Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12353 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
са искове по чл. 284, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
М.К. навежда следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: наличие на
пълномощно от 22.12.2016 г., с което е упълномощил и сключил с ответника Х.Д.М.
мандатен договор за продажба на притежавания от него в съсобственост недвижим
имот в гр. София; осъществена от последния продажба на имота с нотариален акт №
33 от 31.03.2017 г. при цена от 48000 евро; получаване на продажната цена от ответника
и неотчитане от последния на ищеца за припадащата му се от цената част в размер
на 16000 евро, въпреки многократно отправяни покани, и дължимост на обезщетение
за забава за периода от 31.03.2017 г. до 24.09.2019 г. в размер на 4035.56
евро. Претендира тези суми заедно със законната лихва от предявяване на
исковата молба и разноските и оспорва наведеното от ответника възражение за
прихващане с претендираните разноски за изпълнение на поръчката, възразявайки
че такива не се дължат, а при евентуалност – че не ги дължи изцяло.
Ответникът
Х.Д.М. в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че е извършил
разноски за изпълнение на поръчката (така отговор и пояснение на направените с
него възражения с молба от 11.03.2020 г.) – за снабдяване с документи за установяване
на собствеността върху имота (удостоверения за идентичност, наследници, данъчна
оценка и т.н.) 65 лева; за заличаване на ипотека 48 лева; за вписвания в регистър
БУЛСТАТ на съсобствениците по наследяване 30 лева; за плащане на данъци и такси
180.39 лева и 155.35 лева; за погасяване на задължения за вода, топлинна и ел.
енергия съответно в размер на 147.13 лева, 2133.61 лева и 108.08 лева; за местен
данък и нотариални такси от 1675 лева и възнаграждение на агенцията за продажба
на имоти в размер на левовата равностойност на 1200 евро или в размер на 2347
лева и разходи в размер на 1600 лева за извършване на погребение на
наследодателката, починала на 12.09.2014 г., за които е било поето задължение от
наследниците за възстановяването им; липсвало покана от ищеца за предаване на
продажната цена и посочване на банкова сметка, ***плащане в брой, а и не му
били възстановени посочените разходи за извършване на възложената му сделка
общо в размер на 6889.58 лева и разходи за извършване на погребение на наследодателката
в размер на 1600 лева, които следвало да се прихванат с насрещното вземане за
продажната цена. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По
главния иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и възражението за прихващане по чл. 79,
ал. 1 и чл. 285 от ЗЗД.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност, установяването на които в настоящия исков процес съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е в тежест на ищеца: наличие на валидно
упълномощаване, респ. договор за поръчка, разпореждане с имота, за който е бил
упълномощен ответникът и получаването от него на цената по сделката от името и
за сметка на ищеца, с които действия той да е приел учредената му
представителна власт, респ. за него да са възникнали задълженията на довереник
по договор за мандат – да извърши възложените му действия, да уведоми доверителя
за изпълнението, да пази имуществото, получено във връзка с поръчката, да даде
отчет/сметка и да предаде на доверителя всичко, получено в изпълнение на поръчката
- припадаща се продажна цена по договора за продажба.
С
писмения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са
признати за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните правнорелевантните
факти, представляващи посочените материалноправни предпоставки по чл. 284, ал.
2 от ЗЗД за възникването на правото на ищеца М.К. да му се предаде припадащата
се част от продажната цена на съсобствения недвижим имот, която ответникът Х.М.
е получил в изпълнение на възложената му поръчка. Тези правнорелевантни факти
се установяват и от представените пълномощно от 20.12.2016 г., нотариални
актове, платежни нареждания и удостоверения за идентичност на имот и за
наследници, видно от които с пълномощно с рег. № 914 от 20.12.2016 г. на
нотариус в гр. Хановер, Федерална република Германия, М.К. е упълномощил Х.М. да
продаде притежаваната от него по наследяване 1/3 идеална част от собствеността върху
апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж.к***********, и да получи продажната
цена по сделката. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен по
нотариален акт № 33 от 31.03.2017 г. на нотариус Р. Д. *** действие СРС, ответникът
Х.М., в качеството си на пълномощник на ищеца М.К. и другите двама
съсобственици С. К. иМ.К. – трети на производството лица, е продал на Р.С.С.недвижимия
имот, предмет на пълномощното, за сумата от 48000 евро, която е била изплатена
на части по банков път с платежни нареждания от 02.02.2017 г. за сумата 4800 евро
и 30.03.2017 г. за сумата 43200 евро по сметка на пълномощника Х.М. преди
подписването на договора.
С
упражняването на представителната си власт пълномощникът Х.М. се обвързал от договор
за поръчка с ищеца М.К. със съдържанието съобразно извършените въз основа на
упълномощаването действия, тъй като с осъществените от него действия по сключване
на договора за покупко-продажба и получаването на продажната цена по него, той
конклудентно е изразил воля за поръчката, съвпадаща с изявената от
упълномощителя воля. Следователно пълномощникът и ответник Х.М. е действал в
качеството си на довереник и като такъв с оглед обема на задълженията си по
този договор е трябвало да предаде на ищеца получената за него продажна цена по
договора, равняваща се 16000 евро. Предвид изложеното ответникът Х.М. дължи на ищеца
М.К. отчет за действията по изпълнението на поръчката и предаването на
получената при нейното изпълнение продажна цена от 16000 евро съобразно
притежавания от него дял в съсобствеността върху имота - 1/3 идеална част,
което същият не се доказа да е сторил, а и него твърди, поради което тя е дължима
на ищеца.
За
дължимостта на спорното право по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД в претендирания размер ответникът
Х.М. в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е навел възражение за
прихващане с негови вземания по чл. 79, ал. 1 и чл. 285 от ЗЗД за направените
разноски за изпълнение на поръчката общо в размер на 6889.58 лева, изразяващи
се в разноски за: снабдяване с документи за установяване на собствеността върху
имота (удостоверения за идентичност, наследници, данъчна оценка и т.н.) 65
лева; заличаване на ипотека 48 лева; вписвания в Регистър Булстат на
съсобствениците по наследяване 30 лева; плащане на данъци и такси 180.39 лева
за 2014 – 2015 г. и 155.35 лева за 2016 г.; погасяване на задължения за вода,
топлинна и ел. енергия до 2017 г. съответно в размер на 147.13 лева, 2133.61
лева и 108.08 лева; за местен данък и нотариални такси от 1675 лева и
възнаграждение на агенцията за продажба на имоти в размер на левовата
равностойност на 1200 евро или в размер на 2347 лева и в който общ размер съдът
не включва въведените едва с молбата от 11.03.2020 г. разноски за превод на
официални документи, и разходи за погребение на наследодателката Ц.К.в размер
на 1600 лева (така отговор и пояснение на направените с него възражения с молба
от 11.03.2020 г.). Възражението за прихващане е валидно и допустимо, тъй като е
направено своевременно, изхожда от легитимирано лице – носител на вземанията, и
са налице изискванията за компенсация – наличие на два дълга, идентичност на
субектите и еднородност на насрещните вземания, която компенсацията е възможна
като съдебна такава дори и насрещните вземания или едно от тях да не е ликвидно
(установено по основание и размер).
В
случая по делото се доказа наличието на всички материални предпоставки по чл. 285
от ЗЗД за ответника като довереник по възникналото между страните
правоотношение по договор за поръчка да е възникнало вземане за направените от
него разноски във връзка с изпълнението на възложената му поръчката – сключване
на договора за покупко-продажба за съсобствения на доверителя и ищец в
настоящото производство имот, за сумата 1549.80 лева от общия размер на
установените разноски от 4649.41 лева, определена от неговия дял в съсобствеността
на имота и за който ищецът е възложил извършването на продажбата. Установи се
от представените удостоверения, приходни квитанции и фискални бонове, че за изпълнението
на поръчката ответникът е направил разноски: за установяване на настъпилото за
доверителя наследствено правоприемство за имота на наследодателката и неговата
идентичност – 35.25 лева; за заличаване на вписана през 1978 г. законна ипотека
върху имота – 48 лева; за вписване съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“ от
Закона за регистър БУЛСТАТ на наследниците на Ц.К.като чуждестранни физически
лица, които не притежават единен граждански номер и притежават недвижимо имущество
в страната – 30 лева; за погасяване на задълженията за местен данък и такса
битови отпадъци за имота за периода от 2014 г. до 2016 г. – 335.76 лева, за
погасяване на задължения за вода, топлинна и ел. енергия до 2017 г. съответно в
размер на 35.59 лева, 124.74 лева и 18.08 лева; за погасяване на дължимия местен
данък и такси по прехвърлянето на имота – 1675 лева, за които е представено
преводно нареждане за заверяване на сметката на нотариус Р. Д., при който е
осъществено нотариалното производство, със сумата от 1675.30 лева и за
заплащането на възнаграждение на агенцията, посредничила за осъществяването на
продажбата на имота – 1200 евро, видно от квитанция № 03 от 05.10.2016 г.,
издадена от П.К.2008 – С ЕООД, и равняващи се на 2346.99 лева. Тези разноски са
били необходими за изпълнението на поръчката от ответника, но тъй като те са
извършени от него за продажбата на целия имот, а не само за дела от съсобствеността,
за който ищецът му е възложил поръчката, последният следва да го обезщети за
съответните на неговия дял разноски или със сумата 1549.80 лева.
Не
се установи така доказаните по производството разноски в посочения размер,
включително и за заплатените при продажбата на имота местен данък, нотариални
такси и такса вписване, да са възстановени на ответника, поради което
наведените доводи от ищеца в тази насока се явяват изцяло неоснователни. Неоснователни
са и възраженията му за недължимост на обезщетение за заплатеното от ответника
възнаграждение (комисиона) на агенцията за недвижими имоти. Извършването на
разноски за последното във връзка с продажбата на имота, предмет на
пълномощното, респективно на процесния договор за поръчка, се установява по
несъмнен начин от представената квитанция за имота противно на наведените от
ищеца възражения. Заплащането на възнаграждението на агенцията преди сключването
на договора за покупко-продажба от 31.03.2017 г. и представеното споразумение
от 03.02.2017 г., което като неподписано от страните по него не се ползва дори
и с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК и не доказва водене
на преговори за друга продажба на имота, не променят този извод.
От
представените доказателства обаче не се установи пълният размер на претендираните
от ответника разноски. Представеното писмо от 10.06.2016 г. на Топлофикация
София ЕАД е за осчетоводена като дължима за имота цена на доставена топлинна енергия
и законна лихва общо в размер на 2133.61 лева, но то не установява тази цена да
е погасена и при това именно с извършено от ответника плащане. Не се
установяват от представените доказателства и извършени от ответника разноски за
погребение на наследодателката, за които ищецът да е поел задължение да ги
възстанови.
По
гореизложените съображения съдът намира, че възражението за прихващане следва
да се уважи за сумата 1549.80 лева, представляваща вземане за обезщетение на
ответника Х.М. за направените от него разноски във връзка с изпълнението на
възложената му поръчката – сключване на договора за покупко-продажба за
съсобствения на доверителя М.К. и ищец в настоящото производство имот, като
съдебното прихващане на тази суми с вземането на ищеца по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД
ще настъпи с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването
на насрещните вземания и тяхната изискуемост и им се придава качеството на
ликвидност. За разликата над уважения размер от 1549.80 лева обаче до пълния му
предявен размер за сумата 6889.58 лева - направени разноски за изпълнение на
поръчката, и сумата 1600 лева - разходи за погребение на наследодателката Ц.К.,
или общо за сумата 8489.58, възражението за прихващане на ответника се явява неоснователно.
Следователно
така предявеният иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
15207.60 евро, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16000
евро отхвърлен поради прихващане с вземането на ответника за сумата 1549.80
лева (равняваща се на 792.40 евро).
Законна
последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва върху
главното вземане от подаване на исковата молба – 24.09.2019 г., до
окончателното му изплащане.
По
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
На
ищеца М.К. обаче не се дължи претендираното обезщетение за забава поради липса
на доказателства за отправена от него до ответника покана за предаване на
дължимата му продажна цена. От представените доказателства се установява, че
страните не са уговорили падеж на процесното задължение по съществуващото между
страните правоотношение по договор за поръчка, поради което това задължение
няма срочен характер. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 282, ал.
2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД, съгласно която задължението на довереника за
предаването на полученото от него по поръчката става изискуемо в момента на нейното
изпълнение, но за да бъде поставен в забава, при липса на уговорен срок, той
трябва да бъде поканен – по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая такава покана
– за предаване на получената продажна цена по сключения в изпълнение на процесната
поръчка договор за покупко-продажба на съсобствения имот не е отправяна от
ищеца до ответника. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът не е
изпаднал в забава за изпълнение на паричното му задължение по процесния договор
за поръчка преди завеждане на делото и не дължи на ищеца претендираното
обезщетение за забава, поради което акцесорният иск за сумата 4035.56 евро следва
да бъде отхвърлен изцяло.
За
пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно и възражението на ответника
за липса на посочена от ищеца банкова сметка, ***зложената му сделка. Липсата
на посочени от ищеца М.К. банкова сметка ***а по изпълнената поръчка продажна
цена, респективно преди предявяването на исковата молба не може да бъде
определено като кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на
длъжника, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, тъй като ответникът не е представил
доказателства действително да е предприел действия по чл. 97, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на отказ на търговски банки за откриване
на сметка в полза на трето лице – ищеца в настоящото производство, поради което
са неприложими и последиците на кредиторовата забава, предвидени в чл. 96 от ЗЗД. Нещо повече, с процесното пълномощно на ответника е учредена представителна
власт и за откриването на такава сметка в полза на ищеца.
С
оглед изхода на спора и направеното от ищеца М.К. своевременно искане на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва му да бъде присъдена сумата 2100.57 лева, представляваща
разноски по производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъди сумата 289.16 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.К., гражданин на Федерална република
Германия, роден на *** г. в гр. Лайпциг, Федерална република Германия, на основание
чл. 284, ал. 2 от ЗЗД сумата 15207.60 евро, представляваща припадащата се част
от продажна цена на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 35,
находящ се в гр. София, ж.к***********, с идентификатор 68134.1202.267.6.35 по
КККР на гр. София, получена от Х.Д.М. в изпълнение на възложена му поръчка със
сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт №
33 от 31.03.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 24.09.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД разликата над уважения размер от 15207.60 евро до
пълния предявен размер от 16000 евро, като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на Х.Д.М. за сумата 1549.80 лева, представляваща обезщетение за
направени от него разноски във връзка с изпълнението на възложената му горепосочена
поръчка за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, и иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 4035.56 евро, представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.03.2017 г. до 24.09.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.К., гражданин на Федерална
република Германия, роден на *** г. в гр. Лайпциг, Федерална република Германия,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2100.57 лева, представляваща разноски
по производството.
ОСЪЖДА
М.К., гражданин на Федерална република Германия, роден на *** г. в гр. Лайпциг,
Федерална република Германия, да заплати на Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 289.16 лева, представляваща разноски
по производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова