РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. Пловдив, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501411 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. с чл.17, вр. чл.2 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба входящ №18392/28.05.2024 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от А. А. Й., чрез адв. Д.
С., против решение №1197 от 18.03.2024 г., постановено по гражданско дело
№18541/2023 г. на ПдРС, ХХ гр. състав, с което е отхвърлена молбата на А.
А. Й. против Н. А. Й. за издаване на заповед за защита за твърдени актове на
домашно насилие; осъден е А. А. Й., да заплати по сметка на ПдРС
дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лв., както и да заплати на
Н. А. Й. сумата от 500 лв. - направени по делото разноски.
С въззивната жалба се въвеждат твърдения за незаконосъобразност
и неправилност на решението, нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, без да се излагат конкретни доводи, както и
за неправилно възприети факти. Неправилно съдът е кредитирал с доверие
показанията на майката и не се е доверил на показанията на съпругата на
жалбоподателя, като се излагат аргументи в тази насока. Иска се атакуваното
1
решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи молбата и
да се издаде заповед за защита на А. А. Й., като се задължи Н. А. Й. да се
въздържа от домашно насилие по отношение на брат си, както и да му бъде
забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на А. А. Й.. Иска се и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят
не се яви и не изрази становище.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. И. изразява
становище за неоснователност на жалбата, твърди, че решението на
първостепенния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, като
прецени събраните по делото доказателства в съответствие с изискванията на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, се съобрази
следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от
домашно насилие, депозирана от А. А. Й. против Н. А. Й., в която се твърди,
че страните са братя, а ответникът многократно упражнявал насилие над
молителя. Настоящата молба се подавала във връзка с актове на насилие,
извършвани ежедневно от *** г. до момента на депозиране на молбата – ***
Местоработата на молителя била в А**, ул. *** Сградата била наследствена
на молителя, брат му и майка им, с които повече от две години не можели да
постигнат споразумение за делба и ползване. Отношенията между страните
били много обтегнати, като по гр.дело №1539 по описа на ПдРС за 2022 г.
била издадена заповед за незабавна защита в полза на молителя. На **** и до
момента Н. Й. ежедневно посещавал мястото, където молителят работил, и
хвърлял яйца с голяма ярост. Молителят се страхувал да отиде на работа, да
излезе от сградата, защото не знаел какво може да му направи ответникът
/при предишен негов акт на насилие се опитал да го изблъска от пътя с колата
си/. Страхувал се, че може да го дебне, да го нарани физически. Хвърлянето
на яйца всеки ден било съпроводено и със заплахи, като това се виждало от
инсталирани камери. Тези действия на ответника създавали у него страх и
тревога. Молителят пускал няколко жалби в полицията, че брат му паркирал
личния си автомобил пред сградата на предприятието и пречи на него и
служителите да излизат от сградата. На **** пред сградата бил паркиран
автомобил на охранителна фирма, наета от ответника, като охранителят стоял
пред входа, въоръжен с бойно оръжие и се държал агресивно към молителя и
служителите, за което молителят подал жалба в РПУ с вх. №***г. Счита, че с
описаните действия ответникът е осъществил акт на домашно насилие,
изразяващ се във физическо и психическо насилие. Иска издаване на заповед
за защита. Претендирани са разноски.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си поддържа
подадената молба. Ангажира доказателства.
Ответникът оспорва молбата и изложената фактическа обстановка.
Ангажира доказателства.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства съдът е приел, че страните са братя.
Разпитани са двама свидетели – съпругата на молителя Р. Й. и
майката на двамата Ц. Й..
Свидетелката Р. Й.а разяснява, че работи в „***“ ЕООД, чийто
собственик е съпругът . От началото на месец ноември брат му Н.
организирал атака с хвърляне на яйца - минавал вечерно време и хвърлял яйца
по сградата, като лично го е виждала. Хвърлял по цялата фасада. Идвал всеки
ден до момента, когато се изяснило, че ще има дело и тогава всичко
прекъснало. Това влияело на работата, притеснявало ги, тъй като имали и
3
дете. Двамата братя имали вражда за наследство. Спорът бил конкретно за
тази сграда, като търкания имали още преди кончината на баща им. А.
започнал да пита съпругата си дали се е заключила, за да не би да станело
нещо, когато тя и детето останели сами в сградата. През септември
ответникът бил извикал и някаква охранителна фирма, чиято кола останала
пред офиса около седмица. Всичко това създавало суматоха и напрежение,
включително у работниците. Складът се намирал в гр. А., ул. ****.
Свидетелката Ц. Й.а разяснява, че отношенията между двамата
братя не са добри. Н. никога не бил хвърлял яйца по сградата на ул. ****,
свидетелката минавала с него оттам и сутрин, и вечер, защото помагала на Н.
в работата, целият град минавал оттам. След смъртта на съпруга
свидетелката и Н. нямали достъп до сградата, тъй като молителят и съпругата
му не ги допускали. Заплашвани били най-редовно от него, че ще видят какво
ще се случи, както и, че ще се стигне до лоши неща. Като минели оттам,
засичали ги с камерата и почвали да ги съдят. Свидетелката се притеснявала,
искала да се стигне до споразумение и да си разделят всичко, но ответникът
искал да вземе само за себе си. Споровете между страните били имуществени.
Свидетелката живеела с Н., работила при него, двамата братя не контактували
помежду си.
По реда на чл.176 ГПК Н. Й. заявява, че не контактува с брат си,
видял го последно на дело преди година и половина. Не бил хвърлял яйца.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел,
че е сезиран с молба за защита от домашно насилие, като се твърди, че от
***** ответникът ежедневно посещава мястото, където молителят работи –
гр. А., ул. *** №*, хвърля яйца по сградата, като хвърлянето е съпроводено и
със заплахи.
От свидетелските показания се налага категоричен извод за
влошени отношения между двамата братя, изострени след смъртта на техния
баща – А. Г. Й., починал на ****, с имуществен характер, но не са налице
доказани актове на домашно насилие. Съдът е посочил, че показанията на св.
Р. Й. противоречат на изложеното в молбата за защита, тъй като същата
посочва само хвърляне на яйца, а в молбата се твърдят и отправяни заплахи.
Дори и хвърлянето на яйца да се приеме за установено по делото, не се
установява то да представлява акт на насилие, насочен конкретно към
4
молителя А. Й., тъй като от свидетелските показания става ясно, че в сградата
работят молителят, съпругата му, както и работници. Твърденията по
молбата, както и показанията на съпругата му се опровергават от обясненията
на ответника по реда на чл.176 ГПК в открито заседание на ****, както и от
показанията на майката на страните, според която ежедневно минават с
колата покрай сградата, в която работят молителят и съпругата му, но Н. не е
хвърлял яйца и не е отправял заплахи.
Съдът се е доверил на показанията на свидетелката Ц. Й.,
доколкото последната се намира в родствена връзка и с двете страни по
делото.
Отбелязано е, че, за да се приеме един акт на насилие като такъв
на домашно насилие по смисъла на закона, следва не само формално да
отговаря на общите критерии, посочени в чл.2 ЗЗДН, а и действията да са
били насочени да уязвят личността на пострадалото лице, което не се
установява в случая. В този смисъл налагането на мерки за защита по ЗЗДН
следва да става при безспорно доказване на твърдените актове на насилие.
Поради това съдът е намерил, че при конкретно установените факти и
обстоятелства молбата за защита не е доказана и следва да бъде отхвърлена.
Изводите са правилни и законосъобразни.
Молбата за защита е подадена в едномесечния срок по чл. 10
ЗЗДН от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл.
3, т. 1, т. 5, т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата, и
е допустима. Същата обаче е неоснователна, доколкото съдът е сезиран да
установи има ли осъществено домашно насилие, което обаче е в периода от
14.11.2023 г. до 14.12.2023 г., изразяващо се в ежедневно хвърляне на яйца и
отправяне на заплахи от страна на Н. Й..
Единственото конкретно възражение във въззивната жалба е, че
неправилно съдът се е доверил на показанията на св. Ц.Й., а не на изнесеното
от св. Р. Й.а.
И според настоящия състав следва да се даде вяра на показанията
на св. Ц. Й., но не поради родството с двете страни, както е отбелязано от
първостепенния съд. По делото е безспорно установено, че отношенията
между братята са изключително влошени във връзка с наследственото
имущество, като А. Й. не контактува със своята майка. Ето защо показанията
5
на свидетелите се прецениха в съответствие с чл.172 ГПК с оглед всички
данни по делото, като се отчете и тяхната реална заинтересованост.
Показанията на свидетелките са диаметрално противоположни относно това,
имало ли е хвърляне на яйца по фасадата на къщата. За разлика от
преобладаващата част от случаите на домашно насилие, при които такова е
упражнено само в присъствието на жертвата и насилника, в случая се твърди
публичност на действията на Н. Й., като същите биха могли да се определят
поне като правонарушение. При изключително обострената нетърпимост
между двамата братя това би било използвано по всеки възможен начин. Не е
ангажирано незаинтересовано от изхода на делото лице, което да установи
следи от твърдените действия на въззиваемия. Ето защо не се възприе и от
настоящия състав, че от Н. Й. са хвърляни яйца по фасадата на къщата,
находяща се в град А., ул. ****, в какъвто смисъл са обясненията на
въззиваемата страна, дадени в първоинстанционното производство, като тези
твърдения кореспондират и с показанията на св. Ц. Й. Ето защо се даде вяра
на показанията именно на тази свидетелка, а не на изнесеното от св. Р. Й..
Това, че Н. Й. ежедневно минава по улицата, не води до извод, че е
осъществил описаните действия, още по – малко минаването по улицата може
да се определи като домашно насилие.
По делото не се събраха доказателства за отправяни заплахи.
Такива твърдения има само в молбата за защита и декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от
Закона да се приемат за доказани факти. Декларацията следва да е
конкретизирана в достатъчна степен – време, място и начин на извършване,
което в настоящия случай обаче не е направено. Посочва се най – общо „от
01.11.2023 г. до днес“, без да се посочва време (дори и най – общо) на
извършване на деянията. Същото е описанието и в молбата, с която е сезиран
съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по
чл. 9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средството в производството по ЗЗДН,
като и само върху нея може да бъде издадена заповед за защита, освен ако по
делото не са събрани доказателства, които я опровергават - доказват, че
изложеното в нея не отговаря на обективната истина. Именно това е и
направено в конкретното производство, като правилно молбата е оставена без
уважение.
6
Необходимо е да се отбележи и това, че в молбата за защита е
налице твърдение за осъществено физическо насилие, без обаче да е описано
такова.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция, а
именно 600 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е отбелязано, че е
заплатено в брой.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1197 от 18.03.2024 г., постановено
по гражданско дело №18541/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ
граждански състав.
ОСЪЖДА А. А. Й., ЕГН **********, от град П., ЖК ***, ет.8,
ап.24, да заплати на Н. А. Й., ЕГН **********, от град А., ул. ****,
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7