№ 1402
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20201110144591
по описа за 2020 година
......... е предявило против ...... иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр.
чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 221,74 лева (с включени ликвидационни разходи от 10 лева), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0000-1261-18-
251728, образувана по ПТП, реализирано на 10.05.2018 г. около 21:00 часа в гр. София, на
пътя между кв. „Челопечене“ и кв. „Кремиковци“, с МПС марка „....... модел „А8“, с рег. №
СА2255КВ, ведно със законната лихва от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на посочената дата и място управлявайки МПС марка „....... модел
„А8“, водачът В. Н. К. попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
в резултат на което са нанесени щети на автомобила. МПС има сключена валидна
имуществена застраховка с ищеца, поради което на собственика на увредения автомобил е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 211,74 лева с преводно нареждане от
14.06.2018 г. Сочи, че за поддръжката и обслужването на участъка от пътя отговаря .......
Ответникът счита, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като
представената застрахователна полица е неподписана. Намира, че не е представено
доказателство за приемане на Общите условия. Счита, че застрахователното обезщетение е
изплатено без валидно правно основание. Намира, че не са налице доказателства за
наличието на препятствие на пътното платно. Оспорва Протокола за ПТП от 10.05.2018 г.
относно механизма на ПТП. В условията на евентуалност счита, че размера на
обезщетението следва да бъде намален поради наличие на съпричиняване от страна на
водача, който се е движил със скорост, несъобразена с условията на пътното платно, поради
което не е могъл да избегне намиращата се неравност на пътното платно и е допринесъл за
1
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва отговорността на ......, тъй като последната
има сключен договор с ...... ЕООД, комуто е възложено да поддържа уличната мрежа и
пътните съоръжения в района на процесния участък.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена подписана застрахователна полица от 16.05.2017 г. за
сключена застраховка „Каско на МПС“, която доказва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. В
договора е договорено разсрочено плащане на застрахователната премия, като са
представени доказателства за заплащане на всички вноски. Съгласно т. 10 от раздел IV от
ОУ застрахователният договор влиза в сила в часа и деня, посочени в полицата за начало на
застраховката, при условие, че е платена застрахователната премия или първата вноска от
нея (при договорено разсрочено плащане). Представена е и декларация от 16.05.2017 г. от В.
Н. К., в която е посочено, че същият се е запознал изцяло със съдържанието на Общите
условия.
За вредите на лек автомобил „Фолксваген Голф“ до ищеца, като застраховател по
застраховка „Каско на МПС“, е подадено уведомление за настъпило застрахователно
събитие, в което е описано, че при движение по „Челопешко шосе“ в посока кв.
„Кремиковци“ на пътното платно имало изрязани участъци и в двете ленти, в резултат на
което били увредени предна и задна десни гуми.
По делото не е спорно, че застрахователното обезщетение е било изплатено от ищеца
на застрахования.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
според което на 10.05.2018 г., около 21:00 часа, лек автомобил „..... с рег. № СА2255ВВ се
движи по пътя от кв. „Челопечене“ към кв. „Кремиковци“ и на около 1 км преди ЖП гарата
превозното средство попада в необезопасени дупки на платното за движение. Всички
увреждания по лек автомобил „..... отразени в описа на застрахователя, се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.05.2018 г. произшествие в гр. София.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „..... изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 251,38 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета
по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лева. По делото няма никакви данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на лекия автомобил преди попадане в дупката.
Освен това видът и характерът на уврежданията зависят от физическите характеристики на
самата дупка - височина, широчина, дълбочина, острота на ръбовете и т.н. Като се вземе
предвид, че уврежданията са само върху гумите, може да се направи извод, че скоростта към
момента на попадане в дупките е била не повече от 30 км./ч. Дължината на опасната зона за
спиране при скорост на движение 20 км/ч е била 20,17 метра. Дупка на пътното платно в
тъмната част на денонощието, в зависимост от нейните размери, може да бъде разпозната от
около 30 метра. Като се вземе предвид дължината на опасната (20,17 метра) и разстоянието
2
на разпознаване на дупката (около 30 метра) при скорост на движение 30 км./ч следва извод,
че водачът е имал техническа възможност да спре преди нея, ако е задействал своевременно
спирачната уредба. По делото няма данни за интензивността на трафика и динамиката на
движение на процесния лек автомобил преди попадането в дупката. Няма данни за това дали
е имало ограничаване на видимостта, с каква скорост се е движило превозното средство и в
кой момент и дали е задействана спирачната уредба.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. В. Н. К., който
посочва, че при управление на лек автомобил „Ауди А6“ от с. „Челопечене“ към кв. ....ътят
бил изрязан в продължение на километри, без обозначение, че там се извършва ремонт и при
попадане в тези участъци гумите на автомобила били срязани (скъсани). Свидетелят
преценява, че е карал с около 60-70 км/ч.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие и плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ......... и
собственика на увредения автомобил има сключен действащ договор за застраховка „Каско
на МПС”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по
щета № 0000-1261-18-251728 във връзка с настъпило на 10.05.2018 г. в гр. София ПТП, като
е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 211,74 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. София. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
3
места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява
във възможно най-кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община София е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според т. 3 от
ППВС № 4/30.10.1975 г. собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49
ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която
хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай,
ответната община е и собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1,
т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка
на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които Община София е възложила изпълнението на очертаните по-
горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването , общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са
настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва
да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно
изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е
дало отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от
процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат, че уврежданията са
причинени от попадане на автомобила в несигнализирани изрязани участъци на пътното
платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, изплатено от ищеца на
увреденото и застраховано от него лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек автомобил „Ауди
А 6“, направено от ответника. Изготвеното заключение на САТЕ е посочило, че скоростта
към момента на попадане в дупките е била не повече от 30 км./ч. Дължината на опасната
зона за спиране при скорост на движение 20 км/ч е била 20,17 метра. Дупка на пътното
платно в тъмната част на денонощието, в зависимост от нейните размери, може да бъде
разпозната от около 30 метра. Като се вземе предвид дължината на опасната (20,17 метра) и
разстоянието на разпознаване на дупката (около 30 метра) при скорост на движение 30 км./ч
4
следва извод, че водачът е имал техническа възможност да спре преди нея, ако е задействал
своевременно спирачната уредба. С оглед на това съдът намира, че следва да определи
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Ауди А 6“
в размер на 30 %, тъй като поведението на същия е имало значение за предотвратяване на
ПТП. Тъй като няма данни за интензивността на трафика, за динамиката на движение на
процесния лек автомобил преди попадането в дупката, за това дали е имало ограничаване на
видимостта, с каква скорост се е движило превозното средство и в кой момент и дали е
задействана спирачната уредба съдът намира този % за съответстващ на конкретните
обстоятелства.
Така сумата, която следва да се заплати от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, определена с оглед възприетия от съда процент на съпричиняване, е 155,22
лева, до който и размер следва да уважа предявения иск.
Съдът е приел за съвместно разглеждане и предявен от ...... срещу ...... ЕООД обратен
иск. По делото е представен Договор за възлагане на дейности по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа от 18.06.2015 г., по който ...... е възложила на ...... ООД
дейностите по поддържане на пътния участък Челопечене - Кремиковци. С отговор на
обратен иск от 31.05.2021 г. ...... ООД е признало изцяло исковата претенция на ...... и е
представило платежен документ за сума в размер на 241,82 лева, заплатена в полза на
ответника на 28.05.2021 г., която включва претендираната сума, ведно с натрупаната
законна лихва. Съдът намира, че тъй като исковата претенция е погасена чрез плащане след
образуване на делото, това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, поради което и
обратният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен чрез плащане /арг. чл. 235
ГПК/.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
следните такива: 50 лева – държавна такса за исковото и заповедното производство, 200 лева
– депозит за експертиза и 30 лева – депозит за свидетел, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в размер на 50 лева,
от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени 231 лева съразмерно с
уважената част на предявения иск. Ответникът е претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в размер на 50 лева,
от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 15 лева съразмерно с
отхвърлената част на предявения иск. Определени по компенсация разноски се дължат на
ищеца в размер на 216 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ........., ЕИК *********, срещу ......
иск по реда на чл. 422 ГПК, че ...... дължи на ......... на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 155,22 лева (с включени ликвидационни разходи от 10 лева),
5
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №
0000-1261-18-251728, образувана по ПТП, реализирано на 10.05.2018 г. около 21:00 часа в
гр. София, на пътя между кв. „Челопечене“ и кв. „Кремиковци“, с МПС марка „....... модел
„А8“, с рег. № СА2255КВ, ведно със законната лихва от 10.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума по ч. гр. д № 30110/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
155,22 лева до пълния претендиран размер от 221,74 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...... срещу „..... ЕООД, ЕИК *********, по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК обратен иск за осъждане на „..... ЕООД за сумата от 221,74 лева (с включени
ликвидационни разходи от 10 лева), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0000-1261-18-251728, образувана по ПТП,
реализирано на 10.05.2018 г. около 21:00 часа в гр. София, на пътя между кв. „Челопечене“ и
кв. „Кремиковци“, с МПС марка „....... модел „А8“, с рег. № СА2255КВ, при условие, че по
отношение на ...... бъде признато за установено, че дължи тази сума на ......... по предявения
срещу него първоначален иск, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ...... да заплати на ........., ЕИК *********, на основание, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 216 лева.
Решението е поставено при участието на ...... ЕООД - трето лице помагач на страната
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6