Мотиви
към присъда
по НОХД №3541/2018г. на СГС, НО, 27 с-в
СГП е
повдигнала обвинение против П.Н.С. за това, че : На 18.10.2014 г.,
в гр. София, ул. „******, при условията на
независимо съпричиняване с В.П.Р., ЕГН ********** и с Х.Д.Д., ЕГН **********,
като инспектор технически надзор в „Т.К.К.“ ООД /съгласно трудов договор от
11.12.2006 г./, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност-извършване на технически преглед на асансьорна уредба в жилищна сграда
на посочения адрес, причинил смъртта
на Е.Г.Д., ЕГН **********, в
нарушение на чл. 20 /ред. ДВ, бр. 70 от 2006 г./ от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори: Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 70
от 2006 г.) (1) Ползвателите на
асансьори са длъжни преди пускането им
в постоянна експлоатация да ги регистрират пред: 1.
регионалния отдел на ГД "ИДТН", на чиято територия ще се експлоатират - за
асансьорите, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 18, т. 1;
2. избран от тях орган по чл. 18, т. 2 - за
асансьорите, които подлежатна технически надзор от орган по чл. 18, т. 2.
(2) Регистрирането на
асансьорите се извършва по писмено заявление на ползвателите им, в което се посочват
данни:
1. идентифициращи ползвателя;
2. за адреса и мястото, където е монтиран
асансьорът;
3. за производителя и за лицето, което е
монтирало асансьора.
(3) Към заявлението по ал.
2 се прилагат:
1. ревизионна книга;
2. технически данни и характеристики на
асансьора, съставните му части и предпазните му
устройства;
3. монтажни чертежи и изчисления на асансьора с
необходимите разрези и проекции на шахтата и
машинното помещение и с разположените в тях съставни части и апарати, схема на окачване на кабината
и противотежестта, чертежи на безопасните разстояния в
горната и долната част на шахтата, подходите и входовете на шахтата, машинното и ролковото помещение;
4. принципна електрическа и хидравлична схема с
опис на елементите им и описание на действието им,
включително на предпазните устройства;
5. монтажна електрическа схема на
електрозахранването на машинното и ролковото помещение и шахтата с означение на
защитното зануляване и посочване вида на проводниците;
6. инструкции за експлоатация и ремонт;
7. декларация за
съответствие със съществените изисквания, определени в приложимите за асансьора наредби по чл. 7
ЗТИП.
(4) Заявлението за
регистриране и представените документи се проверяват от органите за технически надзор в срок до 10
работни дни от получаването им.
(5) Ако при проверката по
ал. 4 не бъдат констатирани непълноти в представените документи и/или несъответствия на
декларацията за съответствие по ал. 3, т. 7, органите
за технически надзор регистрират асансьора.
Отказът за регистрация се мотивира
писмено.“ въпреки
несъответствието на асансьора със съществените изисквания, определени в приложимите за асансьора наредби по чл. 7 ЗТИП, а именно липсата на
монтиран под прага на кабината на асансьора предпазен щит, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм.) вр. БДС EN 81-2:2003/АС:2003 /публикуван на 30.05.2003 г. в Официалния бюлетин на
Българския институт за стандартизация, отменен на 19.07.2011 г./ т.
8.4.:-НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване съответствието на
асансьорите и техните предпазни устройства (отм.) Приета с ПМС № 242 от
24.10.2001 г., обн., ДВ, бр. 94 от 2.11.2001 г., в сила от 3.08.2002 г., изм. и
доп., бр. 87 от
13.09.2002 г., в сила от 3.08.2002 г., изм., бр. 115 от 10.12.2002
г., изм. и доп., бр.
100 от 14.11.2003 г., в сила от 14.11.2003 г., бр. 24 от
21.03.2006 г., в сила от 21.03.2006 г., изм., бр. 40 от
16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., доп., бр. 37 от
8.05.2007 г., изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2008 г., в сила от 29.12.2009 г., изм., бр.
50 от 17.06.2014 г., отм., бр. 23 от 25.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г.: Чл.
6. (1) Когато българските стандарти, с които се
въвеждат хармонизирани европейски стандарти, обхващат едно или повече
съществени изисквания, се счита, че: 1. асансьорите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията
на тези стандарти, съответстват на съществените изисквания по глава втора; БДС EN 81-2:2003/АС:2003: „т. 8.4. Предпазен щит, 8.4.1. Под
всеки праг на кабина трябва да има предпазен
щит по цялата ширина на
разположената пред нея шахтна врата. Вертикалната му част трябва да бъде
удължена надолу чрез скосяване, чийто ъгъл спрямо хоризонталата трябва да бъде
най-много 60˚. Проекцията на това скосяване върху хоризонталната равнина
не трябва да бъде по-малка от 20 мм. 8.4.2. Височината на това скосяване трябва
да бъде най-малко 0,75 м.“. на 08.06.2007 г. съставил Акт за технически преглед-първоначален, че асансьорът може да се въведе в
експлоатация – пр. по чл. 123, ал. 1 НК.
И против В.П.Р., за това, че : На 18.10.2014 г., в гр. София, ул. „******, при условията на независимо съпричиняване с П.Н.С., ЕГН ********** и с Х.Д.Д., ЕГН **********, като монтьор на асансьор-степен първа, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-извършване, на основание Договор № 100 от 10.03.2012 г., сключен между представляващ домсъвета на ул. „****** и ЕТ „Р.-К.В.Р.“, на поддръжка на асансьорна уредба в жилищна сграда на посочения адрес, причинил смъртта на Е.Г.Д., ЕГН **********, като при извършено на 12.08.2014 г. техническо обслужване на асансьор, находящ се в сграда на посочения адрес, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори:
„Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) (1) Лицата, които поддържат асансьори, са длъжни:…
3. да извършват техническо обслужване …“ и при извършена на 20.08.2014 г. функционална проверка на същия асансьор, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори: „Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) (1)Лицата, които поддържат асансьори, са длъжни:… 2. да извършват функционални проверки за изправността и действието на асансьора и предпазните му устройства съгласно приложението…“ в нарушение на чл. 7а /ред. ДВ бр. 18 от 2011 г./ от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори: „Чл. 7а. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) Ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са длъжни да не допускат експлоатацията на асансьори, когато: 1. асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация…“ допуснал експлоатация на асансьор, неотговарящ на нормативните изисквания, а именно такъв без монтиран под прага на кабината на асансьора предпазен щит, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм.) вр. БДС EN 81-2:1998+А3:2010 /публикуван на 17.06.2010 г. в Официалния бюлетин на Българския институт за стандартизация, отменен на 12.07.2017 г./ т. 8.4.:-НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм.) Приета с ПМС № 242 от 24.10.2001 г., обн., ДВ, бр. 94 от 2.11.2001 г., в сила от 3.08.2002 г., изм. и доп., бр. 87 от 13.09.2002 г., в сила от 3.08.2002 г., изм., бр. 115 от 10.12.2002 г., изм. и доп., бр. 100 от 14.11.2003 г., в сила от 14.11.2003 г., бр. 24 от 21.03.2006 г., в сила от 21.03.2006 г., изм., бр. 40 от 16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., доп., бр. 37 от 8.05.2007 г., изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2008 г., в сила от 29.12.2009 г., изм., бр. 50 от 17.06.2014 г., отм., бр. 23 от 25.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г.: Чл. 6. (1) Когато българските стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, обхващат едно или повече съществени изисквания, се счита, че: 1. асансьорите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на тези стандарти, съответстват на съществените изисквания по глава втора; -БДС EN 81-2:1998+А3:2010: „т. 8.4. Предпазен щит, 8.4.1. Под всеки праг на кабина трябва да има предпазен щит по цялата ширина на разположената пред нея шахтна врата. Вертикалната му част трябва да бъде удължена надолу чрез скосяване, чийто ъгъл спрямо хоризонталата трябва да бъде най-много 60˚. Проекцията на това скосяване върху хоризонталната равнина не трябва да бъде по-малка от 20 мм. 8.4.2. Височината на това скосяване трябва да бъде най-малко 0,75 м.“- пр. по чл. 123, ал.1 НК;
И против подс. Х.Д.Д. за това, че: На 18.10.2014 г.,
в гр. София, ул. „******, при условията на
независимо съпричиняване с П.Н.С., ЕГН ********** и с В.П.Р., ЕГН **********, монтьор на асансьор-степен първа, като
монтьор на асансьори-степен първа в ЕТ „Р.-К.В.Р.“ /съгласно трудов договор
№09/08.03.2004 г./, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност-извършване на основание Договор № 100 от 10.03.2012 г., сключен между
представляващ домсъвета на ул. „****** и ЕТ „Р.-К.В.Р.“, на поддръжка на асансьорна
уредба в жилищна сграда на посочения адрес, причинил смъртта на Е.Г.Д., ЕГН **********,
като при извършена на 10.10.2014 г. функционална проверка на асансьор, находящ се в сграда на
посочения адрес, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 НАРЕДБА за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори: „Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) (1)Лицата, които поддържат асансьори, са
длъжни:… 2. да извършват функционални
проверки за изправността и действието на асансьора и предпазните му устройства
съгласно приложението…“ и при извършено на 17.10.2014 г. техническо обслужване на същия
асансьор, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 НАРЕДБА за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори: „Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила
от 2.04.2011 г.) (1) Лицата, които
поддържат асансьори, са длъжни:…
3. да извършват техническо
обслужване …“ в нарушение на чл. 7а /ред. ДВ бр. 18 от 2011 г./ от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори: „Чл. 7а. (Изм. - ДВ,
бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) Ползвателите и лицата, поддържащи
асансьорите, са длъжни да не допускат експлоатацията на асансьори, когато:
1. асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация..“ допуснал експлоатация на асансьор, неотговарящ на нормативните изисквания, а именно такъв без монтиран под прага на кабината на асансьора предпазен щит, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм.) вр. БДС EN 81-2:1998+А3:2010 /публикуван на 17.06.2010 г. в Официалния бюлетин на Българския институт за стандартизация, отменен на 12.07.2017 г./ т. 8.4.: НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм.) Приета с ПМС № 242 от 24.10.2001 г., обн., ДВ, бр. 94 от 2.11.2001 г., в сила от 3.08.2002 г., изм. и доп., бр. 87 от 13.09.2002 г., в сила от 3.08.2002 г., изм., бр. 115 от 10.12.2002 г., изм. и доп., бр. 100 от 14.11.2003 г., в сила от 14.11.2003 г., бр. 24 от 21.03.2006 г., в сила от 21.03.2006 г., изм., бр. 40 от 16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., доп., бр. 37 от 8.05.2007 г., изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2008 г., в сила от 29.12.2009 г., изм., бр. 50 от 17.06.2014 г., отм., бр. 23 от 25.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г.: Чл. 6. (1) Когато българските стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, обхващат едно или повече съществени изисквания, се счита, че: 1. асансьорите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на тези стандарти, съответстват на съществените изисквания по глава втора; БДС EN 81-2:1998+А3:2010: „т. 8.4. Предпазен щит, 8.4.1. Под всеки праг на кабина трябва да има предпазен щит по цялата ширина на разположената пред нея шахтна врата. Вертикалната му част трябва да бъде удължена надолу чрез скосяване, чийто ъгъл спрямо хоризонталата трябва да бъде най-много 60˚. Проекцията на това скосяване върху хоризонталната равнина не трябва да бъде по-малка от 20 мм. 8.4.2. Височината на това скосяване трябва да бъде най-малко 0,75 м.“- пр. по чл. 123,ал.1 от НК.
Като
частни обвинители по делото са конституирани
В.К. –съпруга на пострадалия и В.Д. –син, представлявани от повереника –адв. К..
В съдебно заседание
прокурорът не поддържа така
повдигнатото обвинение срещу тримата подсъдими. Счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
пострадалото лице е извършило две
недопустими действия – отблокиране на на кабината и самоволно излизане от кабината.
Прокурорът предлага да бъде кредитирано заключението на вещите лица А., К. и С. видно от което физически щита няма как да предпази тялото от падане в
асансьорната шахта, т.е дори и да е имало щит смъртта е била
неизбежна, поради което намира обвинението за недоказано и моли подсъдимите
да бъдат оправдани.
ЧО,
редовно уведомени, не се явяват лично, в с.з, в което се проведоха съдебните прения не се явява и адв.
К. повереник.
Защитникът на подс. С. пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Придържа се към посоченото от прокурора. Добавя, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че съставянето на акта за първоначален технически преглед –на 8 юни 2007
г., не влече абсолютно
никакви последици, които да са в причинна връзка с инкриминираното събитие, тъй
като към месец юни 2007 г. сградата не е била построена, не е приета за
експлоатация, не е била актувана, тя е била на груб строеж и по никакъв начин
експлоатацията на асансьора към месец октомври 2014 г. не е била обусловена от
първоначалния технически преглед на 08.06.2007 г. , а за да бъде въведен асансьора в експлоатация и той да
функционира към 2014
г. са
били необходими поредица от други
действия. Подс.С.
в лична защита не добавя друго.
Защитникът на подс. Р. също
пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че от събраните по делото
доказателства става
ясно, че към датата на инкриминираното деяние подзащитният му не е имал каквото и да е
задължение да следи за наличието на предпазен щит. Този предпазен щит не
се явява предпазно средство, отделно от това съществува разпоредба, която сочи, че асансьорите, които нямат
такова предпазно устройство, следва да го въведат до 2023г. Счита, че лицата, които технически са
осъществявали поддръжката на асансьора, са изпълнили абсолютно всички свои
задължения. Към изложеното
добавя и изводите на вещите лица А., К. и С.. В заключение моли подс. Р. да
бъде оправдан. Подс.
Р. в
лична защита поддържа казаното.
Защитникът на подс. Д.,
се присъединява към аргументите на прокурора, адв. В. и адв. Б.. Акцентира върху
показанията на свид. К., относно механизма на деянието и обстоятелството, че
при използван един и същи начин за напускане на асансьорната кабина изхода от това
е различен. Д. получава несъвместими с живота травми, а свид. К. не е
пострадал. По силата на чл. 6 от Наредбата, ако асансьорният продукт, отговаря на Български държавен стандарт (БДС), се счита, че всичките
изисквания за безопасност са спазени. Стандартът
предвижда монтирането на
предпазен щит и определя неговите характеристики, но в нормативните актове не
е отбелязано каква е неговата функция. До това се стига по тълкувателен път- предпазва хората
обслужващи асансьора и пътниците на асансьорната площадка от падане в
асансьорната шахта.
От друга страна предпазният щит не е от агрегатите на
асансьора, които обуславят безопасната експлоатация. Те са изброени
изчерпателно и той не е сред тях.
Съгласно ПР на НБЕТНА,
асансьорите, които са
без предпазен щит, продължават да
работят като такива, без предпазен щит до 31.12.2023 г. Подс. Д. в лична защита не добавя друго.
В последната си дума подсъдимите поотделно молят да бъдат оправдани.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подс. П.Н.С. с ЕГН ********** е българин, български гражданин, живущ ***, женен, работи в „Т.К.К.“ООД
като инспектор, със средно техническо образование, неосъждан .
Подс. В.П.Р. с ЕГН ********** е българин, български гражданин, живущ ***, женен, работи в „А.Ю.Ю.В.“
като куриер на оптика, със средно специално образование, неосъждан
Подс.Х.Д.Д. с ЕГН ********** е българин, български гражданин, живущ ***, женен, работи в „Т.Г.“ООД
като продавач консултант, с висше образование, неосъждан.
Подс.С. е заемал длъжността инспектор технически надзор в „Т.К.К.“ ООД.
Подс.Д. има свидетелство за правоспособност „монтьор на асансьори, с успешно
положен изпит на 18.03.2005 г. и е заемал длъжността монтьор на асансьори във фирма ЕТ «Р.-К.».
Подс.Р. има
свидетелство за правоспособност „монтьор на асансьори, с успешно положен изпит
на 16.05.2002 г., като е извършвал такава дейност в качеството си на едноличен
търговец- ЕТ «Р.-К.», и е било лице вписано в
регистъра по чл.36, ал.1 ЗТИН. Р. е разполагал с удостоверение от ДАМТН като лице извършващо
дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство
на съоръжения с повишена опасност, както и подс. Х.Д..
В жилищна сграда, находяща се в в гр. София, ул. „****** имало монтирана асансьорна уредба. Асансьорът е пътнически
хидравличен с пет спирки предназначен за
4 лица. Скорост на движение 0.63 м/ сек. Товароподемност 320 кг . Височина на
повдигане 11 200 мм. Фабричен № ****
Асансьорът е монтиран през 2007г. от „ А.М.“ АД, за което е издадена
декларация за съответствие от дата 06.06.2007г., в която е отразено, че асансьорът е в съответствие с БДС EN 81-2 и с
НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и
техните предпазни устройства ( ПМС 242 от 24.10.2001г. обн.
ДР бр.94/2001г., доп. и изм ДВ бр. 87/2002г.
и ДВ бр. 100/2003г.въвеждаща директива 95/16 ЕС . Отразен е фабричния номер на
типа асансьор № 0812, фабричния номер на
конкретният асансьор 1449, адреса на монтажа,
номер на сертификата за изследване на типа асансьор 017/ОХ-ИТ
на „Б.“ АД, както и че „Б.“ АД е извършило краен контрол на асансьора.
На 06.06.2007 година от „А.М.“ АД- София до „Т.К.К.“
ООД било отправено искане за регистрация и първоначален преглед на 2 броя
асансьори, в т.ч и този на горепосочения адрес.
На
08.06.2007г. подс. П.С. в присъствието на В.П.от А.И.-инвеститор, С.Б.от А.М. АД /починал
2013г./ извършил технически първоначален преглед на асансьор пътнически
хидравличен с рег № *******произв. № 1449/2007г.,
с производител „В.“ ООД-гр. Ветрен монтиран 2007г. от А.М. АД в жилищната сграда на ул. *******като е
отбелязано, че „СПО може да се въведе в експлоатация след
сключване на договор за поддържане, издаване на разрешително при платформени
асансьори и ревизионна книга“.
Договорът за техн. надзор е сключен между „Т.К.К.“
ООД и свид. Ал. П. – представител на
етажната собственост пет месеца и половина след първоначалния техн. преглед, а
именно на 26.11.2007г.
На
09.11.2011г. от СО е издадено удостоверение
под номер 1199 за въвеждане в експлоатация
на сградата.
С договор № 100 от 10.03.2012 г., сключен между представляващ домсъвета на ул. „******
и ЕТ „Р.-К.В.Р.“, посоченият едноличен търговец следвало да осъществява
абонаментно поддържане на асансьорната уредба, намираща се в посочената жилищна
сграда. При ЕТ „Р.-К.В.Р.“ дейност по поддръжка на асансьорни уредби осъществявал
самият едноличен търговец- подс. Р., в качеството му на монтьор на
асансьор-степен първа. Такава дейност, на монтьор на асансьор-степен първа,
упражнявал, и подс. Д., съгласно трудов
договор №09/08.03.2004 г.
На 15.03.2012г. ЕТ „Р.-К.- В.Р.“, чрез управителят си подс. Р. издава
удостоверение, в което сочи,
че за 1 брой пътническа асансьорна уредба находяща се в гр. София, ул. „****** е
сключен договор със свид. Ал. П. за абонаментно
поддържане и ремонт под №100/10.03.2012г.
и асансьорът ще бъде въведен в експлоатация след като бъде регистриран и
бъде издадено разрешително от „Т.К.К.“-клон София, ревизионна книга и
узаконителна папка.
Свид. Ал. П. на 15.03.2012г. с писмо до
„Т.К.К.“ ООД поискал да бъде
регистрирана и да бъде издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на един
брой асансьорна уредаба намираща се в гр. София, кв. „Гео Милев, ул. „******.
Технически преглед бил извършен от „Т.К.К.“
ООД, в частност от подс. С. на
19.03.2012г. Съгласно РА № 1 са
извършени проверки „външен оглед“ и „динамично изпитване“ със заключение „СПО е
безопасно за експлоатация при спазване на нормативните изисквания“.
Съгласно сключения договор, между
представител на домсъвета и ЕТ“ Р.-К.“ дейността на подс. Р. и подс. Д. се изразявала в периодично
извършване на техническо
обслужване и функционални проверки.
В изпълнение на договора подс.Р. извършил
на 12.08.2014 г. техническо обслужване
на асансьорната уредба, а на 20.08.2014 г. извършил функционална проверка.
Съответно подс. Д. на 10.10.2014 г.
извършил функционална проверка на асансьорната уредба, а на 17.10.2014г.
извършил техническо обслужване, с отбелязване, че асансьорната уредба е технически изправна.
На
18.10.2014 г. Е.Г.Д., ЕГН ********** отишъл на гости, заедно със своя
роднина-св. С., при семейството на своя познат-св. К. в жилището им, находящо
се в гр. София, ул. „******. Когато Д. и св. С. решили да си тръгнат, св. К.
решил да ги изпрати. Преди това свид. К.
повикал такси. Около 22:03ч. тримата се качили в асансьора в жилищната
кооперация от етаж 5-ти, като св. К. натиснал копчето за етаж 1-ви. В един момент, докато асансьора се движел към ет. 1,
асансьорът започнал плавно да спира, като спрял между етажните площадки на 3-ти
и 4-ти етаж.
Теглото на
тримата пътници не надвишавало допустимият товар от около 320 кг. Свид. К. и Д. имали приблизително еднакъв
ръст и тегло- 1,75 м., около 100кг. Свид. С. около 70-80 кг.
В асансьора имало поставена табела с упътване съдържащо данни за
поддържащата фирма ЕТ „ Р.-К.- В.Р.“, телефон при повреди, телефон аварийна база, с
указания при спиране между етажите да не се правят опити за самостоятелно
излизане и др. Върху кабинната бутониера
имало пет бутона за спирки от 1 до 5, копче „претоварен“, копче „звънец“.
Копчето звънец било изправно и работело, при натискане се чувало звуков сигнал,
дори и при липса на електричество.
В кабината нямало обхват на мобилните
телефони, свид. С. пробавала да се
свърже с някой, но не успяла. Свид. К.
и Евг. Д. не потърсили помощ чрез посочения звънец, защото
смятали, че не работи. Вместо това решили да предприемат самостоятелно излизане
от асансьора. Двамата отворили
двукрилата врата на асансьора и видели, че са заседнали между два етажа.
Ръчката за отваряне на външните врати се намирала в горната им част. Поради
това и те решили да отворят вратата, която се падала долна за асансьорната
кабина. Пострадалият Д. дръпнал ръчката за отваряне на вратата към етаж 3-ти и с ръка
избутал вратата навън, вследствие на което тя се открехнала и се оформил отвор от 0,460 метра, изчислено над пода на
кабината на асансьора. Като отворът към асансьорната шахта и съответно към
долната площадка бил около 1,510 метра.
Пострадалият Д. решил да излезе пръв от асансьорната
кабина през оформилия се отвор. Седнал на пода на кабината, бил с гръб към свид. К. и свид.С., а зад него
клекнал свид. К.. Д. преминал през
отвора, но поради неуспешен опит да се
задържи върху етажната площадка,
е последвало пропадане на тялото на Д. в асансьорната шахта на партерния
етаж.
При падането
на Д.
на дъното на асансьорната шахта той получил съчетана травма на главата,
гръдния кош, корема, гръбначния стълб и крайниците. Травмата на главата
/черепно-мозъчна травма/ се изразявала в разкъсно-контузна рана и счупване на
черепа тлино, отляво, счупване на черепната основа-лява задна черепна ямка,
субдурален хематом на мозъка-тилно отляво и субарахноидален травматилен мозъчен
кръвоизлив. Гръдната травма се изразявала в контузия на сърцето, счупване на
4010 ребро отляво, изливане на около 400 мл. течна кръв в лявата плеврална
кухина /хемоторакс/, кръвонасядания и разкъсвания в белодробните хилуси и по
повърхността на левия бял дроб /в местата на ребрените счупвания/. Описаните
черепно-мозъчна и гръдна травми довели до смъртта на Д. настъпила на място.
Междувременно свид. К. след като загубил от
поглед Д. започнал да го вика, не получил отговор и също предприел
самостоятелно излизане от асансьора, като излизането завършило без травми. След
това се обадил на поддържащата фирма,
както и на тел. 112. На място след
броени минути пристигнали служители на поддържащата фирма,
огледна група и Спешна помощ . С помощта на
аварийна група свид. С. била
извадена от асансьора.
Бил извършен оглед на местопроизшествието,
от 23.25 часа на същата дата до 00.30
часа на 19.10.2014г., като е отразено че: асансьорната кабина е намерена заседнала между трета и четвърта спирка.
Вратата на кабината се намерила затворена.
При отварянето й се визуализирали
лепенки с надпис упътване, инструкции и телефон за дръзка с фирмата за
поддръжка на асансьора, над нея стикер с телефон на домоуправителя , вляво от
него него стикер червен цвят за
технически надзор, с отбелязване че асансьорът е проверен месец март 2012г. Върху
тавана на кабината се намерило ревизионно табло зад него четири края на въжета
и стебло с пистон /хидравличен цилиндър/. Вратата на асансьора на спирка 3 се намерила
затворена. При отварянето й се виждала долната част на кабината и дъното на
кабината, четири броя въжета, рамка и пистон. Частта от кабината, която се
виждала била около 46 см, изготвен е фотоалбум.
На 21.10.20204г. бил извършен повторен оглед на местопроизшествие, за което е съставен
протокол. На 09.12.2014г. отново е извършен оглед на местопроизшествие, при
който е отразено, че на пода на кабината челно
се намерила поставена метална
лайсна с ширина 6 см и дължина 8,5 см от
сив метал с „Г“ образен профил. Същата се намерила захваната към самият под
посредством 3 бр. болта с гайки от вътрешната страна. Върху лайсната се
намерили общо още четири отвора- проходни, без нарези, с диаметър 6мм, които не
били разположени в една равнина. Под лайсната имало три метални скоби, който
били захванати за описаните болта с гайки, които придържали лайсната за прага и пода на кабината.
На 05.11.2014г. ДАМТН, ГД ИДТН изготвила
протокол за инцидента. Освен описаните характеристики на асансьора и данните за
технически преглед, поддръжка и др. е отбелязано, че асансьорът е заседнал
между 3-та и 4-та спирка. Засядането е причинено от задействан „парашутен
клапан”, което представлява предпазно
устройство и вероятно се е активирало от пад на напрежението в подаваната
ел.енергия.
На кабината е монтиран „лезен“ /
праг/ с три отвора на него, който не е
монитран стабилно и не би могъл да бъде опора на която да се монтира щит. Отразено е, че липсата на щит не е
неизправност на асаньора, тъй като не фигурира в т.10, ал.1
от НБЕТНА.
Заключението на ДАМТН отразено в протокола е, че случилото се дължи на несъобразителност
при употребата и неспазване инструкцията за безопасна експлоатация поставена в
кабината на асансьора. Асансьорът е бил
технически изправен по време на инцидента
при предвидимите условия за
ползване, но е бил въведен в експлоатация в нарушение на действащата нормативна
база.
Съгласно заключението
на съдебно медицинска експертиза на труп, на лист 2-3, том ІІ от ДП, изготвена
от в.л. Н.С., причината за смъртта на пострадалия е
съчетана травма на главата, гръдния кош, корема, гръбначния стълб и
крайниците при падане от високо. Липсва етилов алкохол в кръвта и урината на
трупа. Няма травматични увреждания,
които да не могат да бъдат обяснени с механизма на падане отвисоко. Смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна.
Съгласно
заключението изготвено от вещите лица П.И.П., Т.Й.Д. и д-р С., на
съдебно-медико техническата експертиза
назначена в ДП –л.68-84, том ІІ от ДП- асансьорът е технически изправен
по време на инцидента. Липсата на предпазен щит не е техническа неизправност и
не пречи на безопасното движение на кабината с/без пътници. Но липсата му се
явява несъответствие спрямо приложимите към асансьора стандарти в страната.
Вещите лица сочат, че асансьорът обект на експертизата има сертификат на
типа асансьор –модел с №017/АХ-ИТ /20.12.2005г. По параметри монтирания
асансьор отговаря на параметрите на техническото досие. Съгласно БДС EN 81-2 +А3:2010 публикуван на
17.12.2010г. под прага на всяка кабина от асансьор произведен след 2003г.
трябва да има предпазен щит. Според вещите лица предпазният щит е част от
конструкцията изискуема съгласно посочения стандарт.
Съгласно
заключението на съдебната
техническа експертиза на вещите лица П.И.П., Т.Й.Д. и д-р С., лист 86-97, том
ІІ от ДП, в приобщената от органите на ДП
документация за асаньорната уредба се
откриват липси и непълноти спрямо чл.20,
ал.3, т.2 от Наредбата за
съществените изисквания и оценяването на асансьори и техните предпазни
устройства: липсва ревизионна книга;
Инструкция за експлоатация и ремонт на асансьора, като голяма част от
съдържанието на въпросната инструкция се открива в други писмени източници; изчисления на елементите на асансьорната
уредба, липсва информация за машинното помещение, но такова е налице.
Съгласно
заключението на съдебно
медико-техническата експертиза назначена и изготвена в съдебна фаза от вещите лица проф. д-р инж. 3. А., проф. д-р инж. И. К. и
доц. д-р Н. С., установените травматични увреждания по тялото
на пострадалия Д. се дължат на действието на твърд тъп предмет
със значителна кинетична енергия и широка повърхност /какъвто е и теренът на
асансьорната шахта/, и по време и начин съответстват да са
получени при падане отвисоко. Няма травматични увреждания по
тялото на Д., които да не могат да бъдат обяснени с механизма на падане отвисоко.
В момента на излизане, пострадалият Д. е бил с лице към вратата
на асансьорната кабина.
Поради неуспешен опит да се задържи върху
етажната площадка, е последвало пропадане на
тялото на Д. в асансьорната шахта. Травматичните увреждания на Д. /по своята
локализация, морфология и механизъм на получаване/, съответстват да са получени
при падането му отвисоко в асансьорната шахта, което може
да се реализира след преминаването му през оформилия се отвор на асансьорната кабина.
Пострадалият
при излизането си от кабината е бил с лице към процепа и
вратата.
Поведението
на тялото на пострадалия след отделянето му от кабината и възможните последици
от неговите действия, са:
При
посочената ориентация, пострадалият има
няколко начина да излезе от кабината:
1) да приклекне според размера на процепа и да отскочи;
2) да седне на
пода, да сгъне торса си напред в тазобедрените стави според размера на процепа,
да премине през него и да се оттласне от кабината;
Най-ниско клекнало положение човешкото тяло заема посредством максимално
сгъване в глезенните, коленните и тазобедрените стави, като
бедрата са почти хоризонтални, гръдният кош е максимално притиснат към
бедрата и за да бъде в равновесие, проекцията на центъра на тежестта
трябва да е в границите на опорната площ. Поради ограничението на максималния
ъгъл на сгъване-разгъване в глезенните стави (около 38 градуса), за
да се заеме описаното положение, обикновено петите се повдигат, за да
се осигури хоризонталност на бедрата, като опорната площ се определя от
предната част на ходилата. Имайки предвид ръста на пострадалия и получените
прогнозни данни за неговите сегменти, най-малкото разстояние във височина, през
което тялото може да премине в максимално сгънато клекнало
положение, е около 610 mm. За да
може да отскочи от тази поза посредством разгъване в ставите на долните крайници е
необходим още 100 - 150 mm допълнителен просвет. Необходима височина на
процепа (610 - 760 mm) е значително по-голяма от установената (460 mm),
тази възможност
за пострадалия се отхвърля.
Имайки предвид височината на отвора, втората възможност предполага
пострадалия да седне на пода
със сгънати долни крайници
и с ходила в близост до ръба на кабината (долния край на
отвора). Впоследствие, чрез едновременно разгъване на долните
крайници и сгъване в
тазобедрените стави може да опита да заеме поза, която би му
позволила да напусне кабината.
На основание изчислените прогнозни антропометрични размери на пострадалия
(необходима
е минимална височина на отвора от около 430 mm), тази възможност за
излизане от кабината, при височина на отвора 460 mm,
не среща
противоречие и дава основание да се твърди, че по този начин той би могъл да напусне
кабината.
Доколкото описаната по втория начин поза позволява напускане
на кабината, поведението на тялото на пострадалия след отделянето
му от кабината и
възможните последици ще бъдат резултат основно на неговите действия
в опорната
фаза т.е. докато все още има допир до кабината.
За да напусне кабината от тази поза е необходимо да се приложи
силово усилие посредством
ръцете върху ръба и челната повърхност на пода на кабината. Имайки
предвид силно
сгънатото положение на гърдите към бедрата, векторът на
опорната реакция на това усилие е насочен почти хоризонтално напред,
като прилежната му точка посредством костните сегменти на горните
крайници се намира в областта на раменете. Общият център на тежестта на тялото
при тази поза се намира по-ниско от приложната точка на опорната реакция на
силата на оттласкване, което създава рамо (около 0,15 т) на въртящ момент
на тази сила. По такъв начин, след прилагане на това силово усилие, тялото
на обекта ще получи освен транслационно движение напред и ротационно движение
в посока
завъртане на тялото с главата надолу. Тези закономерности предполагат, че
ако не се предприемат компенсаторни движения в момента на отделяне от
опората, тялото би достигнало пода на етажната площадка (намираща се на около
1,51m от ръба на кабината), падайки
на гърдите и ръцете си.
Движението
на тялото на пострадалия след отделянето му от опората ще се определя и
от големината на приложеното силово усилие, респективно получената начална
скорост в хоризонтална посока.
При описаните
начални условия, поза на пострадалия, големина на силовото усилие за
напускане на кабината и извършване на компенсаторни движения, са
възможни няколко варианта на поведение на тялото след отделяне от опората в зависимост
от комбинацията на последните две променливи величини.
Вариант 1. Приложено
е
силово усилие, близко до максималното и е извършено компенсаторно
движение.
Вариант 2. Приложено е
силово усилие, близко до максималното и не е извършено
компенсаторно движение.
Вариант 3. Приложеното
усилие е слабо или почти липсва (изхлузване от кабината) и е
извършено компенсаторно движение.
Вариант
4. Приложеното
усилие е слабо или почти
липсва (изхлузване от кабината) и не е извършено компенсаторно
движение.
При вариант 1 прилагането на
значително силово усилие ще създаде пропорционални начална хоризонтални
скорост, като разстоянието на приземяване спрямо ръба на асансьорната шахта ще
зависи от тази скорост. От друга страна обаче пропорционално се увеличава
и
въртящият момент, описан по-горе и тялото би паднало от тази височина на
гърдите или главата си, респективно на протегнатите напред ръце. Обикновено в
този случай стратегията е да се извърши компенсаторно движение, което да
създаде въртящ момент в обратна посока. От гледна точка
на позата на тялото, такъв възможен противодействащ въртящ момент може да се
създаде чрез разгъване в коленните стави и мах на
подбедрицата напред, като отделянето от опората да се извърши, когато ходилата
са максимално в предно положение. При този начин на действие вероятността
тялото да се приземи върху
стъпалата си е много
голяма.
При
този вариант на напускане на кабината, с мах на подбедрицата, с много
голяма вероятност
може да се предположи, че пострадалият е достигнал площадката
с
ходилата си на разстояние около 0,28 m от ръба на асансьорната
шахта в полу наведено положение напред. След този момент върху тялото на обекта
продължава да действа вертикално гравитационната сила и инертната сила от
движението в хоризонтална посока. При
това положение, ако не предприеме никакви други действия, пострадалият би залитнал напред с възможност за падане върху
гърдите си, респективно на протегнати напред ръце, като не би получил
сериозни травми. Обикновено, за
да остане върху ходилата си, човек почти инстинктивно започва да прикляква, за да
амортизира вертикалната скорост и извършва стъпка напред с някой
от долните си крайници, за да увеличи опорната си площ и стабилизира
залитането напред.
Този
вариант за напускане на кабината,
показва, че пострадалият би се
приземил с ходилата си на около 0,28 m от ръба на шахтата, би залитнал
евентуално напред, в посока обратна на шахтата и не се намират
обективни външни сили, които да доведат до пропадането му в
асансьорната шахта.
При
вариант 2 пострадалият прилага
усилие за оттласкване от кабината, описан при вариант 1,
но не извършва мах с подбедрицата. При липсата на мах напред на
подбедриците обаче не се осигурява противодействие на създадения от
усилието въртящ момент на завъртане на тялото с главата напред и
надолу след отделяне от кабината. Това означава, че ходилата, подбедриците
и
почти половината от бедрата на тялото ще се намират над отвора на шахтата и остават без опора.
Обикновено при подобна поза на приземяване човек протяга
напред ръце за да
предпази лицето си от удара, като се опре на тях, но в конкретната ситуация
това действие е неблагоприятно, защото задържа допира на торса до
опората и намалява силата на триене, докато долните
крайници поради липса на опора продължават движението си
надолу в шахтата.
Независимо, че масата на долните крайници
е по-малка от останалата част на тялото, изчисленията показват, че полученото количество движение по време на летежната
фаза е достатъчно да преодолее силата на триене на горната част на
тялото с пода на площадката и ръба на шахтата и да го повлече в нея с ходилата надолу.
При
вариант 3 пострадалият при напускане на кабината е извършил мах
напред с подбедрицата и не е приложил силово усилие за оттласкване от
кабината или приложеното усилие е минимално, например да създаде начална
хоризонтална скорост от около 0,1 m/s. Поради
характерната сгъната поза на тялото и невъзможността от разгъване преди
отделянето от кабината (размерът на отвора не го
позволява), в момента на отделяне под въздействие на гравитационната сила се
създава и въртящ момент, който ротира тялото напред. При така създадената силова картина и почти
изхлузване на тялото от опората, може да се предположи, че обектът
ще се приземи на площадката на ходилата си на разстояние около
0,06 m от ръба на
шахтата в почти сгънато
положение, подобно на вариант 1. Особеното и крайно
неблагоприятно в този вариант е, че създаденият от маха на подбедриците
въртящ момент след допира на ходилата до опората ще предизвика движение на на
тялото назад и залитане към шахтата. Поради липса на опора
за запазване на равновесието чрез стъпка назад (ходилата се намират на 0,06
m от ръба на шахтата), тялото би продължило да се движи към отвора на шахтата и би паднало в нея
с ротационно движение в сагиталната равнина по балистична траектория.
При вариант 4 пострадалият
излиза през отвора в сгънато положение почти без
оттласкващо усилие и без да извършва друго действие с висящите подбедрици. В тази ситуация,
под въздействие на гравитационната сила в момента на отделяне от
кабината, тялото ще получи определен въртящ момент в посока напред. Поведението на тялото в летежната фаза ще
бъде подобно на това от вариант 2, само че тук тялото при приземяването
ще бъде само на около 0,06 m от ръба на шахтата. Това означава, че почти половината
от масата на тялото, долните крайници и част от таза, ще се намира над отвора на шахтата без
опора и продължавайки движението си надолу в шахтата ще повлече и останалата част от тялото в нея.
В
заключение, вследствие анализа на вариантите, с голяма вероятност ВЛ твърдят, че само при вариант 1, чрез прилагане
на възможно по-голямо усилие на оттласкване от кабината и
подпомагащо движение на подбедриците напред, тялото на пострадалия след
приземяване би могло да остане върху етажната площадка.
При останалите три варианта, също така с голяма вероятност може да се
предположи, че
вследствие на кинематичните закономерности и обективни силови въздействия,
тялото на пострадалия по-скоро би паднало
в асансьорната шахта, отколкото да се задържи върху етажната площадка.
По отношение
на предпазния щит, ВЛ сочат, че дори той
да е монтиран, от неговия долен край до равнината на етажната площадка остава отвор
от около 0,8 m. Имайки
предвид прогнозната антропометрия на пострадалия и почти сгънатата поза
при достигане до площадката върху ходилата си (вариант 3), височината на тялото
в това му положение се определя на около 0,65 m. По такъв
начин, при залитането си назад към шахтата, тялото не би имало
контакт с предпазния щит. Дори да се предположи, че при движението си назад,
за малкото време пострадалият успее с горните крайници да се допре до долния
край на щита, то в този момент голяма част от масата на
тялото му ще се намира над шахтата и невъзможността
да се захване с ръце за щита, по скоро предполага
движението назад да продължи, като това евентуално би променило само
траекторията му на движение надолу, но не и да се задържи на площадката. При варианти
2 и 4 положението на пострадалия при
достигане до етажната
площадка е без опора за ходилата и механизмът на падане е
такъв, че пропадането в шахтата е почти неминуемо, независимо от
наличието или не на това съоръжение.
Възможността
пострадалият да се подпре на пода на кабината (при вариант 3) също е
нереалистична, защото приземяването, макар и върху ходилата, е в сгънато
положение, почти на ръба на шахтата, с гръб към нея, тялото се движи
към шахтата вследствие на залитането и времето за разгъване на
тялото и евентуално опиране на дъното на кабината е недостатъчно.
Принципно възможно действие на пострадалия за запазване на равновесие и
оставане върху площадката в този случай е не да вдига ръце, а да ги отведе
встрани. Това действие е по-бързо и може да бъде извършено от
позата, в която се намира в момента на допира на ходилата до опората. Тъй
като размерът на асансьорната врата е 0,7 m, а прогнозната
широчина
на раменете на пострадалия се определя на около 0,46 m, то вертикалния ръб
на отвора на вратата е съвсем близо. Но дори и да предприеме подобно
действие, намирайки се с гръб към вратата, може евентуално да се опре само за единия
вертикален ръб, тъй като другият е недостъпен поради
асансьорната врата. Освен това, поради малкото разстояние и положението
му
с гръб към отвора на вратата, допирането до ръба ще бъде в областта
на мишницата и не предполага евентуално по- здраво задържане
посредством ръката. Така че подобно действие
вероятно не би могло да го предпази,
а само да промени хоризонталният ъгъл на падане в шахтата.
Според вещите
лица при височината на отвора от 0,46 м,
най- вероятният начин пострадалият да излезе от кабината е да
седне на пода с лице към
отвора със сгънати долни крайници, с ходила в близост до ръба на
кабината и
впоследствие чрез едновременно разгъване на долните крайници и сгъване в
тазобедрените стави да заеме позата, показана на скицата от фиг. 3 към
експертизата.
Прогнозните
антропометрични размери на пострадалия позволяват в седнало положение и чрез
сгъване в тазобедрените стави тялото му да излезе през
отвор с височина 46 см. Общата дължина на горните крайници на пострадалото лице се определя на
около 789 mm.
Клекнал
и с вдигната ръка пострадалият е възможно да се опре на пода на кабината
независимо, че предпазният щит липсва, но подобна поза би се получила само при
отскок на обекта от кабината. Извършването на подобно действие от пострадалия е
физически невъзможно поради недостатъчната височина на отвора.
Отстоянието между шахтова врата, вътрешната
страна на шахтовата врата и външната страна на кабинната врата е 80 mm.
Пътник в кабината може да отключи заключващия
механизъм на шахтовата врата отвътре на асансьорната кабина и то при положението,
в
което кабината е блокирала между етажите.
Отключена от вътре шахтовата врата може да бъде затворена и заключена от
вън.
Дебелината
на сегментите на горен крайник на пострадалия се определят, както следва:
мишницата около 86 mm, предмишницата
(под лакътя) - около 66 mm и дланта - около 48 mm. Тези размери позволяват на пострадалия да
бръкне през отстоянието между кабинната врата и шахтовата врата и да отключи
заключващия механизъм.
Заключението на допълнителната съдебно
медико-техническа експертиза назначена и изготвена в съдебна фаза от вещите
лица А., С. и К. сочи, че съгласно БДС EN 81 + АС, с който се задължава
поставянето на предпазен щит под кабината, щитът е възможно
да намери приложение
при спиране на кабината над нивото на етажна площадка. При техническо
обслужване или аварийно извеждане на пътници от кабината предпазният щит намалява
свободното пространство между пода на кабината и етажната площадка, с което
намаля риска от падане на хора в асансьорната шахта в случай, че те извършат „едно невнимателно
действие”.
Измерените по графичен път минимални разстояния
под долния ръб на
предпазен щит при неговите гранични разположения и в случай, че е бил монтиран,
са 767 mm и 874 mm, съотнесени към определените от стандарта
характеристики на щита. За ситуация, подобна на
инцидента, целта на предпазния щит е да намали риска при аварийно извеждане на
пътниците от кабината на асансьора.
Намалява се
рискът от падане на пътниците и помощен персонал, намиращ се на етажната
площадка при „невнимателно действие”: напр.
неволно залитане към асансьорната шахта, а така също и намаляване на
субективното възприятие за опасност на пространството под кабината, в което
може да се падне.
По време на инцидента, след блокиране на
кабината, пътниците първо са извършили
недопустимото действие (злоупотреба по отношение
на инструкцията за експлоатация) „отваряне на кабинната и на шахтната врати”, след което са направили
второ недопустимо действие - самоволно излизане, скачане от пода на
кабината на етажната площадка. При първото недопустимо действие е
неутрализирано съзнателно и е преодоляно нормално недостъпно за ползвателите
предпазното устройство за заключване на шахтната врата при кабина намираща се извън
зоната на спирката. С това са нарушени изисквания, пряко свързани с безопасната
експлоатация на асансьорната техника, описани в Чл. 10. (1) т. 3. на НБЕТНА
(отворена (незаключена) шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на
спирката). След това действие съгласно БДС EN 81+АС вече не се гарантира напълно безопасната работа на асансьора.
Съгласно т. 0.3.7 от БДС EN 81+АС в същият стандарт не е предвидена и възможност за две едновременни
злоупотреби по отношение на инструкцията за експлоатация.
По доказателствата:
Възприетата за безспорна фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване:
показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие пред настоящият
съдебен състав и прочетените от тях по
реда на чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК – В.Н.С., В.М.К., Т.Л.С., Е.Р.П., А.Г.П., М.Б.Д., частично
СМТЕ т. 2, л 86-97 от ДП, частично СМТЕ, л.т 68-84, том ІІ от ДП, СМТЕ и
допълнителна СМТЕ от съдебна фаза, СМЕ на труп, протоколи за оглед и фотоалбуми
към тях, писмените доказателства –
удостоверения, експедиционни бележки – том 6 от ДП, паспорт, чертежи том 3 от
ДП, отговори от ДАМТН, доклади от ДАМТН, разрешения от СО, декларация за
съответствие –л.9,том 5 от ДП, сертификат л.10, том 5 от ДП, чертежи л. 24 и
сл. том 5 от ДП, искане до „Т.-К.К.“ ООД
от представител на етажната собственост л. 2, том 5 от ДП, договор за
извършване на техн. надзор, л.6, том 5 от ДП, акт за първоначален техн.
преглед- л.7, том 5 от ДП, удостоверение от ЕТ „-РИЗ –КО“ –л. 4,том 5 от
ДП, справки за съдимост и др.
Подсъдимите се възползват от правото
си и не дават обяснения.
Съдът кредитира показанията на свид. С., прочетени със съгласието на
страните. От тях се извеждат фактите
относно случилото се на инкриминираната дата
в т.ч поведението на Д. при спирането на асансьора, предприетото
излизане от него и начина на напускане на кабината. Свид. С. е категорична, че
свид. Д. е седнал на пода на кабината, зад него е клекнал свид. К. и тя чула
шум като от падане на вързоп. Така описаното от свид. С. кореспондира и с
отразеното от ВЛ А., К. и С. относно най-вероятния начин за напускане на
кабината. Свид. С. си спомня, че след спирането на асансьора спирал за кратко и
тока, което кореспондира на отразеното и в доклада от ДАМТН за наличието на пад
в напрежението като възможна причина за срабтоването на „парашутния клапан“ и
спирането на асансьора между спирките.
Съдът кредитира частично и показанията на свид. К. от с.з
и ДП в частта относно времето,
мястото и лицата които са ползвали асансьора. Относно твърденията му, че
пострадалия е трябвало да клекне и да се провре през отвора, за да скочи на
етажната площадка, съдът прие, че са
недостоверни и противоречат на
посоченото от свид. С. - сядане
на пода на кабината от страна на Д..
Освен това съгласно изчисленията на вещите лица този начин за напускане на кабината при теглото, ръста на пострадалия и размера на оформилият се отвор е невъзможен.
Съдът
кредитира показанията на свид. П.,
работодател на подс. С., от тях се установява, че след първоночалния техн.
преглед през 2007г. понеже асансьорната уредба не е пусната в експлоатация веднага, през 2012г. след избор на сервизна фирма, е бил извършен периодичен технически преглед,
закрепен в нарочен акт. Тези показания съответстват
на събраните писмени доказателства и съдът им се довери. В останалата част
показанията му по същество съдържат
преразказ на нормативни актове.
Показанията на свид. Ал. П. са слабо
информативни относно предмета на делото, освен това данни относно сервизната фирма,
техн. преглед, съответно пускането на жилищната сграда в експлоатация, както и
на асансьорната уредба се съдържат писмените доказателства по делото, към които
свидетел П. в показанията си се
придържа. От показанията му се установява, че асансьора, след
пускането му в експлоатация е работил без особени забележки. Свид. П.
няма информация, дали при първоначалния техн. преглед, респ. впоследствие е бил
монтиран предпазен щит.
Съдът кредитира показанията на свид. С., от
които се установява, че „Б.“АД,
е нотифициран
орган за оценяване на съответствието, чрез заявки от клиенти
и че заявление за оценяване на съответствието на асансьора / т.нар. „краен контрол“/, монтиран в гр.София,
ж.к.“Гео Милев“, ул.“*****не е подаван
в дружеството. Посоченото кореспондира и писмените доказателства по делото. В
останалата част показанията на свид. С. не са относими към предмета на делото и
по същество съдържат преразказ на нормативни документи.
Безпредметното
е подробното изследване на въпроса дали
декларацията издадена от фирмата монтирала асансьора и носеща дата 06.06.2007г.
е с вярно или невярно съдържание, кой е подписал същата и др, действията на лица от тази фирма не са инкриминирани по
делото. Освен това по делото се установява единствено
обстоятелството, че към 18.10.2014г. на асансьора не е бил наличен предпазен
щит под кабината, изводимо от протоколите за оглед на местопроизшествие, които
съдът кредитира, тъй като са със съществено значение за
предмета на доказване, изготвени са съобразно процесуалните правила, като
онагледяват обективното състояние на асансьора към
датата на настъпване на инцидента. Тези протоколи за
оглед кореспондират и с отразеното
в протокола от ДАМТН.
Показанията на свид. Д., уточняват начина на работа в ДАМТН, двата етапа по въвеждане на един асансьор в
експлоатация - „изследване на типа“ и „краен контрол“. И тези
показания съдът кредитира, тъй като са последователни и установяват
обстоятелства относно начина на работа. В останалата част, като такива
съдържащи преразказ и тълкуване на нормативни документи, съдът изключи от доказателствата.
Съдът не кредитира изцяло заключението изготвено от вещите лица П.И.П., Т.Й.Д. и д-р
С., на съдебно-медико техническата експертиза
назначена в ДП –л.68-84, том ІІ от ДП. Не кредитира същото в частта, в
която приемат, че ако под пода на кабината е имало предпазен щит висок 0,75м,
то отворът към шахтата ще се оформи на
височина около 0,760м. Тогава при височина на приклекналото на етажната
площадка тяло на Д. около 1,00 м, а с
вдигната ръка около 1,30м, то той би могъл да се подпре на предпазния щит с
приет ръст на Д. 179 см. Видно от уточненията
при разпита в о.с.з тези вещи лица твърдят, че по делото няма данни за
механизма на излизане на Д. от асаньорната кабина- това не е вярно, с оглед
депозираните още на ДП показания, вкл.
на свидетел С., която сочи, че същият е седнал на пода на кабината и е бил с
лице към отвора. Вещите лица сочат, че
не било ясно къде точно е спряла кабината. Тези обстоятелства са закрепени в
огледния протокол и в него се съдържат вкл. измервания. Първият оглед на местопроизшествие
е извършен непосредствено / около час / след инцидента. На следващо място разглеждания от тях начин сочи, че пострадалият, за да се задържи на щита следва да е с лице
към кабината, което не отговаря показанията на свидетелите, вкл. и К., сочещи
на излизане на пострадалия от кабината с гръб към нея. Относно последващото му
положение след напускане на кабината, липсват каквито и да било показания,
защото свидетелите твърдят, че са го изгубили от поглед.
Горепосоченото дава основание съдът да
приеме, че заключението в тази част не е обосновано. Това наложи и назначаване
на СМТЕ в съдебна фаза.
Съдът не кредитира изцяло и заключението на
СМТЕ л. 86-97, том ІІ от ДП, в частта
относно изводите, че към датата на първоначалния технически преглед
08.06.2007г. , е следвало да се извършат следните проверки – проверка за
съответствието на асансьора с документите по чл. 20, ал.3, т.2-7 или чл. 22 от
НБЕТНА, проверка за наличието на маркировка за съответствие на асансьора и
предпазните му устройства съгласно приложимите наредби по чл.7 ЗТИП и външен
оглед. Този извод е извън компетентността им, тъй като е правен.
Съдът
кредитира заключението на двете СМТЕ от съдебна фаза, СМЕ на труп от ДП, горепосочената част от СМТЕ на л.68-84, том ІІ от ДП, частично СМТЕ на л. 86-97, том ІІ от ДП, като прие, че те са дадени в съответствие със
специалните знания и опит на експертите, безпристрастни са, обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите
напълно или частично.
Съдът кредитира и писмените доказателства по
делото, които коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства
включени в предмета на доказване.
От правна страна:
Разпоредбата
на чл. 123 от НК предвижда
наказателна отговорност за причиняване на смърт другиму, поради незнание или
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност.
Безспорно подсъдимите са извършвали правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност.
Обвинението повдигнатото на С. предполага да
се докаже, че при първоначалния технически преглед на 08.06.2007г., той след като е бил наясно със изискванията на
посочения БДС стандарт – относно предпазен щит, в нарушение на чл. 20
от НАРЕДБА
за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори при проверката по ал. 4 въпреки
липсата на щит, пренебрегвайки това несъотвествие с наличната по делото декларация,
която сочела, че асансьора е имал
съответствие със съществените изисквания, определени в приложимите за асансьора
наредби по чл. 7 ЗТИП- НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства-приета с ПМС № 242 от 24.10.2001 г., обн., ДВ, бр. 94
от 2.11.2001 г., в сила от 3.08.2002 г., изм. и доп., бр. 87 от 13.09.2002 г.,
в сила от 3.08.2002 г., изм., бр. 115 от 10.12.2002 г., изм. и доп., бр. 100 от
14.11.2003 г., в сила от 14.11.2003 г., бр. 24 от 21.03.2006 г., в сила от
21.03.2006 г., изм., бр. 40 от
16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., доп., бр. 37 от 8.05.2007 г., изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2008 г., в сила
от 29.12.2009 г., изм., бр. 50 от 17.06.2014 г., отм., бр. 23 от 25.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г., и в
нарушение на посочения чл.20 от НБЕТНА е съставил Акт за технически преглед-първоначален, че асансьорът може да се въведе
в експлоатация, и с това е
причинил, поради немарливо изпълнение на извършваната от него
правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност, при условията на
независимо съпричиняване с останалите
двама подсъдими смъртта на Д..
По делото
такива факти и обстоятелства не се установиха.
Няма
доказателства по делото, който да сочат дали предвидения в БДС предпазен щит към дата 06.06.2007г./монтажа/,
респ. 08.06.2007г. към първоначалния техн. преглед, е бил монтиран или не е бил
монтиран. Няма спор, че при огледите на
местопроизшествие през 2014г. т.е след инцидента, не е било установено на процесния асансьор да е бил
монтиран предпазен щит, с параметри съгласно БДС, макар да е налице монтирана
лайсна, за която да се закрепи такъв щит.
Подс. С. не
дава обяснения, в свидетелските показания не се съдържат данни относно тези
обстоятелства, по делото са налице писмени документи в досието на асансьора, в
т.ч. чертежи, на които този щит съществува,
и такива, на които липсва, налице е и експедиционна бележка л. 6, том 6
от ДП, видно от която „щит голям 750“ количество „1” е описан в
същата и тази бележка касае въпросната жилищна сграда.
Предпазният щит, посочен в БДС, не представлява предпазно устройство на
асансьора, тези устройства изрично са посочени Приложение № 1 към чл. 2, т. 2 (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2002 г.,в сила от 3.08.2002 г.) от НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм. 20.04.2016 г.) Списък на предпазните устройства
1. Устройства за заключване на врати на шахтите.
2. Устройства, предпазващи кабината от падане и
от свободно
неконтролируемо движение нагоре.
3. Устройства, ограничаващи превишаването на
скоростта.
4. Буфери с акумулиране на енергията:
а) с
нелинейна характеристика;
б) с
демпфериране на обратното движение.
5. Буфери с разсейване на енергията.
6. Предпазни устройства, монтирани в
нагнетателния тръбопровод на
хидравличния цилиндър, предотвратяващи свободно
падане на кабината.
7.
Електрически предпазни устройства, съдържащи електронни елементи, видно от който той не е сред тях.
Освен това след този акт за първоначален
техн. преглед през 08.06.2007г., не е последвала експлоатация на асансьора до
2012г. съобразно доказателствата по делото. В конкретният случай съставения от
него акт за първоначален технически преглед сам по себе си не е достатъчен да
бъде пуснат в експлоатация асансьора, в акта е отразено какво допълнително е
следвало да бъде извършено- „...може да
се въведе в експлоатация след сключване на договор за поддържане, издаване на
разрешително при платформени асансьори и ревизионна книга”.
Установи се, че машинното помещение, което
трябва да съществува, е по одобрено изменение в проекта на жил. сграда от 2011г.
До пускането в експлоатация е изминал период от 5 години, поради което е било необходимо да се провери дали уредбата продължава да отговаря на правилата за въвеждане в експлоатация и непосредствено преди да се въведе в експлоатация, да се установи техническата пригодност в съответствие с изискванията на нормативните документи. Горепосоченото произтича от съдържанието на НБЕТНА - Чл. 24. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) (1) Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите: 1. първоначални - след регистрирането им; 2. периодични - веднъж на 36 месеца;
Ползвателят на асансьора е осигурил поддържаща фирма – ЕТ Р.-К.” през
2012г., и свид. П. е отправил писмено искане на 15.03.2012г. до „Т.К.К.“
ООД да
бъде регистрирана и да бъде издадено разрешение за въвеждане в експлоатация
на един брой асансьорна уредба намираща се в гр. София, кв. „Гео Милев, ул. „******-
л. 2, том 5 от ДП.
Съдът прие, че именно тогава, и с оглед изтеклият срок от 2007г. до тази
дата, и при действието на разпоредбата на
чл.24 от НБЕТНА посочена по –горе, е
следвало да бъде извършен първоначален техн. преглед, а не периодичен такъв.
Това следва и от съществото на самото отправено искане. Тези обстоятелства са
останали извън инкриминираните по делото спрямо подс. С.. При наличието на посочената в ОА конкретика
на обвинението спрямо него,
наказателната му отговорност обективно
не може да се ангажира за друго
нарушение, извън и различно от посоченото, нито
за дата близо 5 г. след инкриминираната.
Към тази дата / през 2012г. / и при съблюдаване на действащия чл. 25а. (Нов -
ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) от НБЕТНА
е следвало при първоначалния технически преглед да се извърши: 1. визуална проверка за
съответствието на асансьора с документите по чл. 20, ал. 3, т. 2, 3 и 7; 2. проверка за наличието на маркировка за
съответствие на асансьора и предпазните му устройства съгласно приложимите
наредби по чл. 7 ЗТИП, т.е външен оглед по см. на т.1, какъвто вещите лица по
СМТЕ л.86-97 тов 2 от ДП в некредитираната част, твърдят, че е следвало да се
извърши още към 08.06.2007г.
Установи се по делото, че на 18.10.2014г. е настъпила смъртта на пострадалия Д., който след засядане на асансьора, след като вратата
на кабината останала затворена и заключена, при
посоченото вече спиране в зоната между два етажа, където има опасност от
попадане на пътници между кабината и шахтата, е отворил кабинната и шахтната врати, след което
е предприето второ недопустимо действие самоволно
излизане, при което Д. не успява да се задържи върху етажната площадка и е паднал в
асансьорната шахта на партерния етаж. Горепосочените действия на пострадалия
компроментират напълно безопасната
работа на асансьора, тъй като в цитираният вече БДС не е предвидена и възможност
за две едновременни злоупотреби по отношение на инструкцията за експлоатация,
която несъмнено се отнася за ползвателите на асансьора. В кабината на същия, ясно, чрез указателна табела поставена от ЕТ „Р.-К.”,
и в съответствие чл. 12 от НБЕТНА се съдържали
указания за ползване на асансьора и за поведението на
ползващите го при аварии и злополуки; номера на телефона, на който да се съобщава за забелязани неизправности
или аварии или за необходимост от освобождаване на пътници. Посочено е
да не се предприемат самоволни действия по напускане на асансьора при засядане,
като същите са разполагали с няколко възможности- обаждане на посочените
телефони; чрез подаване на звуков сигнал от работещия звънец. Първата възможност е била използвана, но
поради липса на обхват не е осъществена връзка. Втората възможност не е била
използвана от лицата, и без забавяне с
оглед констатираното времетраене на събитията, пострадалия и свид. К. са преодолели
затворените кабинна и шахтна врата и са предприели напускане на кабината, за
пострадалия Д. това напускане е
завършило неблагополучно, поради избран
от него начин след сядане на пода на кабината да напусне същата и липса на
достатъчен тласък, липса на компенсаторни движения, ведно със съвсем минималния размер на оформилият се
отвор през които двамата са предприели напускане на кабината и оформилото се
много по –голямо открито пространство под нея, т.е между долния край на
кабината / пода/ кабината и етажната
площадка.
По отношение
на предпазния щит, ВЛ сочат, че дори той
да е монтиран, от неговия долен край до равнината на
етажната площадка остава отвор от около 0,8 m и при антропометрията на пострадалия и при
обсъдените варианти, наличието на предпазен щит не би могъл да предотврати падането на лицето в шахтата.
Вярно е, че
вещите лица използват вариативно поведение на пострадалия след сядане на пода
на кабината/ за което единствено има сигурни данни с показанията на свид. С., в
частност и тези на свид. К./, но двамата
очевидци, не дават никакви данни да са наблюдавали действията на пострадалия след сядането на пода, т.е да
са наблюдавали извършените от него
действия, по оттласкване и т.н., нито за
положението му в пространството
непосредствено след като е напуснал кабината.
Всичко това дава основание съдът да приеме,
че не се установява по несъмнен и категоричен начин подс. С. да е осъществил престъплението,
за което
е предаден на съд.
Обвинението повдигнато на подс. Д. и
Р. / при независимо съпричиняване с подс. С./, предполага
да се докаже, че поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност при извършените функционални проверки, които по дефиницията на
НБЕТНА чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) ал.1, т.2
се състоят в проверки за
изправността и действието на асансьора и предпазните му устройства съгласно
приложението…“ и техническо обслужване на
асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т.
3 от НБЕТНА,
съставляващи правно регламентирана
дейност, източник на повишена опасност на дати 12.08.2014 г. 20.08.2014 г. 10.10.2014 г. и 17.10.2014г., в
нарушение на задължението по чл. 7а /ред. ДВ бр. 18 от 2011
г./ от НБЕТНА- Ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са
длъжни да не допускат експлоатацията на асансьори, когато: 1. асансьорите
престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или
безопасна експлоатация…“ са
допуснали експлоатация
на асансьор, неотговарящ на нормативните изисквания, а именно такъв без монтиран
под прага на кабината на асансьора предпазен щит, и с това са причинили смъртта на Д..
Функционалните
проверки се извършват на изброенни съгласно приложение към чл. 9, ал.1,
т.2 от НБЕТНА / бр. 18, в сила от 02.204.2011г. части, механизми, елементи и др. от
асансьорната уредба, по начин описан в
същото приложение.
Сред
изброените не е отбелязано наличието или не на монтиран предпазен щит.
Съдържанието на термина техническо обслужване не е обяснено в същата наредба,
най-близък такъв се съдържа в § 5
от ДР на НБЕТНА / нова -
ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) "Поддържане" са
всички дейности, извършването на които осигурява безопасното използване на
асансьора според предназначението му, както и на неговите съставни части след
завършването на монтажа и през целия му жизнен цикъл. Поддържането включва:
смазване, почистване и други подобни; функционални проверки; дейности по
настройване и регулиране; ремонт или замяна на съставни части с оригинални,
при което не се променят техническите характеристики на асансьора; ремонт на
електрическата схема за управление на асансьора или замяна на елементи от нея
с оригинални елементи; аварийно обслужване на асансьорите.
От горепосоченото е видно, че подс. Д. и Р.
не са имали задължение за проверка на предпазен щит, той не е от категорията
на предпазните устройства по смисъла на Приложение
№ 1 към чл. 2, т. 2 (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2002 г.,в
сила от 3.08.2002 г.) от НАРЕДБА за съществените изисквания и
оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (отм. 20.04.2016 г.)
Относно
това дали асансьора е престанал да съответства
/ по см. на вмененото им нарушение/ на нормативните
изисквания за устройство и от там задължението им да
го спрат от експлоатация следва да се
отбележи, че и такова нарушение липсва.
Съгласно НБЕТНА,
глава пета (Нова
- ДВ, бр. 27 от 25.03.2014г.) Подобряване
на безопасността на съществуващи асансьори, Чл. 40. (Нов
– ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Ползвателите на асансьори, които нямат предпазен щит
под кабината на асансьора, трябва да осигурят под кабината да има предпазен
щит съгласно т. 5.8.2 от БДС ЕN 81-80:2003. Същевременно съгласно т ПР към ПМС № 62 на
МС от 17.03.2014г. за изменение и
допълнение на НБЕТНА ДВ бр. 27 от 25.03.2014г . § 12.
(1) С цел подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите
на асансьорите трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
(НБЕТНА) в следните срокове:
4. по чл. 40
НБЕТНА:
а) до 31
декември 2018 г. – на всички асансьори, с изключение на асансьорите,
монтирани в жилищни сгради;
б) до 31
декември 2023 г. – на асансьорите, монтирани в жилищни сгради.
(2) При
неизпълнение на мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичането на посочените
в ал. 1 срокове ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да
спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния регионален отдел на ГД
"ИДТН".
Нарушения в начина на работа на ЕТ „Р.-К.“ не се установяват и в доклада на ДАМТН по повод инцидента. Асансьорната уредба е била технически
изправна. Случилото се дължи на несъобразителност при употребата и
неспазване инструкцията за безопасна експлоатация поставена в кабината на
асансьора от страна на пострадалия, при вече изложеното по-горе относно
действията му.
Съдът прие, че по отношение на подс. Д. и
подс. Р., също не са налице основания за ангажиране на наказателна отговорност,тъй като не са
извършили визираното в обв. акт престъпление от обективна и субективна
страна.
|
С оглед изложеното съдът призна подс. С., Д. и Р. за
невиновни и ги оправда по повдигнатото срещу тях обвинение
При този изход на делото направените разноски
по воденето му остават за сметка на Държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: