№ 18
гр. Плевен, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200706 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл. 187а ал.2 т.3 във
вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „***“ ООД-гр.***,
ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното юридическо лице е
подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен, издаден в
нарушение на процесуалните правила. Изтъква, че е неясно мястото на извършване на
твърдяното нарушение; че не е посочена датата на издаване на ЕФ; че в същия, неправилно е
посочен като законен представител Н.Т.Т., който е починал, а понастоящем, законен
представител на дружеството се явява Л. М. Д.; че е неясно кое е санкционираното лице –
дали „***“ ООД или физическото лице Н. Т.. Оспорва и фактическата обстановка, изложена
в обжалвания ЕФ като счита, че погрешното посочване на категорията на процесното МПС
се дължи на неправилно отразяване от страна на „И.Т.С.“ АД, в стопанисвания от
последното АД сайт - „***“; че именно „И.Т.С.“ АД е следвало да направи справка относно
категорията на процесното МПС и да установи, че тя е неправилно заведена, след което да
предприеме съответни мерки по отстраняване на тази грешка, но не го е сторило. На тази
основа, моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирано е
заявление от страна на упълномощен защитник, че поддържа жалбата и
1
изложените в нея съображения.
За ответната страна – АПИ при МРРБ - се явява съответен
юрисконсулт. Развива подробни съображения в подкрепа на това, че е
издаден законосъобразен и правилен ЕФ, който пледира да бъде потвърден,
както и отправя искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** – за това, че на
03.02.2021г„ в 16:05 часа, е установено нарушение № ***, с ППС товарен
автомобил „***“, регистрационен номер ***, с технически допустима
максимална маса 15 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без
ремарке, в ОБЩИНА Д.Д., за движение по път I-3 км 100+471, с посока
Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10.
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената. Отбелязано е, че нарушението е установено с устройство №
40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км
100+471. На тази основа е прието, че е налице нарушение по чл.102 ал.2
ЗДвП, поради което и на основание чл. 187а ал.2 т.3 във вр. чл. 179 ал.3б от
Закона за движението по пътищата, на собственика на посоченото ППС -
„***“ ООД-гр.***, ЕИК: ***, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева; указан е реда и срока за заплащане на
глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и възможността за заплащане
на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП. Посоченото лице не се е ползвало
от възможностите за анулиране на ЕФ, съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че
административното наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила,
които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН.
Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Според мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г.
ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка
на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
2
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че
макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани
с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите
от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят
приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание
чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в
регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото
сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Проверката за законосъобразност, осъществявана от настоящата
инстанция, не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаването на Електронния фиш. Както беше вече отбелязано, същият е
издаден от надлежна институция - АПИ при МРРБ - и съдържа реквизитите,
съобразно чл.189ж ал.1 ЗДвП. Възраженията на жалбоподателя по
процесуалната изрядност на административнонаказателното производство, се
преценяват като неоснователни. Налице е ясно посочване на
местоизвършването на процесното нарушение - ОБЩИНА Д.Д., път I-3 км
100+471, с посока Намаляващ километър. Действително, не е посочена дата
на издаване на ЕФ, но същевременно, причината за това е обстоятелството, че
Законодателят не е предвидил такъв реквизит на ЕФ, в разпоредбата на
чл.189ж ал.1 ЗДвП. По-нататък, ирелевантна в случая е фигурата на законния
представител на санкционираното юридическо лице – дали се касае за
покойния Н. Т., настоящия Л.Д. или друг. Поради това, непосочването /или
некоректното посочване/ на законен представител, не може да съставлява
нарушение на процесуалните правила, още повече, че в случая коректно са
отразени индивидуализиращите признаци на юридическото лице –
наименование, седалище, ЕИК. Не на последно място, недоумение буди
възражението, че е неясно кое е санкционираното лице – дали „***“ ООД или
физическото лице Н. Т., тъй като в четвърти абзац на ЕФ изрично се посочва
„..на „***“ ООД се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. “;
отделен е въпроса, че имуществена санкция не може да бъде наложена на
физическо лице, така, както и глоба не може да бъде наложена на юридическо
лице.
Ето защо Съдът приема, че от формална страна, обжалваният ЕФ,
се явява законосъобразен. По неговата правилност бяха събрани веществени
доказателствени средства – снимки и разпечатка /създаден доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси/, изготвени с техническо
средство /л.32 – 33, л.36 – 37 от делото/, както и писмени доказателства /л. 9 –
28, л.49 – 50, л.53 – 54, л.64, л.77 – 81, л.118, л.120 – 122 от делото/ и по-
конкретно: справка от ТР относно „***“ ООД – гр.***, справка за собственост
на т.а. „ИВЕКО“ с рег.№ ***, препис на Свидетелство за регистрация част І
относно т.а. „ИВЕКО“ с рег.№ ***, справка изх.№1051/21.06.2022г. на
„И.Т.С.“ АД, справка изх.№1166/13.09.2022г. на „И.Т.С.“ АД, справка изх.
3
№1178/26.09.2022г. на „И.Т.С.“ АД, справка вх.№27743/23.11.2022г. от
Управителя на „***“ ООД – гр.***. От съвкупния анализ на тези
доказателствени материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/
факти и обстоятелства, са правилно установени, Съдът ги приема и няма да ги
преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.102 ал.2 изр.1 ЗДвП,
„ Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство….“. Видно е, че е налице задължение за собственика на ППС –
„***“ ООД, с което Дружеството не се е съобразило при описаните по-горе
условия на време, място, обстановка - да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на пътното превозно средство.
Също така следва да бъде напомнено, че съобразно чл.10б ал.1 ЗП, „Тол
таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията
на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък.“.
В случая, дължимата тол такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП е частично незаплатена,
тъй като към 03.02.2021г., когато товарен автомобил „***“, регистрационен
номер *** се е придвижвал в ОБЩИНА Д.Д., по път I-3 км 100+471, с посока
Намаляващ километър, за това ППС е била неправилно декларирана
технически допустимата му максимална маса, респ. – неправилно е била
изчислената теглова категория: вместо действителните 15 тона – 12 тона.
Корекция в тази насока е извършена едва на 05.04.2021г., по заявление от
страна на „***“ ООД до „И.Т.С.“ АД /л.80/, докато действащия договор с
предплатен баланс №942, е сключен още на 21.02.2020г.; именно тогава,
неправилно е декларирана тегловата категория на превозното средство и е
заявено бордово устройство, което е предоставено на 02.03.2020г. В хода на
съдебното следствие, в резултат на изисканите справки от страна на „И.Т.С.“
АД бяха изяснени не само така отбелязаните вече факти и обстоятелства, но и
това, че неправилното деклариране е извършено собственоръчно от Н. Т. –
предходен Управител на „***“ ООД, понастоящем починал, а като
електронен адрес за комуникация във връзка с договор №942, е посочена
ползваната от страна на санкционираното дружество ел.поща – b-kontakt@b-
trust.org. С други думи, неоснователно се възразява, че погрешното посочване
на категорията на процесното ППС се дължи на неправилно отразяване от
страна на „И.Т.С.“ АД, в стопанисвания от последното АД сайт „***“ –
напротив, грешката е допусната от предходния Управител на
4
санкционираното дружество, който е действал в рамките на своята
компетентност – от името и за сметка на същото Дружество. В този смисъл,
липсват аргументи щото „***“ ООД да бъде освободено от неблагоприятни
последици, свързани с така извършеното неправилно деклариране относно
техническите характеристики на товарен автомобил „***“, регистрационен
номер ***. Наред с това, отново неоснователно, жалбоподателят счита, че
„И.Т.С.“ АД е следвало да направи справка относно категорията на
процесното МПС и да установи, че тя е неправилно заведена, след което да
предприеме съответни мерки по отстраняване на тази грешка. Действително,
видно от чл. 2.5.2. от Общите условия към описания по - горе договор,
„И.Т.С.“ АД /ИТС/ проверява идентификационните данни на ППС и данните
на клиента, посредством държавни регистри, съдържащи съответната
информация, като при несъответствие на предоставените от клиента данни и
данните, съдържащи се в съответния ползван от ИТС държавен регистър,
ИТС има право да изиска допълнителни доказателства от клиента и/или да
откаже да верифицира данните на съответното ППС до тяхното предоставяне.
Посочената разпоредба от Общите условия обаче регламентира права на ИТС,
а не задължения, както е например в чл.2.1 – 2.4 включително; този извод
следва не само от систематичното й място в Общите условия, но и от
използваните езикови средства, от които не може да се заключи, че се касае
за задължение на ИТС. Ето защо Съдът намира, че в контекста на
договорните права и задължения по Договор с предплатен баланс №942, ИТС
е имало право да проверява идентификационни данни на ППС, но това по
никакъв начин не дерогира задължението на Клиента по договора да
декларира вярно съответните данни, нито пък освобождава последния от
отговорност, при евентуално невярно деклариране.
Ето защо Съдът намира, че нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП, се
явява доказано по несъмнен начин и правилно, на основание чл. 187а ал.2 т.3
във вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „***“ ООД-
гр.***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева. Тъй като се касае за абсолютно определена
санкция, нейния размер не следва да бъде обсъждан. Не на последно място,
случаят не е „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Не са налице
доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП – напротив, неговата обществена опасност е
типична за случаите на такова нарушение.
Крайният извод е, че обжалваният електронен фиш се явява както
законосъобразен, така и правилен, поради което - следва да бъде потвърден.
При този изход на административнонаказателното производство и при
отправено искане от страна на адмнистративнонаказващия орган, следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение, като Съдът намира, че е
справедливо това възнаграждение да бъде в размер на 200 /двеста/ лева. Ето
защо и на основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК, следва да
5
бъде осъдено „***“ ООД-гр.***, ЕИК: *** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ паричната сума в размер на 200 /двеста/ лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД №706/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание
чл. 187а ал.2 т.3 във вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата,
на „***“ ООД-гр.***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на
чл.102 ал.2 ЗДвП.
На основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК
ОСЪЖДА „***“ ООД-гр.***, ЕИК: *** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ паричната сума в размер на 200 /двеста/ лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД №706/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6