Р Е Ш Е Н И Е  №  1041

 

гр.Пловдив,22.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори август,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                          БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 1843/19г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.435,ал.1,т.1 от ГПК

Образувано по жалба на „Спешъл груп“ЕООД,ЕИК-****,със седалище и адрес на управление гр.****,представлявано от К.А.П. против отказа на ДСИ при ПдРС,обективиран в Постановление от  21.06.19г.да наложи запор върху дял от капитала от самото дружество-длъжник „Мирекс ТМ“ЕООД,който отказ е постановен по  изп.д.№ 51/19г. на ДСИ при ПдРС.Жалбоподателят счита обжалваният отказ на ДСИ за незаконосъобразен по изложени в жалбата съображения и моли съда да го отмени.

Ответникът по жалбата и длъжник по изп.дело–„Мирекс ТМ“ЕООД,ЕИК-****,със седалище и адрес на управление гр.**** не е изразил становище по подадената жалба.

В мотивите си по реда на чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил съображения,че  жалбата е допустима,но неоснователна,тъй като  исканият запор е неизпълним,доколкото законодателят не е предвидил такъв изпълнителен способ в ГПК.В чл.517 от ГПК се имало предвид запор върху дял на неограничено или на ограничено отговорен съдружник в дружество,евентуално прекратяване на дружеството и удовлетворяване на взискателя от дяла на съдружника в дружеството или прекратяване на самото дружество.
Към жалбата е приложено заверено копие от изп.д.№  51/19г.по описа на СИС при ПдРС.

ПдОС,след анализ на всички доказателства по делото във връзка с доводите на жалбоподателя и при съобразяване с изложеното в мотивите на ДСИ,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,от лице с правен интерес и има за предмет отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изп.действие,попадащо в обхвата на  изброените в чл.435,ал.1 от ГПК обжалваеми действия.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството по изп.д.№ 51/19г.на ДСИ при ПдРС е образувано по молба на взискателя „Спешъл груп“ЕООД по издаден в негова полза изп.лист от 05.02.19г.против „Мирекс ТМ“ЕООД  за посочените в изп.лист суми.

С молба от 29.05.19г.взискателят е поискал от ДСИ на осн.чл.517 от ГПК да наложи запор върху дружествения дял от капитала на търг.дружество-длъжник,който капитал е в размер на 5000лв.,разпределени на 50 дяла по 100лв.и е внесен изцяло.

С разпореждане от 13.06.19г.ДСИ е уведомил  взискателя да посочи третото задължено лице-дружество,в което дружеството длъжник има дялове с оглед налагане на искания запор.

С молба от 20.06.19г.взискателят е уточнил,че исканият запор върху дружествения дял от капитала е относно самото дружество-длъжник „Мирекс ТМ“ЕООД.

С атакуваното постановление ДСИ е отказал да наложи запор върху дял от капитала от самото дружество-длъжник с мотиви,че взискателят не е посочил изрично трето лице-дружество,в което дружеството-длъжник има дялове с оглед налагане на искания запор на осн.чл.517 от ГПК,още повече,че с молбата от 20.06.19г. взискателят е посочил запорът да бъде наложен върху дружествения дял от капитала на самото дружество-длъжник,поради което исканият запор е неизпълним,тъй като законодателят не е предвидил такъв изпълнителен способ в ГПК.

Настоящият съдебен състав намира,че отказът на ДСИ да наложи запор върху дружествения дял от капитала на дружеството-длъжник е законосъобразен.Действително разпоредбата на чл.517,ал.1 от ГПК допуска налагане на запор върху дял от търговско дружество.Този способ обаче е приложим в случаите,когато длъжникът в изпълнителното производство е съдружник в търговско дружество,като съдружникът длъжник може да е както физическо лице,така и юридическо.В конкретния случай длъжникът е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност.

Разпоредбата на чл.517,ал.1 от ГПК не следва да се разглежда изолирано,а във връзка с последващите алинеи.При особеният начин на изпълнение,предвиден в разпоредбите на чл.517,ал.2-4 от ГПК,за удовлетворяване на взискателя към длъжника-съдружник в търг.дружество е предназначена равностойността на дела на съдружника в търговското дружество или производния на нея ликвидационен дял.Равностойността на дела на съдружника възниква като имуществена последица от прекратяване на членственото му правоотношение,а ликвидационният дял е имуществена последица от прекратяване на дружеството по решение на съда по искане на овластен взискател.Предвиденото в посочените разпоредби право на взискателя да иска прекратяване на дружеството,го прави носител на вземането за ликвидационния дял на съдружника-длъжник срещу дружеството в производството по ликвидация.Този анализ на разпоредбата на чл.517 от ГПК води до извод,че запор върху дружествени дялове може да бъде наложен само в случай,че дружеството-длъжник „Мирекс ТМ“ЕООД е съдружник и притежава дялове в друго търговско  дружество.В случая такива твърдения от взискателя няма изложени,нито има такива данни по делото.

По изложените съображения настоящата инстанция  намира,че жалбата е неоснователна,а отказът на съдебния изпълнител да наложи искания запор върху дружествения дял от капитала на дружеството-длъжник следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното,Пловдивският окръжен съд

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА отказът на ДСИ Д.И.,обективиран в Постановление от  21.06.19г.,да наложи запор върху дял от капитала на самото дружество-длъжник „Мирекс ТМ“ЕООД,който отказ е постановен по  изп.д.№ 51/19г. на ДСИ при ПдРС.

Решението е окончателно.       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: