РЕШЕНИЕ
№ 3171
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20231110216669 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от В. В. К. от гр. София, чрез адв. М. Б. срещу
наказателно постановление № 23-4332-026694/03.11.2023 г. на началник група
към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено следното
административно наказание: на основание чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, тъй като
фактическата обстановка не отговаря на случилото се, тъй като настилката е
суха и жалбоподателя губи управлението на автомобила, а не ставало въпрос
за никакво „дрифтиране“ и умишлено извеждане на автомобила извън
контрол, системата ABS не е била работеща и при натискане на педала се
заключвали гумите и колата поднасяла.
Жалбоподателят редовно призован се явява в част от проведените съдебни
заседания. Представлява се от упълномощен от него процесуален
1
представител, който поддържа жалбата.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирани са писмени бележки по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност по претендирано адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Жалбоподателят В. В. К. на 12.09.2023 г. управлявал лек автомобил
„...........“, с ДК № ......... около 18:40 ч. по републикански път „Е 82“ с посока
на движение от с. Д. П. към с. К. На около петстотин метра след крепостта
„Кокалянски Урвич“ извършил рисково каране, като докато карал свидетеля
М. Д., който бил в автомобила снимал с камера. По същото време свидетелят
С. управлявал насрещно товарен автомобил „М. С. 311 ЦДИ“, с ДК №СО 9956
СХ посока от гр.София към гр.Самоков и бил близо до с.Кокаляне. В
управлявания от него автомобил, който бил с десен волан на лявата
пасажерска седалка до водача седяла свидетелката С.. Свидетелят С. чул
свистене на гуми, което чула и свидетелката С. и с висока скорост
управляваният от жалбоподателя автомобил, излизайки от завоя се врязал с
вратите в буса. Свидетелката С. видяла, управлявания от жалбоподателя
автомобил преди удара напряко на пътното платно, в което те се движели.
Свидетелят Н. бил втора кола зад буса, който бил управляван от свидетеля С..
Той чул силен шум от завоя като форсиране на двигател и пищене на гуми,
след което видял, че лекият автомобил „...........“ излиза от завоя с много висока
скорост като спортен автомобил с „дрифтене“ и се удря в бус „М.“. Водачът на
лекия автомобил имал наранявания, а момчето, което снимало прибрало
камерата в раница и тръгнало с нея по пътя. Водачът на буса и спътничката му
също имали наранявания. Извикана на място била полиция и бърза помощ.
На място пристигнал екип на КАТ, сред които бил и свидетеля М. и
свидетеля Г.. Свидетелят М. установил бял бус, в който имало двама
пострадали, които били откарани в болнично заведение – водачът и
пътничката, както и сив на цвят лек автомобил „БМВ“, модел „328“, като
водачът – жалбоподател също бил откаран в болнично заведение. Докато
полицаите изчаквали да се върнат на място пострадалите, преминавали
граждани, които споделили, че често са виждали въпросното „....................“ да
2
се движи в района бързо, да навлиза в лентата за насрещното движение, да
дрифти, но същите не желаели да стават свидетели. Водачите са изпробвани за
алкохол и пробите им са били отрицателни. Вследствие на удара мостът на
буса се бил скъсал и същият се е ударил в скалите. Свидетелят Г. изготвил
протокол за материалните щети и пострадалите. На свидетеля М. му
направило впечатление, че по „.........“-то има модификации, които са различни
от заводския вид, предният ъгъл на завиване на колелата на автомобила били
също по-различни.
На място били снети писмени сведения от М. Н. и В. Д.. Попълнени били
писмени декларации от водачите на двете МПС-та участници в ПТП-то: С. и
К.. Изготвена била скица и протокол за ПТП с пострадали лица №539.
На 13.09.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 12.09.2023 г. е осъществил
нарушение с правна квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор Н. М.. В акта не са вписани възражения.
Депозирани са писмени възражения на 18.09.2023 г. от жалбоподателя.
Предоставена е докладна записка от актосъставителя М., както и такава от
мл. експерт М. Д..
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши
инспектор Г. В. Б.а, назначена на длъжност началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача, а както и изцяло кредитира показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели, които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Единственото
противоречие съдът констатира в показанията на свидетелите относно волана
на буса, като в тази насока кредитира тези на С.и, тъй като С. е управлявал
3
буса, а С. е пътувала в същия, че се касае за десен волан. В останалата им част
съдът не намира съществени противоречия и не намира основания да
анализира всяко едно от доказателствата поотделно и в съвкупност.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок, но
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП е
издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо и
ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми от
ЗДвП. В НП е посочено, че подадените от жалбоподателя възражения са
неоснователни. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а
именно показанията на свидетелите М. и очевидеца Н., които съда цени се
потвърди изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка. Като в допълване на показанията на
тези двама свидетели следва да се посочат и тези на свидетелите С.и, които са
чули свистене на гуми преди управляваното от жалбоподателя МПС да се
удари в буса. Горното води до извод не само за придвижване на МПС-то, което
жалбоподателят е управлявал, с висока скорост, но и е имало по-високо
сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка, което не е
характерно при нормално придвижване на автомобил по пътно платно, поради
което се е чул и по-специфичния звук, който тези двама свидетели са
възприели преди удара. Като във връзка с отбелязаното в жалбата, че
системата ABS (антиблокираща) не е била работеща не са приложени
доказателства по делото, както и не бяха събрани в този смисъл по време на
4
съдебното следствие, за да се приеме, че придвижването в процесния случая
на управлявания от жалбоподателя автомобил е поради неработеща такава
система, която по принцип се грижи колелата да поддържат стабилно
сцепление с пътната настилка и помага на водачите да не изпускат
управлението на автомобила от контрол.
С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от
него действия. Действително понятието „дрифт“ няма своя легална
дефиниция, но същото е възприето в теорията и практиката да обозначава
умишленото действие от страна на водач на МПС, изразяващо се във
форсиране на двигателя, превъртане на предните задвижващи колела и
поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението. Ето защо е
правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно
шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.
Установи се, че по време на така осъщественото опасно шофиране е правен и
видеоклип от свидетеля Димчев, който факт се установява от показанията на
свидетелите Н. и М.. Подобно поведение застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Именно с оглед високата обществена опасност на деянието
законодателят е въвел нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП в началото на 2017 г.,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата
страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи,
чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко
подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на
ръчната спирачка или по друг начин, с оглед изводите им за настъпилия краен
резултат. Като в случая вследствие на това опасно шофиране от страна на
жалбоподателя като водач на процесното МПС лек автомобил „...........“, с ДК
№ .............. е причинил ПТП с насрещно движещото се МПС товарен
автомобил „М. С. 311 ЦДИ“, с ДК №СО 9956 СХ.
5
С оглед изложеното, съдът намира, че както обективната, така и
субективната страна на деянието, осъществено от жалбоподателя се
установява от показанията на свидетелите Н. и М., тези на свидетелите С.и и
писмените декларации, скица и протокол. Административнонаказващият
орган е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя следва да носи
административно-наказателна отговорност, като му е наложил и съответните
наказания, които са фиксирани по размер и които отговарят на тежестта и
характера на извършеното нарушение.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно
наказание, а именно глоба в предвидения в закона размер от 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, вид и размер,
предвидени в санкционната норма на чл.175А, ал.1, предл.III от ЗДвП.
Същите не могат да бъдат намалявани, тъй като размерът им е фиксиран.
С така наложените наказания по административен ред за всяко едно от
нарушенията, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който не
се е явил в съдебно заседание, но е изготвил писмено становище, делото се
преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80
(осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №.............. г. на началник
група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. В. К., с ЕГН **********, от гр. ..................... да заплати на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр. ...............,
с БУЛСТАТ ............. сумата в размер на 80 (осемдесет лева) лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7