Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шести
октомври
две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 2984 по описа
за
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д. фонд „З.” срещу Ю.Г.С., с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В
искова молба ищецът твърди, че съгласно чл.11, ал.2, т.2 и ал.3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, изпълнява функциите на Агенция С.,
като условията и редът за финансово подпомагане по Програма С., както и
изискванията към лицата, които се подпомагат по програмата, се определят
наредби на министъра на З.то и храните в съответствие с Националния план за
развитие на З.то и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по
Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то
и селските райони в РБ, което споразумение е международен договор, сключен
между Комисията на Европейската общност и РБ. Поддържа се, че между страните на
основание чл.23 от Наредба № 14/18.05.2001 г. на министъра на З.то и горите,
мярка „Инвестиции в земеделски стопанства“ и въз основа на решение за одобрение
на проект № 160104200197/2004, е сключен Договор № 1551/10.08.2004 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
предприсъединителна програма на ЕС за развитие на З.то и селските райони в РБ.
Поддържа се, че след оторизиране на подадената заявка за плащане от
ответницата, с преводно нареждане от 12.07.2005 г. същата е получила
безвъзмездна финансова помощ в размер на 213 785,08 лв. за извършване на
дейности, посочени в договора и бизнес плана към проект № 160104200197/2004, а
именно: „Изграждане на дъждовална система на 527.800 дка картофи и закупуване
на специализирана земеделска техника. Твърди се, че по силата на договора
ответницата е следвало да изпълнява в рамките на пет години от изплащането на
помощта определени задължения, изрично посочени в т.4.11.-4.21., едно от които
е да използва придобитите активи по начина, описан в бизнес плана. Твърди се,
че именно това задължение ответницата не е изпълнила. Поддържа се, че при
извършена административна проверка на място на 24.08.2009 г. от служители на
ищеца се е установило, че субсидираните по Програма С. активи на ответника са
разпръснати на места, различни от местонахождението на инвестицията. Срокът на арендните договори е изтекъл и не са представени нови
валидни. За годините 2008 г. и 2009 г. няма извършвана дейност, свързана с
предназначението на финансираната техника. Ответницата не е представила и
регистрация като земеделски производител за 2009 г. Твърди се, че с оглед
горното неизпълнение и на основание т.8.1. от договора по С., ответницата дължи
връщане на предоставената й финансова помощ, ведно със законната лихва от
момента на извършване на нарушението, респ. от момента на неговото
установяване. Твърди се, че с нотариална покана за доброволно изпълнение,
ответницата е поканена да върне получената субсидия, ведно с дължимата лихва,
което не е сторено. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу ответницата, като по образуваното ч.гр.д. № 5732/2010 г. по описа на
РС П., са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.05.2010 г.,
срещу които длъжникът е възразил в законоустановения
срок.
Моли
съда да бъде постановено решение, с което да бъдe
признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 213 785.08 лв., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 27.04.2010 г. до окончателното плащане, сума в размер на
15 349,06 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 25.08.2009 г. до 26.04.2010 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.05.2010 г. по ч.гр.д. № 5732/2010 г.
г. по описа на П.ски районен съд, гражданско отделение.
Претендират
се и разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения
двуседмичен срок на 09.10.2013 г. /пощенско клеймо/ е постъпил отговор от
ответницата. На първо място оспорва предявения иск като недопустим. Твърди се,
че с определение № 709/06.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 493 по описа на
ОС-П., съдът е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист и е обезсилил издадения такъв. На основание това определение
е прекратено и образуваното изпълнително производство. Твърди се, че предвид
определението на П.ски окръжен съд, правното основание на предявения от ищеца
иск – чл.422 ГПК е отпаднало и така предявен искът се явява недопустим. Като
второ основание за недопустимост сочи, че е налице погасителна давност
предвидена в чл.110 от ЗЗД. По същество оспорва претенцията като
незаконосъобразна. Твърди се, че ищецът не доказва по безспорен начин момента
на настъпването на изискуемостта, което следва да бъде удостоверено с официален
документ или изходящ от длъжника документ. Такива документа не се представят от
ищеца, с оглед на което претенцията му следва да бъде отхвърлена в цялост като
недоказана и на това основание производството по делото да бъде прекратено.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска по
съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски
съобразно представен списък.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.04.2010 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 5732/10 г. по описа на Районен
съд - П., срещу ответницата е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК.
В законоустановения двуседмичен срок на 10.12.2012 г., след
връчване на Поканата за доброволно изпълнение, връчена на 26.11.2012 г., е
постъпило възражение от ответницата, че не дължи процесните суми.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 04.02.2013 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 04.03.2013 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
Недопустимо е оспорването на
ответника, че съобщението от 04.02.2013 г. не е връчено на надлежна страна,
респ.страна която към момента на връчването не се е намирала на адреса на
ищеца, където съобщението е било прието. Връчването на съобщението на
упълномощен представител на ищеца да получава съобщения или книжа от негово име
или връчването на такова лице, което няма пълномощия да представлява ищеца, е
въпрос който касае само тези две страни и при липсата на спор между тях, то
трето лице каквото се явява ответницата, не може
да предизвиква такива спорове, като черпи права
за себе си.
По
отношение на оспорване на датата на връчване на съобщението, въпреки откритото
производство по оспорване истинността на датата на връчване и разпределената на
ответницата доказателствена тежест, същата не
ангажира доказателства, поради което съдът приема, че оспорването не е доказано
и съобщението е връчено на ищеца на 04.02.2013 г.
Що се
отнася до твърдението, че искът е недопустим поради изтекла погасителна
давност, същото касае основателността на иска, а не неговата допустимост, като
съдът ще се произнесе по възражението за давност.
И
последното възражение за недопустимост, предвид определение № 709/06.03.2013
г., постановено по ч.гр.д. № 493/2013 г. по описа на ОС-П.. Същото е
неоснователно. С така постановеното определение Съдът единствено е отменил
разпореждането в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. След тази отмяна издадената заповед остава такава по чл.410 ГПК и установеното с нея вземане подлежи на доказване от ищеца именно с иск по
реда на чл.422 ГПК.
Предвид
горните съображения, Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
По
делото е представен и приет като писмено доказателство сключен на 10.08.2004 г.
между страните договор № 1551/01.08.2004 г. по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответницата безвъзмездна финансова помощ за
извършването на дейностите посочени в бизнес плана към Проект № 160104200197, а
именно: „Изграждане на дъждовална система на 527 800 дка картофи и
закупуване на специализирана земеделска техника“, която помощ е в размер на 50%
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от които 75% се
осигуряват от Европейския съюз и 25% от държавния бюджет на РБ. В раздел ІV на
договора изчерпателно са посочени правата и задълженията на страните по
договора. Ответницата се е задължила по силата на т.4.17. от договора да
използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина
описан в бизнес плана. По силата на чл.4.1. ищецът има право да упражнява
постоянен, текущ и последващ контрол за целевото
използване на инвестицията.
С авизо по платежно нареждане от 12.07.2005 г., неоспорено
от ответницата, ищецът е превел по сметка на последната сума в размер на
213 785,08 лв.
Видно от представения пред ищеца и подписан от ответницата
бизнес план, помощта от ищеца е отпусната за изграждане на дъждовална система
за напояване върху масив от 527 800 дка картофи на стойност
532 022,40 лв. с ДДС, като целият проект е на обща стойност
856 958,40 лв. с място на извършване на инвестицията местност „К.д.“ и „Гьолджока“, област П..
Със Заповед № 1877/24.08.2009 г. на Главен експерт СИМ Л.,
са упълномощени експертите Д.Д. и М.Г. във връзка с
проект № 160104200197 и заявка № 3160104200249 да извършат проверка на място на
горепосочения проект на дата 25.08.2009 г. в общ. К., обл.
П.. Такава проверка е извършена на 25.08.2009 г., като резултатите от същата са
отразени в Контролен лист РРА 5 М01 /-КЛ РРА 5-/ за проверка на място след
плащане. Заключението е, че инвестицията не се използва съобразно проекта. Установено
е, че техниката финансирана по програма С. е налична, но реално не се ползва
съобразно проекта. С писмо връчено на ответницата / лично с подписа си същата е
удостоверила получаването на писмото и изискванията на същото/, последната е
поканена във връзка с извършваната проверка да представи документи за
собственост или наем на земя и недвижими имоти, придружени от актуални скици
/за договорите за аренда и договорите за наем и регистрационен талон от ОСЗГ/,
както и регистрационна карта за земеделски производител, комплектована
с анкетен формуляр за 2009 г. Една част от документите не са представени, а от
другите се установява, че срокът на арендните
договори за земя, с които ответницата е кандидатствала към момента на
проверката вече е изтекъл, а представения договор за наем на земя от 11.04.2009
г. /представен и прието като доказателство по делото/, не е вписан в Агенцията
по вписванията. Установява се, че през 2008 г. и 2009 г. ответницата няма
дейност и няма реализирана продукция-картофи, за които е предназначена
финансираната техника /установява се от протоколи за приемане на декларации и
дневници по ЗДДС за 2008 г. и 2009 г. и данни за начислен данък върху добавената
стойност/ Също така ответницата няма регистрация за земеделски производител за
2009 г. и не представя такава.
Пред
настоящата инстанция е прието заключение на ССчЕ, от
което се установява, че лихвата върху главница от 213 785,08 лв. за
периода от 25.08.2009 г. до 26.04.2010 г. е в размер на 15 345,49 лв.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При
така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна
предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответницата по договор № 1551/01.08.2004 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна
програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в Република
България /С./.
В съответствие с Националния план за развитие на
З.то и селските райони /2000 - 2006/ по Специалната програма на Европейския съюз за присъединяване
в областта на З.то и селските райони /С./ Д. фонд "З."
съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнява функциите на Агенция
С.. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПЗП очертава правната рамка, регламентираща условията и реда за финансово подпомагане
по тази програма.
Относно нормативната уредба на финансовото
подпомагане по програма С. е налице съдебна практика, формирана по реда
на чл.290 от ГПК, поради което и представляваща задължителна съдебна практика по смисъла на
т.2 на ТР №1/2010 на ОСГТК.
Съгласно решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. №
359/2011г. на ВКС, ТК II т. о., и решение
№199 от 05.12.2014г. по т.д. № 4500/2013г.
на ВКС, ТК, І т.о., предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията
на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие
на З.то и селските райони в Република България /С./ представлява смесен фактически състав с административноправни и гражданскоправни
елементи. Конкретните условия и ред, както и изискванията към лицата, които
се подпомагат, се определят с наредби на министъра
на З.то и храните съгласно Националния план за развитие на
З.то и селските райони за периода
2000 – 2006 г. Доколкото
в съответния подзаконов нормативен акт, няма специални разпоредби за отговорността
за неизпълнение на договорите, сключени по програма
С., относими към отговорността за неизпълнение на тези договори са
конкретните клаузи от всеки договор
и общите правила, регламентирани в чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Ищецът претендира връщане на предоставената
безвъзмездна финансова помощ на основание
чл. 8.1. от Договор
№ 1551/01.08.2004 г., сключен на 10.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на
Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в Република България /С./ и чл. 13, ал. 1, б. "в" от Секция А на Многогодишното
финансово споразумение между Европейската комисия от страна
на Европейската общност и Република България /Специална предприсъединителна Програма за развитие на
З.то и селските райони в Република България/. Съобразно чл.8.1. от договора, при неизпълнение
на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на
документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда
предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на
извършване на нарушението, респ. от момента на неговото установяване.
С оглед
на установената фактическа обстановка искът се явява основателен.
Финансовата помощ се изплаща след
извършване на цялата инвестиция или на част
от нея в определени случаи и при наличието на
визираните в чл. 25 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие
на З.то и селските райони в Република България (С.) предпоставки. Ползвателят
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорените срокове в съответствие с бизнес плана и одобрените разходи, да предостави
на ДФ "З." необходимата
информация и изискуемите документи, свързани с осъществяването на инвестицията, да съхранява всички оригинални документи, свързани с извършването на инвестицията, които не се
изискват в оригинал при подаване на
документите за кандидатстване. ДФ "З." има
право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото
използване на инвестицията, като извършва проверки на място, проверява
наличните активи, счетоводната отчетност, документите, техническите носители на информация
и техническото оборудване във връзка с одобрената
инвестиция, да изисква от ползвателя
документи, сведения и справки.
С оглед на горната нормативна
уредба ищецът доказа главно и пълно сключването на договора между
страните и изплащане на сума в размер на 213 785,08 лв., представляваща
безвъзмездна финансова помощ по реда на горецитираната
наредба, т.е. доказа, че е изправна страна по договора с ответницата.
Последната
не доказа да е изпълнила задълженията си по договора, напротив от ангажираните
по делото доказателства безспорно се установява, че ответницата се намира в
неизпълнение, поради което и за ищеца е възникнало вземането по чл.8.1. от
договора, като в конкретния казус
клаузата се отнася
до фазата на изпълнение на
задълженията по сключен договор за отпускане на
финансова помощ при одобрен проект.
Безспорно
от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата
се намира в неизпълнение на задължението си по чл.4.17. от договора, а именно:
същата не използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по
начина описан в бизнес плана, установява се, че техниката финансирана по
програма С. е налична, но реално не се ползва съобразно проекта, както и че
през 2008 г. и 2009 г. ответницата няма дейност и няма реализирана
продукция-картофи, за които е предназначена финансираната техника.
Ответницата
чрез процесуалния си представител оспорва констатациите от извършената
проверка, без обаче в отговора си срещу исковата молба да твърди изпълнение на
задълженията си по чл.4.17. Съответно при липсата на такова твърдение същата и
не ангажира доказателства, установяващи изпълнение по договора, което
установяване безспорно е в доказателствена тежест на
ответницата, доколкото ищецът твърди отрицателни факти.
Предвид
горното искът за главница се явява основателен и като такъв ще следва да бъде
уважен изцяло.
По иска
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторно
обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът
доказа датата на която е установил нарушението-25.08.2009 г., изрично посочена
в контролен лист за проверка на място след плащане-л.130 от делото, поради
което и съобразно уговореното ответницата дължи лихва върху получената сума,
считано от 25.08.2009 г. до датата на подаване на заявлението 27.04.2010 г.
Размерът на този иск е доказан съобразно заключението на ССчЕ,
поради което следва да бъде уважен за сумата от 15 345,49 лв. и отхвърлен
като недоказан до претендирания размер от
15 349,06 лв.
По
възражението на ответницата, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Същото е неоснователно.
Вземането
за главница се погасява на основание чл.110 от ЗЗД с общата петгодишна давност,
а вземането за лихва на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасява с изтичането
на три години. И в двата случая, давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая и съобразно уговореното между страните,
вземането възниква и става изискуемо от момента на установяване на нарушението,
т.е. от 25.08.2009 г., доколкото страните са приели, че при неизпълнение
длъжникът изпада в забава от момента на извършване на нарушението, най-късно от
датата на установяването му, не след покана, от който момент дължи и лихва за
забава.
Искът е
предявен на 27.04.2010 г. –датата на подаване на заявлението, тъй като
съобразно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.
С
подаване на иска, течението на давността е прекъснато и по време на настоящия
процес давност не тече. От 25.08.2009 г. до 27.04.2010 г. не е изтекла нито
петгодишната, нито тригодишната давност и вземанията на ищеца не са се
погасили.
Така
мотивиран настоящият съдебен състав приема, че искът като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото, заявеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7 444,04 лв. -разноски
направени от ищеца пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса,
възнаграждение вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 7 324,04 лв.-разноски
направени в заповедното производство и присъдени със заповедта.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че Ю.Г.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.
************************ адвокат К.А.Т. ДЪЛЖИ на Д. фонд „З.“***, представляван
от изпълнителния директор Р.П. сумата от
213 785.08 лв. /двеста и тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и пет
и 0,08 лв./ дължима на основание чл.8.1. от Договор № 1551/01.08.2004 г.,
сключен на 10.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на З.то и селските райони в Република България /С./, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 27.04.2010 г. до окончателното
плащане, сума в размер на 15 345,49
лв. /петнадесет хиляди триста четиридесет и пет и 0,49 лв./ като отхвърля
този иск до предявения размер от 15 349,06 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 25.08.2009 г.-датата на установяване на
нарушението до 26.04.2010 г.-датата на подаване на заявлението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2010 г. по ч.гр.д. № 5732/2010
г. г. по описа на Пловдивски районен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Ю.Г.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. ************************
адвокат К.А.Т. да заплати на Д. фонд „З.“***, представляван от изпълнителния
директор Р.П. сумата от 7 444,04
лв. /седем хиляди четиристотин четиридесет и четири и 0,04 лв./ разноски
направени от ищеца пред настоящата инстанция, както и сума в размер на 7 324,04 лв. /седем хиляди триста двадесет и
четири и 0,04 лв./ разноски присъдени в заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: