Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на първи
април, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 104 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20222299/12.10.2020г.
по гр.д. № 22824 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 77-ми състав е признато за незаконно и е отменено на
основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на М.Г.З., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 376/10.04.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение , издадена от управителя на „С П.С.”ООД, ЕИК8******, М.Г.З., ЕГН ********** е възстановена на основание на чл. 344, ал.1 т. 2 от КТ на заеманата
преди уволнението длъжност „консултант
по управление” в „С П.С.”ООД, ЕИК*******, като „С П.С.”ООД, ЕИК8******
със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на основание на чл. 344, ал.1,т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ на М.Г.З., ЕГН ********** сумата
от 66420,88лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 08.06.2020г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от прекратяване
на трудовото правоотношение до 29.09.2020г., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 66420,88лв. до
предявения размер от 71165,22лв., като „С П.С.”ООД, ЕИК8****** със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на по сметка на
Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 2816,84лв. държавна такса и сумата от 140лв. за възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 25154618/28.10.2020г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 27.10.2020г. от ответника по исковете – „С П.С.”ООД, ЕИК8****** в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е,
че неправилно били кредитирани показанията
на свидетеля {Ц., които били недопустими, а и дадени от заинтересован свидетел,
опровергани от останалите събрани доказателства по делото, за което своевременно
било направил възражение пред СРС. Този свидетел бил съдружник и адвокат в
адвокатското дружество, представляващо ищеца по делото и не било допустимо да
бъде разпитван като свидетел поради забрана на съвместяване на качеството на
защитник и свидетел по делото. Този свидетел дал показания за факти, станали му
известни във връзка с оказвана защита на ищцата и на свързани с нея лица, за което
имало забрана по чл. 33, ал.2 и ал. 4 от Закона за адвокатурата. Този свидетел бил и заинтересован от изхода
на делото доколкото бил адвокат на „Т.К.”ЕООД, което било съдружник в дружеството
– въззивник, консултирал „Т.К.” ЕООД по конфликтни въпроси между него и
въззивника, представлявал „Т.К.” ЕООД във връзка с течащи през процесния период
и към момента преговори за продажба на дяловото участие на „Т.К.” ЕООД в дружеството-въззивник
на мажоритарния собственик С.Т.. Този свидетел не бил очевидец на посочените от
него факти. Не било установено по делото изпращач на съобщението по Viber от
09.03.2020г., но било установено, че това не е въззиваемата . Показанията на
този свидетел били опровергани от съдържанието на кореспонденцията по Viber.
Показанията на този свидетел били опровергани и от останалите събрани по делото
доказателства. Недопустимо било съобразно чл. 166, ал.1, т. 3 от ГПК със
свидетелски показания да се установява получаването на предизвестие за
прекратяване на трудов договор. Така неправилно било прието от СРС, че
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание на чл. 328,
ал.1,т. 5 от КТ е връчено на ищеца на 09.03.2020г. По делото не било установено
предизвестието от 09.03.2020г. да е връчено на ищеца по някой от допустимите
начини – лично на работника срещу по подпис, по пощата с писмо с обратна
разписка, по реда на чл. 42 и чл. 44 от ГПК , чл. 36 от ЗАдв. Същевременно
установено било по делото предизвестието за прекратяване на договора на
основание на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ и заповедта за прекратяване на правоотношението
на това основание – съкращаване на щат , е връчено на ищеца по предписания от
закона начин. Конкретното основание за прекратяване на правоотношението било
посочено в заповедта от 10.04.2020г. Действително предизвестието от
10.03.2020г. не сочело конкретната хипотеза на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ, но
доколкото в последния ден от срока на предизвестието на ищеца била връчена
уволнителната заповед, то целта на
законодателя ищецът да е уведомен за конкретното основание за прекратяване на
правоотношението била постигната. Посочило е, че образуването на делото било
резултат от натиск в периода от март до 30.11.2020г. от миноритарния собственик
на дялове в дружеството в процеса на продажбата на дяловете, налагане на цена
на дяловете. Ищцата имала огромна заплата и нямали намерение да я уволняват по
този начин, това било грешка в
счетоводството, многократно били провеждани срещи с господин З., ищцата не била
уволнена поради качествата й. Първото предизвестие изобщо не било изпращано на
ищеца и съответно не било достигнало до нея.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Въззиваемият-ищец
– М.Г.З., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че
решението на СРС в тази част е правилно.
Посочила е, че спорът бил решен от СРС при обсъждане на всички събрани
доказателства, неоснователни били оплакванията, че същото се основавало само на
показанията на св. {Ц., своевременно СРС се произнесъл по възражението на
ответника срещу разпита на свидетеля. Показанията на този свидетел били
допустими, той не бил пълномощник на страната по делото. Нормата на чл. 166,
ал. 3 от ГПК не забранявала да бъде разпитван като свидетел пълномощник на
страната, след като загуби това си качество, а само му давала възможност да
откаже да свидетелства. Аналогична била и нормата на чл. 33, ал. 4 от ЗАдв.
Показанията на свидетеля не били за обстоятелства, които могат да се доказват
само с писмени доказателства, поради което били допустими. Свидетелят {Ц. не
бил нарушил тайната на кореспонденцията между адвокат и клиент, не бил принуден
да разкрие такава, не бил нарушен чл. 33, ал.2 и ал. 4 от ЗАдв. Свидетелят {Ц. не бил заинтересован от изхода
на делото, показанията му не били опровергани от останалите събрани
доказателства по делото. В о.с.з. от
01.04.2021г. е признала, че адвокат Г.Е.{Ц.
е бил съдружник и адвокат в Адвокатско дружество „Д., Г., К.и В.” по време на развитието
на делото пред СРС. Правилно било прието от СРС, че от разпечатката от Viber и от
показанията на св. {Ц. се установява, че на 09.03.2020г. С.Т. като управител на
работодателя била връчила на ищеца чрез съпруга й предизвестието за прекратяване
на договора на основание на чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ. Работодателят бил избрал
да връчва на ищеца чрез съпруга на ищеца по Viber както предизвестието от
09.03.2020г., така и последващите документи за процесното трудово
правоотношение, включително и заповедта от 10.04.2020г. Установено било от
събрани доказателства, че предизвестие № 1 е съставено от служител на работодателя и подписано от
управителя му. Предизвестие № 1 било предадено лично от управителя на
работодателя на съпруга на ищеца, достигнало е до нейното знание, не е оттеглено преди връчването на предизвестие
№ 2 от 10.03.2020г. Предизвестието било акта, с който се извършва уволнението,
заповедта за прекратяване на правоотношението била констативна. С изтичането на
срока по предизвестие № 1 трудово-правната връзка била прекратена, издаването
на други актове на работодателя нямали ефект по отношение на вече прекратено
правоотношение. Правилно било прието от СРС че правоотношението е прекратено с
предизвестие № 1 поради което и второто предизвестие с уволнително основание
чл. 328, ал.1, т.2 от КТ не е породило
правни последици. Прекратяването на правоотношението на основание на чл. 328,
ал.1, т. 5 от КТ било незаконосъобразно, поради липса на мотиви и на
обстоятелства, които да са относими към това уволнително основание. Правилно било прието от СРС, че непосочването
на конкретната хипотеза на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ в предизвестието водела до
немотивираност на уволнението. Не било установено на ищеца да е станало
известно конкретното уволнително основание, предизвестието не препращало към
друг акт, заповедта от 10.04.2020г. била само констативна и не можела да санира
пропуска в предизвестие № 2. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
2. насрещна въззивна жалба вх. № 25184313/10.12.2020г. по
регистъра на СРС от ищеца М.Г.З.,
ЕГН ********** в частта, в която
иска й по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл.
225, ал.1 от КТ е отхвърлен. Изложила е съображения, че след приключване на
устните състезания пред СРС бил изтекъл изцяло 6 месечния период считано от
уволнението и дължимо й било обезщетението за оставане без работа поради
незаконното уволнение и за сумата, за която иск бил отхвърлен от СРС. Претендирала
е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за
разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете - С П.С.”ООД, ЕИК8****** е оспорил
жалбата. Посочил е, че уволнението било законно съображения за което са
изложени в жалбата му, поради което и не се дължало обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
на насрещната страна за разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2009716/08.06.2020г.
по регистъра а СРС от М.Г.З., ЕГН **********
с адрес: гр. София, пл. *********и съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д., Г.,
К.и В.”, гр. София, район Средец, бул. „*********срещу С П.С.”ООД, ЕИК8****** със седалище и адрес на управление:*** със
съдебен адрес: адв. К.С., с.Казичене, Промишлена зона – Север, ул. „*********с
която е поискал от съда на основание
на чл.
344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено с
предизвестие от 10.03.2020г. и Заповед № 376/10.04.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение , издадена от управителя на „С П.С.”ООД, ЕИК8******,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „консултант по управление” в „С П.С.”ООД,
ЕИК8******, като осъди ответника
да й заплати сумата от 71165,22лв., ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 08.06.2020г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
от 6 месеца, считано от прекратяване на
трудовото правоотношение. Навела е твърдения, че работела при ответника като „консултант
по управление” по безсрочен трудов договор № 8/15.03.2016г., изменен на
12.01.2017г., на 01.09.2017г. и на 01.08.2019г. при брутно месечно трудово
възнаграждение от 11 860,87лв. към март 2020г., на 09.03.2020г. и било
връчено предизвестие за прекратяване на договора на основание на чл. 328,
ал.1,т. 5 от КТ без да се сочат мотиви, на 10.03.2020г. и й било връчено
предизвестие за прекратяване на договора на основание на чл. 328, ал.1,т. 2 от КТ без да се сочи конкретно уволнително
основание по тази разпоредба, съдържаща две уволнителни основания, в трудовата
й книжка било посочено основание за прекратяване на договора чл. 328, ал.1,т.2
от КТ, ката извършеното прекратяване на трудовия договор било незаконно.Липсата
на мотиви за уволнението по чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ водело до незаконността
му. Веднъж прекратено на основание на чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ правоотношението
не можело да се прекрати на основание на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ и същото било
незаконно, отделно непосочването на конкретната хипотеза за уволнение по чл. 328, ал.1,т.2 от КТ водела на самостоятелно
основание извод за незаконност на същото. В случая правоотношението между
страните било прекратено с изтичане на срока по предизвестието от 09.03.2020г.,
поради което и прекратяването на правоотношението с второто предизвестие на
основание на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ било незаконно. Останала без работа за 6
месеца след незаконното уволнение. Претендирала е разноски.
Ответникът С П.С.”ООД,
ЕИК8****** в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил връчвал на ищеца предизвестие от
09.03.2020г. за прекратяване на правоотношението на основание на чл. 328,
ал.1,т. 5 от КТ, същото нямало печат на дружеството, оспорило е истинността на отбелязванията по предизвестие
№ 1 в частта за дата на издаване и на връчване, данните не били попълвани от
служител на ответника, нямало подпис на ищеца. Предизвестието било проект,
изготвен погрешно от „Евро Финанс 2007”ЕООД, извършващ счетоводни услуги за
ответника. Грешката била в уволнителното
основание, то не съответствало на издадените преди това документи за
съкращаване на длъжността на ищеца. Това
предизвестие било подписано формално от управителя на ответника , но поради
допуснатата грешка така и не било изпратено и връчено на ищеца по предписания
от закона начин. То било попаднало
неизвестно как и кога у ищеца поради това, че съпругът й бил управител
на собственото на ищеца дружество „Т.К.”
ЕООД, което имало 30% от капитала на ответника.
Съпругът на ищеца имал достъп до счетоводство и ТРЗ документи на
ответника и можел да се снабди с този проект на предизвестие преди
унищожаването му. Правоотношението между
страните било прекратено на основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради
съкращаване на щат, предизвестието за същото било изплатено на ищеца по
електронна поща на съпруга й В.З.. От момента на връчването на предизвестието
от 10.03.2020г. ищцата знаела, че уволнението й е поради съкращаване на щата и
същото се установявало от предявените от нея претенции пред работодателя, които
били несъвместими с уволнение по чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ. Искането на ищеца за издаването от ответника
на препоръка и трудова характеристика биха били безпредметни ако уволнението е
било по чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ. Трудовата книжка, изрично сочела уволнително
основание чл. 328, ал.1,т.2 от КТ.
Искането на ищеца по чл. 222 от КТ също доказвало, че ищцата знаела, че
уволнението е на основание на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ, а не по чл. 328, ал.1,т.
5 от КТ. Такива били твърденията на ищеца и по дело 20622/2020г. на СРС, 33-ти
състав образувано по молба за обезпечение на бъдещия й иск по чл. 222 от КТ. Уволнението
по чл. 328, ал.1,т. 2 от КТ било законно, същото било извършено от
работодателя, имало реално съкращаване на щата по решението от 09.03.2020г, изплатил
обезщетение на ищеца по чл. 222 от КТ. Със заповедта от 10.04.2020г. било
посочено изрично, че уволнението е поради съкращаване на щат и това
отстранявало пропуска в предизвестието от 10.03.2020г. да се посочи конкретното
уволнително основание. Доколкото
уволнението било законно, то неоснователни били исковете за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат.
С
определение от 27.07.2020г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по
трудов договор, по който ищецът е работила при ответника като „консултант по
управление” с последно уговорено основно трудово възнаграждение от 11860,87лв., указал
е на ищеца че следва да докаже
съкращаване на щат, извършено от компетентен орган, извършване на подбор по
критерии по КТ, ако такъв е следвало да се извърши.
По делото са приети неоспорени от страните носещи
подпис, положен за тях трудов договор №
8/15.03.2016г., допълнителни споразумения от 12.01.2017г., на 01.09.2017г. и на
01.08.2019г., длъжностна характеристика,
фиш за заплати за март 2020г., съгласно които ищцата е работила при
ответника по трудов договор за неопределено време като „консултант по управление” при брутно месечно трудово
възнаграждение от 11 860,87лв. считано от 01.08.2019г. Приети са неоспорени
от страните Заповед № 185А/08.03.2020г., длъжностно разписание от 13.04.2020г.
, от 09.03.2020г., от 01.01.2020г., съгласно които по ново щатно разписание в
сила от 13.04.2020г. съществуващата дотогава 1 щатна бройка за длъжността
„консултант по управление” е съкратена.
По делото е прието предизвестие от ответника до ищеца, носещо подпис за управителя на
ответника, съгласно което на 09.03.2020г.
ответникът е съставил изявление до ищеца, с което е посочил, че на основание на
чл. 328, ал.1 т. 5 от КТ вр. с чл.
326 от КТ предизвестява ищеца, че след изтичане на уговорения 30-дневен срок
прекратява правоотношението на ищеца с ответника, посочено е, че това предизвестие е връчено на работника
на 09.03.2020г., но няма положен подпис за него.
По делото е прието предизвестие от ответника до ищеца, носещо подпис за управителя на
ответника и за ищеца, съгласно което на 10.03.2020г.
ответникът е съставил изявление до ищеца получено от него на 10.03.2020г., с
което е посочил, че на основание на чл. 328, ал.1 т. 2 от КТ вр. с чл. 326 от КТ предизвестява ищеца, че след
изтичане на уговорения 30-дневен срок прекратява правоотношението на ищеца с
ответника, считано от 10.04.2020г., върху подписа на управителя на ответника е
положен печат с изписани в него наименование на ответника.
Приета е Заповед № 376/10.04.2020г. носеща подпис за
управителя на ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните по трудов договор № 8/15.03.2016г. за длъжност „консултант по
управление” на основание на чл. 328, ал.1т.2 от КТ поради съкращаване на щата.
На лицевата страна на заповедта е положен подпис и за ищеца, след което е
изписан текст , че заповедта е връчена на 10.04.2020г., и е положен подпис за
отдел „Човешки ресурси”.
Приета е Заповед № 376/10.04.2020г., носеща подпис за
управителя на ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните по трудов договор № 8/15.03.2016г. за длъжност „консултант по
управление” на основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на
щата. На лицевата страна на заповедта е изписан текст , че заповедта е връчена
на 10.04.2020г., и е положен подпис за отдел „Човешки ресурси” след което е
изписан ръкописен текст „Получих оригинала на заповедта” и е положен подпис за В.З..
Прието е извлечение от кореспонденция по електронна
поща, съгласно което В.З. е изпратил
писмо до „Евро Финанс 2007“ на 12.03.2020г. с което е посочил, че „… изпраща
подписано предизвестие, ако им трябва оригинал да се разберат как да им го
предаде….“.
Прието е извлечение от кореспонденция по електронна
поща, съгласно което на 12.03.2020г.
ищцата е посочила на управителя на ответника, че във връзка с освобождаването й
и коронавирус ще работи от дома си до края на предизвестието.
Приета е снимка на
съобщения по Viber, съгласно което на
09.03.2020г. в 11ч. и 19 мин. Г.{Ц. е
получил снимано предизвестие от 09.03.2020г. от ответника до ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношениемежду тях на основание на чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ с
положен подпис за управителя на ответника, а на 09.03.2020г. в 17,49ч. е
получил съобщение че изпращачът ще е при него след 15 минути.
Прието е копие от трудовата книжка на ищеца, справка
от НАП, съгласно които правоотношението
между страните по трудов договор е прекратено на 10.04.2020г. на основание на
чл. 328, ал.1,т.2 от КТ, оригинала на трудовата книжка е получена от ищеца.
В о.с.з. от 01.04.2021г. въззивният съд е и извършил
констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца и е установил, че
последните записвания по нея са за правоотношение на ищеца и ответника по трудов договор до
10.04.2020г., прекратително основание чл. 328, ал.1,т.2 от КТ, няма записвания
за последващо трудово правоотношение.
Приета е декларация от В.З. от 27.04.2020г. съгласно
която като представител на Марияна Г.З. на 27.04.2020г. във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение на З. и ответника е получил трудовата
й книжка, надлежно оформена.
Прието е извлечение от Търговския регистър съгласно
което „Т.К.”ЕООД е с управител В.А.З., едноличен собственик на капитала е М.Г.З..
Приета е трудова характеристика издадена от ответника
на ищеца, сочеща че се издава по искане на ищеца от 29.04.2020г. и че
правоотношението между страните за длъжността „консултант по управление” е
прекратено поради заличаване на длъжността с оглед оптимизация на работата в
дружеството.
Приети са извлечения от кореспонденция по електронна
поща, съгласно които ищецът на 29.04.2020г. е поискал от ответника за му състави препоръка за работа, ответникът е
изпратил на ищеца на 30.04.2020г. трудова характеристика.
Приета е покана, извлечение от кореспонденция по електронна поща, съгласно
които ищецът на 22.05.2020г. е поискал от ответника да му изплати обезщетение
по чл. 222, ал.1 от КТ поради оставане без работа след уволнението.
Приети са молба, съобщение за налагане на
обезпечителна мярка, съгласно които по дело № 20622/2020г. е допуснато
обезпечение на иск на М.З. срещу „С Плюс С -С.Т.”, в молбата по чл. 390 от ГПК от 29.05.2020г. ищцата е
посочила, че трудовия договор между страните е прекратен на 10.04.2020г. на
основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради заличаване на длъжността и
оптимизация на работата съгласно получено на 10.03.2020г. предизвестие,
останала без работа за 1 месец й се
дължало обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ.
Разпитан по делото св.
Г.{Ц. е заявил, че е адвокат на дружество, на което ищцата е едноличен
собственик на капитала – Т.К.”ЕООД, което дружество е съдружник в дружеството на ответника по
исковете. Заявил е, че управителят на „Т.К.”ЕООД-В.З., се свързал с него през
март 2020г. във връзка с назряващ конфликт между ответника и „Т.К.”ЕООД,
срещата във връзка със същото била насрочена за 09.03.2020г. от 11ч. между С.Т.
и В.З., по искане на З. свидетелят не
присъствал на срещата, но поддържал с него
връзка по Viber. По време на тази среща между 11,12ч.-11,15ч.
свидетелят получил съобщение от З. със снимано предизвестие за прекратяване на
договора на М.З. по чл. 328, ал.1,т. 5
от КТ и с текст към него „това получих”, а по-късно в кантората на свидетеля М.
и В.З. му показали и оригинала на самото предизвестие. На срещата с В.З. в 11ч.
била само С.Т. и затова свидетелят решил, че предизвестието е връчено от С.Т.
на В.З. по време на срещата им, М.З. носела предизвестието на срещата със
свидетеля. Заявил е, че един от въпросите, по които бил потърсен от З. е бил
във връзка с ограничената му възможност за достъп и преглеждане на документи на
ответника. Между „Т.К.”ЕООД и ответника се водели преговори за купуване на
дялове между съдружници, среща за същото се провела на 12.03.2020г. в кантората
на свидетеля, но знаел че такава среща е била проведена и на 09.03.2020г. между
Т. и З.. Ищцата и В.З. живеели заедно, не знаел дали са женени. Не му било
известно да има преговори между ответника и
ищеца като физическо лице.
Разпитана по делото св. Л.В.е заявила, че от 2010г. работи в счетоводна къща „Евро Финанс
2007”ЕООД, която предоставя на ответника
счетоводни и ТРЗ услуги, познава страните. Посочила е, че тя била изготвила
предизвестието и заповедта за прекратяване на договора с М. З. основанието било съкращаване на щата.
Заявила е, че в началото на март 2020г.
управителят на ответника я уведомила,
че планират съкращаване на щата за длъжността на ищеца и поискала да й изпрати
бланка на предизвестие, свидетелят в бързината написала предизвестието по т. 5
вместо т. 2 и го изпратила на ответника, същият ден или на другия ден управителят на
ответника й се обадила да й обърне внимание за грешката и свидетелят коригирала
веднага грешката. Заявила е, че на първото предизвестиее нямало дата на
прекратяване на договора и свидетелят не
била разбрала да има връчване на същото. Уволнението по т. 5 изисквало
посочване на качества, а за М.З. на свидетеля винаги било казвано че уволнението
ще е поради съкращаване на щат. Посочила е, че доколкото знае М.З. не е
посещавала офиса на ответника от март 2020г., връчването на книжа ставало чрез
съпруга й В.З., предизвестието им го върнал по електронната поща В.З. - вече
подписано от М.З.. Заповедта за уволнение изпратили по куриер и по ел.поща, това
по куриер се върнало невръчено, защото ищцата не живеела на адреса си на пл.
Позитано, по-късно В.З. получил лично заповедта и оформената трудова книжка на
ищеца присъствието на свидетеля. Свидетелят била виждала уволнителната заповед
подписана лично от ищец, по-късно изплатила на М.З. обезщетение по чл. 222 от КТ, не знаела за заповед, която да ограничава „Т.К.”ЕООД с управител З. за
ограничен достъп.
Разпитана по делото св. С.Т.е заявила, че познава страните от 2017г., работела при
ответника като офис-мениджър, ищцата от 2016г. работела там като експерт
управление, свидетелят знаела, че ищцата е уволнена поради съкращаване на щат в
началото на април 2020г., не била чувала ищцата да има възражения срещу уволнението.
Заповедта за уволнение била изпратена по куриер на ищеца, но се върнала без
връчване , защото не живеела на постоянния адрес, по-късно била получена от
съпруга й В.З., той бил и управител на „Т.К.”ЕООД, което било съдружник в
дружеството на ответника. Посочила е, че виждала В.З. в офиса, той имал бил
достъп до книжа и помещения. През март 2020г. се водели преговори за продажба
на дяловете на „Т.К.”ЕООД на ответника, било преди пандемията, на З. не му бил
отказван достъп до помещения и информация, разменяли си книжа, които С.Т.
искала от свидетеля да подготви, имало кореспонденция между двете дружества.
Виждала през март 2020г. В.З. няколко пъти в офиса, била свидетел когато той
дошъл да вземе трудовата книжка на ищеца.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е
посочило, че последното брутно трудово възнаграждение начислено на ищеца при
ответника за пълен отработен месец е за март 2020г. и е в размер на 11860,87лв.
, за 6 месеца от 10.04.2020г. до
10.10.2020г. обезщетението е 71165,22лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая
районният съд се е произнесъл по иска за отмяна на уволнението, извършено с предизвестието от 10.03.3020г. по
заповедта от 10.04.2020г. на
основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и свързаните с този иск искове по чл.
344, ал.1,т.2 и т.3 от КТ, поради което и само
по тези искове въззивният съд може да извърши проверка на постановеното
решение. Тези искове са предявени с искова молба, отговаряща на изискванията на
чл. 127 от ГПК, поради което и
неприложима е разпоредба на чл. 129 от ГПК. Наведените твърдения от
ищеца за незаконосъобразност на уволнението, извършено на основание на чл. 328,
ал.1, т. 5 от КТ, не са разгледани от районния съд като самостоятелен иск и
решение по такъв иск не е постановено от
СРС, въззивният съд не може за първи път да се произнесе по иск, който не е
разгледан от СРС, освен при хипотеза на отстранена нередовност на
индивидуализация на иска, какъвто не е случая. Отделно такъв иск не е предмет на въззивното дело и въззивният съд
не може и на това основание да дава указания във връзка със същия и да се
прозинесе по такъв иск. С доклада по
делото , с решението по делото СРС е посочил, че предмет на делото е иск за
отмяна на уволнение извършено поради съкращаване на щат, страните се са въвели
оплаквания срещу тези изводи на районния съд, включително и с въззивните жалби.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица
изчерпателно изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат
обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт към
момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти, които са изложени
като мотиви на прекратителната за правоотношението заповед, дали е дадена
правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени в
съответната хипотеза на чл. 328, ал.1 от КТ . В това производство съдът се
ръководи само от изложените в уволнителната заповед факти и само за тяхното
наличие е проверката му. Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като
посочената от работодателя правна квалификация на уволнителното основание
следва да съответства на изложените фактически основания за уволнението.
Обратното би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. Действително, трайната съдебна практика приема, че липсата на
фактически и правни основания в уволнителната заповед, въз основа на които е
извършено уволнението, е самостоятелно основание за отмяна на уволнението само
при хипотезата на дисциплинарни уволнения и на хипотезата на чл.328, ал.1, т.5
от КТ, а за другите основания е
достатъчно работодателят да е посочил правна квалификация на конкретното
основание като цифрово обозначение на разпоредбата, независимо, че съответната
разпоредба на чл.328, ал.1 от КТ съдържа няколко отделни основания. Това би
било достатъчно , за да се приеме, че уволнението е законосъобразно обаче само ако в хода на производството се установи,
че работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението, като
е уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него. И в тези случаи следва да е дадена правна квалификация
на уволнителното основание, съответстваща на фактическите основания за
уволнение, изложени в прекратителния акт.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно
от работодателя на основание съкращаване на щат, съдът преди да премине към
изследване на въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е бил - дали е
извършил подбор, следва да прецени, дали към момента на прекратяване на
правоотношението е било налице използваното от работодателя основание за
уволнение, тоест дали съкращаването на щата е било реално извършено по решение
на компетентно лице и дали уволнението е извършено от лице с работодателска
компетентност.
Съкращаване на
щат е налице тогава, когато за в бъдеще се премахват отделни бройки за
определена длъжност, като то следва да бъде извършено от лице с работодателска
власт. При съкращаването на щата винаги следва да се посочат колко бройки и за
кои длъжности се премахват. Ирелевантни са причините, поради които се извършва
съкращаването на щата - те са въпрос на преценка по целесъобразност на
работодателя. Съкращаването на щата следва да бъде извършено реално и то преди да бъде прекратено
правоотношението на основание на съкращаване на щата. Възможно е съкращаването
на щата да бъде съвместено и с трансформация на длъжности. Едва след извършване
на реално съкращаване на щата, тоест след възникване на уволнителното
основание, се поражда правото на
работодателя да прекрати правоотношенията на това основание.
За да е налице валидно съкращаване на щат, решението
за същото следва да е взето от лицето с управителна и представителна власт по
отношение на работодателя. Новото или промененото щатно разписание влиза в сила
след утвърждаването му от работодателя. Релевантен е фактът на взетото решение
за съкращаване на щата и от този момент възниква правото за прекратяване на правоотношението
с работник/служител на основание на съкращаване на щат. При оспорване на
съкращаването на щат в тежест на работодателя е да докаже, че има валиден акт
на работодателя за съкращаване на щата. Отразяването на вече изявената воля в
щатното разписание е техническа дейност по отразяване на вече взетото решение,
тоест то има само декларативно, но не и правопораждащо действие. Решението за
съкращаването на щата е гражданско-правно изявление, което е насочено към
работещите в дружеството. То е адресирано към работещите в дружеството, като и
до съответните служители, които следва да предприемат действия в изпълнение на
взетото решение. Решението за съкращаване на щата не е формален акт, за него
законът не е поставил изискване за специална форма за действителност или за
доказване. Това решение може да се съдържа в акта за одобряване на новото щатно
разписание, в уведомление до държавен орган, в акта за назначаване на комисия
по подбор. Промяната в щатното разписание е от компетентност на работодателя. В
хипотези, в които работодател е търговско дружество, компетентен да извърши
промяна в щатното разписание е представляващият работодателя, тоест този, който
сключва, изменя, прекратява трудовото правоотношението. Това е така, защото в
изключителните правомощия на представляващия е да взема всички решения,
свързани с осъществяването на трудовите правоотношения и за работещите в
дружеството той е представителят на работодателя. Решенията на другите органи
на дружеството дори и да имат значение за трудовите правоотношения, влияят върху тези правоотношения само косвено
– опосредено чрез действията на представляващия дружеството. Съответствието на
решението на представляващия дружеството с решенията на органи на дружеството е
ирелевантно за валидността на сключването, изменението, прекратяването на
правоотношението. То има значение само в отношенията между представляващия и
дружеството, като може да доведе до ангажиране отговорността на
представляващия. При иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът може да преценява
само действията на представляващия дружеството, съответно на лицата, на които
той е възложил да го подпомагат. Валидността на решенията на други органи на
дружеството е без значение за законността на уволнението. (В този смисъл
Решение № 121/08.08.2016г. по гр..№ 5289/2015г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
255/24.09.2013г. по гр.д.№ 1344/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
343/28.12.2012г. по гр.д.№ 748/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.; ).
В конкретния случай по делото не се спори, а и се
установява от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, обявени за безспорни обстоятелства, заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, че между страните е съществувало валидно
трудовото правоотношение за неопределен срок, съгласно което ищецът е работил при ответника на длъжността „консултант по управлението” при брутно
трудово възнаграждение за март 2020г. в размер на 11860,87лв, за тази длъжност
по щатното разписание е имало 1 бройка и считано от 13.04.2020г. тази щатна
бройка е била съкратена.
По делото не се спори и се установява от приетите
доказателства, че на 10.03.2020г. на ищеца е било връчено предизвестие,
пописано от управителя на ответника
съставено на 10.03.2020г., с което ищцата
е уведомена че правоотношението й се прекратява на основание на чл. 328,
ал.1т.2 от КТ считано от 10.04.2020г.,
на 10.04.2020г. ответникът е съставил заповед за прекратяване на
правоотношението с ищеца на основание на чл. 328, ал.1т. 2 от КТ поради
съкращаване на щата считано от 10.04.2020г.
Доколкото се установи по делото, че както
предизвестието от 10.03.2020г., така и заповедта от 10.04.2020г. са подписани
от управителя на ответника, то съдът
приема, че тези актове са издадени от
лице със съответна работодателска компетентност.
Спорен въпрос по делото е дали към момента на връчване
на предизвестието на 10.03.2020г. за ответника е съществувала възможност да
прекрати трудовото правоотношение между страните на основание на чл. 328, ал.1,
т.2 от КТ и дали същото е извършено с мотивиран акт на работодателя съобразно
изискванията на КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 335 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, като при прекратяване с предизвестие , той се
прекратява с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на
предизвестието договорът се прекратява с изтичането на съответната част от
срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие договорът се
прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването
на договора.
В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а
заповедта за прекратяване на договора има само констативен характер. Такава заповед не е нужно да бъде издавана от
работодателя, защото прекратителният ефект настъпва автоматично с изтичане
срока на предизвестието. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при
изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен
характер, защото моментът на прекратяването е уреден в самия закон - това е
датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на
страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се
преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, защото в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва
предизвестие, а не заповед за уволнение. По същите съображения в тази
хипотеза контрола на съда за законосъобразността уволнението е с оглед на записаното в предизвестието основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, а не записаното в издадената в последствие заповед за
прекратяването му, която има само декларативен характер. (В този смисъл Решение
№ 9/11.02.2021г. по гр.д. № 1793/2020г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
27/01.03.2017г. по гр.д. № 3012/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.)
Веднъж прекратен трудовият договор не
може отново да се прекратява. Страната по трудовия договор разполага с
потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и
независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда
правен ефект - трудовото правоотношение се прекратява, а признаването му за
незаконно и възстановяването му могат да са предмет на исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Повторното прекратяване на трудовия
договор, след като първоначалното изявление на една от страните за
прекратяването му е достигнало до насрещната страна, се явява извършено при
липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а
издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. Независимо дали
е налице посоченото в изявлението за прекратяване на договора основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
то се прекратява автоматично с уведомяването на другата страна и изтичане на
срока за предизвестие в хипотезата на чл. 335, ал.2, т.1 от КТ. Възобновяването
на правоотношението може да се постигне само по иск на работника по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ. (В този смисъл
Решение № 59/16.06.2020г. по гр.д. № 3418:2019г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение №
87/11.05.2012г. по гр.д. № 219/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В конкретния случай работодателят е
съставил предизвестие на 10.03.2020г. за прекратяване на правоотношението на
основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ без да сочи конкретното уволнително
основание, а тази хипотеза на закона съдържа две отделни такива. По делото не е установено работодателят да е
провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението на това основание, като е
уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява правоотношението
с него и че това е „съкращаване на щат”. Уволнителната заповед е издадена в
последни ден от срока на предизвестието - на 10.04.2020г., и това е единствения документ
на работодателя до служителя сочещ, че
уволнението на ищеца се извършва поради съкращаване на щата. Тази заповед е
връчена на работника при изтичане на срока на предизвестието и не може да
обоснове извод, че към момента на упражняването на потестативното право на
уволнение от работодателя до знанието на служителя е достигнала конкретната
причина за уволнението. Подробни съображения за този извод съдът изложи
по-горе. Извлеченията от разменена по електронна поща кореспонденция между
страните преди 10.04.2020г. не сочат уволнително основание „съкращаване на
щат”. Събраните по делото гласни доказателства, не установяват, че преди
10.04.2020г. до знанието на ищеца да е достигнало, че уволнителното основание е
„съкращаване на щата”. Нито един от
разпитаните по делото свидетели не е посочи, че е уведомил или е присъствал на
уведомяване на ищеца от работодателя преди 10.04.2020г., че уволнението му е
поради съкращаване на щата. Узнаването на ищеца за уволнителното основание
„съкращаване на щат” след връчване на предизвестието , а на още по-голямо
основание - след изтичане на срока на предизвестието, е ирелеавнтно за законността на уволнението.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отправяне на исканията от ищеца до
ответника за издаване на препоръка и характеристика, за плащане на обезщетение
по чл. 222 от КТ не могат да обосноват извод, че уволнението е било мотивирано
съобразно изискванията на КТ и на служителят е било известно че уволнението е
поради съкращаване на щата към момента на отправяне на предизвестието, а и до 10.04.2020г.
Следва да се посочи и че правилно районният съд е приел,
че преди да получи предизвестието за прекратяване на правоотношението по чл.
328, ал.1 т.2 от КТ до ищеца на 09.03.2020г. е достигнало предизвестието от
09.03.2020г. от ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание на чл. 328, ал.1 т. 5 от КТ, че това предизвестие от 09.03.2020г. доколкото не
е било оттеглено най-късно заедно с получаването му, съответно в последствие
със съгласието на двете страни, е проявило действието си и към мотивите на
районния съд въззивния съд препраща на основание на чл. 272 от ГПК. По делото
не се спори, че предизвестието от 09.03.2020г. е съставено на 09.03.2020г. , че
същото сочи основание чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ , че е подписано от управителя
на ответника и е за уволнението на ищеца от длъжността „консултант по
управление“. Това се установява и от прието по делото предизвестие от
09.03.2020г., а и твърденията на страните за тези факти са еднозначни, за тези
обстоятелства са събрани и гласни доказателства – показания на св. В., които
съдът кредитира в тази част като логични и последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля. Неоснователни са доводите на ответника, че доколкото предизвестието
не сочи дата на прекратяване на договора, не носи печат на дружеството не доказва
валидно изявление за прекратяване на договора, защото било съставено погрешка.
Предизвестието сочи срок, след който договора се прекратява и за валидността му
не е нужно да се сочи конкретна дата на прекратяване на договора. Печатът на
дружеството не е задължителен елемент от подписването на изявление на ответника,
поради което и липсата на такъв не може да обоснове извод за невалидно
изявление. Предизвестието съдържа ясно изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, съставено е от работодателя и е насочено към
служителя , поради което и е годно да доведе до прекратяване на трудовия договор.
Съществуването на соченото в предизвестието уволнително основание не е от
значение за пораждането на прекратителния ефект за договора на предизвестието.
Последното би могло да се изследва само при иск на служителя за отмяна на
извършеното с това предизвестие уволнение. Несъответствие на действителната воля на
работодателя с изявената в предизвестието може да бъде поправена само преди
това предизвестие да породи правната си последица, каквато поправка по делото
не установено да е извършена. Правилно
районният съд е приел за установено по делото, че на 09.03.2020г. до знанието
на ищеца е достигнало предизвестието от 09.03.2020г. и то й е било връчено от
ответника чрез съпруга й. Предизвестието от 09.03.2020г. е представено по
делото от ищеца, което установява, че то
е в негово държане, тоест било е получено от ищеца. По делото се установи от
показанията на св. В., че тя е изпратила предизвестието от 09.03.2020г. на ответника и управителят му е запознат със
съдържанието му и че соченото уволнително основание е чл. 328, ал.1,т.5 от КТ. Съдът
кредитира показанията на този свидетел като резултат от личните й впечатления,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Не се твърди и не
се установява ІІІ-то лице, различно от управителя на ответника да е установил
държане върху това предизвестие. Същевременно установява се по делото от
показанията на св.{Ц., че на 09.03.2020г. управителят на ответника-С.Т., се е
срещнала със съпруга на ищеца-В.З., че по време на тази среща З. е изпратил на
свидетеля снимка на предизвестието от 09.03.2020г. и на последвалата среща това
предизвестие е показано в оригинал на
свидетеля от ищеца. Неоснователни са твърденията на ищеца, че показанията на
св. {Ц. не се следва да се кредитират. Действително, по делото е установено че
той е съдружник и адвокат в адвокатското дружество, което представлява ищеца по
делото, че е бил адвокат и на Т.К.”ЕООД, едноличен собственик на капитала на който е
ищеца и свидетелят е представлявал това дружество в преговори с ответника за
продажба на дружествени дялове. Свидетелят {Ц. обаче не е бил пълномощник на
ищеца по делото и няма пречка да бъде разпитан като свидетел по делото. В
показанията си свидетелят {Ц. е заявил факти, които са от значение за делото
без да разкрива обстоятелства, които са
му станали известни във връзка с възложената му от клиента
Т.К.”ЕООД работа по продажба на дружествени дялове и за достъп до книжа
и информация за продажбата им, поради което съдът приема за неоснователни твърденията
на ищеца за нарушение на чл. 33 от Закона за адвокатурата. Показанията на
свидетеля са дадени за обстоятелства, които могат да се установят с гласни
доказателства. Няма основание показанията на св.{Ц. да не се кредитират
включително и при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. В случая
свидетелят {Ц. е заявил възприети лично от него факти за получено от него на 09.03.2020г.. в
11,12-11,15ч. съобщение със снимано предизвестие от 09.03.2020г., изпратено му
от В.З., за показан му от ищеца оригинал
на това предизвестие на проведена по-късно в кантората му среща. Показанията на този свидетел не са
опровергани от останалите събрани доказателства и няма основание да не се
кредитират. Приетото по делото извлечение от съобщение, изпратено по Viber, е в
подкрепа за заявените от свидетеля ден,
час и съдържание на получено от него съобщение. Показанията на св. В. и на св. Т.
не сочат факти, обратни на така заявените от св. {Ц.. Останалите събрани по
делото писмени доказателства не опровергават показанията на св.{Ц. за
горепосочените обстоятелства, поради което и за същите те следва да се
кредитират. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията
на ответника, че съпругът на ищеца без знанието и съгласието на ответника е
взел това предизвестие. При така възприето
съдът приема, че на 09.03.2020г. ответникът е връчил на ищеца чрез
съпруга й предизвестието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал.1,т.5 от КТ. Автор на това предизвестие е ответника, то касае трудовото
правоотношение между страните и при така събраните доказателства житейски
обосновано е да се приеме, че същото е връчено на ищеца от ответника на
09.03.2020г. чрез съпруга й . По делото не се спори, а и се установява от
приети извлечения от кореспонденция по електронна поща, трудова книжка,
уволнителна заповед, че съпругът на
ищеца – В.З., е получавал за ищеца документите
за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника. Това се установява и
от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира за това
обстоятелство като еднозначни, резултат от личните впечатления на свидетелите. С
оглед гореизложеното съдът приема, че това предизвестие е проявило ефект и
трудовото правоотношение между страните е прекратено на 09.04.2020г. Връчването на предизвестието чрез съпруга на ищеца,
представителната власт на който не се оспорва, а и се установява че е възприет
от страните в извънсъдебните им отношения като легитимен получател на
изявленията на работодателя и валидно връчване на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 335 от КТ не поставя момента
на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице
основанието за прекратяване на трудовия договор. Връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от
работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на
срока на предизвестието, независимо от това дали са
били налице посочените в него основания за
уволнение . При така възприетото съдът приема,
че уволнението по предизвестието от 10.03.2020г. е незаконно и поради това, че е извършено след като вече
е получено предизвестието от
09.03.2020г., което не е оттеглено своевременно.
С оглед гореизложеното правилно районният съд е приел,
че уволнението на ищеца извършено на основание на чл. 328, ал.1т.2 от КТ е незаконно и го е отменил.
По исковете
с правно основание чл.344, ал.1 ,
т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД:
Правото на работника или служителя да иска
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност възниква от незаконното
уволнение , като предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но
и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Ако трудовия договор е бил срочен и срокът на трудовия договор е
изтекъл към приключване на делото, то материалното потестативно право на
възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или
служител вече не съществува. Подобно правно действие настъпва и в хипотезата,
когато трудовият договор между страните е бил прекратен на друго основание –
отправено предизвестие за прекратяване трудовия договор преди да се прекрати
същия с процесното уволнение и вече изтекъл срокът на предизвестието.
В
случая уволнението на ищеца извършено на основание на чл. 328, ал.1,т.2 от КТ е
незаконно , но към момента не съществува материално субективно преобразуващо
право на ищеца на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Това
е така, защото трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
09.04.2020г. на основание на чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ с предизвестието от
09.03.2020г. Подробни съображения за
този извод съдът изложи по-горе по иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ и е
безпредметно да ги повтаря. Връчването
на предизвестието
за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от
работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение
с изтичане на срока на предизвестието, независимо от това дали са били налице посочените в него основания за уволнение . Това уволнение по чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ не се твърди и не
се установява да е било отменено от работодателя по реда на чл. 344, ал.2 от КТ
или по
иск на ищеца по чл. 344, ал.1,т.1
от КТ. Този иск е конститутивен и успешното му провеждане е условие
да се приеме, че уволнението по
чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ е незаконно и е отменено, тоест , че няма пречка
служителят да се възстанови на заеманата преди процесното уволнение длъжност. Това
е така, защото законодателят е въвел презумпция за законност на уволнението и
същата може да бъде оборена само в хода на исков процес по конститутивен иск по
чл. 344, ал.1т.1 от КТ иницииран от работника. Законността на уволнението,
извършено от работодателя не може да се оспорва с иск на работодателя. То не
може да се изследва и от съда без да е сезиран с иск за отмяната му по реда на
чл. 344, ал.1,т.1 от КТ. До постановяване на решение, с което уволнението се
отменя същото се счита за законно. Едва при уважен иск по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ ще настъпи правна промяна и това
уволнение ще се счита за незаконно и отменено. С оглед гореизложеното законността
на уволнението по чл. 328, ал.1,т. 5 от КТ по предизвестието от 09.03.2020г. не може да бъде изследвана в настоящото
производство, защото такъв иск не е предмет на въззивното дело. При така възприето
и доколкото не е установено уволнението по чл. 328, ал.1т.5 от КТ по
предизвестието от 09.03.2020г. да е отменено, то съдът приема, че неправилно районният съд е приел, че иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е
основателен, решението на СРС по този
иск следва да се отмени и иск следва да се отхвърли. Прекратяване на трудовия договор по предизвестието от
09.03.2020г. е настъпило преди изтичане на срока по предизвестието от
10.03.3020г. по процесното уволнение по чл. 328, ал.1,т.2 от ГПК и въззивният
съд следва да зачете същото. Материалното потестативно право на
възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения служител в случая не
съществува, защото възстановяването на работа предпоставя
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното
уволнение, какъвто не е случая.
По същите съображения съдът приема
за неоснователен и иска по чл. 344,
ал.1,т.3 вр. с чл. 225 от КТ. В случая трудовото
правоотношение между страните е било прекратено с предизвестието от
09.03.2020г., прекратяването е настъпило на 09.04.2020г., поради което и
оставането на ищеца без работа за периода от 10.04.2020г. до 10.10.2020г. не е в
причинно-следствена връзка с уволнение, извършено на основание на чл. 328,
ал.1,т.2 от КТ уволнение, което съдът прие за незаконно. При така възприето съдът приема, че
неправилно районният съд е приел, че иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ е
основателен за периода до 29.09.2020г, поради което решението му в тази част следва да се отмени иск следва да
се отхвърли, в останалата част с която
иск по чл. 344, ал.1т.3 от КТ е
отхвърлен решението на СРС макар и по други съображения следва да се потвърди.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
по делото следва да се разпределят съобразно уважената част от исковете, като
решението на СРС в частта, с която е осъдил ответника да заплати по сметка на
СРС съдебни разноски от 80лв. за
държавна такса по иска по чл. 344, ал.1,т.2 от КТ и 2656,84лв.
по иска по чл. 344, ал.1,т. 3 от КТ и разноски за вещо лице от 130лв. следва да
се отмени.
За производство пред СРС на ответника следва да се
присъдят разноски за възнаграждение за адвокат от 2868лв. , които съдът
определи като съобрази уговорено и платено възнаграждение по всички
искове по делото от ответника в размер на 3600лв., но и обстоятелството, че иск
по чл.344, ал.1т.1 от КТ е уважен, а минималното възнаграждение за него по
наредба № 1/2004г. е 732лв. с ДДС. В приетата по делото фактура и разписка
ответникът не е посочил по всеки иск какво възнаграждение е уговорил, поради
което и с оглед на тежестта на доказване на обстоятелството по кой иск какво
възнаграждение е уговорено, то не следва в тежест на ищеца да се поставят
разноски на ответника по този иск в размер на минималното възнаграждение за
адвокат.
За производство пред СГС ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски за държавна такса от 40лв. по иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и от 1328,42лв.
по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, както и разноски за възнаграждение за
адвокат от 2868лв. определено от
съда по начина, посочен по-горе.
За производство пред СГС на ищеца следва да се присъди възнаграждение за
адвокат в размер на 732лв. с ДДС, които
съдът определи като съобрази уговорено и
платено възнаграждение по всички искове по делото от ищеца в размер на 4775,08лв., но и обстоятелството,
че само иск по чл. 344, ал.1т.1 от КТ е уважен, а минималното възнаграждение за
него по Наредба № 1/2004г. е 732лв. с ДДС. В приетата по делото фактура и платежно
нареждане ищецът не е посочил по всеки иск какво възнаграждение е уговорил и
платил, поради което и с оглед на тежестта на доказване на обстоятелството по
кой иск какво възнаграждение е уговорено, то не следва в тежест на ответника по исковете да се поставят разноски
на ищеца по този иск в размер над
минималното възнаграждение за адвокат.
Възраженията за прекомерност на претендираното
адвокатско възражение са неоснователни защото те не надхвърля минималния размер по Наредба №
1/2004г. до степен която да обоснове за несъответствие между сложността на
делото и претендираните разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 20222299/12.10.2020г. по гр.д. № 22824 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 77-ми
състав в частта, с която М.Г.З., ЕГН
********** е възстановена на
основание на чл. 344, ал.1 т. 2 от КТ
на заеманата преди уволнението длъжност „консултант
по управление” в „С П.С.”ООД, ЕИК8******, като „С П.С.”ООД, ЕИК8******
със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на основание на чл. 344, ал.1,т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ на М.Г.З., ЕГН ********** сумата
от 66420,88лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 08.06.2020г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
прекратяване на трудовото правоотношение до 29.09.2020г., като „С П.С.”ООД, ЕИК8****** със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 2696,84лв. държавна
такса и сумата от 130лв. за
възнаграждение за вещо лице и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените с искова молба вх.№ 2009716/08.06.2020г. по регистъра на СРС от М.Г.З., ЕГН ********** с адрес: гр. София, пл. *********и съдебен
адрес: Адвокатско дружество „Д., Г., К.и В.”, гр. София, район Средец, бул. „*********срещу
С П.С.”ООД, ЕИК8****** със седалище
и адрес на управление:*** със съдебен адрес: адв. К.С., с.Казичене, Промишлена
зона – Север, ул. „*********искове с правно основание на чл.
344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението, извършено с предизвестие от 10.03.2020г. и Заповед
№ 376/10.04.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение , длъжност
„консултант по управление” в „С П.С.”ООД, ЕИК8****** и за осъждане на ответника
да й заплати сумата от 66420,88лв., ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 08.06.2020г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
прекратяване на трудовото правоотношение до 29.09.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20222299/12.10.2020г. по гр.д. № 22824 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 77-ми
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „С П.С.”ООД, ЕИК8****** със седалище и адрес на
управление:*** със съдебен адрес: адв. К.С., с.Казичене, Промишлена зона –
Север, ул. „*********да заплати на М.Г.З.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, пл. *********и съдебен адрес: Адвокатско
дружество „Д., Г., К.и В.”, гр. София, район Средец, бул. „*********на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 732лв. /седемстотин тридесет и два лева/, представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА М.Г.З., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
пл. *********и съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д., Г., К.и В.”, гр. София,
район Средец, бул. „*********да заплати на С
П.С.”ООД, ЕИК8****** със седалище и адрес на управление:*** със съдебен
адрес: адв. К.С., с.Казичене, Промишлена зона – Север, ул. „*********на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от общо 7144,42лв. /седем хиляди сто
четиридесет и четири лева и 0,42лв/, представляващи съдебни разноски за производството
пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.