№ 3106
гр. Бургас, 07.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120102521 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Н. Г. К., ЕГН **********,
против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Малко Търново“ на
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен, към Министерство на
земеделието, храните и горите. Сочи се, че ищецът е работил на длъжността
“Заместник директор”по безсрочно трудово правоотношение, сключено с директора на
ДГС Малко Търново, което било прекратено на основание чл. 328, ал.2 от Кодекса на
труда, считано от 25.02.2022 г., със Заповед № РД 13- 2/24.02.2022г. на директора на
ТП „ДГС Малко Търново“. Моли се да бъде признато за незаконно уволнението, като
бъде възстановен ищеца на заемната преди това длъжност. Претендира се и
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 14 143 лв. за периода от 25.02.2022г. до
25.08.2022г., през който ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответника, с
който, наред с твърденията относно неоснователността на претенциите, се навежда
възражение и за подсъдност на делото, като се счита, че спора следва да бъде разгледан
от РС- Малко Търново по аргумент на чл.108, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца и ответника твърдения, ведно с
представените писмени доказателства, намира, че производството следва да бъде
прекратено и делото изпратено на РС- Малко Търново по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.114 от ГПК, работникът може да предяви иск
против работодателя си и по мястото, където обичайно полага труд. В случая
безспорно мястото на полагане на труд е ТП ДГС Малко Търново, находящо се в гр.
Малко Търново, видно от приложените към исковата молба допълнително
споразумение към трудов договор, както и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Очевидно ищецът не се е възползвал от дадената му изборна
подсъдност, поради което в случая следва да намерят приложение правилата за общата
подсъдност на производството.
1
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 от ГПК, искове срещу Държавата и
държавни учреждения, включително техни поделения и клонове, се предявяват пред
съда, в чийто район е възникнало правоотношението. По делото няма спор, че
ответникът е териториално поделение на държавно предприятие към Министерство на
земеделието, храните и горите. Видно от представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства, ТП ДГС Малко Търново е работодател по смисъла на §1 от ДР
на КТ и същото разполага с пасивна легитимация да отговаря по така предявените
искове. Ответникът е поделение на държавно предприятие и като такова попада в
хипотезата на сочената норма. Видно от приложените към исковата молба трудов
договор, заповед за прекратяването му, длъжностна характеристика,
правоотношението е възникнало в гр. Малко Търново, където е седалището на ТП
ДГС, както и мястото на работа на ищеца. Ето защо компетентен да разгледа правния
спор е Районен съд- Малко Търново. В случая не намира приложение нормата на
чл.108, ал.1 от ГПК, както е релевирал ответника, но за подсъдността по чл.108, ал.2 от
ГПК, съдът следи служебно съобразно разпоредбата на чл. 119, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2521/2022 г. на Районен съд-
гр.Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- гр. Малко Търново.
Определението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в едноседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2