№ 33
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000364 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е отхвърлен предявения от Националната агенция за приходите, гр. София,
******** против „Мега Билд“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Славщица, 1522, „Бравис и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград 4230, ул. „Строител“ № 7 и Г. Н. Г. -
синдик на „Мега Билд“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 694 от ТЗ за установяване
съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични
вземания в общ размер на 62 661.90 лв., от който 34 482.26 лв. – главница и 28 179.64 лв. –
лихви, начислени до 24.10.2019 г., включени в списък на приетите вземания на кредитори
на „Мега Билд“ ЕООД (в несъстоятелност).
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр.
София, ********, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“
против Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Излага се, че
1
съгласно разпоредбата на чл. 722. ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземания, обезпечени със запор, вписан
по реда на Закона за особените залози, се удовлетворяват от получената сума от
реализацията на обезпечението. Съгласно посочената разпоредба, достатъчно било в
производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от
ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания - в
конкретния случай вписани по реда на ЗОЗ запори. В тази връзка, граматическото и
систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налагало извода, че
нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнасяла
единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при
реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Излага се, че
направеният от Окръжен съд - Ловеч извод, а именно, че привилегията, дадена от
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не следва да бъде призната в производството по
несъстоятелност, бил неправилен и категорично не съответства на смисъла и съдържанието
на разпоредбите на чл. 193 от ДОПК и чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Счита се, че от анализа на
посочените разпоредби не би могъл да се направи обоснован извод, че след предаване на
обезпеченото от публичен изпълнител имущество на синдика, с оглед осребряването му по
реда на глава 46 от ТЗ, обезпечението на това имущество ще се счита за отменено и
съответно публичното вземане - необезпечено. В тази връзка, привилегията на вземането се
запазвала, респективно поредността му на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност оставала по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ от получената сума при
реализацията на обезпечението, без оглед начина, по който това имущество се осребрява -
по реда на ДОПК или на ТЗ. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била императивна и не
подлежала на стеснително тълкуване, като същата регламентирала привилегията на
вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато
разпоредбата на чл. 193 от ДОПК регламентирала не само привилегирования характер на
принудителното изпълнение по ДОПК, но и различния ред, по който ще се реализират
запорираните и/или възбранени по реда на ДОПК активи след 6-месечния срок по чл. 193,
ал. 4 от ДОПК. Излага се, че в случая, определящо по отношение на претендираната от НАП
привилегия било това, че законодателят бил приравнил с измененията на ТЗ, обнародвани в
ДВ, бр. 105 от 2005 г., правните последици на учредяване на реално обезпечение с налагане
на обезпечителната мярка запор, която следвала да бъде вписана в съответния регистър, в
случая - ЦРОЗ, за да може да произведе действие в производството по несъстоятелност.
Относно позоваването на разпоредбата на чл. 724, ал. 1 от ТЗ, от която следвал извода, че
законодателят като обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност визира само
този, в чиято полза има наложени обезпечения - ипотека или залог, но не и вписана в ЦРОЗ
обезпечителна мярка, се излага, че цитираната разпоредба доразвивала разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като уточнявала как се удовлетворява кредиторът, след реализация на
обезпечението, но не можела да се тълкува като корекция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ
(предвид съотношението по-нова към по-стара разпоредба), съгласно която запорът, вписан
по реда на ЦРОЗ бил приравнен по последици на обезпечение в производството по
несъстоятелност и давал право на държавата като кредитор да се удовлетвори от получените
2
суми при реализация на имуществото върху което е бил наложен запор.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови
друг, с който да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „Бравис и Ко“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, Област
Пловдив, ул. „Строител“ № 7, съд. адрес: гр. Пловдив, ул. „********* чрез адв. С. Ж. от АК
– Пловдив. В същият се излага, че жалбата е неоснователна, а решението – правилно и
законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от „Мега
Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Славщица, 1522.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от Г. Н. Г. –
синдик на „Мега Билд“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, район „Тракия, ж.к.
„Тракия, ЮИП – Зона, ул. „Нестор Арабаджиев“ № 15.
С Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на
Ловешки окръжен съд, по реда на чл. 248 от ГПК, е изменено Решение № 70/27.07.2020 г.,
постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като е осъдена
Националната агенция за приходите, гр. София, ******** да заплати на „Бравис и Ко“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, Област
Пловдив, ул. „Строител“ № 7 сумата от 3 000 лв., представляваща сторени по делото
разноски (заплатено адвокатско възнаграждение).
Постъпила е и частна жалба от Национална агенция за приходите, гр. София,
********, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“ против
Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Ловешки
окръжен съд.
В същата се излага, че производството пред първата инстанция е образувано за
разглеждане на подаден от НАП иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в това производство „Бравис и Ко“ ЕООД било конституирано
като страна по делото предвид факта, че промяната в списъка на приетите вземания на
кредитори на длъжника, която довежда до завеждане на иска от Национална агенция за
приходите е извършена по подадено възражение от кредитора и съобразно разпоредбата на
чл. 694, ал. 4 от ТЗ участвало в процеса не като главна страна, а като помагач на ответната
страна - длъжника, а по силата на чл. 78, ал. 10 от Гражданския процесуален кодекс ГПК в
полза на третото лице - помагач не се присъждат разноски. Алтернативно се излага, че се
възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и считаме същото
за прекомерно, поради това, че на иска не бил установяване съществуването и дължимостта
на неприети в производството по несъстоятелност срещу „Мега Билд“ ЕООД вземания на
НАП, а тяхната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Не съществувала
3
възможност да бъде направена парична оценка на предмета на делото, с оглед естеството
му, то искът следвало да бъде определен като неоценяем. С оглед изложеното и предвид
факта, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, считат, че
агенцията следвал да бъде осъдена да заплати сума за адвокатско възнаграждение в
минимален размер, който по силата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизал на 600 лв.
Претендира се да се отмени Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т.
д. № 25/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд изцяло, а алтернативно в частта, с която
НАП е осъдена да заплати сумата от 600 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другите
страни.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявен от Национална агенция за приходите – гр. София против
„Мега Билд“ ЕООД (в несъстоятелност), с. Славщица 1522, „Бравис и Ко“ ЕООД, гр.
Асеновград и Г. Н. Г. - синдик на „Мега Билд“ ЕООД иск с посочено в молбата правно
основание чл. 694 във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. В исковата молба се
излага следното:
Ищецът твърди, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП представлява държавата
в производствата по несъстоятелност. Заявява, че с Решение от 14.10.2019 г., постановено
по т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е открито производство по
несъстоятелност срещу „Мега Билд“ ЕООД. Заявява, че в Търговския регистър по партидата
на „Мега Билд“ ЕООД е обявен списък на приетите вземания на кредиторите на търговеца,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който били включени публични вземания,
предявени от НАП с молба изх. № М-24-04-518/19#30/12.11.2019 г. С Определение от
22.01.2020 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч съдът
одобрил списъка на приетите вземания, обявен от синдика в търговския регистър, като за
публичните вземания в общ размер 62 661.90 лв. е приета поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, вместо по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочва се, че с Постановление изх. №
С180013-022-0081069/05.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, за
обезпечаване на публичните вземания срещу длъжника „Мега Билд“ ЕООД били наложени
запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в посочена в постановлението търговска банка, както и върху
моторни превозни средства. Твърди се, че постановлението за налагане на обезпечителни
4
мерки по ДОПК е вписано по партидата на „Мега Билд“ ЕООД в Централния регистър на
особените залози. С цитираното определение съдът приемал, че публичните вземания не са
обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като запорите, наложени с
постановлението, били вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника, поради което Държавата като кредитор с публични
вземания не можела да се ползва от привилегията, дадена от разпоредбата на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ. В конкретния случай обезпечителната мярка била наложена на 05.11.2018 г. –
преди дата на постановяване на Решение от 14.10.2019 г., постановено по т. д. № 83/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч, а вписването не било елемент от фактическия състав на
налагането на обезпечителната мярка. С оглед на това се счита се, че поредността на
удовлетворяване на публичните вземания, предмет на обезпечението е по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се установи поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на
62 661.90 лв., в т. ч. – главници – 34 482.26 лв. и лихви, начислени до 24.10.2019 г. –
28 179.64 лв., предявени от Националната агенция за приходите публични вземания,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък с приети вземания на кредитори
на „Мега Билд“ ЕООД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпили писмени отговори на исковата молба от
„Бравис и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград,
Област Пловдив, ул. „Строител“ № 7, съд. адрес: гр. Пловдив, ул. „********* чрез адв. С. Ж.
от АК – Пловдив и от Г. Н. Г. – синдик на „Мега Билд“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, район „Тракия, ж.к. „Тракия, ЮИП – Зона, ул. „Нестор Арабаджиев“ № 15. В
същите се оспорва предявения иск. Правят се правоизключващи възражения – за липса на
привилегия от посочения първи ред. Възраженията се основават на оспорвания за липса на
учреден в полза на НАП особен залог и на правни доводи за характера на наложената
обезпечителна мярка и правните ѝ последици.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
„Мега Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Славщица,
1522.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 86/14.10.2019 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е обявена неплатежоспособността на „Мега Билд“ ЕООД с начална дата –
01.10.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност.
С молба изх. № М-24-04-518/19#30/12.11.2019 г. Национална агенция за приходите е
предявила пред съда по несъстоятелността публични вземания към „Мега Билд“ ЕООД в
общ размер на 64 024.74 лв., от които главници – 35 722.35 лв. и лихви в размер на 28 252.39
5
лв.
В Търговския регистър, под № 20191126114718/26.11.2019 г. по партидата на „Мега
Билд“ ЕООД били обявени списъци на приети и неприети вземания на кредитори на
длъжника. От предявените публични вземания синдикът бил включил в списък на приети
вземания сумата в общ размер на 64 024.74 лв., като за сумата от 59 302.21 лв. предвидил
поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а останалите публични вземания,
включени в списък на приети вземания – поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6
от ТЗ.
С Възражение Вх. № 8155/29.11.2019 г. на „Бравис и Ко“ ЕООД, в срока по чл. 690 от
ТЗ е поискало изменение списъка на приетите публични вземания, предявени от Национална
агенция за приходите в размер на 59 302.21 лв., като се промени поредността на
удовлетворяване.
С Възражение Вх. № 8200/02.12.2019 г., в срока по чл. 690 от ТЗ Национална агенция
за приходите поискала изменение списъка на приетите публични вземания в общ размер на
62 661.90 лв., чрез признаване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на
всички приети от тях вземания.
С Определение № 42/22.01.2020 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания,
обявен от синдика в търговския регистър на 26.11.2019 г., при следните промени:
коригиране поредността на удовлетворяване на вземането на НАП до размера от 59 302.21
лв., като се счита включено с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, вместо по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ и оставяне без уважение възражението на НАП срещу приемане на вземането до
размера на 3 359.69 лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
От Постановление от 05.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив за налагане на обезпечителни мерки се установява, че за обезпечаване на
публичните вземания срещу длъжника „Мега Билд“ ЕООД са наложени запори върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД, както и върху две моторни превозни средства (лек
автомобил марка „Пежо“, модел 407 2.0 Д), собственост на „Мега Билд“ ЕООД.
От Удостоверение № 1306282/25.10.2019 г. се установява, че към 25.10.2019 г. по
партидата на „Мега Билд“ ЕООД в Централния регистър на особените залози се съдържат
следните вписвания: разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от
ЗОЗ - налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД и два леки автомобил марка „Пежо“, модел 407 2.0 Д.
6
Предявените в производството по несъстоятелност от ищеца срещу „Мега Билд“
ЕООД публични вземания са въз основа на Ревизионен акт № *********/18.10.2013 г. на ТД
на НАП – Пловдив.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на приети публични
вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ (В т. см. - Определение № 9/07.01.2019 г.,
постановено по т. д. № 1619/2018 г. по описа на Върховен касационен съд на Република
България, II т о., ТК; Определение № 519/15.11.2019 г., постановено по т. д. № 515/2019 г.
по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК). Исковете са
допустими - същите са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ от кредитор с приети
вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество, направил
възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу определената поредност на удовлетворяване на
приети публични вземания, включени в списъка на приетите вземания, което е оставено без
уважение.
Предмет на делото е само наличието на привилегиите по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за
приетите вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ първи ред привилегировани
вземания са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани
по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) - от получената сума при реализация на
обезпечението.
Не е спорно, че с Решение № 86/14.10.2019 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч е открито производство по несъстоятелност на „Мега Билд“
ЕООД поради неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 01.10.2017
7
г., като същото е вписано в търговския регистър на 14.10.2019 г., както и че за обезпечаване
процесните вземания кредиторът е наложил запори върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Инвестбанк“
АД, както и върху две моторни превозни средства с Постановление от 05.11.2018 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, вписани в Централния регистър на
особените залози (ЦРОЗ) на 25.10.2019 г. (Удостоверение от ЦРОЗ от 25.10.2019 г. - л. 114).
Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на
правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-
късно особен залог върху запорираното имущество (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), като
при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а
не на обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на
ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК
осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят,
ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо
конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК, т. 7 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС на РБ, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и
чл. 194, ал. 5 от ДОПК). Отчита се и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, изключваща
противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по
несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на
привилегия с отделна сметка за разпределение по чл. 724 от ТЗ на цена на заложена или
ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на
възбранена или запорирана вещ. (Определение № 519/15.11.2019 г., постановено по т. д. №
515/2019 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК).
Налагането на запор върху движими вещи или вземания на длъжника или възбрана
върху имот не създава привилегия за кредитора инициирал налагането на обезпечение, а се
явява обезпечителна мярка насочени към запазване на имуществото. Не се създава право на
предпочитателно удовлетворение при принудително изпълнение, нито е правопрепятстващ
факт за останалите кредитори да се присъединяват и да налагат запори или възбрани, или да
искат изпълнение върху това имущество. Само цели да гарантира съхранение на
имуществото на длъжника (чл. 452 от ГПК), без да създава право на предпочитателно
удовлетворение.
Чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ обаче включва привилегия свързана с такова процесуално
8
обезпечение, вписано по реда на ЗОЗ. Същевременно се визира и възбрана вписана по реда
на ЗОЗ, а чл. 4 от този закон не предвижда възможност обект на особен залог да бъде
недвижим имот.
В правната теория (Григор Григоров - „Несъстоятелност", С. 2017 г., стр. 396) се
застъпва разбирането, което се споделя и от въззивната инстанция, за необходимост от
корективно тълкуване в смисъл, че вземане във връзка с което е бил вписан запор по реда на
ЗОЗ не е обезпечено в производството по несъстоятелност.
Позоваването от жалбоподателя на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не обосновава извод различен от направения,
тъй като същите са ирелеванти. Посочените разпоредби уреждат реда, по който се провежда
принудителното изпълнение върху имущество, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, но предвиденото в полза на държавата няма отношение към привилегиите по реда
на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Направеното разширително тълкуване, предвид липсата на
възможност държавата да реализира правата си по реда на ЗОЗ, ако останат
неудовлетворени вземания в срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, от което е изведен извода за
приложение на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е недопустимо, предвид
императивният характер на нормите, а и е лишено от основание - няма предвидена правна
възможност държавата да реализира правата си по този ред.
Съгласно правилото на чл. 193, ал. 1 и 4 от ДОПК имущество, върху което преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване
на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда
ДОПК. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от
публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
След това за него възниква задължение да предаде нереализираното имущество, като
осребряването му се извършва по правилата на несъстоятелността.
Смисълът на предоставения в полза на публичния взискател първи ред на
удовлетворяване е във връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност
продължаване на изпълнението по ДОПК, явяващо се привилегия само за предвидения в
закона срок. Тъй като са налице две производства – по несъстоятелност, преодоляно за 6 м.
от това по ДОПК, привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ кореспондира с чл. 194 от
ДОПК, който не предвижда възможност за присъединяване на кредитори от категорията по
т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 722, ал. 1 от ТЗ и се отнася за постъпления от проведеното от
публичния изпълнител принудително изпълнение. Ако обаче актива се освободи от
публично изпълнение, бъде предаден в масата на несъстоятелността и бъде реализиран в
хода на универсалното принудително изпълнение, запазване на привилегията не може да
има.
9
При въвеждането на привилегията в ТЗ (ДВ, бр. 105/2005 г.), чл. 26 от ЗОЗ изобщо не
е предвиждал възможност за вписване на запор и възбрана наложени по реда на ДОПК. Тя е
била въведена едва с изм. ДВ, бр. 108/2007 г. (т. 11). Следователно целта не е била да се
гарантира друга привилегия за публичните вземания, извън тази по т. 6 на чл. 722, ал. 1 от
ТЗ. В актуалната редакция на чл. 26 от ЗОЗ вписване на това обезпечение също не е
предвидено, а § 49 от ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105/2005 г.), запазва действието само на вписани
залози.
Дори и да не се възприемат горните изводи, в случая вземанията на НАП по
горецитирания РА, са били обезпечени чрез налагане на запор (на 05.11.2018 г.) преди датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника „Мега
Билд“ ЕООД (14.10.2019 г.). Постановлението е вписано в ЦРОЗ (на 25.10.2019 г.) след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Само по себе си,
вписването на наложения запор в ЦРОЗ не би могло да има действие, различно от
предвиденото по закон. А според чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗОЗ, озаглавен „Дeйствие на
вписването“, вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването. Действието на вписването трае 5 години от деня, в който е
извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То
може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
В унисон със законодателното разрешение следва извода, че в случая заложният
кредитор не би могъл да противопостави наличието на особен залог на третите
добросъвестни лица, а именно останалите кредитори на несъстоятелния длъжник, след като
вписването е осъществено след откриване на производството по несъстоятелност. Съдът
съобразява, при това свое виждане и разпоредбите на чл. 637 и сл. от ТЗ, които са насочени
към обезпечаване масата на несъстоятелността след откриване на производството по
несъстоятелност.
Действително, вписването на запор върху вземанията на кредитора в ЦРОЗ не е част
от фактическия състав относно налагането или действието на обезпечението, но само по
отношение на вътрешните отношения между длъжник и заложен кредитор. Вписването на
наложения запор в ЦРОЗ не съставлява действие по изпълнение, а има единствено
оповестително действие относно вписаното обстоятелство за трети добросъвестни лица и от
момента на вписването заложният кредитор би могъл да противопостави правата си срещу
останалите кредитори на длъжника. Следователно, за да е приложима привилегията по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, запорът следва да е бил вписан в ЦРОЗ преди датата на откриване
производството по несъстоятелност.
Горното налага извода, че процесните публични вземания не са с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ и искът се явява неоснователен.
Тъй като предмет на делото са публични вземания по иск предявен от НАП, в
съответствие с нормата на чл. 84 ГПК държавна такса не се дължи.
10
Освен горното настоящата инстанция напълно споделя и другите изводи на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се
потвърди.
Настоящата инстанция намира за неоснователна и частната жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК.
Не може да се сподели виждането, че „Бравис и Ко“ ЕООД участвало в процеса не
като главна страна, а като помагач на ответната страна - длъжника, а по силата на чл. 78, ал.
10 от Гражданския процесуален кодекс ГПК в полза на третото лице - помагач не се
присъждат разноски. Качество на страните се определя от ищеца чрез предявяване на иска,
като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. „Бравис и Ко“ ЕООД е посочен от
ищеца (частен жалбоподател) като ответник и именно в това качество участва в настоящото
производство.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение. Чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че съдът по искане на насрещната страна
следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, когато възнаграждението е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С
приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява
проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на
решението и само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за
адвокатска услуга, дължимо като разноски. Доколкото частният жалбоподател не е сторил
това преди постановяване на Решение № 86/14.10.2019 г., постановено по т. д. № 83/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч, исканите от ответната страна разноски са присъдени в
пълния претендиран размер. В настоящия случай възражението за прекомерност е
релевирано за първи път с частната жалба, дори не е направено и по реда на чл. 248, ал. 1 от
ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските и е единствен
материалноправен довод на страната в производството по чл. 248 от ГПК, че дължи по-
малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с отговорността за разноски.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче е следвало да бъде направено в срока по чл. 80
от ГПК – до приключване на устните състезания в съответната инстанция, тъй като той
касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания във връзка
със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на
делото (в този смисъл Определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ІV-то г. о.,
Определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на ІІ-ро т. о., Определение №
36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на І-во г. о. и др.). Когато са проведени открити
съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно
11
призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу направеното
искане за разноски в посочения срок. След този момент възражението за прекомерност е
преклудирано.
Видно от материалите по делото е, че за проведеното на 06.07.2020 год. съдебно
заседание, на което е обявена датата на последното такова по делото, частният
жалбоподател е бил представляван от процесуален представител.
Ето защо възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е процесуално
недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 от ГПК, тъй като страната е разполагала с
възможността да го направи до приключване на устните състезания в първата инстанция.
Недопустимостта на възражението за прекомерност обусловя неоснователност на искането
за изменение на акта в частта за разноските, което макар и направено в срока по чл. 248, ал.
1 от ГПК и така допустимо, е неоснователно.
С оглед на изложеното, определението на първостепенния съд се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ответниците по жалбата не са претендирали разноски в настоящата инстанция,
поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т. д. №
25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12