Решение по дело №132/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 171
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20201100600132
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.София, 27.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. МЛАДЕНОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                                            2.ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора Красимир Кирилов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№132/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда № 498620 от 01.10.2018г. по Н.О.Х.Д.№13470/2016г., СРС, НО, 110-ти с-в е признал подсъдимия Х.Е.Б. за невиновен в извършването на престъпление по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 28.11.2010г., около 02.10 часа, в гр.София, на бул.„********, противозаконно унищожил чужда движима вещ - витринно стъкло на стойност 540,00 лева, собственост на лицата К.Д.С., Б. Г. С., Б.И.А., Л.С.М., Б.Л.М., М.Л.М., М.И.Б., М.С.Н., К. В.Д., Б.В.Д., Л.В.Д., В.И.С., И.И.Л. и Г.И.И..

Срещу съдебния акт в законоустановения срок СРП е протестирала присъдата с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Посочва се, че СРС не е направил цялостен анализ на наличния доказателствен материал. Подчертава се, че в хода на съдебното следствие са събрани множество обективни находки, които по несъмнен начин доказват, че подсъдимият е извършител на деянието. В този смисъл се претендира постановяване на осъдителна присъда.

В срока по чл.322 от НПК са депозирани писмени възражения срещу въззивния протест от адв.В.П. – упълномощен защитник на подсъдимия Б.. Развити са съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради липса на умисъл. Застъпена е позицията, че подсъдимият е действал непредпазливо, т.к не е искал да счупи витрината, а е демонстрирал умения с крак. Изложени са аргументи за маловажност на случая, при условие, че настоящият състав приеме деянието за умишлено. Поставен е акцент върху незначителността на вредните последици, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, добрите му характеристични данни, младата му възраст и продължителния период на производството. Защитата се позовава на разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК, с оглед евентуална съставомерност по чл.216, ал.4 и ал.6 НК, в които случаи производство се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество. Обърнато е внимание, че пред първата инстанция не е направено искане по реда на чл.287, ал.5 от НПК. Настоява се за потвърждаване на присъдата и оставяне на протеста без уважение, като неоснователен.

В разпоредително заседание на 21.01.2020г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещите лица и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, но не го оттегля. Солидаризира се с правните изводи на първата инстанция за неумишленост в действията на подсъдимия. Прокурорът пояснява, че по своя характер деянието е случайно, без да изключва и непредпазливата форма на вина, като набляга на факта, че за нея СРП не е поискала изрично произнасяне. Поради тези съображения е пледира за потвърждаване на присъдата.

Процесуалният представител на подсъдимия – адв.В.П. поддържа аргументите в писменото си възражение срещу протеста. Моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Б., редовно уведомен, не се явява.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивния протест, възраженията срещу него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Производството е второ по реда си пред въззивна инстанция. Процесуалната история на делото е следната:

НОХД №8524/2014г. по описа на СРС, НО, 116 състав е образувано с обвинителен акт на СРП за извършено от Х.Е.Б. престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 НК. С присъда от 03.02.2016г., подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.216, ал.6 вр. ал.1 НК и е оправдан по обвинението, с което е сезиран съда. Осъден е да заплати на гражданският ищец К. С. сумата от 540.00лв. представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, както и направените по делото разноски.

По повод подадени протест и въззивна жалба с Решение №909 от 21.07.2016г. СГС, НО, 6-ти въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Делото е върнато в СРС като е образувано НОХД № 3470/2016г. по описа на 110-ти с-в. При прилагане на особените правила по реда на гл.27, и по-точно чл.371, т.1 НПК е постановена описаната в началото на настоящото решение присъда.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК като подсъдимият и защитникът му са изразили съгласието си да не се разпитват някои свидетели, но такъв да бъде проведен на Е.Б., С.В., К. С. и на вещите лица Р.К.и М.Г., като при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието от протоколите за разпит и заключенията на вещите лица, което съгласие е одобрено от съда с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК след преценка, че тези действия по разследването са извършени по реда на НПК. До разпит са допуснати и св.М. Г. и А.Й..

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съдия по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като на тяхната база е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното, въззивният съдебен състав приема, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства /в такава насока нямаше и основания за преразпит на свидетелите/, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, с изключение на някои незначителни детайли:

Подсъдимият Х.Е.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене ***4, със средно специално образование, работи, неженен, с ЕГН:**********, неосъждан.

На 28.11.2010г. подсъдимият Б. и свидетелите - Е.М.Б., М. Н.Г., А.Л.Й.иС.И.Б.се придвижвали пеша по бул.„Стефан Стамболов“ в гр.София, след като били на дискотека и употребили неустановено количество алкохол. Докато преминавали покрай сградата на №22, подсъдимият решил да демонстрира каратистки умения и при един удар с крак, залитнал и счупил витринното стъкло на магазина, който се намирал на този адрес. Стъклото било незакалено, принадлежащо на собствениците на магазина - К.Д.С., Б. Г. С., Б.И.А., Л.С.М., Б.Л.М., М.Л.М., М.И.Б., М.С.Н., К. В.Д., Б.В.Д., Л.В.Д., В.И.С., И.И.Л. и Генко И..

Подсъдимият и неговата компания се отдалечили от мястото, но по същото време в района се намирали св.И.Й.и св.Ц.Й., полицаи при 03 РУ-СДВР, които изпълнявали служебните си задължения. Те чули звука от счупването на стъклото и ги спрели за проверка, след което ги отвели в 03 РУ-СДВР за изясняване на случая.

Видно от съдържанието на съдебно-психиатричната експертиза към 28.11.2010 г. подсъдимият Б. е бил психически здрав, без формирана зависимост към психоактивни вещества и в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Същият е без данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, но алкохолната интоксикация е била улесняващ поведението фактор. Вещите лица са заключили, че подсъдимият може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и ако желае да дава достоверни обяснения за факти и обстоятелства имащи значение за делото.

Според назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа и оценителна експертиза, към датата на деянието и при отчетена амортизация, стойността на стъклена витрина с дебелина 10 мм, площ от 5.66 кв.м, кантирана от едната страна, без включени доставка и монтаж е 225.00лв. /двеста двадесет и пет лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след собствен анализ на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св.К. С., св.М. Г., св.А.Й., св.Е.Б. и св.С.В., приобщени от първоначалното съдебно производство по съответния процесуален ред /на осн.281, ал.1, т.4 НПК/, на св.И.Й.и св.,Ц..Й., част от доказателствения материал на осн. чл.373, ал.1 вр. чл.372, ал.3 НПК; протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, констативен протокол на СОТ, заповеди за задържане, препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот, препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот; заключенията на изготвените по делото съдебно-психиатрична експертиза, съдебно-техническа и оценителна експертиза; справка за съдимост и.др.

Възприетите от първата инстанция фактически данни относно основните обстоятелства, интересуващи процеса са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата /р.№181/2012г. на ВКС, І н.о., р.№372/01.10.2012г. по н.д. №1158/2012г. на ВКС, н.к., ІІІ н.о., р.№513/2013г. на ВКС, І н.о., р.№371/2016г. на ВКС, ІІІ н. о./.

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо с оглед на възраженията в протеста, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост да посочи следното:

В изпълнение на задълженията си по чл.301 НПК, в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, контролираният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени на досъдебната фаза на процеса и приобщените чрез непосредствен разпит. Районният съд е изложил мотиви защо ги кредитира и за какви обстоятелства, като съображенията за това се споделят напълно и от настоящия състав.

Правилно в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетелите Г., Й., В. и Б., т.к и четиримата са от категорията на очевидците, а изнесеното от тях се характеризира с последователност, пълнота и житейска логичност. По безспорен и несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм, предмет и начин на извършване, така и авторството на подсъдимия Б.. Известен упрек следва да бъде отправен към ревизирания съд досежно мълчанието му във връзка със съзиращите се колебания при разпита на св.Б. и св.Г.. Първата, в противовес на заявеното от нея на досъдебното производство твърди, че не е видяла кой е счупил процесната витрина, но е наясно, че това е бил подсъдимият, т.к сам е направил признание пред полицаите. В същия дух са и показанията на св.Г., който обаче подробно е описал предикатното каратистко представление на Б.. И двамата свидетели не пропускат да отбележат, че са пили алкохол, който неминуемо е повлиял на спомените им. В тези части коментираните свидетелски показания са дискредитирани, т.к противят на детайлизираните и непредубедени разкази на св.В. и св.Й., които категорично упоменават, че подсъдимият е демонстрирал умения с крака, при което се подхлъзнал и счупил стъклото.

Долната инстанция резонно се е доверила и на производните гласни сведения на на полицейските служители Й. и Й., чиято незаинтересованост и вътрешна непротиворечивост са сериозен индикатор за доказателствената им стойност. Прякото им присъствие в непосредствена близост до мястото на случката е позволило индиректно да бъде възприет силният трясък от унищожаването на витрината. Хронологично погледнато не се констатират никакви разминавания между тяхното пресъздаване на събитията и декларациите на очевидците. Всички показания са еднопосочни, балансирани и съотносими, касателно заварените на местопроизшествието лица и външния облик на магазина за обувки. СРС надлежно е използвал процесуалните прийоми за приобщаване на показанията на служителите от досъдебното производство, в унисон с особената съкратена процедура. Не са налице и основания за пристрастност у тези свидетели, не само поради липсата на лични отношения с подсъдимия, но и доколкото основната им служебна задача е да възпроизвеждат добросъвестно възприети във връзка с работата им факти.

Настоящата инстанция не остана встрани и от твърденията на св.С., които макар и да нямат съществено значение за изясняване на обективната истина, добре корелират както на приложените по делото писмени находки, така и на гореспоменатите показания на полицаите. Маркираното съответствие влече след себе си единствено възможен извод за правдивостта и достоверността на показанията му, от чието доверяване този съд няма намерение да отстъпи. Тук също не може да не бъде критикуван пропускът на СРС да анализира в мотивите си думите на св.С., чрез които дава информация за това, че полицейските служители са видели как подсъдимият е заметнал с камък и е ударил стъклото. Градският съд не подходи с доверие към тази част от показанията на цитирания свидетел не само защото казаното от него е изолирано от останалата доказателствена съвкупност, но и защото отчете известната му заинтересованост, чийто генезис е правото му на собственост върху пострадалия търговския обект.

Първият съд е дал вярна интерпретация и на писмените доказателства и доказателствени средства: протокола за оглед на местопроизшествие, заповед от 28.11.2010г. за задържане на подсъдимия за 24 часа, протокола за обиск на подсъдимия, препис от нотариалният акт за собственост на недвижим имот придобит по покупка, препис от нотариалният акт за дарение на недвижим имот, констативен протокол № 003522 от 28.11.2010 г. на СОТ 161. При служебната проверка на изброените по-горе, този съд не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да обосноват изключването им от доказателствения материал по делото. Същите, преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства и заключенията на експертизите, са изцяло в подкрепа на описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът в този му състав, подобно на предходния, кредитира като обосновани и обективни заключенията на извършените в производството съдебнотехническа и оценителна експертизи, които убедително рамкират спецификите на процесното стъкло. Доколкото в изводите си и този съдебен състав даде превес на допълнителната съдебнотехническа и оценителна експертиза, която дава по-точни данни за вида, големината и стойността на счупената витрина, анализирането на първата, е ненужно. Експертните становища на вещите лица са пунктуални, пълни, изготвени въз основа на научен подход и отговарящи с нужната яснота и категоричност на поставените им задачи.

СГС също като първата инстанция изведе годността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към настоящия и инкриминирания момент от съдържанието на съдебно-психиатричната експертиза, заключила че при Б. не се установява заболяване, което обуславя психичен недостатък пречещ на възможността му да организира защитата си.

Констатацията за необремененото съдебно минало на подсъдимия, съдът вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справки за съдимост.

Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд е на становище, че законосъобразно и обосновано подсъдимият Б. е признат за невиновен в осъществяването на престъпление по чл.216, ал.1 НК.

Непосредствен обект на престъпното деяние, за което е оправдан Б. са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху недвижими или както в случая – движима вещ, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. Поради факта, че обсъжданото противоправно деяние засяга отрицателно самото правоотношение на собственост, то пострадал се явява именно собственикът на вещта. Имплементираните по досъдебното производство преписи от нотариални актове недвусмислено установяват, че унищоженото витринно стъкло е част от патримониума на изброените в обвинителния акт съсобственици.

От обективна страна изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие. Изнесените теоретични разсъждения, пренесени в конкретиката на казуса сочат, че подсъдимият Б. посредством подхлъзване и удар с крак е разрушил субстанцията на инкриминираната вещ.

Въведеното с нормата на чл.216, ал.1 от НК престъпление в двете му форми-противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ е насочено срещу обществените отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото на собственост върху имущество, и то във вид и с качества, позволяващи експлоатирането му съгласно присъщите му функции и неговото обществено назначение. В случая е налице такова непосредствено въздействие - механическо, физическо върху структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става постоянно и окончателно негоден за бъдещо ползване съобразно предназначението му. Напълно изключена е и възможността за трансформация на счупеното стъкло в нова вещ, върху която да се упражнява фактическа или разпоредителна власт. Визираният престъпен резултат окончателно е преклудирал правоотношението на собственост.

Законодателят дефинитивно е предвидил, че предмет на това престъпление може да бъде чужда движима или недвижима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца или на друго лице. Доктринарно изведено е, че за да бъде осъществен основният състав на повдигнатото обвинение, по отношение на вещта се запазва изискването тя да притежава известна стойност. Акуратно предният съд е акцептирал за релевантна стойността на стъклото изчислена от експерта, изготвил съдебно-техническата и оценителна експертиза, която се равнява на 225.00лв.

В мотивите на двата предходни състава на СРС недопустимо е пренебрегнато това обстоятелство в тотално нарушение на чл.14 от НПК. Чистото декларативно уточнение, че предмет на деянието е чужда движима или недвижима вещ се противопоставя и на правото на защита на подсъдимия. В конкретния случай, соченият недостатък не повлиява върху крайното му положение, т.к същият е оправдан. Навярно коментираният пропуск се дължи на „дилемата“, дали веднъж поставено, витринното стъкло не е станало трайна част от сградата и е придобило статута на недвижима вещ. Разрешението на този въпрос се корени в уредбата на гражданскоправната материя и по-конкретно в Закона за собствеността. Според чл.110, ал.1 от последния „недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката“. Константната върховна съдебна практика касаеща подобни случаи е пояснила, че прикрепяването на една движима вещ към недвижим имот я превръща в недвижима вещ - част от недвижимия имот, единствено когато нейното отделяне ще причини повреждане на главната вещ /р. № 935 от 28.VI.1993 г. по гр. д. № 2086/92 г., IV г. о/. С оглед дадените разяснения, финално може да се резюмира, че тук процесното стъкло безспорно е движима вещ, т.к дори и след монтирането му на лицевата страна на магазина, не е изключена опцията за неговата техническа подмяна без да бъдат предизвикани щети.

СГС проявява единомислие и с тезата на ревизираната инстанция по отношение на субективна страна на деянието. Правилно долният съд е приел, че подсъдимият Б. не е действал умишлено при счупването на витрината, но твърде лаконично е маркирал непредпазливото настъпване на противоправните последици. От преките доказателствени източници хармонично се извлича, че подсъдимият, бидейки под влиянието на алкохола, не е искал да унищожи процесното стъкло, а единствено да проектира бойните си умения върху стените на сградите находящи се на бул.„Стефан Стамболов“, като при поредното замахване с крак, се подхлъзва и при падането си удря витрината. Няма съмнение, че описаната ситуация говори за едно нехайно поведение от страна на подсъдимия, без да се държи сметка за каквито и да било общественоопасни последици. Според този състав деянието попада в хипотезата на т.нар. „aberratio ictus” или иначе казано отклонение на удара. От една страна подсъдимият е целял да демонстрира способностите си върху някои от стените, а от друга небрежно е подходил към не така устойчивите допълнителни материали, които са били в близост.

Небрежността, като форма на вина се отличава с това, че деецът изобщо не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За ненарушената мисловна функция на подсъдимия се правят изводи от заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза. Към момента на извършване на деянието Б. е имал навършени двадесет години, които отговарят на нормално достигната интелектуалната зрялост за прояви от подобно елементарно естество. Подсъдимият е следвало да предвиди, че вървейки по улицата и размахвайки крака си, има голяма вероятност, както да счупи нещо така и да нарани самия себе си. Правилната правна квалификация, под която е резонно да се субсумира очертаната престъпна деятелност е по чл.216, ал.6 вр. ал.1 НК.

Релевираните в писмените възражения срещу протеста доводи, за частния характер на деянието са основателни и намират законово отражение в нормата на чл.218в, т.1, пр.1, алт.2 от НК. Адекватно обаче районният съд не се е произнесъл по това престъпление, т.к не са налице императивните условия на чл.287, ал.5 НПК. След всестранно, обстойно и пълно изследване на доказателствата по делото, обстоятелствата очертаващи характера на деянието като непредпазливо са били известни на страните още в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд.. Въпреки тяхното проявление нито прокурорът, евентуално по реда на чл.48 от НПК, нито пострадалият С., конституиран като частен обвинител в процеса, който е имал и особен представител във всички стадии на съдебната фаза на процеса, не са упражнили правата си да направят искане пред съда производството по делото да продължи и по обвинението по чл.216, ал.6 вр. ал.1 от НК. В тази връзка въззивният съд, счита че по делото не е направено искане за изменение на обвинението, съгласно чл.287, ал.5 от НПК и за първата инстанция е било недопустимо да се произнесе за наличието на престъпление от частен характер.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или за отмяна, поради което и прие, че същата следва да бъде изцяло потвърдена, а подадения срещу нея протест оставен без уважение.

С оглед горното и на основание чл.334‚ т.6 и чл.338 от НПКСОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 01.10.2018г. по Н.О.Х.Д.№13470/2016г., СРС, НО, 110-ти с-в.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                         

        2....................................