С. 27 март 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд І ви състав в открито съдебно заседание
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател Кирил Павлов
с
участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 273 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното.
Иск
с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ.
Предмет
на разглеждане в производство е предявения от П.В.В. с ЕГН ********** срещу
ответника ТП „ДЛС – И.“, представлявано от директора си А.Д. ищцата срещу ответника К.-МО, гр. София, иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 1
от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "забележка" със
заповед № РД-07-31/25. 02. 2019 година.
В
исковата си молба, подадена на 25. 03. 2019 година ищецът П.В.В. с ЕГН **********,
твърди, че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарното наказание
„забележка“ за това че на 20. 02. 2019
година в 9 часа е паркирал личен автомобил автомобил
„С.“ пред работното му място – работилницата на стопанството, което със същата
заповед за дисциплинарно наказание е определено от директора на ответника като
грубо нарушение на Заповед № РД – 07-38/17. 05. 2017 година с която било разпоредено личните автомобили на служителите да се
паркират до бариерата на административната сграда на стопанството.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да
отмени като неправилна и незаконосъобразна
заповед № РД-07-31/25. 02. 2019 година, издадена от директора на ТП „ДЛС
– И.“ – С., с която на основание чл. 187, ал. 7 от КТ на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание „забележка“ за неизпълнение на законово нареждане на
работодателя.
Претендира
направените деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП „ДЛС – И.“,,,
представляван от директора си, в който взема становище, че предявената
претенция е неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Не
е спорно между страните,че ищецът П.В.В. работи при ответника ТП „ДЛС – И.“ – С.
на длъжност"автомонтьор" в ДЛС– И. по трудов договор за неопределено
време.
С оспорената № РД-07-31/25. 02. 2019
година, препис от която е приложен по делото, директорът на ответника ТП „ДЛС –
И.“ – С. е наложил на ищеца П.В.В. на длъжност „автомонтьор“ дисциплинарното
наказание „Забележка“,за това че на 20. 02. 2019 година в 9 часа е паркирал
управлявания от него личен автомобил марка „С.“ пред работното му място –
работилницата на стопанството. Видно от съдържанието на цитираната заповед, в
нея е посочено, че това действие , установено лично от издателя на заповедта
представлява грубо нарушение на Заповед № РД – 07-38/17. 05. 2017 година на
директора на ТП „ДЛС – И.“ с която е разпоредено
личните автомобили на служителите да се паркират до бариерата на
административната сграда на стопанството. По-долу в мотивите на заповедта е
посочено че с тези свои действия П.В.В. е извършил виновно неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и е нарушил трудовата дисциплина. Като правни основания
на заповедта за дисциплинарно наказание „Забележка“ директорът на ответника се
е позовал на чл. 188, т. 1 от КТ и на чл. 187, т. 7 от КТ.
В
тежест на ответника работодател е на доказване, а не установява от събраните по
делото доказателства преди датата 20. 02. 2019 година да съобщена по надлежния
ред на ищеца Заповедта № РД – 07-38/17. 05. 2017 година на директора на ТП „ДЛС
– И.“, на която той се позовава в заповедта за дисциплинарно наказание.
Съдът
приема, че за тази заповед, доколкото тя е възпроизведена в поканата ищецът е
уведомен по надлежния ред едва с тази покана от 21. 02. 2019 година за писмени
обяснения връчена на ищеца след деянието, за което му е наложено процесното дисциплинарно наказание „забележка“
Видно
от поканата за представяне на писмени обяснения изх. №10. 09. 18/21. 02. 2019
година същата има следното съдържание:
На
20. 02. 2019 година в 9 часа установих, че управлявания от Вас личен автомобил
марка „С.“ е паркиран пред Вашето (на П.В.) работно място – работилницата на
стопанството.
На
основание чл. 193 ал. 1 от Кодекса на труда, моля, в срок до 21. 02. 2019 год.
16 часа да представите писмени обяснения във връзка със случая, а именно: Защо
нарушавате Заповед № РД – 07-38/17. 05. 2017 година на директора на ТП „ДЛС И.“,
с която е разпоредено личните автомобили на
служителите да се паркират до бариерата на административната сграда.
Със
същата покана за писмени обяснения е дадена възможност на ищеца П.В.В. да
приложи доказателства относно твърдените от него факти и обстоятелства.
На
тази покана за обяснения ищецът е дал следните писмени обяснения в които, освен
изложеното за случая иска разяснения и относно заповедта № РД – 07-38/17. 05.
2017 година на директора на ТП „ДЛС И., относно кръга на лицата, за която се
отнася тази заповед.
Обясненията
на ищеца са със следното съдържание:
На
19. 02. 2019 година поради липса на превоз съм транспортирал ресори от Т. х.“
до служебния автомобил на господин директора А. Д.
На
20. 02. 2019 година имах товаро-разтоварителна
дейност по повод по-горе посочените ресори за около 30 минути след това личният
ми автомобил, който не е „С.“ и никъде не са посочени регистрационни табели,
беше изкаран от работното ми място.
По
повод Заповед № РД – 07-38/17. 05. 2017 год. лично за моя автомобил ли се
отнася или за всички останали работещи в ДЛС „И.“.
Относно
срока на писмените обяснения до 21. 02. 2019 година 16 часа, към 12 и 30 часа
на 21. 02. 2019 година по заповед на директора на ТП ДЛС И. бях изпратен на
София нямаше как да се представят писмените обяснения до 16 часа.
По
делото е приложена в препис Заповед № РД–07-38/17. 05. 2017 год. но без
доказателства за кръга на лицата на които тази заповед е връчена по надлежния ред,който
съдът приема че е редът установен в чл.127 ал.1, т.4 от КТ щом касае
задължение, което ответникът работодател изисква от ищеца, неизпълнението на
което се счита за дисциплинарно нарушение.
Без
да провери обстоятелствата и възраженията изтъкнати в отговора и дава отговор
на ищеца на въпроса поставен в обясненията му във връзка с тази заповед, без да
сочи нито да установи в настоящия процес кога и как е съобщена тази заповед на
ищеца и кръга на лицата за които се отнася директорът на ответното предприятие
е наложил дисциплинарното наказание за неизпълнение на заповед, задълженията в
която не са предявени по надлежния ред на ищеца и практически той е наказан за
това че си е вършил работата.
Видно
от същата заповед отговорни за изпълнението на същата заповед са пазачите
невъоръжена охрана.
В
тежест на ответника по делото е на доказване, а не установява в деня в който
твърди, че ищецът е паркирал личен автомобил пред работилницата, някой от
пазачите да го е спирал, да е предприемал действия по изпълнение на заповедта,
да е изисквал от ищеца да не паркира на посоченото място или дори да е била
спусната бариерата и ищецът да я е преодолявал за да влезе на посоченото място
и да паркира.
Видно
от показанията на свидетеля Б.А.З. невъоръжена охрана на ответното предприятие
на 20. 02. 2019 година, той при обход с директора е видял автомобила на ищеца
че е пред работилницата на монтьорите, което му е работно място. Този пазач
невъоръжена охрана не е спирал ищеца на входа на ответното предприятие, не е
изпълнил заповедта РД–07-38/17. 05. 2017 год., не е предприел действия по
изпълнението й, не е съобщил на ищеца нищо за тази заповед, нито го е спирал да
влезе. Той потвърждава, че видял автомобила на ищеца пред работилницата но по
изложените по-горе съображения това не доказва приписваното му дисциплинарно
нарушение.
Дисциплинарното
наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение
е съдържанието й. Към него законът предявява определени изисквания, а именно:
заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението-да е описано с обективните
и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието и
правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е изискването
за посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното
наказание и в какво от фактическа страна се изразява нарушението. Щом се твърди
неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, неразделна част от това е
как това разпореждане е стигнало до работника.Същественото е, че не могат да се
попълват в хода на съдебното производство фактическите основания за налагането
на наказанието. Това би нарушило правото на защита на работника или служителя
към момента в който той е могъл да се защити преди наказанието да е свършен
факт. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от тях
нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното
наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от друга страна, прави
невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта за наказание.Доказателствената тежест да установи горното, е в тежест на
работодателя-ответник.
По силата на чл. 127 ал. 1, КТ Работодателят е
длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на
работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури и
условия в съответствие с характера на работата; здравословни и безопасни
условия за труд;
4.
длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или
служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата
на връчването. По този ред следва да се предявява на работника или служителя
всяко законно разпореждане, което включва задължение, неизпълнението на което
се приема от работодателя като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ и
5.
указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване
на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред
и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Задълженията
по цитираната точки 4 и 5 на чл. 127 ал. 1 КТ в случая има значение тъй като
във връзка със задълженията си по чл. 193 ал. 1 КТ директорът, като е научил че
влизането с личен автомобил в предприятието е за пренос на ресори и в интерес
на работата и в изпълнение на трудовите задължения на ищеца, директорът е
следвало да събере и оцени посочените доказателства, което не е сторил, нито го
е обсъдил в мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание.
Видно от показанията на разпитания по делото
свидетел Х.Д.Х. на 20 февруари 2019 година действително с автомобила на П.В.
били превозени в изпълнение на работата му като автомонтьор счупени ресори до
джипа на директора за да бъдат откарани за рекламация. Ресорите са тежки, не
могат да бъдат носени на ръка а и няма смисъл при наличен автомобил с който да
се свърши тази работата. Показанията на
свидетеля Х. потвърждават обясненията на ищеца по каква причина автомобилът му
е влязъл в предприятието и това действително е в интерес на работата и в хода
на изпълнението й.
Тук
отново придобива значение че към този момент Заповедта № РД – 07-38/17. 05.
2017 год. не е съобщена на ищеца по надлежния ред. Във всички случаи именно
ответникът на основание чл. 127 ал. 1 точка 5 КТ дължи на ищеца указания как да
пренесе тежките ресори в района на предприятието при максимално безопасни и
здравословни условия на работа, с какво да ги превози. Щом има заповед с
посоченото съдържание в тежест на ответника работодател е на основание чл. 127
ал. 1, т. 5 от КТ да даде ясни указания как необходимото за работата превозване
на ресорите в предприятието да се съвмести със указанията в тази заповед РД –
07-38/17. 05. 2017 год., а ответникът не е сторил това, включително и след като
този въпрос чрез обясненията на ищеца. Също в обясненията на ищеца е поставен и
въпроса за действието на заповедта по отношение на кои лица е, респективно за
кръга на служителите за които тази заповед създава задължения и какви. Но работодателят представляван от своя
директор не е счел за нужно да отговори, а и в настоящото производство не
установява предявена ли е и кога преди 20. 02. 2019 година Заповед № РД –
07-38/17. 05. 2017 год. , съответно задължението за ищеца, произтичащо от тази
заповед. Така на ищеца е наложено дисциплинарно наказание без работодателят да
изпълни в пълнота задълженията си и по чл. 193 ал 1 КТ. Писмените обяснения на
ищеца са били използвани от директора на ответника само като документ след
който да се наложи наказанието, но не и да бъдат съобразявани от работодателя
който в изпълнение на чл. 193 ал. 1 КТ да събере и да оцени посочените в тях
доказателства. Като цяло заповедта къде да се паркира личен автомобил е едно,
друго е когато с този автомобил се върши работа и това налага самостоятелна
оценка има ли дисциплинарно нарушение, какво различава случая от тези за които
е Заповед № РД – 07-38/17. 05. 2017 год., кръга на задължените лица с тази
заповед (поставено изрично като въпрос в обясненията на служителя). Щом
работодателят е считал, че цитираната заповед съдържа законно разпореждане за
ищеца, в съдържанието на заповедта за наказание работодателят е бил длъжен да
посочи кога и как заповедта е съобщена срещу подпис на ищеца, изпълнена ли е от
работодателя и как по отношение на ищеца разпоредбата на чл. 127 ал. 1, т. 4 КТ досежно
задълженията произтичащи от тази заповед.
Ответникът
не представя доказателства за никое от основанията за налагане на процесното дисциплинарно наказание, включително и за
предпоставките на чл.187,ал.1 т. 7 КТ. Дори да е налице законно разпореждане на
работодателя по смисъла на тази разпоредба, то не е предявено на ищеца по
надлежния ред към момента в който се твърди да е извършено приписваното на
жалбоподателя дисциплинарно нарушение.
Предвид
така установеното съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на С.ския районен съд държавна такса върху
иска, който е неоценяем в размер на 50, 00 лв.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът
следва да осъди ответника по делото да заплати на ищеца сумата 400 лева за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му адв. Емилия Атанасова.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание "
забележка" наложено на
основание чл. 188, т. 1, вр. чл. 187 ал. 1, т. 7 от КТ
на П.В.В., със Заповед № РД – 07 - 31/25. 02. 2019 година на директора
на ТП „ДЛС И.“ С. с ЕИК 2016275060386.
ОСЪЖДА
на осн чл. 78, ал. 6 от ГПК ТП „ДЛС И.“ С. с ЕИК
2016275060386, да заплати държавна такса по сметка на РС-С. в размер на 50лева.
ОСЪЖДА
на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК ТП „ДЛС И.“ С. с ЕИК
2016275060386, да заплати на П.В.В. с ЕГН ********** сумата 400 лв. (четиристотин) лева за
направените по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: