№ 748
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120201925 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл.58д и 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.-*-****“ ЕООД, ЕИК ********* против
Наказателно постановление № 696452-F694951/11.04.2023г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в РД ,,Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
,,имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се излагат доводи за
неговата незаконосъобразност. Твърди се, че административнонаказателната отговорност е
лична и като такава трябва да се понесе от служител на дружеството, който е бил на смяна
към момента на извършване на проверката.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, представител не се
явява.
За Административнонаказващия орган-Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас,
Дирекция ,,Оперативни дейности‘‘ в РД ,,Фискален контрол“, редовно призовани, се явява
юк. К., която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката /л.7/ - НП е връчено на представител
на жалбоподателя на 28.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 10.05.2023 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
1
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 25.01.2023г. е извършена проверка в търговски обект – щанд за парфюми,
стопанисван от жалбоподателя, намиращ се в гр.Бургас, ул. ***************. Проверката
започнала с извършване на контролна покупка, за която на контролните органи не бил
издаден фискален касов бон. След което св. А.- ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
заедно с други длъжностни лица се легитимирали и пристъпили към извършване на
проверката. Констатирано било, че в търговския обект е въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП ЕКАФП модел Perfect S01 с инд. № DY501741 и ФП №36725677.
Пристъпило се към преброяване на наличните парични средства в касата от страна на
лицето, работещо като продавач-консултант на обекта С.В.Д. с ЕГН **********, като се
установила фактическата наличност в касата на обекта в размер на 106 лв. Съгласно данните
от разпечатания от устройството междинен дневен отчет №001462/25.01.2023 г., разчетената
касова наличност била 10,00 лева /л.21 от съдебното дело/ - т.е. при проверката била
установена разлика в размер на 96,00 лева, за които в паметта на фискалното устройство не
съществували данни за служебно въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите от нея св. А. съставил Протокол за извършена
проверка Серия АА и бланков № 0089423 от 25.01.2023 г. Служителят в обекта Димитрова
отказала да подпише протокола, като това било удостоверено с подпис на свидетел.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на акта представляващия дружеството е
получил препис, като вписал в него възражение, че не е съгласен с констатираните
нарушения. В срока по чл. 44 от ЗАНН, също били депозирани такива.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е
наложил на жалбоподателя ,,имуществена санкция‘‘ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на св. А., които намира за
логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по
делото на л. 30-32 - Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава.
Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
2
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Няма спор, че процесният обект е търговски по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като
нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Тази
разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за
извършена проверка, копие от приложения отчет, съкратен отчет на фискалната памет,
както и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло. Съдът приема
нарушението за установено по безспорен начин.
Неоснователно е възражението на защитата, че административнонаказателната
отговорност е неправилно определена от наказващия орган и че дружеството не е отговорно
за деянието, а лицето, извършило бездействието, в случая Силвия Димитрова, която е
продавач-консултант. Административнонаказателната отговорност по смисъла на чл. 24,
ал.1 от ЗАНН е лична, но чл. 83 от ЗАНН предвижда известно изключение - на юридически
лица и еднолични търговци може да се наложи имуществена санкция. Това обаче не променя
характера - касае се за отговорност, макар и специфична, безвиновна, за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на дейността на юридическите лица.
Имуществената санкция е израз на държавната наказателна репресия. В случая
административнонаказващият орган е приложил специалната санкционна разпоредба на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че
нарушаването на предписаното от закона поведение означава неизпълнение на задължения
към държавата, а задължението е за дружеството, поради което правилно АНО е наказал
търговеца, а не продавача.
В случая не е налице и институтът на ,,маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са
налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от същия вид. Не се сочат и конкретни доводи от жалбоподателя, с които да се
направи преценка за приложение на този институт.
3
С оглед горното съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на търговеца.
АНО е приел, че процесното нарушение не е довело до неотразяване на приходи и при
определяне на наказанието е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1
ЗДДС. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая санкцията
е определена на законовия минимум, поради което и съдът въобще не обсъжда
възможността за намаляването й.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 696452-F694951/11.04.2023г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в РД
,,Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „С.-*-****“ЕООД, ЕИК
*********, е наложена ,,имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „С.-*-****“ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на НАП-София сумата в
размер на 80 лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд -
гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4