Р Е Ш Е Н И Е
№ 624/24.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 659 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на Я. Г.
..Я….с ЕТ „Я. Д. - Яна-92“ с ЕИК *********, адрес: гр. Пазарджик, ул. „Г. Б.“ №
., ет., ап… против Ревизионен акт № Р – 16001319005505-091-001/04.02.2020 г.,
потвърден с Решение № 181/27.04.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП в частта, в която са определени допълнително задължения по
ЗДДС - начислен ДДС в размер на 7 681,64 лв. и лихви 2 014,97 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени
са подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В постъпило писмено становище чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Няма доказателствени искания, като не оспорва
изложената фактическа обстановка в РА и счита спора за правен. Моли съда да
уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не
се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител с
приложено пълномощно, с което моли съда да отхвърли жалбата предвид подробно
изложените в решението на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
На 22.08.2019 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия
на Я. Г. Д. от Н-к сектор при ТД на НАП Пловдив, която да обхване следните видове задължения: 1. За периода
01.01.2015 г. - 31.12.2018 г.: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 2. За периода 01.01.2015 г. - 27.05.2019 г.: Данък върху добавената
стойност; 3. За периода 01.01.2015 г. - 31.12.2018 г.: Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад Р-16001319005505-092-001 / 13.01.2020 г. В законоустановения срок не е
постъпило възражение по издадения Ревизионен доклад, който е връчен на
13.01.2020 г. На 04.02.2020 г. е издаден Ревизионен акт № Р-16001319005505-091-001. РА е
обжалван от Я. Г. Д. относно допълнително определените задължения в частта по
ЗДДС - начислен ДДС в размер на 7 681,64 лв. и лихви 2 014,97 лв. и е
издадено Решение № 181/27.04.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, с което се потвърждава РА № Р-16001319005505-091-001/04.02.2020 г.
Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.01.2015
г. до 27.05.2019 г. Я. Г. Д. е физическо лице с дейност като едноличен търговец
с фирма „Я. Д. – ЯНА – 92“. Фирмата е заличена от ТР на 27.05.2019 г.
Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 27.01.2003 г. и дерегистрирано на
27.05.2019 г. Констатирано е, че от 2012 г. ревизираното лице не упражнява
дейност с регистрирания ЕТ „Я. Д.- ЯНА-92“ с ЕИК по БУЛСТАТ
*********. Преди този период
упражняваната дейност от търговеца била производство на хляб и хлебни изделия
във фурна в с.Ч... Обект на облагане по ЗДДС били реализирани от физическото
лице приходи от отдаването на два обекта под наем:
- Магазин, намиращ се на ул. „Д.“ № . в гр.София, съгласно
договор за наем от 31.07.2013 г., сключен между Г. Н. Д. /починал съпруг на
ревизираното лице/ - наемодател и „Сегредо“ ООД - наемател. Според договора,
определената месечна наемна цена от 450 лв. е платима до десето число на всеки
месец. Към договора е приложен и анекс от 01.04.2015 г., съгласно който: с
оглед на това, че титулярят по договора за наем, посочен като наемодател
– Г. Н. Д., е починал, като титуляр по договора и негов универсален
правоприемник встъпва съпругата му и негов законен наследник – Я. Г. Д..
Сумите от наема от магазина месечно са се превеждали по сметка на
ревизираното лице Я. Д. в Банка ДСК.
- Апартамент, находящ се в гр.София ул. „Д.“ № ., ет.,
ап. съгласно договор за наем от 06.04.2012 г., сключен между Г. Н. Д
- наемодател и „АА Легал“ ЕООД. Определена е месечна наемна цена от 415 евро,
платима от шесто до шестнадесето число на всеки месец. Сумите по наема се
превеждат по сметка в Пощенска Банка, която е съвместна сметка с дъщерята на Я.
Г. Д..
Отдаването под наем на посочените два имота от РЛ се
потвърждавало и от страна на двете дружества - наематели при извършени им
насрещни проверки, като второто дружество е уточнило, че ползва наетия
апартамент за офис. Освен това са посочили като изплатени следните суми на РЛ:
„Сегредо“ ООД – по 450 лв. месечно за процесния период от 01.01.2015 г. до
31.12.2018 г., а от м.01.2019 г. до м.09.2019 г. – общо 4 050 лв., а за
периода 2015 г. - 2018 г. „АА Легал“ ЕООД е изплатило за 2015 г. – 9 740,04 лв.
/12 м. х 811,67 лв./; за 2016 г. - 9 738,04 лв. /12 м. х 811,67 лв./; за
2017 г. – 9 740,04 лв. /12 м. х 811,67 лв./; за 2018 г. – 14 400 лв. /12
м. х 1 200 лв./. За изплатените суми от наеми дружествата – наематели не са
получавали фактури от РЛ.
Посочено е от органите по приходите, че за получените
приходи от наем Я. Г. Д. не е начислявала ДДС като регистрирано по ЗДДС лице.
Като е разяснено в ревизионен доклад № 16001319005505-092-001/13.01.2020 г.,
представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА, същността на
регистрацията на физическото лице в ТР в качеството му търговец, регистрацията
му за целите на материални закон за ДДС и са посочени относимите по ЗДДС
разпоредби, е заключено от органите по приходите, че извършваната от физическото
лице дейност по предоставяне на недвижими имоти под наем на юридически лица
представлява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, че тази
дейност е облагаема с 20% ставка на данъка и че за получените приходи РЛ, което
е регистрирано по ЗДДС, е следвало да издава данъчни документи – фактури на
наемателите и да начислява ДДС. Това не е сторено от Я. Г. Д., поради което
дължимият ДДС е начислен при ревизията, помесечно, за всеки един данъчен
период, след изчисляване на полагаемия се приход на РЛ по месеци (като е взето
предвид обстоятелството, че сумите от наема от отдадения имот на „АА Легал“
ЕООД са превеждани по съвместна сметка на Я. Д. и нейната дъщеря) и съответно е
определен дължимия за този приход ДДС.
Жалбоподателката твърди, че процесните недвижими имоти били
наследствени и/или в режим на СИО, не били включени в патримониума на
предприятието на едноличния търговец и нямали нищо общо със стопанската дейност
на ЕТ, която не се осъществявала и не била упражнявана от 2012 г. Твърди се, че
органите по приходите нямали никакви данни и преки доказателства за укрити
приходи, а констатациите им били основани на съмнения и на косвени
доказателства. Възразява се срещу дължимостта на лихви, тъй като не била налице
нанесена вреда и не било налице основание за начисляване на данък.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 160,
ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства,
констатира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118,
ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на
определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119
и чл.
120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е
приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120,
ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на установеното от фактическа страна и на
основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен в атакуваната част.
Обосновано в атакуваното решение е прието, че физическото
лице и едноличният търговец не са различни правни субекти, но в нарушение на
материалния закон приходните органи са посочили, че регистрацията на едноличния
търговец е достатъчно основание да се приеме, че отдаването под наем на имоти –
лична собственост или СИО, попада в обхвата на независима икономическа дейност
на търговеца и обуславя начисляване на ДДС върху получените наеми.
Двата недвижими имота са били собственост на починалия съпруг на
жалбоподателката. Съответно двата наемни договори са сключени от него като
физическото лице. След неговата смърт, както са посочили и самите ревизиращи
органи, ползването на имотите от наемателите е продължило, като за първия обект
- магазин, намиращ се на ул. „Д.“ № . в
гр.София, съгласно договор за наем от 31.07.2013 г., сключен между Г. Н. Д.
/починал съпруг на ревизираното лице/ - наемодател и „Сегредо“ ООД – наемател,
е сключен анекс от 01.04.2015 г., съгласно който: с оглед на това, че титулярят
по договора за наем, посочен като наемодател – Г. Н. Д., е починал,
като титуляр по договора и негов универсален правоприемник встъпва съпругата
му и негов законен наследник – Я. Г. Д.. Сумите от наема от магазина
месечно са се превеждали по сметка на ревизираното лице Я. Д. в Банка ДСК. Що
се касае до втория договор – за апартамент, находящ се в гр.София ул. „Д.“
№ , ет. , ап. съгласно договор за наем от 06.04.2012 г., сключен
между Г. . Д. - наемодател и „АА Легал“ ЕООД, дори не е налице писмен анекс в
тази насока, като е извършена устна уговорка, като сумата от наема се е
превеждала от наемателя по сметка в Пощенска Банка, която е съвместна сметка на
РЛ и дъщеря ѝ.
Не е спорно, че двата имота не са включени в предприятието
на ЕТ. Според ревизиращите органи отдаването под наем на процесните два имота
изключва несъмнено използването на същите за лични нужди на РЛ, като тази
дейност е свързана с формирането на регулярни доходи, т.е. отговаря на
изискването за независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС. Така приетото е неправилно и необосновано. Съгласно чл.3, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение. Съгласно Решение на СЕС по дело С – 180/00 и
С-181/10, понятието данъчнозадължено лице се определя във връзка с понятието за
икономическа дейност; според т. 36 обикновеното упражняване на правото на
собственост на неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като
икономическа дейност. Определящо е дали лицето предприема активни действия за
съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител,
търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл.9, §1, втора алинея от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Като такива действия СЕС изброява
благоустройствени мероприятия в имота и използването на изпитани средства за
пускане на пазара, като уточнява, че те не се вписват в действията по
управление на лично имущество. Както се установява в хода на ревизията нито
един от двата имота не са включени в активите на предприятието на ЕТ, както и
няма данни получените приходи и разходи, свързани с имотите, да са
осчетоводявани от ЕТ. В действителност договорите дори не са сключени от името
на жалбоподателката като физическото лице, а от нейния съпруг, който се явявал
собственик на имотите преди смъртта му. В наемното правоотношение по тези
договори жалбоподателката е встъпила като правоприемник на съпруга си – негов
наследник по право. Съобразно практиката на СЕС по дело С – 291/92, дело
С-415/98, дело С-269/00 и дело С- 72/05, дело С-25/03 няма пречка имотите да се
използват както за търговска /икономическа/ дейност, така и за лични нужди и
съответно лицето преценява дали да ги включи в имуществото на своето
предприятие или да ги запази за свое лично имущество. В процесния случай
данъчните органи са били длъжни да установят факта на включването на имотите в
имуществото на търговското предприятие. В случая не само липсват такива
доказателства, но и самите органи са посочили, че „от 2012 г. ревизираното лице
не упражнява дейност с регистрирания ЕТ „Я. Д.-ЯНА-92“ с ЕИК по БУЛСТАТ
*********“, като преди това дейността е била „производство на хляб и хлебни
изделия във фурна в с. Ч..“. След като липсват такива доказателства, то се
формира изводът, че РЛ е запазило всеки един от двата имота като свое лично
имущество, с което ги е изключило от системата за облагане с ДДС (доколкото
въобще двата имота са само собственост на РЛ, а не са съсобствени по правото на
наследяване с нейната дъщеря и нейния син). В тази връзка необосновано е
прието, че отдаването под наем на процесните имоти не е за лични нужди,
доколкото няма категорични данни, че сключените договори за наем са свързани
именно с осъществяваната от ЕТ икономическа дейност, т.е. включването на
имотите като активи в предприятието на търговеца, респ. реализирането на
определени приходи и разходи, свързани с имотите, които да са били надлежно
осчетоводени. Ето защо процесните два недвижими имота не са част от
предприятието на ЕТ и не са използвани само за професионални нужди, поради
което РА в атакуваната част ще следва да се отмени.
С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна
и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт следва да бъде
отменен като незаконосъобразен в атакуваната му част, с която определени
допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 9 696,61 лв. ЗДДС -
начислен ДДС в размер на 7 681,64 лв. и лихви 2 014,97 лв.
С оглед изхода на делото и предвид направеното своевременно
искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по
делото разноски в размер на 550 лева, от които 50 лева – държавна такса и 500
лева – адвокатско възнаграждение, за които са представени и доказателства по
делото – вносна бележка и договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р –
16001319005505-091-001/04.02.2020 г., потвърден с Решение № 181/27.04.2020 г.
на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която
са определени допълнително задължения по ЗДДС - начислен ДДС в размер на
7 681,64 лв. и лихви 2 014,97 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Я. Г. Д. с ЕГН: **********, адрес: ***,
сторените по делото разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 29.3.2021г. по Административно дело 11367/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 3981 ОТ 29.03.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ОСМО
ОТД. ПО АД № 11367/20 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 624 от 24.08.2020 г. на
Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 659 по
описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на Я. Г. Д. с ЕТ „Янка Джалъзова - Яна - 92“,
ЕИК…. сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща съдебни разноски за
касационното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.