 г. (л.
21 – л. 24), като първият и последни два са анексирани със Сертификат за
пакетни услуги GLOBUL Combo+ по заявка №
********* от 09.09.2014 г. (л. 10 – л. 11).
Като сключени от ищеца в битността му на
„търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него
занятие, обсъжданите сделки се квалифицират като търговски от чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Чл. 287 от ТЗ въздига казаното в основание за важимост на относимите към
тях правила на ТЗ и спрямо ответника нетърговец, доколкото от закона не следва
друго. За неуредените положения чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското
законодателство.
Съглашенията безсъмнено попадат в приложното поле и
на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), който, както е пояснено в § 13а, т. 9 от ЗПК, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по
съображения че ищецът се явява „търговец” по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор договаря с
потребители, а като такива § 13, т. 1 от ДР на същия закон категоризира физическите лица,
ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално
занятие.
Предмет на процесните договори са електронни
съобщителни услуги, които по дефиницията на § 1, т. 17, изр. 1 на ДР на Закона
за електронните съобщения (ЗЕС) обичайно са с възмезден характер и изцяло или предимно включват пренос на сигнали по
електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса чрез мрежи за
радиоразпръскване, без такива, свързани със съдържанието и/или контрола върху
него.
В качеството на юридическо лице, което осъществява по
търговски начин електронни съобщения по регламента на ЗЕС ищцовото дружество се легитимира с особения
статут по т. 50 от § 1 на ДР на ЗЕС на „предприятие,
предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
Предвид горното оформянето и правните
последици на сделките се подчиняват на специалната уредба на ЗЕС.
При режима
на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС операторът урежда
отношенията си с крайните потребители, профил на каквито § 1, т. 26 във вр. с
т. 49 от ДР на ЗЕС придава на юридически или физически лица, които ползват или
заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред
да я предоставят,
въз основа на индивидуални договори при изготвени от първия и представляващи
неразделна част от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС,
предприятията разработват и публикуват ценова листа на предлаганите услуги,
съдържаща цените им, ценови пакети или тарифи и условия за тяхното потребление.
Необходимо
е индивидуалните договори при общи условия да съдържат най-малко следните
реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС: 1. идентификационни данни на
крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3. вид и
описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото
и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за
минимално потребление или минимална продължителност за възползване от
промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други идентификатори;
в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително
възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни
съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на
абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи,
условия и срокове на плащане.
Според чл. 228, ал. 2 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП гореизложената информация
следва да бъде представена ясно, изчерпателно и леснодостъпно, предписание в
каквато насока чл. 227, ал. 4 от ЗЕС поставя и досежно общите клаузи.
Контрактуването
си с абонатите през процесния период ищецът отнапред е уеднаквил с Общи условия на „Космо България Мобайл” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от
10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г.,
17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г. и
30.04.2016 г.), които, съобразно чл. 298, ал. 1,
изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП, са
станали задължителни за ответника в меродавната им редакция към датата на
договаряне, тъй като с нарочна Декларация-съгласие от 09.09.2014 г. (л. 14) същият
е засвидетелствал писмено, че са му предварително връчени за запознаване, че ги
приема, както и че е снабден с екземпляр от тях, подписан от представител на
търговеца.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към
визираните нормативни постановки и задължен да следи служебно за нищожността на
правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната неравноправност
или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния
и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа
и правна осведоменост (в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно
решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по
гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.
д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът формира извод, че страните са
обвързани от четири отделни валидни индивидуални формални, двустранни, консенсуални и възмездни договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях,
сключени при горецитираните Общи условия. Приложените по делото документи, които материализират съглашенията и
общите клаузи, доказват, че договарящите са съгласували воля при спазване на чл. 228,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, която създава за ищеца задължение да предоставя
на ответника непрекъснати далекосъобщителни услуги, както следва: чрез мобилен номер ***по план Generation GLOBUL 13.90 при стандартна месечна абонаментна такса от 13, 90
лева с включен ДДС и 10% отстъпка от
нея в срок до 09.09.2016 г.; чрез
мобилен номер ***по план GLOBUL Save 1.20 при стандартна месечна абонаментна такса от 1, 20
лева с включен ДДС в срок до
16.07.2015 г., след изтичането на който правоотношението се трансформира в
безсрочно; чрез мобилен номер ***по план GLOBUL Universe 10.99 при стандартна месечна абонаментна такса от 10, 99
лева с включен ДДС и 10% отстъпка от нея в срок до 09.09.2016
г.; чрез мобилен номер *** по
план Go Web Unlimited 2500 13.90 лв. при
стандартна месечна абонаментна такса от 13, 90 лева с включен ДДС и 10% отстъпка от нея в срок до 09.09.2016 г.,
а за последния – да заплаща на предприятието месечната им стойност съобразно
договорената пакетна цена и утвърдената от него към 09.09.2014 г. съгласно чл. 227,
ал. 3 от ЗЕС ценова листа (л. 12 – л.
13) на падежа, указан в ежемесечно съставяната на 20-о число на месеца фактура,
но не по-късно от 18 дни след изготвянето й.
По причина че коментираните клаузи детерминират
основния договорен предмет и са недвисмислено и разбираемо формулирани, чл.
145, ал. 2 от ЗЗП ги изолира от обхвата на проверката за неравноправност.
Доказателствените
материали убеждават, че операторът добросъвестно и точно е изпълнил своите
ангажименти.
Видно от издадените от него Фактури № № **********/20.04.2015
г. (л. 42 – л. 45), **********/20.05.2015 г. (л. 38 – л. 41) и **********/20.06.2015
г. (л. 35 – л. 37) е доставял на клиента описаните в тях мобилни услуги, както
следва:
1.
от пакет по
абонаментен план Generation GLOBUL 13.90 чрез номер ***на обща стойност 80, 46 лева, от която 45, 78 лева
(с начислен ДДС) за отчетен период 20.03.2015 г. – 19.04.2015 г., 22, 18 лева
(с начислен ДДС) за отчетен период 20.04.2015 г. – 19.05.2015 г. и 12, 50 лева
(с начислен ДДС) за отчетен период 20.05.2015 г. – 19.06.2015 г.;
2.
от пакет по
абонаментен план GLOBUL Save 1.20 чрез номер ***на обща стойност 18, 11
лева, от която 15, 71 лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.03.2015 г. –
19.04.2015 г., 1, 20 лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.04.2015 г. –
19.05.2015 г. и 1, 20 лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.05.2015 г. –
19.06.2015 г.;
3.
от пакет по
абонаментен план GLOBUL Universe 10.99 чрез номер ***на обща стойност 35, 37 лева, от която 14, 39
лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.03.2015 г. – 19.04.2015 г., 11, 09
лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.04.2015 г. – 19.05.2015 г. и 9, 89
лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.05.2015 г. – 19.06.2015 г., и
4.
от пакет по
абонаментен план Go Web Unlimited 2500 13.90 лв. чрез номер *** на обща стойност 37,
50 лева, от която 12, 50 лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.03.2015 г.
– 19.04.2015 г., 12, 50 лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.04.2015 г. –
19.05.2015 г. и 12, 50 лева (с начислен ДДС) за отчетен период 20.05.2015 г. –
19.06.2015 г.
Следователно
правната сфера на ответника е била обременена със задължения за заплащане на цената
на така потребените в периода от 20.03.2015 г. до 19.06.2015 г.
далекосъобщителни услуги чрез мобилни
номера ***, ***, ***и *** в размер съответно на 80, 46 лева, 18, 11 лева, 35, 37
лева и 37, 50 лева, или общо на 171, 44 лева, а изискуемостта им настъпва с изтичане на 04.09.2015 г. на
срока за престиране, фиксиран в крайната Фактура № **********/20.08.2015
г. (л. 34). С отговора на исковата молба длъжникът ги признава в предявения им сумарен
размер от 310, 73 лева. За пълнота е необходимо да се отбележи, че таксуването
на услугите от избрания абонаментен план независимо от реалното им използване
се основава на т. 23, б. „б” от Общите условия на оператора и възмездява
осигурения от него непрекъснат достъп до тях чрез съобщителната му мрежа.
По съображения че доказателственият масив не показва предприети до завеждане на заповедното производство погашения, установяването на които е задача на длъжника, следва да се заключи, че към датата на образуването му притезанията са останали неудовлетворени. Следователно, считано от деня на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Първомай – 23.06.2017 г., се дължи и законната лихва за просрочието им до окончателното издължаване.
Съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК факта, осъществен след постъпването на исковата молба и потвърден от ищцовото дружество в Молба-становище вх. № 2518/16.04.2019 г., че на 08.09.2017 г. чрез плащане на сумата от 844, 00 лева ответникът е погасил произтичащите от гореспоменатите четири договорни изтичника вземания за цената на ползваните мобилни услуги от общо 310, 73 лева и за мораторната лихва, претендирана според формулировката на петитума от 30.08.2017 г. до 08.09.2017 г., съдът е мотивиран да приеме, че към момента на приключване на съдебното дирене същите не съществуват, поради което искът за установяването им подлежи на отхвърляне.
Акцесорната осъдителна претенция за неустойка
за предсрочно прекратяване на правоотношенията за мобилно обслужване чрез
телефонни номера ***, ***и ***се
оспорва от ответната страна и на свой ред предполага ревизия за
валидността на включената в съдържанието им неустоечна уговорка въз основа на
т. 3.3 и т. 3.4 от Сертификат за
пакетни услуги GLOBUL Combo+ по заявка №
********* от 09.09.2014 г. (л. 10 – л. 11), както от аспекта на добрите нрави (в този смисъл
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK), така и от
този на специалното им нормативно проявление в Глава шеста от ЗЗП.
Чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД обявява за
нищожен договорът, който накърнява добрите нрави като неписани морални норми с
правно значение, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен
ако не са индивидуално съгласувани. По смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП такива са тези, които не са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху тях,
особено когато се се отнася за общи условия. При липса на сведения за
противното, доказателствената тежест за което според чл. 146, ал. 4 от ЗЗП пада
върху ищеца, следва да се счете, че разглежданата уговорка не е следствие от персонално
договаряне, и доколкото като неотносима към същината на сделката не се обхваща
от изключението по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, попада в обсега на съдебния контрол.
Като форма на договорна
отговорност неустойката е уредена в чл. 92, изр. 1 от ЗЗД, според който обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Уговарянето й извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции обаче е нищожно поради нарушение на нравствеността (в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK).
За неравноправна чл. 143 от ЗЗП в първоначалната
му редакция, меродавна към времевъзникването на спорните вземания, прогласява всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите и на търговеца
или доставчика права и задължения, като наред с изброените генерални признаци, транспониращи
чл. 3, § 1 от Директивата, по образец от Приложението към нейния чл. 3, § 3 текстът
на чл. 143 от ЗЗП представя примерен списък на отделни проявни форми на
неравноправност. В т. 5 от него е изведена хипотеза на задължаване на потребителя
при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Преценката за съблюдаване на
нравствените принципи се прави за
всеки конкретен случай към момента на постигане
на съгласието и се ръководи от комплекс от фактически
критерии, които са неизчерпателно маркирани в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK: естеството на обезпеченото задължение
(парично или непарично) и неговия размер; наличието на уговорени други
обзпечителни правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като
глобална сума или като процент от главницата; базата на начисляването й;
съотношението между величината й и прогнозните вреди от неизпълнението, както и
неговия вид – съществено или за незначителна част от дълга.
Съобразно
чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправността подлежи на изследване също към момента
на договорното обвързване, като се вземат предвид вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване, както и останалите договорки в него или в друг
договор, от който зависи.
Конкретният прочит на обсъдените показатели обслужва
становище, че дължимата се от потребителя неустойка при предсрочно прекратяване
на договора по негова вина или инициатива се отклонява от типичното си
призвание да гарантира и стимулира договорното изпълнение, да осигури
обезщетяването на очакваните от неизпълнението вреди и да санкционира
неизправния длъжник.
Като се изходи от спецификата на насрещните
престации – а именно предоставяне на мобилни услуги срещу заплащане, включващо фиксиран
компонент, наречен в т. 23, б. „б” от Общите условия „месечен абонамент”, е
очевидно, че разискваната неустойка доставя на предприятието имуществена облага,
каквато то би получило при нормално развитие на договорната връзка, въпреки че
е освободено от нея и не осигурява мобилно обслужване. При това, така зададено,
обезщетението не отчита прогнозирания вреден ефект от неизпълнението, тъй като
не държи сметка за характера и размера на нарушеното задължение, а според т. 75
от Общите условия неспазването на всяка от обязаностите на абоната –
престационни и непрестационни и респективно удовлетворяващи различни интереси
на оператора, му дават право да разтрогне правоотношението. Пренебрегва и типа
на самата неизправност – времева, количествена или качествена, както и етапа, на
който е допусната.
Отделно, в Решение на Европейския съд (трети състав) от
21 април 2016 година по дело C-377/14, което според чл. 633 от ГПК е задължително за българските съдилища
и учреждения при тълкуването на т. 1, б. „д” от Приложението към чл. 3, § 3 от
Директивата, възприета в т. 5 от чл. 146 от ЗЗП (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), се
застъпва тезата, че за да се определи дали неустойката е необосновано висока,
следва да се обсъди кумулативното действие на всички неустоечни клаузи в
договора, без да е важно дали кредиторът настоява да бъдат изпълнени изцяло.
Ето защо не следва да се подценява и обстоятелството,
че когато клиентът е получил мобилно устройство чрез покупка, както е в настоящия
случай, т. 3.4 от Сертификат за
пакетни услуги GLOBUL Combo+ по заявка №
********* от 09.09.2014 г. (л. 10 – л. 11) прибавя към величината на неустойката и ползваната от него отстъпка от
цената на вещта.
Изложеното идва да покаже, че в разрез с началата
за добросъвестност неустоечната уговорка генерира за
потребителя свръхпрекомерно бреме и предразполага
условия за неоправдано облагодетелстване за търговеца (в този смисъл Решение №
110/21.07.2016 г. на ВКС по дело № 1226/2015 г., I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т.
д. № 203/2015 г., I т. о.), което я квалифицира едновременно
като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по разбирането
на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Според
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от ЗЗП опороченият елемент от договорите не влече недействителността им в цялост, тъй като,
макар да не се замества по право от повелителни правила, може да се предположи,
че те биха били сключени и биха се изпълнявали и без него. Наличието му не е
водещ мотив за насрещните волеизявления на страните, а отсъствието му не дерогира
диспозитивно заложените в действащато законодателство инструменти за обезвреда
на кредитора.
Дори да се приеме, че с предприетото в течение на производството плащане ответникът е признал вменената му с иска договорна отговорност, по аргумент от чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК признанието не обвързва съда, тъй като има за предмет право, което противоречи на нравствените норми.
Така наведените доводи за неоснователност на
установителния иск поради доброволно изпълнение в хода на процеса, а на
осъдителния поради нищожност на въведеното основание изключват произнасяне на
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Без уважение следва да се остави и молбата на
ответника за снабдяване с обратен изпълнителен лист за възстановяване на остатъка
от платеното от него по сметка на ищеца над 310, 73 лева.
Съгласно чл. 422, ал. 3 във вр. с чл. 245, ал. 3, изр.
2 от ГПК, ако искът за съществуване на вземането бъде отхвърлен с влязло в сила
решение, постановилият го съд издава изпълнителен лист на длъжника срещу
взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото по
реда на чл. 418 от ГПК незабавно изпълнение, както и за събраните от длъжника
такси и разноски в изпълнителното производство.
Очевидно уредбата касае събиране на суми, реализирано по пътя на принудителното удовлетворяване, а тези, за чиято изпълняемост се иска удостоверяване, са доброволно и извънсъдебно внесени.
Въпреки крайното разрешение на спора ответникът следва да бъде осъден да репарира разноските на ищеца по водене на настоящото и заповедното производство съразмерно на притезанията за цената на потребените далекосъобщителни услуги в общ размер на 310, 73 лева. Макар с акта на плащането им да ги е признал, именно с виновната им забава е провокирал ищцовия интерес от съдебна защита по реда на чл. 410 от ГПК, а с оспорването им по чл. 414, ал. 1 от ГПК – и отправяне на претенция по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, което означава, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото и не би могъл да се ползва от процесуалната привилегия по чл. 78, ал. 2 от ГПК (в този смисъл Определение № 674/23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., и Определение № 688/02.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о.). Респективно в негова тежест следва да се присъдят разходите на насрещната страна, сторени, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 205, 00
лева, от които довнесена държавна такса за разглеждане на иска по чл. 422, ал.
2 от ГПК от 25, 00 лева и възнаграждение от 180, 00 лева за предоставената във
връзка с него квалифицирана процесуална защита, уговорено и заплатено съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 25.08.2017 г. (л. 8);
Ø в заповедното производство в общ размер на 88, 00
лева, от които внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение от 25, 00 лева и възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от 63, 00 лева, което съгласно Договор за правна защита и
съдействие изх. № 20170743/13.06.2017 г. (л. 7 от ч. гр. дело № 325/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай) е уговорено и платено глобално
за всички заповедни вземания в размер на 180, 00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно
кумулативно съединени искове, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от О.Б.Ш. в качеството
на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
срещу П.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 310, 73 лева (триста и десет
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни
услуги, потребени в периода от 20.03.2015 г. до 19.08.2015 г. по Договор за мобилни услуги от 13.01.2009 г., изменен и
допълнен със Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + от 09.09.2014 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 189/26.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 325/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 496, 19 лева
(четиристотин деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на горецитирания договор, като
неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за издаване на обратен изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К.-М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от О.Б.Ш. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 205, 00 (двеста и пет) лева –
съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на установителния иск и за квалифицирана процесуална защита във
връзка със същия, и
Ø сумата от 88, 00 (осемдесет и осем) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 325/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита съразмерно
на установителния иск.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието
на ч. гр. дело № 325/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис
от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението, в частта за отхвърляне на молбата за
издаване на обратен изпълнителен лист, има характер на разпореждане и подлежи
на обжалване с частна жалба, а в останалата част – на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ