Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
гр.Свищов, 11.06.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 20.05.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№703 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД твърди,
че ответника М.С.К. е клиент на дружеството ищец с кл. № **********, във връзка
с продажба на ел. енергия за обект заведен с абонатен № ********** в гр.
Свищов, ул. *************. Отношенията между страните били регламентирани от
общи условия на договора за продажба на ел. енергия на Енерго-Про Продажби АД.
Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота ел. енергия в срок и начин определени в общите условия. Твърди, че
съгласно чл. 38 от общите условия потребител, който не изпълни задължението си
за заплащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Твърди, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ за продажба на ел.
енергия на Енорго-Про Продажби, клиентите се задължават да заплащат стойността
на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина определени в тези
общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава се дължи законна лихва
върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забава до
пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд Свищов срещу ответника и било образувано
ч.гр. дело № 225/2019 г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението, ответника не е заплатил електроенергия в общ
размер на 312,91 лева, от които 290,5 лева – главница, за което били издадени
фактури: ФП0262093627/19.01.2018г., ФП0263216175/20.02.2018г., ТП3301353393/12.03.2018г.,
ФП02653609168 19.04.2018г., както и мораторна лихва в размер на 22,41 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка една фактура от падежа й до
14.02.2019 г. Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответникът М.С.К.
с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Е.П.“ АД, Е.1. сумата от 290,50лв. (двеста
и деветдесет лева и 50 ст.) – главница, представляваща за консумирана от
ответника ел.енергия и такса за възстановяване по фактури за периода 19.01.2018
г. до 19.04.2018 г., сумата 22,41 лв. (двадесет и два лева и 41ст.) – лихва до
14.02.2019 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 149/28.02.2019 г. по ч. гр. дело №
225/2019г. по описа на Районен съд град Свищов. Претендира разноски в заповедното производство, както и разноски в
настоящото производство.
Ответникът чрез назначения особен
представител е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. На първо място липсвали
облигационни отношения между страните и най-вече писмен договор. На следващо
място не била конкретизирана конкретно претенцията за лихва. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът е депозирал становище, с което заявява, че поддържа предявената от него
искова претенция и моли същата да бъде уважена.
В проведеното съдебно заседание
особения представител адв.Т. от ВТАК заема становище, че от представените от
ищцовото дружество в първото съдебно заседание доказателства, безспорно се
установява, че ответницата е ползвател на електрическа енергия в процесния
имот. Предвид на това не поддържа направеното с отговора на исковата молба
възражение за недопустмост и неоснователност на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 28.02.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 225/19г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 149/28.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – М.С.К.
с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 290,50лв. (двеста и деветдесет
лева и 50 ст.) – главница, представляваща незаплатена ел.енергия по фактури за
периода 19.01.2018 г. до 19.04.2018 г., сумата 22,41 лв. (двадесет и два лева и
41ст.) – лихва до 14.02.2019 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.02.2019 г. до изплащане на сумата, както и сумата 25 лв.
(двадесет и пет лева и 00 ст.) разноски
по делото за ДТ и сумата 50 лв. (петдесет лева и 00ст.) за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че страните
са в облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия, която
ищецът доставя на ответницата с кл. № ********** за обект на потребление с
абонатен № ********** в гр. Свищов на ул. *************8. Същото е видно от Заявление
№ 1997593/09.08.2013 г. за снабдяване и разпределение на електрическа енергия от
М.К. от 09.08.2013г. Видно от удостоверение за наследници № 009809/19.03.2011
г., издадено от Община Свищов останалите наследници на предишния ползвател на
ел. енергия в процесния имот – С.П.К. са С.С.П.и П.С.П.. Същите със съгласие на
собственик на недвижим имот № 1997593/09.08.2013г. са дали съгласие ответницата
М.С.К. да бъде регистрирана като потребител на електрическа енергия за
процесния имот, находящ се в гр.Свищов, ул. *********.
Представени са по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго -Про
Продажби“АД, както и Решение №ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и
доказателства, че публикувани ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН. България Мрежи“АД.
Видно от представените по делото 4бр.
фактури за периода 19.01.2018 г. до 19.04.2018 г., неоспорени от ответната
страна, ищцовото дружество е издало следните фактури №№ **********/19.01.2018
г., **********/20.02.2018 г., **********/19.04.2018 г., **********/12.03.2018
г., за сума в общ размер 290,50 лв. за консумирана енергия в периода от 08.12.2017г.
до 07.02.2018г. по първите две фактури, за възстановяване на
електрозахранването (третата фактура), както и за периода от 13.03.2018г. до
16.04.2018г. Във всички описани фактури като получател е посочена ответницата М.С.К.,
за обект №********** и адрес на обекта в гр. Свищов на ул. *************8.
От представеното извлечение за
фактури и плащания към 21.6.2019г. е видно, че посочените фактури не са заплатени
от ответницата. Същото не се оспорва от ответната страна.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Исковете са предявени от
„Енерго-про продажби” АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството
му на кредитор срещу ответницата М.К. в качеството ѝ на длъжник на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 149/28.02.2019
г. по ч.гр.д. № 225/2019 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид
на това исковете са допустими.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г.
на ВАС е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. След отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г.
на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране и
влизането в сила на нови Общи условия, дружеството прилага в отношенията с
клиентите си действалите преди 07.09.2014 г. такива. В този смисъл по отношение на
периода, за който се претендират сумите по фактурите, приложими са Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. /ОУДПЕЕ/.
Приетите по делото писмени
доказателства обосновават извода, че за ответницата е възникнало задължение да
плати цената на реално доставената от ищеца и консумирана от нея ел. енергия за обект на потребление в гр.
Свищов на ул. *************8, за период на потребление от 08.12.2017г. до
07.02.2018г. и от 13.03.2018г. до 16.04.2018г. В разглеждания случай, безспорно установено по
делото се явява обстоятелството, че между страните е налице облигационнна
обвързаност въз основа на подадено от страна на ответницата заявление за
снабдяване и разпределение на ел. енергия по смисъла на чл. 11 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби“ АД, приложими към процесния момент. По силата на същите ответницата
има качеството на потребител за битови нужди съгласно чл. 4, ал. 1. Безспорно
се установи, че консумираната ел. енергия от М.К. е отчетена по партидата ѝ.
Съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия. Чл. 26 от ОУДПЕЕ регламентира сроковете, в
които се дължи заплащане, като в чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично е
посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ
потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
„Енерго-Про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В случая са налице издадени три броя
фактури №№ №№ **********/19.01.2018 г., **********/20.02.2018 г., **********/19.04.2018
г. за консумираната ел. енергия от ответницата на обща стойност 271,5лв. Твърдението
за неизпълнение на парично задължение за заплащане стойността на консумираната
ел. енергия от потребителя-ответник е отрицателен факт, като в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си. По делото не се направиха
такива възражения и не се представиха доказателства, че сумите по тях са
заплатени, поради което съдът намира за безспорно доказана претенцията за
дължимост на сумата от 271,5лв. С оглед на дължимост на главната претенция, е
дължима и акцесорната такава като общата стойност на лихвата за забава върху
всяка една от сумите по фактурите за потребена ел. енергия е 22,41 лв., считано
от датата на падежа на всяка една от тях до датата 14.02.2019г.
По отношение на претендираната
сума от 19,00лв. за възстановяване на захранването, съдът намира следното: Продажбата
на ел.енергия се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия. В случая основанието
за прекъсване на продажбата на ел.енергия е неплащане на дължимите суми за
доставена ел.енергия. С оглед изразеното становище на ответната страна за
основателност на исковите претенции, съдът намира, че ответницата следва да
бъде осъдена да заплати и начислената във фактура №**********/12.03.2018 г.
сума от 19,00лв., представляваща таксата за възстановяване.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид на това и съобразно уважаване на исковете, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените разноски в хода на заповедното
производство в общ размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение. Ищецът е претендирал деловодни разноски в исковото производство
за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсулско
възнаграждение в общ размер на 275,00 лв., поради което съгласно чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
претендирания размер.
Ответницата не претендира
разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъдени по реда на чл. 78,
ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на М.С.К. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** Тауърс сумата от 290,50лв. (двеста и деветдесет
лева и 50 ст.) – главница, представляваща за консумирана от ответника
ел.енергия и такса за възстановяване по фактури за периода 19.01.2018 г. до 19.04.2018
г., сумата 22,41 лв. (двадесет и два лева и 41ст.) – лихва до 14.02.2019 г.,
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 149/28.02.2019 г. по ч. гр. дело № 225/2019г. по описа на
Районен съд град Свищов, като основателен.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** Тауърс направените в заповедното
производство разноски - СУМАТА в общ размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева
и 00ст.) - за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** Тауърс направените в исковото
производство разноски - СУМАТА в общ размер на 275,00лв. (двеста седемдесет и
пет лева и 00ст.) – за държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: