O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………./………..03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………..март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1367 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 1367/2018г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на М.М.Е.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.С.Ч.,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София,
да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на нейния брат Й.М.Й.,
ЕГН **********, вследствие на настъпило на 07.09.2013 г. пътно-транспортно
произшествие на пътя между гр.Девня и с.Падина със застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество л.а.
марка „***" с д.к.№ ***.
Предявеният иск е допустим, ищецът е освободен от заплащането на държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал писмен отговор, в който е взел становище по
допустимостта и основателността на иска, както и по доказателствените
искания на ищеца, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ищецът в срока по чл. 372 ГПК депозира допълнителна искова молба, в
която оспорва наведените в отговора доводи и поддържа изложените в исковата
молба обстоятелства.
Ответникът в срока по чл. 373 ГПК депозира допълнителен отговор, в който
оспорва твърденията, наведени в допълнителната искова молба.
Размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на претенциите:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните, с оглед
твърдението на ищцата, че в патримониума й са
настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на брат й при
възникнало ПТП със застрахован при ответното дружество лек автомобил.
Неоснователни са твърденията на ответника за недопустимост на
производството поради неотправяне на извънсъдебна застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, тъй като посочената разпоредба не е приложима към
настоящото производство, доколкото предявения иск се основава на отменения
Кодекс за застраховането, който не предвижда такава процесуална предпоставка за
предявяването на искова претенция. Сезиран
е компетентен съд. Съдът приема, че предявеният иск е допустим.
По доказателствените
искания на страните :
Представените от страните писмени доказателства съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно
разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат
допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито
съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
С оглед направените искания съдът намира за допустимо и относимо към предмета
доказване назначаване на съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа експертизи с подробно изложени въпроси в
исковата молба, допълнителната такава и отговора.
Следва да бъде допуснато провеждането и на съдебно-психиатрична
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Допустимо и относимо
е също искането на основание чл. 186 от ГПК да бъде изискани и приложени към
настоящото дело ДП № 404/13 г. по описа на РУП – гр. Девня, ведно с пр.преписка
№ 3641/2013 г. по описа на ОП – гр. Варна.
Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене
от ищцата, за установяване на близостта в отношенията между нея и брат и́,
както и за изпитаните болки и страдания от неговата загуба. За доказване на
посочените факти не е необходимо да бъде проведен разпит на трети свидетел.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в
едноседмичен срок от съобщаването да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните,
на основание чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата на страните и
допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на М.М.
ЕНКА с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.С.Ч.,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, да заплати на ищцата сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата
на нейния брат Й.М.Й., ЕГН ********** , вследствие на настъпило на 07.09.2013 г.
на пътя между гр. Девня и село Падина пътно-транспортно произшествие на
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество л.а. марка „***" с д.к.№ ***.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата молба се сочи, че на 07.09.2013 г. Ю.Х.Ю. управлявал л.а.
марка „***" с д.к.№ *** на пътя между гр. Девня и село Падина. На около
100 м. след разклона за с. Разделна водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия
и със законовите ограничения и не контролирал непрекъснато управляваното от
него превозно средство. В резултат на това лекият автомобил напуснал платното
за движение и се преобърнал в крайпътна нива. На място починал братът на ищцата
Й.М.Й. - пътник в лек автомобил марка „***" с д.к.№ ***, а малко по-късно
от раните си издъхнал и водачът Ю.Ю.. Ищцата излага
твърдения, че произшествието е настъпило по изключителната вина на Ю., който
грубо е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП -
като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал;
чл. 20, ал. 2, изр. първо и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост,
несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения. Ю. имал
възможност да предотврати произшествието, ако се е движел със съобразена с
конкретните пътни условия и законови ограничения скорост, както и ако е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. По случая било образувано
д.п. № 404/2013 г. по описа на РУП - гр. Девня и пр.пр.
№ 3641/2013 г. по описа на ОП Варна. С Постановление от 19.08.2014г.
наказателното производство е прекратено на осн. чл.
199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
Ищцата твърди, че преживяла силен шок от смъртта на своя брат. Двамата
били изключително близки и дълги години живеели в едно домакинство, които
обстоятелства са в основата на силната привързаност на Е. към нейния брат. Дори
след като създали свои семейства, двамата продължили да поддържат изключително
тясна връзка, виждали са се всекидневно, за да споделят нуждите и радостите си.
Поради това внезапната смърт на Йордан и́ причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тяхната родствена връзка. Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и
взаимна подкрепа. Е. винаги можела да разчита на братската опора. Йордан не
спирал да я подкрепя във всяко отношение през целия им живот, както подкрепял и
всички свои близки. След трагичното произшествие ищцата станала апатична и
асоциална. Изпаднала в депресия и отчаяние от това, че никога няма да види
отново брат си и да поговори с него, да сподели болките и радостите си.
Внезапната смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близките е непрежалима.
Вследствие на настъпилата смърт, ищцата твърди, че е развила остра стресова
реакция и душевно разстройство. Излага, че към момента на произшествието
причинилото вреда МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, което обосновава интереса и́ от предявяване на настоящия иск
срещу застрахователя.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва допустимостта и основателността на
исковата претенция. Релевира възражение за погасяване
по давност на исковата претенция, както и че същата е подадена при липса на
правен интерес, с оглед неизпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Сочи, че
в исковата молба не са отразени причините за настъпилото ПТП. Твърди, че пострадалият е съпричинил
настъпването на вредите, като се е съгласил да бъде превозван от видимо пиян
шофьор, не е поставил предпазен колан и многократно е подканвал последния да
увеличи скоростта на движение на автомобила. Оспорва твърдението, че между
ищцата и пострадалия са съществували сочените от нея отношения на близост,
привързаност, обич и доверие, съответно настъпилите у нея болки и страдания с
твърдяната продължителност и интензитет. Предвид изложеното оспорва и размера
на претендираното обезщетение, като сочи че на
бившата му съпруга и на децата на пострадалия по гр. дело № 16496/2013 г. по
описа на СГС е присъдено обезщетение в размер на 515 911 лева. Релевира възражение и за погасяване на претенцията за
лихвите, изтекли преди 07.09.2015 г.
След получаване на препис от отговора, ищцата е подала допълнителна
искова молба, в която са репликирани възраженията на
ответника. Позовава се на разпоредбата на параграф 96, ал.3 от ЗИКЗ във вр.параграф 77 от с.з., съгласно които размера на
обезщетението по чл.493а, ал.4 от КЗ до влизане в сила на методика се определя
в размер до 5 000 лева.
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът се
противопоставя на твърденията на ищцата, поддържа възраженията, изложени в
отговора на исковата молба. Поддържа възражението за съпричиняване.
Правната квалификация: Предявените искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл.226 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД .
БЕЗСПОРЕН И НЕНУЖДАЕЩ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ между страните е факта, че лек автомобил марка „***" с д.к.№
*** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД по полица №
22113002055775, валидна от 16.08.2013 г. до 15.08.2014 г.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Предвид обстоятелството, че вината се
предполага до доказване на противното, в тежест на ищеца е да установи:
пътно-транспортното произшествие, противоправното
поведение на деликвента, настъпилите вреди в резултат
на него, претърпените болки и страдания, техния характер, интензитет и
продължителност, родствена връзка с пострадалия, както и да обоснове
обезщетението в претендирания размер. Ответникът носи
доказателствена тежест да установи възражението за съпричиняване на вредите от ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ДП № 404/13 г.
по описа на РУП – гр. Девня, ведно с пр.преписка № 3641/2013 г. по описа на ОП – гр. Варна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да
води двама свидетели в първо съдебно заседание за установяване на близостта в
отношенията между нея и брат и́, както и за изпитаните болки и страдания
от неговата загуба. УКАЗВА на
страната, че ако не води свидетелите в указания срок без уважителна причина,
производството по делото ще се гледа без тях.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО на съдебно-автотехническа експертиза със задачи за вещото лице
– след като се запознае с данните по делото и
приобщените доказателства, ДП № 404/13 г. по описа на РУП – гр. Девня и ПрП. № 3641/2013 г. по описа на ОП – гр. Варна, извърши
необходимите справка да отговори на следните въпроси:
Какъв е механизмът
на настъпване на ПТП? Да се опишат всички деформации по лекия автомобил. Къде
л.а. марка „***" с д.к.№ *** е напуснал пътното платно? Каква е била
скоростта на движение на л.а. марка „***" с д.к.№ *** преди и към момента
на настъпване на транспортното произшествие?
При каква скорост
на движение и при предприемането на какви действия водачът на л.а. марка „***"
с д.к.№ *** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП?
Какви са причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка?
Установява ли се
дали Й.М.Й. е бил по време на настъпване на ПТП с поставен обезопасителен
колан. Каква би била ефикасността на предпазния колан при настъпилото ПТП? Кои
от получените наранявания биха могли да бъдат избегнати при носене на колана?
Предпазният колан ограничава ли движението на главата; гръдния кош и коремната
област от увреждания при установения механизъм на ПТП .
Има ли
причинно-следствена връзка между телесните увреждания, настъпването на смъртта
на Й.М.Й. и механизма на ПТП?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в общ размер на 200 лева, от които 100 лева, вносими от ответника в тридневен срок от връчването на препис от настоящето определение и 100 лева от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице Йордан
Любомиров Михайлов от гр.Варна, което да се призове след представяне на доказателства за внесе депозит.
ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице,
на основание чл. 199 от
ГПК, да представи заключението се най – късно една
седмица преди съдебното заседание.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на следните въпроси :
Каква е причината за смъртта на Й.М.Й.?
Какъв е характерът
на телесните увреждания, довели до смъртта Й.М.Й.?
Възможно ли е с оглед
деформациите на автомобила и механизма на ПТП при употреба на предпазен колан Й.
да получи същите или други /по-тежки/ травматични увреждания
Съществуват ли данни
водачът на лекия автомобил да е употребил алкохол и какво количество? Възможно
ли е в зависимост от индивидуалните особености на лицето при някои индивиди при
концентрация на алкохол в кръвта на 1.9
промила да не се наблюдават видими проявления на повлияване от алкохол. Налице ли е абсолютна зависимост между алкохолемията и клиничните прояви на опиването. От какво се
определят клиничните прояви на алкохолното опиване освен от количеството
алкохол в кръвта.
При положителен
отговор на предходния въпрос – възможно ли е било за Й.М.Й. да установи, че
водачът е употребил алкохол, ако се приеме, че пътникът не е знаел за
употребата на такъв? Възможно ли е той да не е забелязал отклонения в
поведението на шофьора, вследствие на алкохолното опиянение?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в общ размер на 200 лева, от които 100 лева, вносими от ответника в тридневен срок от връчването на препис от настоящето определение и 100 лева от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице д-р
Б.С. от гр.Варна, което да се призове след представяне на доказателства за внесе депозит.
ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице,
на основание чл. 199 от
ГПК, да представи заключението се най – късно една
седмица преди съдебното заседание.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО съдебно-психиатрична експертиза, като вещото лице, след като извърши личен преглед на ищцата, да даде заключение по следните въпроси:
Какви психични
увреждания са причинени
на ищеца в следствие смъртта на брат й Й.Й. в процесното
пътно-транспортното произшествие; прилагано ли е лечение, с какви медикаменти и какво е състоянието й в момента?
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в
размер на 200 лева от бюджета на съда.
НАЗНАВАЧАВА за вещо лице д-р А.Д., на която да се съобщи.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.04.2019
година от 14.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните,
като им се
изпрати препис от настоящето определение.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
Да се призове
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза.
На ищцата да се
изпрати препис от отговора на допълнителната искова молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: