Определение по дело №207/2024 на Административен съд - Кюстендил

Постъпила е жалба от И. В. Г. от гр. Дупница,чрез адв. С. Г., с която обжалва Писмо с рег. № 345000-3117/26.03.2024 г. на За директор на ОДМВР Смолян. Релевира основанието за оспорване по чл. 146 т. 4 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с настъпила реабилитация по право за осъждането по обвинение в умишлено престъпление от общ характер, във връзка, с което е извършена полицейската регистрация. Счита, че в случая е приложимо Решение от 30.01.2024 г. по дело С – 118/2022 г. на СЕС на основание чл. 633 от ГПК и чл. 267 от ДФЕС. Моли за отмяна на оспореното писмо, като делото се върне като преписка на Директора на ОДМВР Смолян, алтернативно да се отмени Заповед с рег. № 3286з-4745/29.12.2023 г. на Директора на ГД „Национална полиция“ София. Претендира разноски по делото.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на Директора на ОДМВР Смолян, гл. юр. Н. Ш.. В тях се оспорва жалбата като недопустима, алтернативно неоснователна, като се излагат подробни мотиви за това. Моли се производството да се прекрати, като жалбата се остави без разглеждане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Делото е обявено за решаване в съдебно заседание от 28.05.2024 г., като съдът е обявил, че с крайният си съдебен акт ще се произнесе и по допустимостта на подадената жалба.

Оспорването се явява недопустимо.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие, волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения. Оспореното писмо рег. № 345000-3117/26.03.2024 г. няма самостоятелен характер и съгласно чл. 21 ал. 5 от АПК не представлява индивидуален административен акт, което прави недопустим съдебния контрол спрямо него.

С оспореното писмо не се обективира властническо волеизявление на издалия го орган, не се засягат пряко и непосредствено права, задължения или законни интереси на жалбоподателя. Писмото е с уведомителен характер. То не представлява отказ за извършване на действие или за въздържане от действие по смисъла на чл. 21 ал. 4 от АПК, тъй като в случая административният орган е уведомил заявителя за наличието на издаден индивидуален административен акт, в който е взето решение по съществото на спора. По подаденото искане е проведено административно производство при спазване на реда и условията в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, завършило с издаването на Заповед № 3286з-4745/29.12.2023 г. на Директора на ГД „Национална полиция“ София, с която се отказва снемането на полицейска регистрация на Г..

Оспореното писмо не е и мълчалив отказ, доколкото не е финализиращ акт в производството по заличаването на полицейската регистрация. В случая, проследявайки фактологията по издадената заповед на Директора на ГД „Национална полиция“ София, Директорът на ОДМВР Смолян е уведомил Г., че по неговото искане за заличаване на полицейската регистрация, вече се е произнесъл компетентният орган с издадената заповед, която е била връчена на лицето. За Г. е била възможността за оспорването й в 14 – дневен срок от връчването й, на основание чл. 149 ал. 1 от АПК, от която същият не се е възползвал. Тази възможност е преклудирана, доколкото издадената заповед е влязла в законна сила.

За пълнота на изложението съдът ще посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 6 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24 ал. 3 от НПК, наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание или лицето е починало, като в този случай искането може да се направи от неговите наследници.

Съгласно чл. 85 ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не основание за снемане от полицейска регистрация. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР и в този смисъл настъпването на реабилитация не влияе върху обществените отношения, свързани със снемането на полицейска регистрация, поради което и не е предвидено измежду основанията по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР.

Що се отнася до Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС то същото би било относимо и съдът следва да съобрази със същото при допустима жалба, каквато настоящата не е. В този смисъл съдът не следва да излага мотиви по същото.

 

С оглед изхода по делото и представените доказателства, на основание чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143 ал. 4 от АПК, съдът ще присъди направените разноски на ответника по делото.

 

Воден от горното и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение за даване на ход по същество в с.з. от 28.05.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от страна на И. В. Г. от гр. Д., [улица], срещу Писмо с рег. № 345000-3117/26.03.2024 г. на За директор на ОДМВР Смолян.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 207 по описа на КнАС за 2024 г.

ОСЪЖДА И. В. Г. от гр. Дупница, [улица], [ЕГН], да заплати на ОДМВР Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. “България” № 67, сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7 - дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от него.