ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. Враца, 12.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. В. Никифорски
като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело №
20221420102940 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от И. Х. П.,
ЕГН: ********** и Ц. И. П., ЕГН: ********** против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“АД
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД. При извършената проверка на
редовността на исковата молба, съдът е констатирал , че същата отговаря на изискванията за
съдържание и приложения по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, с изключение на
чл.127, т. 4 и чл. 128, т. 2 ГПК. Иска се от съда да признае за установено, че по отношение на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД”
АД, И. Х. П., ЕГН: **********, и Ц. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***”
№**, вх. **, ет. *** ап.** не дължат сумата от 2300 лв. за консумирана, но незаплатена
електроенергия, обективирана във фактури за електрическа енергия за периода 20.10.2017. г.
до 1-7.01.2018 г., за имот в с. ***, ул. „*** ***” №***, общ. ***, обл. ***.
В исковата молба се навеждат твърдения, че в началото на месец август тази година,
ищцата Ц. И. П., при опит да получи пенсията на съпруга й, разбрала, че върху банковата му
сметка има наложен запор относно задълженията към „Електрохолд Продажби“ АД и е
образувано Изпълнително дело № 299/2022 г. при Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Момчил Нелов, във основа на получен Изпълнителен лист в полза на „Електрохолд
Продажби“ АД издаден по частно гр. д. № 1691/2021 г. на Районен съд - гр. Враца срещу
титуляря И. Х. П.. В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение са претендирани
задължения по фактури за електрическа енергия за периода 20.10.2017 г. до 17.01.2018 г. на
стойност около 2300 лв. Твърди, че не са уведомявани нито за гражданското, нито за
изпълнителното ‘дело, нито пък имат подлежащи на заплащане задължения към
„Електрохолд Продажби“ АД.
С разпореждане от 21.11.2022 г. съдът е оставил без движение исковата молба.В
резултат на това е депозирана уточнителна искова молба, в която се изяснява, че исковата
претенция следва да се счита отправена срещу ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД - София с
ЕИК: *********.За ищец по настоящият иск да се счита само И. Х. П., срещу който има
издадена заповед за изпълнение и ИЛ по ч.гр.дело № 1619/2021 г. на ВРС и моля Ц. И. П. да
бъде заличена като ищец по настоящето гр.дело.Уточнява петитума на исковата молба по
отношение на цената на иска в размер на 2368.01 /две хиляди и триста шестдесет и осем
лева и 01 ст./ представляваща главницата, лихвите и разноските по ИЛ от 24.08.2021 г
издаден по ч.гр.дело № 1619/2021 г. на ВРС, както и разноските по изпълнително дело №
1
299 от 2022 г. по описа на ЧСИ per. №**** М. Н..
При извършена повторна проверка на допустимостта на предявения иск, съдът
намира следното:
На основание чл. 414 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение или срещу част от нея в едномесечен срок от връчването й, което действие
рефлектира върху правната сфера на заявителя, който може да предяви иск относно
вземането си по реда на чл. 422 ГПК. След служебно извършена справка съдът установи, че
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1619/2021 г. на ВРС по описа на РС Враца
е връчена на длъжника И. Х. П. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като същият не е подал
възражение срещу нея. Като е приел, че заповедта е влязла в законна сила, съдът е
разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.Съгласно разпоредбата на чл.
416 ГПК, когато не е подадено възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение,
същата влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това
върху заповедта. Заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение /чл. 404,
т. 1 ГПК/. В случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 1619/2021 г. на ВРС по описа на РС Враца, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство.
Предявеният иск се основава на факти, които са били известни на ищеца и които са
могли да бъдат посочени в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Неподаването на
възражение от страна на ищеца И. Х. П. има за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността, изискуемостта и дължимостта на вземането, се преклудира към момента, в
която заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са
основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На
новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. В
разглеждания случай изложените в исковата молба факти /отчуждаване на имота през 2010
година и неползване на имота през процесния период/, на които е основан искът, не са от
категорията на предвидените в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на
новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили факти.
Следва да се има предвид, че отрицателният иск за установяване, че едно парично
вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по
реда на заповедното производство, но до изтичане на едномесечния срок за възражение по
чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с
възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което
може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай
предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по
издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред
съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен
и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение,
тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или
когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането.
Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване,
че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното
производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът
презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е
започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо
2
съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила.
След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК, какъвто е и настоящия случай,
възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след
този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим / в т.см.
Определение № 318 от 09.07.2019 г. на ВКС, по ч.гр. д. № 2108/2019 год., IV г. о., ГК /.
Предявяването на искове по общия ред извън уредените в заповедното производство
процесуални действия е процесуално недопустимо. В този смисъл е константната практика
на съдилищата – напр. Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о.,
ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК /отм./.
С оглед на гореизложеното, предявената искова молба следва да бъде върната като
процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, Врачанският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от И. Х. П., ЕГН: ********** против
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД – София, ЕИК: ********* с вх. № 14011/29.09.2022 г.
като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2940 по описа на съда за 2022 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението пред Окръжен съд гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3