№ 575
гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503129 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. М. Ц. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.
Георги Мамарчев 7А чрез пълномощник адв. Й.А. срещу решение № 3675 от 03.08.2020г.,
постановено по гр.д.№ 468/2020 год. на ВРС, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения
от въззивника срещу „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София осъдителен иск за разликата
над сумата от 1825.70 лева до първоначално предявения размер от 2918.70 лева,
представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица № 93001910001486 със срок на валидност от
05.01.2019г. до 04.01.2020г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 530 Д
ХДРАЙВ” с ДК № ****, изразяващи се в увреждане на предна броня и десен фар, настъпили
вследствие на ПТП, установено на 06.10.2019г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Оспорва се
извода на съда, че дължимото обезщетение относно увредения фар следва да бъде
определено по средни пазарни цени за алтернативни части, а не за оригинални части, тъй
като смяната с нов алтеративен фар, представлява възстановяване от същия вид и качество,
доколкото увреденият фар е бил с 9-годишна експлоатация. Позовава се на разпоредбите на
чл.386, ал.2 вр.чл.400, ал.2 от КЗ. Твърди, че бил увреден само корпуса на фара, която част
1
независимо, че 9 години била в експлоатация, почти не била износена и не можела да бъде
заменена с алтернативна част. Твърди, че ако единия фар на автомобила е оригинален, а
другия – алтернативен, то същите нямало да работят. Освен това ако на автомобила се
монтира не оригинална част, то следвало и други части да се заменят, т.к. тези, които са
останали от увредения фар не могат да се монтират на алтернативния, т.е. не е определена
цена на допълнителните части, без които фара не може да работи. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, при което спора бъде решен по същество с
присъждане на заявената исковата сума, както и на сторените пред двете инстанции
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не ангажира писмен
отговор.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа
необходимите приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Ищцата Р. М. Ц. е собственик на лек автомобил марка „БМВ 530 Д ХДРАЙВ” с ДК
№ ****, видно от свидетелство за регистрация МПС част първа.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че по време на
настъпване на застрахователното събитие – увреждане на части на МПС в резултат на
настъпило на 04.01.2019г. ПТП – страните по делото са били обвързани от валидно
облигационно договорно правоотношение по сключен договор за застраховка Каско на
МПС, обективиран в застрахователна полица № 93001910001486 от 04.01.2019г. на ЗАД
„ЛЕВ ИНС“ ЕИК ********* с период на действие от 05.01.2019г. до 04.01.2020г. и
договорена застрахователна сума от 26 000 лева.
2
Влезлият в сила застрахователен договор е породил за застрахователя задължение по
чл.386, ал.1 във вр.чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати
на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Не се спори по делото относно механизма на настъпване на ПТП.
Не се спори, че пред застрахователя е депозирано уведомление за щета на МПС.
Съгласно представен по делото опис-заключение № L0000033098 на вещо лице по
техническа експертиза по щета № 0003-1301-19-451945, на 06.10.2019г. застрахованото
МПС е огледано от експерт на дружеството, при което са констатирани щети, изразяващи се
в следните повреди : облицовка предна броня, съотв. за боядисване и фар десен – за смяна.
Ищецът признава заплатеното му от застрахователя обезщетение по щетата в размер
на 220.50 лева.
Не е опроверган извода на вещото лице, че всички описани механични увреждания е
напълно възможно да са настъпили по степен и вид при настъпилото събитие и са в
причинно-следствена връзка с него.
По делото не се спори относно задължението на застрахователя да покрие
конкретните щети, тъй като не се установява повредите в съответните части на
застрахованото МПС да са в резултат на експлоатационни причини или неспазване
изискванията за поддръжката и нормална експлоатация на МПС.
Предметът на спора се концентрира върху размера на дължимото обезщетение, който
е пренесен и във въззивното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на исковата претенция
като въвежда възражения за завишаването му. Сочи, че изплатената на застрахования сума
като обезщетение за претърпените имуществени вреди е определена от експерти на
компанията, с което дружеството напълно е възмездило настъпилите вреди, в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка Каско. Сочи, че е
нямало пречка при представяне от застрахования на допълнителни документи,
удостоверяващи извършение от него разходи за поправка на щетите преди финализиране на
преписката, същите да бъдат репарирани.
Позитивния изход на спора по предявения иск с правно основание 405, ал.1 от КЗ се
основава на успешното доказване от страна ищеца – собственик на застрахованото МПС -
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество,
настъпването на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и
характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
3
от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о/. Затова при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН /в
тази насока постановени при подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№
156/2009г. на ВКС, т.о.; Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.;
Решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение № 165/24.09.2013г.
по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
Липсва императивно законово изискване обезщетението да бъде оценявано
единствено при прилагане цените за оригинални части и стойността на труда в официален
сервиз на съответната марка автомобил. Единствено в случай, че е налице увреда на части,
които не се предлагат от други доставчици на пазара, то тогава следва да се калкулират
цените на производителя.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 от КЗ обема на отговорността на
застрахователя е ограничен от застрахователната сума, за която се предполага, че отговаря
на действителната стойност на застрахованото имущество след съобразяване на
овехтяването му при използването му до момента на застраховане /арг.чл.400, ал.3 от КЗ/, и
следва да покрие обезщетението за всички вреди от загуба на стойността на вещта.
В конкретния случай определената от вещото лице възстановителна стойност по
средни пазарни цени за разходи за ремонт /труд и части/ не надхвърля застрахователната
стойност.
Според доклада на вещото лице в съдебно заседание увреждането на фара е по
неговия корпус и стъкло отпред. Именно, поради което е и указана смяна на целия фар от
застрахователното дружество. Според вещото лице фарът, подлежащ на смяна, е ксенонов,
регулиращ се, което налага подмяната му с идентичен. Липсват пречки, обаче, новата част
да бъде доставена от алтернативен производител, доколкото вещото лице се позовава само
на предположение относно евентуални разлики без конкретика в техническите
характеристики на оригинален за съответната марка автомобил фар и такъв, доставен от
друг производител. Остава неизяснено изложеното от вещото лице в открито съдебно
заседание относно наличието на части – вътре и отстрани на фара, които са необходими за
неговата работа по предназначение, и които могат да се монтират само на оригинален
4
корпус, доколкото отново липсва конкретика и яснота за какви части става въпрос и поради
каква причина същите биха били несъвместими с фар от алтернативен доставчик.
Въззивникът сочи, че към момента на приключване на съдебното дирене не е
отремонтирал фара на застрахования автомобил, което го ограничава във възможността да
получи репариране на извършените реални разходи, вкл. и по цени на производител за
съответната марка, в случай, че такива са сторени.
С оглед еднопосочните правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде потвърдено. На въззивника не се следват разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3675 от 03.08.2020г., постановено по гр.д.№ 468/2020
год. на ВРС, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу „ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* гр.София осъдителен иск за разликата над сумата от 1825.70 лева до
първоначално предявения размер от 2918.70 лева, представляваща застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № 93001910001486 със срок на валидност от 05.01.2019г. до
04.01.2020г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ” с
ДК № ****, изразяващи се в увреждане на предна броня и десен фар, настъпили вследствие
на ПТП, установено на 06.10.2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5