О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75 30.01.2020 год. гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 31 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е частна
жалба от С. Н. Н. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., област Б.
, ул. „М. с.“ № ** и Г.
Н. Н. с ЕГН **********, и адрес в гр. С. ул.“Л.“ № *, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. М. С., срещу определение №
2338/29.11.2019 год. по ч.гр.д. №1880/2019 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е допуснато в полза на Г. В. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., област Б. , ул. „Ц. С.“ № *, ап. *, чрез пълномощник адв. Т. И. от АК Б., със съдебен
адрес: гр. Б., ул.“И. Б.“ № *,
ет. *, обезпечение на
бъдещи искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, против С. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., област Б. ,
ул. „. скали“ № 61 и Г. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
област Б. , ул. „М. с.“ № **,
да бъдат осъдени да заплатят сумата от 15 000 евро, като получена от техния
починал баща и наследодател Н. Н. на отпаднало основание, чрез налагане на
обезпечителна мярка: ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, собственост на С. Н.
Н. и Г. Н. Н. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ** със застроена площ от 67,640 кв.м., с
административен адрес : гр. С., Б. област, ул. ,,М. с.“ № **, ет. *, ап.кафе. Определен
е месечен срок за завеждане на исковата молба. Постановено е издаване на
обезпечителна заповед в полза на Г. В. С. с ЕГН ********** след внасяне на
парична гаранция в размер на 500 лв. по сметка на ОС-Бургас.
В частната жалба жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл.391, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещите искове. Исковете не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Единственото доказателство представено с молбата - заверено от адвоката копие от разписка, за която молителят само твърди, че е подписана от наследодателя на ответниците не е такова, което да сочи вероятната основателност на исковите претенции. Обективираното в разписката предаване на сума сочи нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което е негодно доказателство. Посочено е, че вероятността за разпореждане с имота, чиято възбрана се иска, не е предпоставка, която следва да бъде преценявана от страна на съда по обезпечението, а твърденията на молителя за множество кредитори на бащата на ответниците е невярно, тъй като единствен друг кредитор на починалото лице е неговият син Г. Н. Н. Изложени са обстоятелства относно личността на молителя Г. С., твърди се, че самият той е задлъжняло лице и поради наложени запори и възбрани няма „чисто имущество“, като името му е споменато и в образувано ДП №15/2014 год. на БРП. Твърди се също, че определената от съда гаранция от 500 лв. не би могла да обезщети евентуалните вреди на ответниците при неоснователност на бъдещите искове, поради което следва да бъде завишена поне до размера на разходите по бъдещите искове, посочени в минимален размер от 3973 лв. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата за обезпечение, евентуално – за допускане на обезпечението при по-висок размер на гаранцията. Към частната жалба са приложени писмени доказателства.
Постъпил е отговор от молителя Г. В. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., област Б., ул. „Ц. С.“ № *, ап. *, чрез процесуален представител адв. Т. И., в който са изложени подробни съображения срещу възраженията в частната жалба. Твърди се, че съдът правилно е приел, че са налице законовите предпоставки за допускане на обезпечението, а възраженията по жалбата са неоснователни и несъотносими. Твърди се, че предвид характера на обезпечителната мярка, която не препятства ползването на имота, опасността от настъпването на вреди за ответниците е твърде малка, поради което определената от окръжния съд гаранция от 500 лв. е в подходящ размер. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на разноските по настоящото дело, евентуално при увеличаване на размера на гаранцията, е направено искане за съобразяване с размера на евентуалните преки вреди, както и с обичайната съдебна практика.
Видно от приложените с частната жалба писмени доказателства наложената възбрана е съобщена на ответниците на 18.12.2019 год. Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, срещу акт на съда, за който е предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред Бургаския окръжен съд е постъпила молба за допускане на обезпечение на бъдещите искове на Г. В. С., ЕГН **********, от гр. С., чрез пълномощник адв. Т. И. от АК-Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “И. Б.“ № *, ет. *, срещу С. Н. Н., ЕГН **********, и Г. Н. Н.,ЕГН ********** – и двамата от гр. С., с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците разделно да заплатят на ищеца сумата от общо 15 000 евро, за която се твърди, че е получена от техния починал баща и наследодател Н. Н., без основание, чрез налагане на обезпечителна мярка - ВЪЗБРАНА върху индивидуализиран недвижим имот, за който са представени доказателства, че е собствен на ответниците.
С молбата е приложено заверено от процесуалния представител на молителя копие от документ, за който се твърди, че е подписан от наследодателя на ответниците, със заглавие „разписка за получена сума“, в която е посочено, че на 03.11.2016 год. наследодателят на ответниците е получил от ищеца сумата от 15 000 евро като капаро за описан недвижим имот. Представено е извлечение от службата по вписванията, от което е видно, че на 24.07.2019 год. е извършено разпореждане с описания в разписката имот в полза на трето лице. Твърди се, че сумата от 15 000 евро е платена без основание, поради което се претендира връщането и от наследниците на неоснователно обогатилото се лице. Поискано е налагане на обезпечителна мярка – възбрана на собствен на ответниците имот, за който е представен нотариален акт за собственост №. , по дело № 274/2015 г. на нотариус №458.
За да постанови обжалваното определение Бургаският окръжен съд, който е компетентен да се произнесе по молбата на осн. чл.390, ал.1 от ГПК е приел, че са налице предпоставките по чл.391 от ГПК за допускане на поисканото обезпечение. Настоящият съд споделя този извод. Бъдещите искове са допустими и вероятно основателни съгласно приложените към молбата доказателства. В производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск съдът не би могъл да провери истинността на приложените доказателства, а ги преценява само от формална страна, като подкрепящи или не твърденията на молителя. От формална страна представените с молбата разписка и извлечение от службата по вписванията установяват вероятната основателност на твърденията на ищеца за предоставена сума без основание, поради което са достатъчни да обосноват извод за вероятна основателност на бъдещите искове. Представеното в заверен препис писмено доказателство е годно по смисъла на чл.183 от ГПК. Твърдяното нарушение по Закона за ограничаване на плащанията в брой няма отношение към гражданския спор между страните и не прави разписката негодно доказателство по делото. Ето защо съдът не споделя възраженията на частните жалбоподатели относно това, че приложената с молбата разписка не следва да се кредитира.
Съдът намира, че когато се твърди неизпълнение на парично задължение за кредитора е налице обезпечителна нужда по отношение на имуществото на длъжника, тъй като съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Налице е обезпечителна нужда с оглед възможността ответниците да се разпоредят с притежавано от тях имущество и по този начин да възпрепятстват удовлетворяването на кредитора при евентуално уважаване на исковете. В този смисъл възраженията в частната жалба също са неоснователни.
Предложената от ищеца обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот собствен на ответниците, е адекватна на защитата която се търси по предявените искове, с оглед запазването на имота в патримониума на ответниците, без да се препятстват правата им на ползване и служене с него.
В случая вероятната основателност на исковете може да се обоснове на базата на приложените към молбата доказателства, поради което съгласно чл.391, ал.1 от ГПК обезпечението може да бъде допуснато дори без определяне на парична гаранция.
Разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК предоставя възможност за определянето на парична гаранция в случаите на ал.1, т.1 по преценката на съда. Релевантни за преценката за размера на гаранцията са преките и непосредствени вреди, които ответниците биха претърпели ако обезпечението е неоснователно допуснато /чл.391, ал.3/. В случая следва да се отчете обстоятелството, че наложената обезпечителна мярка ограничава единствено възможността за разпореждане с имота на ответниците, каквото намерение /за разпореждане/ те не заявяват и не установяват, поради което евентуалните вреди от налагането на мярката не биха били във висок размер. Ето защо размерът от 500 лв. за гаранция се явява достатъчен като допълваща предпоставка за допускане на обезпечението.
Изложените в частната жалба обстоятелства относно личността на ищеца са без правно значение за настоящото производство и съдът не ги обсъжда.
Предвид горното, като е стигнал до идентични правни изводи Бургаският окръжен съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Съгласно т.5 от ТР № 6/06.11.2013г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му изход, поради което разноски в полза на ответника по частната жалба в настоящото производство не следва да се присъждат.
Ето защо, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2338/29.11.2019 год. по ч.гр.д. № 1880/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.