№ 354
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110158353 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Д. Н.
В. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП реализирано на 08.12.2022 год..
Ищецът-Д. Н. В., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 08.12.2022
год., около 22 часа, в гр. ////////, в района на кръстовището срещу магазин „Хит“, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Битъл“ с рег. №//////, МХТ поради движение
с несъобразена скорост при мокра пътна настилка е реализирал ПТП със спрелия на
светофарна уредба и управляван от ищеца товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№/////. Сочи, че поради силния удар в задната част автомобилът му е бил изтласкан
напред-в посоката му на движение като е осъществил удар и в спрелия пред него
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №//////, който също е спрял за изчакване на
разрешителен сигнал на светофарната уредба. Поддържа, че вина за настъпване на
произшествието има водачът на лек автомобил „Фолксваген Битъл“. Твърди, че
вследствие на произшествието е получил следните травматични увреждания:
повърхностна травма на окосмената част на главата; два подкожни хематома с еритем
в окципиталната област; изкълчаване, навяхване и разтягане на ставите и ставните
връзки на ниво шия; дискова херния на ниво С6-С7 и дискова протрузия на ниво С5-
С6. Сочи, че след ПТП ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП до УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, където са извършени образни изследвания и прегледи и са
поставени следните диагнози: повърхностна травма на окосмената част на главата; два
подкожни хематома с еритем в окципиталната област; изкълчаване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия. Поддържа, че поради нестихваща
1
силна болка в областта на шията, на 20.12.2022 год. е извършено МРТ изследване на
шиен отдел на гръбначен стълб и от заключението е установено, че преди
произшествието ищецът имал дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния
стълб от спондиолозен и остеохондрозен тип, но същите на са провокирали болка,
която да налага лечение. Вследствие на МРТ е поставена диагноза изолирана дискова
херния на ниво С6-С7 и патологична позиция на гръбначния стълб. Излага, че поради
оплаквания от болки в областта на врата и главоболие, на 09.01.2023 год. ищецът е
прегледан в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, извършено е МРТ изследване и е
поставена диагноза дискова херния на ниво С6-С7 и дискова протрузия на ниво С5-С6.
Твърди, че получените травми не са позволявали самостоятелно обслужване,
причинили са му болки за продължителен период от време, като не са отшумели и към
момента на подаване на исковата молба. Сочи, че е станал раздразнителен, сънувал е
кошмари свързани с пътния инцидент, изпитвал е безспокойство, притеснение и страх
да пътува в автомобил. Поддържа, че за лекия автомобил управляван от МХТ е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ДБЖЗ” АД валидна към
датата на ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ЗАД „ДБЖЗ” АД, да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания в размер на 5 000 лева, ведно със
законната лихва считано от 13.01.2023 год.-датата на предявяване на претенцията към
ответното дружество до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът – ЗАД „ДБЖЗ” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
обстоятелствата относно нестъпването на ПТП, виновното и противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Фолксваген Битъл“ с рег. №//////, наличието на причинно-
слдствена връзка между ПТП и уврежданията причинени на ищеца, както и механизма
на ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващи се в
непоставяне на предпазен колан.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
2
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Битъл“ с рег. №////// и реализирането на
ПТП на 08.12.2022 год. с участието на Д. Н. В..
Факта на настъпване на процесното ПТП с участието на застрахования при
ответника автомобил се установява от Протокол за ПТП №1531356, съставен на
09.12.2022 год., в 0,20 часа, от който е видно, че участници в произшествието са
водачите МХТ, управлявал лек автомобил „Фолксваген Битъл“ с рег. №////// и Д. Н. В.,
управлявал лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. №/////.
С оглед на това съдът приема, че към момента на настъпване на произшествието
за лекия автомобил управляван от МХТ има действаща застраховка ГО при ответника,
респ., че лек автомобил „Фолксваген Битъл“ с рег. №//////, е бил застрахован срещу
гражданска отговорност при ЗАД „ДБЖЗ” АД, действаща към момента на настъпване
на ПТП. Застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на
договора, от който момент, застрахователят носи риска при настъпване на
застрахователното събитие респ., че на ответника е възложен застрахователния риск
при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС.
Ответникът оспорва механизма на ПТП респ. извършването на деликта от
страна на МХТ. За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал писмени
доказателства-Протокол за ПТП от 09.12.2022 год., който носи подписи на водачите. В
графа обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че МПС 1 се
движи по бул. „Ал. Малинов“ с посока от ул. „Самара“ към ул. „Филип Аврамов“ и на
кръстовището срещу магазин „Хит“, поради несъобразена скорост реализира ПТП с
МПС 2 и МПС 3. От удостоверение с рег. №////////05.04.2023 год. издадено от МВР
СДВР отдел „Пътна полиция“ се установява, че във връзка с процесното ПТП на
М.Х.Т. е издадено НП №////////23.12.2022 год., с което му е наложено административно
наказание глоба за нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл. 174, ал.3
пр.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца. Съдът
приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но
също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за "извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното
3
лице е посетило мястото на ПТП и е изготвило протокол за ПТП от 09.12.2022 год., а
участниците в него са подписали същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него. Вещото лице изготвило автотехническата
експертиза също дава заключение, че от техническа гледна точка и от приложените по
делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“, който се е движил със
скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него
на светофарна уредба товарен автомобил „Дачия Докер“, който вследствие на удара се
е изместил напред и наляво и удря спрелия пред него товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ и предпазен метален парапет. От заключението се установява, че ищецът
не е имало как да предотврати произшествието, тъй като се е намирал в спряло
състояние пред ударилия го автомобил. Предвид изложеното съдът приема, че виновен
за настъпването на произшествието е водачът на лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“,
който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
По тези съображения и с оглед извършеното доказване на този релевантен за
спора факт, съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил
„Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ////// следва да възмезди претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия
автомобил/ е бил застрахован по застраховка гражданска отговорност в ЗАД „ДБЖЗ”
АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432
от КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем за отговорността на водача.
На следващо място с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ответното
застрахователно дружество се е задължило да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от водача на лекия
автомобил на трети лица, в случая на ищеца, неимуществени вреди. За установяване
размера на претърпените неимуществени вреди е приета и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на пътно-
транспортно произшествие ищеца е получил травма в областта на главата, състояща се
от два подкожни травматични кръвоизлива в тилната област на главата; палпаторна
болка в областта на десния цицовиден израстък на залавното място на десния
стреноключично-цицовиден мускул и травма на шийния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се с контузия на шията без рантгенови и магнитнорезонансни данни за
счупване на тела, израстъци на прешлени или разместване на стави и без клинични
данни за травма на подлежащия гръбначен мозък. Вещото лице е дало заключение, че
получените увреждания са довели до временно разстройство на зравето неопасно за
живота. От заключението се установява, че травматичната увреда на шийния отдел на
гръбначния стълб се характеризира с: изявен болеви синдром в шиен отдел, като
болките обичайно се изявяват в рамките на 24-72 часа след травмата, а времето на
4
появата им в голяма степен зависи от вида и големината на лизиите в меките тъкани;
активните и пасивните движения в шийния отдел на гръбначния стълб са ограничени
и болезнени; главоболие и болки в тилната област на главата. Установява се, че
подкожните кръвоизливи в тилната област са получи присъприконстовението на
главата на ищеца с подложката за глава по време на екстензията на шията. Вищото
лице заключава, че след първоначалния удар в задната част на управлявания от ищеца
автомобил той се е придвижил напред и е ударил с предната си част на автомобила е
ударил стоящия пред него лек автомобил, като при този удар тялото се е придивижило
напред и нагоре. Установява се, че в шийния сегмент на гръбначния стълб е настъпила
флексия като обезопасителния колан е задържал тялото към седалката и го е предпазил
от травми в интериора. В заключението си вещото лице посочва, че травматичния
инцидент при ищеца е изиграл катализираща роля чрез болковия синдром за
установяване на протеклия до момента на травмата безсимптомно дегенеративен
процес в шийния отдел, като описаните на магнитнорезонансните изследвания
дискови изменения са дегенеративни. Установява се, че възстановителния период при
контузия на шията е индивидуален, но 70% от пострадалите се възстановяват до
шестия месец,а при мекотъканните увреждания за период от 3 до 6 седмици.
Установява се, че към момента на изготвяне на заключението неса установени
невъзстановени увреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се
поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице,
да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт
на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът
взема предвид показанията на свидетеля М.П. В.а, от които се установи, че около
месец ищецът е изпитвал болки, които са му пречили да се облича и съблича, два
месеца е носил шина. Установява се, че и към онзи момент и към настоящия приема
болокоуспокояващи медикаменти, както и че изпитва страх, когато той или близките
му се придвижват с автомобил. При определяне на паричното обезщетение следва да
се изходи от конкретните обстоятелства, характерът на неимуществените вреди,
интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния
5
еквивалент на причинената неимуществена вреда. В случая, към момента на
настъпване на произшествието ищецът е бил на 41 години. От гласните доказателства
се установи, че първоначално ищецът е изпитвал по-силни болки, които са създавали
затруднения при самостоятелното му обслужване, че изпитва болки и към настоящия
момент, както и че е носил шина около два месеца. От СМЕ се установи, че към
настоящия момент няма невъзстановени увреди. С оглед на изложеното настоящият
състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на
принципа на чл. 52 ЗЗД е в размер на 3 000 лева, до който размер претенцията следва
да бъде уважена и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева.
Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, е
неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В случая от съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът е
бил с поставен предпазен колан, който е задържал тялото към седалката и го е
предпазил от други увреждания, което обуславя извода на съда за неоснователност на
възражението.
Предвид изложеното искът следва да се уважи за сумата от 3 000 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай от страна на ищеца са ангажирани доказателства да е представил исканите от
застрахователя документи на 19.01.2023 год., поради което лихвата следва да се
присъди от 04.02.2023 год..
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 378 лева, представляваща
сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно
уважената част от претенцията и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат В. В. О.
сумата от 240 лева, а ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3
и ал.8 от ГПК, сумата от 380 лева, представляваща сторените по делото разноски,
6
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК /////////, с адрес: гр. ///////// да заплати на Д. Н.
В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////////, чрез адв. В. О., на основание чл.
432 от Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000 лева /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
реализирано на 08.12.2022 год., като отхвърля иска за разликата до пълния
претендиран размер от 5 000 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.02.2023 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ///////// да заплати на адвокат В. Валнтинов
О., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 240 лева /двеста и четиридесет
лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ///////// да заплати на Д. Н. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 378 лева /триста седемдесет и
осем лева/, представляваща сторените в производството разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Д. Н. В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК
/////////, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 380 лева /триста и осемдесет
лева/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7