Р Е Ш Е Н И Е
№ / 07.01.2020г.
гр.Плевен 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на единадесети декември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: К.
ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Дафинка Борисова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №795 по описа за 2019г.на ПОС и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1418 от 23. 07. 2019г.,постановено
по гр.д.№2356/2019г. по описа на същия съд е отхърлен като неоснователен предявения иск от Р.Ц.Н. ,ЕГН
**********,чрез адвокат В.П. от ПАК
със съдебен
адрес ***,офис *** срещу *** Плевен,***с правно основание чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 и ал.2 вр.
вр.с вр.чл.187 ал.5 ,т.2 от ЗМВР с цена на иска 1351лв.и по чл.86 ЗЗД с цена на
иска 179лв. Със същото решение на ПРС на
основание чл.78, ал.3 ГПК Р.Ц.Н. ,ЕГН **********,чрез
адвокат В.П. е осъден да заплати на *** Плевен,*** направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.На основание чл.78, ал.6 ГПК Р.Ц.Н. е
осъден да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на
50лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв.
Недоволен от така постановеното решение на ПРС е останал ищецът Р.Ц.Н.
,който чрез своя пълномощник адвокат В.П. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло
като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. В жалбата се твърди,че с изключение на
мотивите за разноските,в останалата част мотивите на обжалваното решение нямат
нищо общо с предмета на спора,че ищецът не е предявил иск за положен труд извън
редовното му работно време, че претенцията е за незаплатен извънреден труд в
рамките на редовното работно време,вследствие преобразуването на нощен към
дневен труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата-чл.9 от НСОРЗ. Изложени са доводи,че заплащането на формирания след
преобразуване на нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на чл.187 ал.3 ЗМВР, при
часова ставка,нормалната за полагане на труд в установеното работно време, при
спазване увеличението,съгласно чл.262 КТ,който подход е приложен и от ВЛ по
приетата счетоводна експертиза. Посочено е,че съгласно чл.262 ал.1т.4 КТ работата
при сумирано изчисление на работното
време, се заплаща с 50% увеличение,че при съпоставяне с чл.187 ал.6 ЗМВР е
видно,че спрямо служителите на МВР също е възприет подхода за заплащане на
извънредния труд с увеличение 50%,което
съответства на общото трудово законодателство. Въззивникът счита за неправилен
извода на ПРС,че по отношение на служителите на МВР е неприложима НСОРЗ,като в
тази насока са изложени подробни съображения.В жалбата се твърди,че с обжалваното решение на ПРС не са изложени
мотиви съгласно чл.236 ал.2 ГПК, не са посочени исканията и възраженията на
страните,не е направена преценка на
доказателствата и фактическите констатации въз основа на тях,като не става ясно
как и по какъв начин съдът е достигнал до съответните изводи за неоснователност
на претенциите.Твърди се,че липсата на мотиви представлява липса на съдебно
решение,което лишава страните от правото
им на една инстанция от правораздаване на независим и безпристрастен съд ,което
е самостоятелно основание за отмяна по аргумент на чл.6 от ЕКПЧ.Посочена е
съдебна практика по идентични казуси на различни съдилища в България.В
заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да постанови
друго,с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се и направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения са изложени и в депозираната от Р.Н. чрез
пълномощника му адвокат В.П. писмена защита.
Въззиваемата страна *** Плевен,представлявана от директора К. Н. чрез
главен юрисконсулт П.Ф. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното
решение на ПРС като правилно,законосъобразно и добре мотивирано следва да бъде
потвърдено. Посочено е,че решението на ПРС е кратко,но добре мотивирано и
изводите на съда са свързани с правния спор.Твърди се,с оглед събраните по
делото доказателства и приетата
счетоводна експертиза,че незаплатеният извънреден труд се получава само и
единствено от трансформация на положените нощни часове труд в дневни с
коефициент 1,143 ,че правилно ПРС е приел,че в МВР е разрешено полагането на 8
часа нощен труд и нощната смяна обхваща периода от 22.00ч.до 6.00ч.Изложени са
доводи,че първоинстанционният съд
правилно е възприел изводите,направени от МТСП в представеното по делото
писмо №94-НН-198/29.08.2011г.,съгласно които коефициентът1,143 не може да се използва за генерирането на
извънреден труд, а този коефициент е въведен само за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд -0,25лв.на час.Посочено е,че ищецът е
държавен служител-полицейски орган,съгласно чл.142 ал.1т.1 ЗМВР и неговите
служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР,като се позовава на
разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР ,в която изчерпателно са изброени допълнителните
възнаграждения,които се изплащат на държавните служители,в т.ч.и за полагане на
труд през нощта от 22.00ч.до 6.00ч.,а съгласно ал.2 на същия член условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с Наредба
на министъра на вътрешните работи,че в чл.179 ал.4 ЗМВР е предвидено,че извън
допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178 ал.1,на държавните служители
се изплащат и др.възнаграждения в случаи,определени със закон или с акт на МС
за държавните служители от МВР.С оглед цитираните разпоредби *** Плевен счита,че НСОРЗ ,респ.чл.9 от същата е
неприложима по отношение на държавни служители –полицейски органи,чийто статут
е уреден със специален закон ЗМВР.В отговора също е посочена съдебна практика
на различни съдилища,вкл.и решения на ВКС.В заключение *** Плевен моли съда да
потвърди изцяло решението на ПРС като правилно и обосновано. Претендират се и
направените разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени и в депозираното писмено становище от
гл.юрисконсулт П.Ф..
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания,становищата на
страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е,че за
процесния период 11.04.2016г.-31.10. 2017г. ищецът Р.Ц.Н. е заемал
длъжността „***“ в РУ Пордим при ***
Плевен по служебно правоотношение. Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3
от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощен труд общо в размер на 1560 часа,посочени за всеки месец,че тези
1560 часа нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, които възлизат на 1783,08 часа , съгласно чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 223,08часа,представляващи
извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи
допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1561,56лв.за
периода 11.04.2016г.-31.10.2017г., ведно със законна лихва върху сумата , считано
от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане,както и на осн.чл.86 ЗЗД лихва за забава в размер на 200 лв.за
същия период 11.04.2016г.-3.10.2017г.
В
хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е
и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Петко Владов,което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло
се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно.За процесния период от 11.04.2016
г. до 31.10.2017г.съгласно представените графици и приложените платежни бележки
за всеки от месеците, ВЛ е посочило,че ищецът е положил нощен труд за 2016г.от
672 часа,а за 2017г. от 888 часа или
общо за периода нощен труд от 1 560 часа. Вещото лице е извършило
преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9
ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143
- съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават
7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за
периода от 11.04.2016 г. до 31.10.2017г.в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ положените от ищеца 1 560 часа нощен труд
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 783,080 часа дневен труд
,като разликата от действителния и преобразуван труд от нощен към дневен е в размер на 223 часа,който се явява като
извънреден труд.ВЛ е установило,че при часова ставка на ищеца 6,06лв.,за
преобразуваните от нощен в дневен труд 223 часа извънреден труд се дължи сумата
1 351лв.Посочено е,че тази сума
не е заплатена от ответника,тъй като няма преобразуване на нощния труд към
дневен с коефициент 1,143. Установено е от ВЛ,че този нощен труд от 1 560часа е
заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час.,като за периода е изплатена
сумата 390лв.Лихвата за забава върху възнаграждението за извънреден труд от
1351лв.за процесния период е в размер на 179лв.
По реда на чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на предявените
искове-главница и лихва за забава до горепосочените размери,което е допуснато
от ПРС в съд. заседание на 18.07.2019г.
За да отхвърли така
предявените искове за главница и лихва,ПРС е приел,че НСОРЗ не намира
приложение спрямо служителите на МВР,тъй като по отношение на тях е действала
др.наредба-Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която липсва изрична
разпоредба,допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент ,че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР е налице специална нормативна уредба и не са приложими разпоредбите на
НСОРЗ. ПРС е приел,че не е налице положен от ищеца извънреден труд и не е установено
същият да е работил извън установеното за него работно време по график.Съдът е
счел,че в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд,за разлика от
др.държавни служители на които е разрешено полагането на 7 часа нощен
труд,поради което в случая не следва да се прилага посочения
коефициент.Изложени са доводи,че ответникът е изпълнил задължението си и е
изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Тези правни доводи
и съображения не се възприемат от въззивната инстанция.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение за извънреден труд и неговото заплащане изрично е
предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
За процесния период са
действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата
от 11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се
предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през
нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва
изрично правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г.,съгласно
което при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен
нощен труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззиваемата
страна -ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение
по отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира
приложение,след като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по
ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.
По изложените съображения,Окръжният
съд приема,че в конкретната хипотеза следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като
разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по
отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в
правната уредба. Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация
в специалната уредба, положеният от ищеца в рамките на дежурство нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143.Съгласно експертизата дължимото на ищеца възнаграждение за 223 часа
извънреден труд за процесния период е в размер на 1351 лв.От тази сума не следва да се приспада
заплатеното от ответника възнаграждение за нощен труд по 0,25лв.на час в размер
на 390лв.за целия период.Нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се
прилагат едновременно,като при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
В този смисъл
искът по чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР е основателен, доказан и следва да
бъде уважен изцяло за сумата 1351лв.,до който размер ищецът е направил
изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Върху сумата се дължи и законна лихва
от датата на завеждане на ИМ-11.04.2019г.до окончателното й
изплащане.Основателна е и претенцията по чл.86 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение в размер на мораторната лихва за процесния
период,която съгласно заключението на ВЛ е в размер на 179 лв.
След като е стигнал до
други правни изводи,ПРС е постановил едно неправилно решение,което на
осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени изцяло,а въззивната инстанция се
произнесе по същество в горния смисъл като уважи исковете.
При този изход на
процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК *** Плевен следва да заплати на Р.Н.
направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции за адвокатско
възнаграждение в размер на 550лв./350лв. пред ПРС и 200лв.за въззивната инстанция/.
На осн.чл.78 ал.6 във
вр.с чл.72 ал.2 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху уважените искове в размер на 61,20 лв. по сметка ПОС,както и
сумата 100лв.възнаграждение за ВЛ по сметка ПРС.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1418 от 23.07.2019г.,постановено
по гр.д. №2356/2019 г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1
вр.чл.187 ЗМВР *** Плевен,гр.Плевен,***,представлявана от
директора К. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц.Н. , ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.П. ***,ст.*** сумата 1 351лв.,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 на положен нощен труд към дневен труд за периода 11.04.2016 г. до 31.10.2017г.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ -11.04.2019г.до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД *** Плевен гр.Плевен, ***,представлявана
от директора К. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц.Н. , ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.П. ***, ст.*** сумата 179лв. ,представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 11.04.2016г.до 31.10.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК *** Плевен гр.Плевен, ***,представлявана от директора К. Н. ДА ЗАПЛАТИ на
Р.Ц.Н. , ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.П.
***, ст.*** деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 550лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК *** гр.Плевен, представлявана от
директора К. Н.,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ върху уважените искове в размер
на 61,20лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК *** гр.Плевен, представлявана от
директора К. Н.,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПРС разноски в размер на 100лв., възнаграждение за ВЛ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: