РЕШЕНИЕ
№ 1881
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110142757 по описа за 2021 година
Предявени са от ЕВГ. П. Б. срещу „фирма“ ООД отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми: 400 лв. – главница по Запис на
заповед от 15.10.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2006 г. до
окончателното плащане; 28 лв. – разноски, представляващи 1/3 от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 27.10.2006 г. по гр. д. № 21769/2006 г. по описа на СРС, 64 състав, и за
които е образувано изп. д. № **** на ЧСИ Д.В.. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на Запис на заповед от
15.10.2005 г. по реда на чл. 237 ГПК /отм./ срещу нейния наследодател А.Б.Б.. Излага, че въз
основа на него е образувано на 18.05.2007 г. по молба на кредитора „фирма“ ЕАД /със
сегашно наименование „фирма“ ЕАД/ посоченото изпълнително дело, по което след смъртта
на Б. като длъжници били конституирани ищцата и другите двама наследници при квоти по
1/3 от задължения за всеки наследник. Посочва, че взискателят е прехвърлил с договор за
цесия вземането си на ответното дружество. Счита, че последното изпълнително действие,
годно да прекъсне давността, е извършено на 29.10.2008 г., поради което изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона на 29.10.2010 г., а вземанията са погасени с
изтичането на приложимата 3-годишна давност на 29.10.2011 г. Излага, че въпреки това на
05.07.2013 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до нея и другите наследници, а
на 05.11.2013 г. е наложен запор на получаваното от нея трудово възнаграждение. Твърди,
че на 15.01.2014 г. тя е извършила плащане по изпълнителното дело, поради което в
условията на евентуално изтъква, че датата, от която тече погасителната давност, е
15.01.2014 г., в който случай изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона
на 15.01.2016 г., а вземанията са погасени с изтичането на приложимата 3-годишна давност
на 15.01.2017 г. Въпреки това съдебният изпълнител изпратил уведомително писмо на
29.03.2019 г. до „Ю", с което е посочил актуална сметка, по която да се превеждат
удържаните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„фирма“ ЕООД, с който предявените искове са оспорени като недопустими и
неоснователни.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява,
че срещу ищцата се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № *** на КЧСИ, в
качеството й на наследник на А.Б.Б., като то е образувано въз основа на издаден срещу Б.
изпълнителен лист от 27.10.2006 г. по ч. гр. д. № 21769/2006 г. по описа на СРС, 64 състав, в
полза на „фирма“ ЕАД за следните суми: 1 200 лв., дължима по силата на Запис на заповед
от 15.10.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2006 г. до окончателното
изплащане; 84 лв. – разноски по делото, като от ищцата се претендират 1/3 от сумите по
изпълнителния лист.
Не е спорно, а и от писмените доказателства се изяснява, че изпълнителният лист е
издаден срещу наследодателя на ищцата на основание чл. 237 и чл. 242 – 248 ГПК /отм./.
Страните не спорят, че поради липса на възражение по чл. 250 ГПК /отм./ исково
производство по чл. 252 ГПК /отм./ не е провеждано.
На 18.05.2007 г. от „фирма“ ЕАД е подадена молба за образуване на изпълнително
производство срещу А.Б.Б. въз основа на процесния изпълнителен лист, като в молбата е
поискано насочване на изпълнението върху вземанията на длъжника от трети лица и срещу
движимите вещи на длъжника. Въз основа на молбата е образувано изп. д. № **** по описа
на ЧСИ Д.В., с рег. № *** на КЧСИ.
На 21.03.2008 г. са изпратени запорни съобщения до редица банки за наложени запори
върху всички сметки на длъжника и съпругата му ЕВГ. П. Б. и върху ползването на банкови
касети. На 22.04.2008 т. е постъпила сума по изпълнителното дело в размер на 138 лв. в
резултат на наложения запор в „Фирма“ АД.
На 29.10.2008 г. са изпратени запорни съобщения до други банки за наложени запори
върху всички сметки на длъжника и съпругата му ЕВГ. П. Б. и върху ползването на банкови
касети.
Длъжникът А.Б.Б. е починал на 11.03.2013 г. и е оставил трима наследници по закон,
сред които е и ищцата ЕВГ. П. Б.. На 05.07.2013 г. на наследниците са изпратени покани за
доброволно изпълнение, видно от които всеки от тях е конституиран като длъжник за 1/3 от
задълженията по изпълнителното производство.
На 05.11.2013 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице – „Влади –
3“ ЕООД, за което се установява, че към тази дата е работодател на ищцата, с което е
наложен запор върху вземанията й за трудово възнаграждение.
На 15.01.2014 г. е доброволно платена по изпълнителното дело сумата от 50 лв. за
погасяване на задълженията на ищцата.
На 23.02.2015 г. са прехвърлени с договор за цесия от „фирма“ ЕАД /с предишно
наименование „фирма“ ЕАД/ на ответното дружество вземания, като не е спорно по делото,
че сред тях са и вземанията, за които е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ Д.В., с
рег. № *** на КЧСИ.
На 29.03.2019 г. е изпратено уведомително писмо до „фирма АД във връзка със
запорното съобщение от 21.03.2008 г., като са уточнени размерите на задълженията на ЕВГ.
П. Б. и е посочена банкова сметка, по която да бъдат превеждани сумите.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищцата поради изтичане в хода на изпълнителното производство на
погасителната давност за сумите, за които то е образувано.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищцата да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
2
изпълнение срещу нея за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая е изяснено по делото, че срещу ищцата в качеството на наследник по закон
на починалия длъжник А.Б.Б. се води изпълнително производство за вземанията на „фирма“
ООД като цесионер на фирма“ ЕАД /с предишно наименование „фирма“ ЕАД/, за които е
издаден изпълнителен лист от 27.10.2006 г. по ч. гр. д. № 21769/2006 г. по описа на СРС, 64
състав. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът
намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага
служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла в хода на изпълнителното производство
погасителна давност по отношение на вземанията, които са негов предмет, е предявяването
на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
Главното вземане на ответника срещу ищцата произтича от запис на заповед, а
съгласно чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се
погасяват с тригодишна давност. С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./
законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242
ГПК /отм./ се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, например запис на заповед, поради което характерът на задължението не се
променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.
Съществуването на вземането би могло да се оспорва както досежно действителността на
основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК /отм.//. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Ето защо вземането срещу
издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая,
когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „е“
ГПК /отм./, като нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в този смисъл –
Решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО, и цитираната в него
съдебна практика/. Следователно относима продължава да е кратката давност, след като
изпълнителният лист не е издаден въз основа на влязло в сила решение, с което вземанията
да са установени със сила на пресъдено нещо.
По делото се установява, че на 18.05.2007 г. взискателят е подал молба за образуване
на изпълнително производство срещу наследодателя на ищцата въз основа на издадения на
27.10.2006 г. изпълнителен лист.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
3
приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/.
Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. д. № **** по описа на ЧСИ Д.В., с рег.
№ *** на КЧСИ, давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на
давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента
на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.
Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищцата за
изтекла погасителна давност.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“.
По делото се установява, че в 3-годишен срок след 26.06.2015 г. не са извършвани
изпълнителни действия, имащи прекъсващ давността ефект съгласно дадените от ВКС
разяснения, поради което погасителната давност за главницата е изтекла на 26.06.2018 г.,
респ. на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и вземанията за законна лихва и
разноски за производството, в което е издаден изпълнителният лист.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се
присъдят сторените от нея разноски за исковото производство в общ размер на 1 050 лв.,
както следва: 50 лв. – държавна такса, 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЕВГ. П. Б., ЕГН **********, с
адрес: адрес срещу „фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
4
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително
изпълнение по отношение на ищцата за следните суми: 400 лв. – главница по Запис на
заповед от 15.10.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2006 г. до
окончателното плащане; 28 лв. – разноски, представляващи 1/3 от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 27.10.2006 г. по гр. д. № 21769/2006 г. по описа на СРС, 64 състав, и за
които е образувано изп. д. № **** на ЧСИ Д.В., с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЕВГ. П. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
сумата от 1 050 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5