Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Габрово, 14.06.2021 година
В ИМЕТО НА НА РОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 81 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на „********“ ЕАД – клон Дряново против писмо с рег. № РМС1-04-02-00872 от 16.03.2021 година, подписано от Зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
В жалбата се развиват подробни съображения за издаване на оспорения акт при неспазване на установената форма, липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, като се твърди, че в акта липсва посочване на фактически и правни основания, както и не е посочено какво означава „недопустим работодател”, защо се прави връзка между клон и предприятие, като не е съобразена дефиницията за „работодател”, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на КТ, как е направен изводът за КИД, откъде е изведено и какво означава понятието „основна икономическа дейност”, коя норма на РМС № 429/2020 е нарушена и какви са доказателствата за това; не са спазени изискванията за форма по л. 59, ал. 2, т. 7 и 8 от АПК; адресати на мерките по РМС № 429/2020 са всички работодатели, като клоновете не са изключени; недопустимо Агенция по заетостта, която съгласно чл. 7, ал. 3 от РМС № 429/2020 е одобряващ орган, се превръща с решаващ/пререшаващ орган, който събира обратно изплатените от друг орган компенсации; извършената служебна проверка е непълна и в нарушение на РМС № 429/2020, като същата не е от компетентността на Агенцията по заетостта; нарушена е целта на РМС № 429/2020, като се създават незаконосъобразни пречки пред работодателите. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващата страна „********“ ЕАД – клон Дряново се представлява от управителя и от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна Зам.-изпълнителен директор на Агенцията по заетостта се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. В депозиран по делото писмен отговор на жалбата се развиват доводи за недопустимост на жалбата, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, както и за неоснователност на оспорването /л. 293-299/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, надлежно указан и от административния орган.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
„********“ ЕАД – клон Дряново е подало Заявление за
изплащане на компенсации по реда на чл. 1, ал. 1 и 2 от РМС № 429/2020 година с
рег. № РМС1-04-02-00872 от 17.08.2020 година в Бюро по труда – Габрово, като е
посочило код на икономическа дейност /КИД/ 55.10 /л. 79-91/.
Няма спор между страните, а се установява и от
представените по делото документи, че заявлението е одобрено и на заявителя са
изплатени исканите компенсации за м. 07-11.2020 година.
Според оспореното в настоящото производство писмо, връчено на оспорващата страна на 22.03.2021 година /л. 158/, при допълнителна служебна проверка било установено, че в подаденото от работодателя заявление е попълнен КИД с невярно съдържание - работодател на ТСВ ЕАД, клон *** е „********” ЕАД с ЕИК ********* с КИД 42.12 „Строителство на подземни и надземни релсови пътища”, като според л. 6, ал. 1 от Устава на „********” ЕАД същото може да създава клонове в РБългария и чужбина; дейността на ТСВ ЕАД, клон хотел Дряново с ЕИК 2056774350048 е с предмет на дейност хотелиерство и ресторантьорство, но същото се явява недопустим работодател по реда на РМС № 429/2020, тъй като основната икономическа дейност на „********” ЕАД с ЕИК ********* е 42.12 „Строителство на подземни и надземни релсови пътища”, която не попада в Списъка на икономическите дейности съгласно Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/ от Приложение към чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от РМС № 429/2020; посочено е, че ТСВ ЕАД, клон *** следва да възстанови неправомерно получената компенсация за периода м. юли – м. ноември 2020 година в размер на 13 630 лева, подлежаща на възстановяване на основание чл. 8, ал. 1 от РМС № 429/2020 гоина; възстановяването следва да се осъществи чрез превод на посочена в писмото банкова сметка ***и от датата, следваща получаването на процесното писмо, като е посочено, че след изтичане на дадения срок за доброволно възстановяване ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумите, ведно със законоустановените лихви съгласно българското законодателство
При
така установените факти настоящият съдебен състав намира, че процесното писмо
има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК –
представлява волеизявление на административен орган,
което е неблагоприятно за заявителя – жалбоподател в настоящото производство,
който съгласно разпоредителната част на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5
от АПК следва да възстанови изплатените му компенсации в посочения в акта срок,
като при липсата на доброволно изпълнение адресатът е предупреден, че ще последва
принудително такова. Бидейки индивидуален административен акт, същият подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност, като оспорването е направено в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 1, ал. 1 на Решение № 429 от 26.06.2020 година за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за изплащане нa компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието и съгласно условията и реда, определени в настоящото решение на Министерския съвет, могат да кандидатстват работодатели от секторите съгласно приложението, които са декларирали посочено в решението в зависимост от момента на учредяването им намаляване на приходите от продажби.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от РМС № 429/2020 година, Работодател, получил компенсации по реда
на това решение, който не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 7 и чл. 2, ал.
1, т. 5 и 6, или самоосигуряващото се лице, което декларира неверни данни в
заявлението и не запази дейността си за целия период на изплащане на
компенсациите, както и за допълнителен период, равен на половината период на
получените компенсации, възстановяват изплатените компенсации в пълен размер,
включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с натрупване за
периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на пълното й
възстановяване, а съгласно ал. 2 работодател, получил
компенсации по реда на това решение, за когото се установи, че декларира
неверни данни съгласно чл. 1, ал. 1 и 2, както и самоосигуряващо се лице, което
декларира неверни данни по чл. 1, ал. 3, възстановява изплатените компенсации в
пълен размер, включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с
натрупване за периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на
пълното ѝ възстановяване. В ал. 3 на чл. 8 от РМС е предвидено, че Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите
уведомяват Агенцията по заетостта за установените в рамките на контролната
дейност обстоятелства по ал. 1 и 2.
Видно
от представените по делото Указания за кандидатстване и изплащане на
компенсации на работодатели и самоосигуряващи се лица съгласно РМС № 429/2020
г. /изм. и доп. с РМС 982/2020 г./ /л. 193-227/, комисия, определена със
заповед на Изпълнителния директор на АЗ извършва проверка и оценка на
подадените от кандидатите документи, вкл. и за юридическия статут на кандидата
в качеството му на работодател – местно физическо или юридическо лице, или
чуждестранно юридическо лице, което осъществява стопанска дейност в РБългария
/т. 8 от Указанията/, като същото е посочено и в раздел І, т. 4 от
Ръководството за работа с конкретния бенефициент /л. 204-227/, докато в
Указанията /стр. 10, л. 202 от делото/ е посочено, че допустими предприятия
съгласно РМС № 429/2020 са работодатели по чл. 1, ал. 1 от секторите съгласно
Приложение към чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от посоченото РМС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ, „Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От цитираната дефиниция следва, че клонът на търговско дружество има качеството работодател, като в процесния случай от представените трудови договори на лицата, с цел запазване на които са поискани компенсациите, се установява, че работодател е именно ТСВ ЕАД, клон хотел Дряново с ЕИК 2056774350048 /л. 13-37/.
След
като ТСВ ЕАД, клон *** има качеството на работодател, то той е адресат на
мерките, предвидени в РМС № 429/2020 година и попада в обхвата на субектите,
очертани в чл. 1, ал. 1 от Решението, като бидейки работодател правилно е
посочил в Заявлението за изплащане на компенсации КИД 55.10 „Хотели и подобни
места за настаняване”, която безспорно попада в Списъка на икономическите
дейности съгласно Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/ от
Приложение към чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от РМС № 429/2020, поради което не е налице деклариране на неверни данни съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от
Решението, което да е основание за възстановяване на изплатените компенсации в
пълен размер, включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с
натрупване за периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на
пълното ѝ възстановяване. Посоченото определение на работодател – местно
физическо или юридическо лице, или чуждестранно юридическо лице, което
осъществява стопанска дейност в РБългария, съдържащо се в Указания за
кандидатстване и Ръководството за работа с конкретния бенефициент, противоречи
на предвиденото в РМС № 429/2020 година и § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което
не следва да бъде прилагано.
Процесният акт е издаден от компетентен орган предвид чл. 7, ал. 1 от РМС № 429/2020 година, според който Агенцията по заетостта изплаща на одобрените работодатели компенсациите, от което следва, че Агенцията може да претендира и връщане на неправомерно изплатените такива, и представената по делото Заповед № РД-11-00-352 от 18.02.2021 година на Изпълнителния директор на Агенцията /л. 159/, с която на зам.-изпълнителния директор на Агенцията са делегирани правомощия, свързани с процесния проект и прилагането на РМС № 429/2020 година. Актът е издаден при посочване на неясни фактически и правни основания, доколкото не става ясно на какво основание оспорващата страна е квалифицирана като недопустим работодател и в тази връзка какви неверни данни е декларирала, на какво основание се претендира възстановяване на изплатените компенсации, доколкото цитираните в акта ал. 1 и 2 на чл. 8 от РМС № 429/2020 година уреждат различни хипотези. Актът е издаден в нарушение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона, доколкото се претендира възстановяване на суми при липса на доказано основание за това. Гореизложеното налага отмяна на оспорения акт.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. На оспорващата страна следва да бъде присъдена сумата от 50 /петдесет/лева платена държавна такса /л. 8/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ писмо с рег. № РМС1-04-02-00872 от 16.03.2021 година, подписано от Зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да заплати на „********“ ЕАД – клон Дряново с ЕИК 2056774350048 сумата от 50 /петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: