Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр.Пловдив,16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I гр. с., в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
секретар: Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 10936 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с член 79,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Теленор България ЕАД с ЕИК ********* твърди, че
с ответника И.В.В. *** има сключени :
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 30.07.2015г. за
срок от 24 месеца по плана Нонстоп 29,99; договор за
лизинг от 30.07.2015г., с който на ответник е предоставено за ползване
устройство ***с
обща
лизингова цена в размер на 387,97 лева; договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***от 22.12.2015г. за срок от 24 месеца; договор за лизинг от
22.12.2015г. по повод горепосочения
договор с предпочетен номер за предоставено на ответника устройство ***,, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 07.11.2016г. за срок
от 24 месеца по плана Нонстоп 30.99 и сключен на
същата дата договор за лизинг по повод горепосочения договор за предоставено
устройство ***,, съгласно които договори за ответника са се породили задължения за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги, респ. задължения за заплащане на лизингови вноски.
Претендира разноски.
Излага се и че за процесните вземания ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично вземане по член 410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на
член 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което му били дадени указания за
предявяването на установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител Р.И.,
оспорва исковете, като излага твърдения за извършени частични плащания.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. дело №
3384/2019 г. на ПРС, VІ гр.с. се установява пълно
съответствие между сумите, присъдени със заповедта за изпълнение и тези претендирани в настоящото исково производство, като искът е
предявен в месечния срок, с оглед на което същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно приетите по делото
писмени доказателства – Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 30.07.2015г.; Договор за лизинг с предпочетен номер +***от 30.07.2015г. и
Общи условия към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 22.12.2015г.; Договор за
лизинг с предпочетен номер +***от 22,12.2015г. и Общи условия към него; Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***от 07.П.2016г. и Договор за лизинг с предпочетен номер +***от 07.11.2016г. и Общи условия
към него, се установява съществуването на валидни облигационни правоотношения между
страните, доколкото договорите са подписани от ответника, а и последният не
оспорва тяхното сключване и валидност.
От съдържанието на
представените договори за мобилни услуги е видно, че на ответника са били
предадени активни сим карти, които му осигуряват
достъп до мрежата и услугите на оператора, а от чл. 4 на договорите за лизинг
се установява, че с подписването му лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал устройствата във вид, годен за употреба, вкл.
и гаранционна карта, като следователно мобилният оператор е изпълнил, като е
осигурил на потребителя достъп до мрежата си, и му е предал лизинговите устройства.
Всички вноски по договорите за лизинг са с настъпил падеж и тяхната изискуемост
е настъпила, а за ответника е настъпило
задължение да заплаща месечните абонаментни такси и лизинговите вноски,
независимо от потреблението на услуги. От приетите по делото фактури,
неоспорени от ответника, се установяват размерите на абонаментните такси и лизинговите вноски.
Ответникът не ангажира доказателствени средства, посредством които да
установи благоприятните за него факти- плащане на задълженията, поради което
съдът намира това негово възражение за недоказано и неоснователно.
С оглед на изложеното предявените обективно съединени искове като
основателни и доказани следва да бъдат уважени по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищцовото дружество разноски в заповедното производство в размер на 375 лева, както и тези по исковото
производство в размер на общо 625 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Теленор България ЕАД с ЕИК ********* и ответника И.В.В. ***, че И.В.В. ***, дължи на Теленор България ЕАД с ЕИК ********* следното вземане: сумата 708,28 лв. (седемстотин и осем лева и
двадесет и осем стотинки) главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него, ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.02.2019г. до
окончателното й погасяване, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3384/2019г. на
ПРС, VІ гр.състав.
ОСЪЖДА И.В.В. ***, да заплати
на Теленор
България ЕАД с ЕИК ********* разноски в заповедното производство в размер на 375 лева, както разноски по исковото
производство в размер на общо 625 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.