№ 1340
гр. Пазарджик, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220103538 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Ястребец“№23Б ,
представлявано от Александър Александров- изп.директор, чрез
юрисконсулт Г., срещу Е. А . Й., ЕГН-********** от гр.София,
общ........................., ж.к. .............................................
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
на 21.01.2021г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23004575 срещу Е. А . Й. с
ЕГН:********** за сумата от 730,30 лева, от които 616,13 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.07.2017г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 21.01.2021г.. до изплащане на вземането, 77,15 левамораторна лихва
за забава от 15.09.2018г. до 13.01.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 31,76 лева - главница за периода от м.12.2017г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, и 5,26 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 13.01.2021 г.,
1
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №932/2021г., по описа на
Районен съд- Пазарджик, 19-ти състав е уважено искането и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от
дружеството на 10.09.2021 г. съдията докладчик указва, че могат да предявят
иск относно вземането в едномесечен срок, като довнесат дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ТПК,
предявяват иск за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Е. А . Й. с ЕГН
**********, като клиент на ТЕ, за топлоснабден имот: гр. София, п.к. ............,
обл. София, общ. ........................, ж.к. ...............................................,, ап. 21 за
процесния период.
Сочи се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането са следните: Ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдиването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
2
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В
раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ
е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне
в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. . С изтичането на
последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите
суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.
Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница
на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/KnneHTH/ проверка
на сметка.
3
Сочи се, че ответницата, видно от приложеното извлечение от сметки
зааб. №248101 е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасила задължението си. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата- етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
“Бруната България” ООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
“Бруната България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагат като
доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия,
са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. А .
Й. с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер от 730,30 лева, от които 616,13
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.07.2017г. до м.04.2020г. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до изплащане на
вземането, 77,15 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 13.01.2021
г,, както и суми за дялово разпределение 31,76 лева - главница за периода от
м.12.2017 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,26 лева - лихва за периода от
31.01.2018г. до 13.01.2021 г., както и направените по делото разноски за
4
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да им бъдат
присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78 от ГПК. И е направено искане на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК да бъде привлечено БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
което правят следните възражения и искания във връзка с предявената от
“Топлофикация-София” ЕАД искова молба за заплащане на топлинна енергия
за периода а м. 07.2017 год. до м.04.2020 г.:
Счита се, че исковата молба не е подсъдна на районен съд гр.Пазарджик.
Постоянното местоживеене на ответницата и адрес на регистрация е гр.
София, ж.к. ........................................... и съгласно чл. 105 ГПК искът е
подсъден на СРС. Счита се, че исковата молба следва да бъде разгледана от
СРС, тъй като няма правно основание същата да бъде разглеждана от PC-
гр.Пазарджик.
Твърди се, че от предявената искова молба е видно, че претендираната
сума за доставена топлинна енергия е в размер на 630 лева за периода от
м.07.2017 год. до м. 04.2020 год., лихва от 21.01.21 год. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 год. до
13.01.2021 год., както и суми за дялово разпределение - главница за периода
от м. 12.2017год. до 04.2020год. и лихва върху тази сума за периода от
13.01.2018г. до 13.01.2020 год.
Счита се, че част от сумата за доставка на топлинна енергия е погасена
по давност. Съгласно ЗЗД претендираната сума като периодично плащане е
погасена за периода от м. 07.2017 год. до датата на предявяване на искане по
чл. 410 ГПК и издаване на Заповед за изпълнение . Твърди се, че оспорват
вземането на ищеца, тъй като не е видно от приложените по делото
доказателства каква сума се дължи и за какво индивидуално потребление,
доставка на топла вода или сградна инсталация. Жилището през този период
от време е необитаемо и не е получавала фактури и не е видно това
разпределение на сградната инсталация ли е или представлявала стойността
на доставена топлинна енергия.
Сочи се, че поради неполучаването на фактури съгласно изискванията
5
на закона, не е извършвала плащане, поради което счита, че няма вина за
забава на плащанията и не следва да се начисляват лихви за посочения период
като не дължими. Не е сключвала договор с “Топлофикация София”ЕАД за
доставка на топлинна енергия. Съгласно приложеното към делото
Приложение за етажните собственици за избор на фирма за извършване на
услугата дялово разпределение, положеният подпис не е на ответницата и тя
през този период не е била в страната при избор на фирма за извършване на
услугата на дялово разпределение на етажната собственост. Твърди се, че
независимо от изложеното, преди 1990 год. е премахнала всички радиатори
със съгласие на ищеца, няма жилището снабдяване с топла вода и този факт е
известен на “Топлофикация-София” ЕАД. Моли се съда да задължи ищеца да
представи протокола за отстраняване на радиаторите от жилището. По
изложените съображения, счита, че не дължи и направените разноски по
делото. Не е станала причина за завеждане на делото, би могла доброволно да
ги плати при установен размер на задълженията и не е била уведомявана за
дължимите суми. Моли съда да и даде възможност да направи и други
възражения, при представяне на доказателства от страна на ищеца.
С Определение №1681/15.08.2022 г. съдът е оставил без уважение
направеното от ответника Й. възражение за местна неподсъдност на
представените искове пред РС- Пазарджик. С Определение №1682/15.08.2022
г. съдът е отменил свое определение № 1142/01.06.2022 г. с което адв. Е. Б. е
била назначена за особен представител на ответника, и е освободил адв. Б. от
качеството и на особен представител в настоящото производство.
С Определение 1683/15.08.2022г. съдът е допуснал привличането на
трето лице помагач на страната на ищеца, а именно „Бруната България“ ООД.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от приетите по делото доказателства се установява, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
6
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Няма данни ответникът Й. да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX
от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът
за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че
не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон,
а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане
на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
От друга страна, видно от приетите по делото доказателства, ответницата
Й. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 от Закона за
енергетиката , съгласно която разпоредба, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдиването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
ответникът е клиент на топлина енергия за топлоснабден имот, находящ се в
7
гр. София, п.к. ............, обл. София, общ. ........................, ж.к.
...............................................,, ап. 21 и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
По делото е представен заверен препис от Договор за покупко-продажба
на жилище от 01.06.1984г., легитимиращ ответницата в настоящото
производство като собственик на недвижим имот, находящ се на адрес гр.
София, п.к. ............, обл. София, общ. ........................, ж.к.
...............................................,, ап. 21. Приложен е и Протокол №3 от
17.09.2012г. от проведено на посочената дата Общо събрание на
собствениците , на което е било взето решение да бъде избрана
„Бруната“ООД /конституирано като трето лице помагач по делото на страната
на ищеца/ за извършване на услугата дялово разпределение.
Към исковата молба са били приложени и приети от съда извлечения от
сметки по месеци за процесния период и съобщения към фактури, адресирани
до ответницата Й..
В изпълнение на задълженията си по общите условия, „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК-********* е доставило до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия –„Бруната“ООД , е
разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Тъй като обектът на потребление се намира в сграда в режим на
етажна собственост, топлинната енергия се разпределя за имота по
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.
По делото не са представени каквито и да е доказателства, че
доставената топлоенергия е била заплатена.
Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№932/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело
№932/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. Тъй като издадената
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си в законоустановения срок, което е било
8
сторено от ищеца в настоящото производство.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на
съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която, за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. е била отчетена топлоенергия от общия
топломер ,монтиран в жилищната сграда, в размер на 520 144 кВтч. Фирмата
за дялово разпределение „Бруната“ООД е съставило индивидуална справка
за използваната топлинна енергия за всеки потребител. За процесният период
от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. в имот с абонатен №248101 уреди за дялово
разпределение и водомер за топла вода не са били отчитани. За този период е
била начислена топлинна енергия за отоплително тяло „Щранг Лира“ 380
вата в банята и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
съгласно методиката. Размерът на дължимите суми за потребена от абоната
топлинна енергия за периода е в размер на 616.15лв. Сумите за топлинна
енергия са били начислени в съответствие с действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката, като общият топломер с фабр. №60095634,
монтиран в обекта, е преминал първоначална и последващи проверки
съобразно изискванията на Закона за измерванията.
От приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза
е видно, че общо дължимата сума за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. е 527.39лв., от които 449.92лв.- главница и
77.47лв. - лихва за забава. Общо дължимата сума за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2020г. е 730.30лв., от които
647.89лв.- главница и 82.41лв. - лихва за забава. Размерът на начислените
задължения и дължимата лихва за забава не са погасени.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл.
9
422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането към датата на
подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане
/чл. 416 ГПК/. Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от
предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на
вземането , за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането
относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство
съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението.
Предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е
основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи,че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск
с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ул. „Ястребец“№23Б , представлявано от Александър
Александров- изп.директор, срещу Е. А . Й., ЕГН-********** от гр.София,
общ........................., ж.к. ............................................, беше доказан по безспорен
начин в хода на производството по делото, както по основание, така и по
размер. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл.
приетите по делото и неоспорени от страните заключения по съдебно-
техническата и съдебно-счетоводна експертизи.
Установява се по безспорен начин, че ответникът Й. е имала качеството
на „потребител“ на предлаганите от ищеца услуги , ползвал е същите
/доставена на обекта топлинна енергия на съответната стойност/, като не е
изпълнил задълженията си и не е заплатил в срок всички дължими към
ищцовото дружество суми за доставена топлинна енергия. В подкрепа на този
извод са всички приети по делото доказателства. Поради забава в заплащане
10
на консумираната ел. енергия, ответникът дължи и законна лихва.
Съдът намира предявените от ищеца претенции за доказани по
основание и по размер. Продажбата на топлинна енергия на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлинна енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона. При положение, че са налице общи условия на дружеството,
които са публично обявени, то безспорно се установява съществуването на
облигационната връзка между страните.
Няма спор, че ответникът е собственик на имота, като горното се
установява от Договор за покупко-продажба на жилище от 01.06.1984г.,
легитимиращ ответницата в настоящото производство като собственик на
недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, п.к. ............, обл. София, общ.
........................, ж.к. ...............................................,, ап. 21. Приложен е и
Протокол №3 от 17.09.2012г. от проведено на посочената дата Общо
събрание на собствениците , на което е било взето решение да бъде избрана
„Бруната“ООД /конституирано като трето лице помагач по делото на страната
на ищеца/ за извършване на услугата дялово разпределение. След като
нормативната база- ЗЕ и ОУ на оператора, не изискват абонат да бъде само
едноличният собственик на имота, лицето остава задължено към дружеството
за целия размер на дълга. По същите съображения, без значение е
обстоятелството дали ответникът Й. е живяла в имота през процесният период
от време и дали именно ответницата е консумирала доставената от
ищцовото дружество топлинна енергия или друго лице.
В хода на производството беше доказано законовото основание за
предоставяне на топлинна енергия в конкретният имот.
Не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът Й.
е заплатила на ищцовото дружество дължимите суми, поради което
предявените искове са основателни и доказани , и следва да бъдат уважени
като такива. Същите се явяват доказани както по основание,така и по размер.
Размерът на вземанията на ищцовото дружество се установява по несъмнен
11
начин от приетите по делото заключения по съдебно счетоводната и съдебно
техническата експертизи, които съдът кредитира като обосновани и
компетентно изготвени, същите са неоспорени от страните и приети по
делото. От експертните заключения се установява, че за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г. е била отчетена топлоенергия от общия топломер
,монтиран в жилищната сграда, в размер на 520 144 кВтч. Фирмата за дялово
разпределение „Бруната“ООД е съставило индивидуална справка за
използваната топлинна енергия за всеки потребител. За процесният период от
01.05.2017г. до 30.04.2020г. в имот с абонатен №248101 уреди за дялово
разпределение и водомер за топла вода не са били отчитани. За този период е
била начислена топлинна енергия за отоплително тяло „Щранг Лира“ 380
вата в банята и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
съгласно методиката. Размерът на дължимите суми за потребена от абоната
топлинна енергия за периода е в размер на 616.15лв. Сумите за топлинна
енергия са били начислени в съответствие с действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката, като общият топломер с фабр. №60095634,
монтиран в обекта, е преминал първоначална и последващи проверки
съобразно изискванията на Закона за измерванията.
От приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че общо дължимата сума за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. е 527.39лв., от които 449.92лв.-
главница и 77.47лв. - лихва за забава. Общо дължимата сума за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2020г. е 730.30лв., от
които 647.89лв.- главница и 82.41лв. - лихва за забава. Размерът на
начислените задължения и дължимата лихва за забава не са погасени. В
тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си . Като не е
представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са
установени по размер от приетите писмени доказателства, следва да се
приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за
плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги,поради което
възражението на ответника, съгласно което, тъй като не е получавал
въпросните фактури не дължи плащане, се явява неоснователно.
Обстоятелството, че ответникът Й. е ползвала предоставените от ищцовото
дружество услуги се установява от всички приети по делото доказателства ,
12
вкл. и от експертните заключения.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от
ответната страна за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна
давност, тъй като същата не е изтекла към момента на предявяване на
ищцовите претенции.
От страна на ответника се противопоставя възражение за погасяване по
давност на исковата претенция. В тази връзка следва да се има предвид, че в
случая вземанията, предмет на спора, безспорно са периодични, тъй като се
касае за плащане на парични суми с единен правопораждащ факт - доставка
на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова
погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111 б. “в“ ЗЗД - с
изтичане на тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно
Общите условия на „Топлофикация София“, потребителите са длъжни да
плащат месечни прогнозни суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано,че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава, т.е . след изтичане на 45- дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Следователно изискуемостта на вземането настъпва след издаване на
съобщение за дължимата сума по изравнителните сметки и съответната
фактура. В случая Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, въз
основа на което е образувано ЧГД е подадено в съда на 21.01.2021 г.
Следователно биха били погасени по давност вземанията, изискуеми до
21.01.2018 г., но доколкото първата по време фактура № ********** е от 31.12.2017г., а
първото съобщение към фактура е от 31.07.2018г., следва, че исковата претенция не е погасена по давност.
По отношение на разноските: При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, от които : 25.00
лв. държавна такса по ч. гр.дело №932/2021г. по описа на РС-Пазарджик;
както и присъденото юрисконсултско възнаграждение по частното
гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно
определено.
В настоящото исково производство са направени разноски за
държавна такса в размер от 175,00 лв. – държавна такса, както и 200.00 лв. –
13
депозит за особен представител на ответника. Ищецът е направил разноски
във връзка с възнагражденията на вещите лице по изслушаните експертизи по
делото в размер на 800.00лв., които следва да му бъдат възстановени.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 100.00 лв. Съгласно
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която
в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до
360 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е само едно открито съдебно заседание, не е налице голям обем от
процесуални действия, които да са били извършени от страните, като
същевременно цената на иска е относително ниска. Съдът като съобрази
посочените обстоятелства, намира, че в полза на ищеца следва да се
определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 100.00 лева.
От така изложеното следва, че общият размер на разноските, който
следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 1350.00 лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По предявеният иск от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
„Ястребец“№23Б , представлявано от Александър Александров-
изп.директор, чрез юрисконсулт Г., срещу Е. А . Й., ЕГН-********** от
гр.София, общ........................., ж.к. .............................................
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Е. А . Й.,
ЕГН-********** от гр.София, общ........................., ж.к.
14
............................................, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
„Ястребец“№23Б , представлявано от Александър Александров-
изп.директор, следните суми: 616,13лв. /шестотин и шестнадесет лева и
тринадесет стотинки/, представляващи стойността на доставена, но
незаплатена реално потребена топлинна енергия за периода м.07.2017 г. до
м.04.2020 г. ; 77.15лв. /седемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до
13.01.2021г.; както и суми за дялово разпределение – 31.76лв. /тридесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/- главница за периода от м.12.2017г.
до м.04.2020г. , и 5.26лв. /пет лева и двадесет и шест стотинки/- лихва за
периода от 31.01.2018г. до 13.01.2021г. ; ведно със законна лихва върху
горепосочените главници от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 21.01.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №532 от 15.03.2021г. по ч. гр.дело №932/2021г. по описа
на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА Е. А . Й., ЕГН-********** от гр.София, общ.........................,
ж.к. ............................................ , да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
„Ястребец“№23Б , представлявано от Александър Александров-
изп.директор, сумата от 1350.00лв. /хиляда триста и петдесет лева/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело
№3538/2021г. по описа на РС-Пазарджик и по ч.гр.дело №932/2021г. по описа
на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на ищеца
– „Бруната България“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул. „Братя Бъкстон“№85
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15